Известно е, че оригиналното значение на понятието „министър“ е „слуга на народа“. Благодарение на ролята си в един комедиен филм със същото заглавие Володимир Зеленски основа партия и стана президент на Украйна. Дори Йовчо Големанов от комедията на Ст. Л. Костов се провиква, че на народа му трябват слуги, а не господари. И че той е готов да му служи: било като министър на търговията, било на земеделието или на някой друг отрасъл. После добавя: „Партията без членове може да остане, но без кандидати за министри и депутати - никога!“ А пък Алековият Бай Ганьо направо признава защо е този ламтеж за власт: „И на мен ми се ще я депутатин да стана, я министър. Келепир има в тази работа!“
В България се сменят режими, редуват се еднопартийни, коалиционни и некоалиционни, сиреч „сглобкови“ правителства, но философията, че келепирът е смисълът на управлението, остава. Това, че депутати и министри се заклеват в НС да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа, е един от най-фалшивите и досадни ритуали на парламентарния цирк. Единственото, което го оправдава, е, че така е и в „демократичния“ западен свят.
Когато след Парижката среща на 27-те европейски лидери, посветена на Украйна (на която вместо премиера Николай Денков присъстваха Мария Габриел и военният министър Тодор Тагарев), президентът на Франция Еманюел Макрон даде пресконференция, той сложи началото на скандал,
ехото на който дълго ще отеква.
Защото френският лидер заяви, че в Украйна може да бъдат изпратени западни войски, които обаче нямало да воюват с Русия. А какво ще правят? Ще орат, сеят и жънат ли по украинските полета? По-този повод главният редактор на „il Fatto Quotidiano“ Марко Травальо публикува гневен коментар, озаглавен: „Макрон и умиращите западни лидери - лъжци, откачалки и престъпници“. В него той отбеляза: „Единственият вариант, който тези негодници изключват априори, е да се преговаря, преди поражението на Киев и НАТО да се превърне в разгром, с някакъв компромис, който спасява, каквото може да се спаси (парчетата от Украйна и украинците, които са все още живи). Каквото между другото се правеше преди две години в Турция веднага след руската инвазия. На 28 март 2022 г. един опасен путинист заяви: „Готови сме да приемем неутралния и неядрен статут на Украйна: ако си спомням правилно, Русия започна войната, за да постигне това. Тогава ще трябва да се обсъждат и решават въпросите за Донбас и Крим. Но разбирам, че е невъзможно да накараме Русия да се изтегли от всички окупирани територии - това би довело до трета световна война“. Името му беше Зеленски.“
Преди да са му докладвали за този коментар, малко преди ротацията премиерът на България Николай Денков обяви, че е подарил на Украйна меча на хан Кубрат. И че България е една от водещите държави по отношение на помощта за Украйна. С една дума, самопостави се сред посочените от Марко Травальо „лъжци, откачалки и престъпници“. Обаче вместо признателност той получи от Зеленски почти обвинение в лъжа: не бил виждал, санким, никакъв меч. Разбирай, очаквал е обещаните 100 БТР 60 ПБ и „дефектните“ ракети за ПВО системите С-300, а пък Денков го залъгва с някакъв меч. За реакторите от АЕЦ „Белене“ да не говорим.
Когато Макрон обеща от свое име западни войски на Украйна, той не само не беше съгласувал това с германския канцлер Шолц, но беше забравил и как свърши походът към Русия на Наполеон Бонапарт. Който влезе в изоставената от Кутузов и после опожарена Москва, но беше принуден да се върне във Франция. Докато руският император Александър I на свой ред влезе в Париж, а Наполеон беше заточен на о-в Света Елена в Южния Атлантик, където почина в пълно забвение.
Макрон обаче не е Наполеон
и с тази своя изцепка предизвика ревността и подозрението на Шолц, че се домогва до европейско лидерство. Както и невероятния бум в публичния рейтинг на Марин Льо Пен, кандидатка за следващите президентски избори във Франция.
Бившият министър на отбраната на Франция Жан-Пиер Шевенман, цитиран от „Фигаро“, написа: „Французите избраха за президент Макрон, а не Зеленски и очакват да защити първо интересите на Франция, а не на Украйна.“ Междувременно канцлерът на Германия Олаф Шолц огласи информация за британско военно присъствие в Украйна, с което разгневи англичаните. Американското военно присъствие в „Незалежная“ и „Самостийная“ обаче отдавна не е тайна. А премиерът на Словакия Роберт Фицо обясни как, за да не се ангажират директно НАТО и ЕС с военното присъствие в Украйна, въпросните западни войски ще бъдат изпратени там по силата на двустранни споразумения с Киев. Фицо не посочи България, но по принципа „гузен негонен бяга“, от Киев „изока“ нашият премиер Денков, като сподели, че тепърва ще се обсъжда двустранно споразумение за сигурност с Украйна. И преди той и военният министър Тагарев да се изправят пред НС, за да дадат обяснения относно това споразумение, двамата декларираха, че български войски няма да се изпращат в Украйна. Честна професорско-академична и евроатлантическа! Само че според сайта „Гласове“ (1.3.2024) Тагарев е подписал с украинския си колега Рустем Умеров писмо за готовността на България да помага на Украйна. С какво? С износ на чайници и тигани ли? Всичко това - само една седмица преди на 6 март Денков да подаде оставка с целия си кабинет, за да се извърши ротацията. И пак от ГЕРБ го сюрпризираха неприятно, предлагайки му още ненаписан текст на коалиционно споразумение. Което, ако не бъдело разгледано и подписано до 8 март, партньорите от „евроатлантическото мнозинство“ щели да се „разглобят“ и да ни пратят на избори 2 в 1. Очевидно, дори да иска, Денков няма да може да помогне на Зеленски с български войски. Оставаше и това да направи, барабар с транспортирането на 100-те БТР от съветско време…
Впрочем, както констатира „Файненшъл Таймс“, цитиран от сайта „Епицентър“ (1.3.2024), в Украйна отдавна има западни специални части - просто не са го признали. А Мехмет Али Гюллер публикува коментар в турския всекидневник в-к „Джумхуриет“ (2.3.2024) под стряскащото заглавие „Износ на специална война в Украйна“. Той пояснява, че под термина „специална война“ се разбират диверсионни и терористични действия, като взривяване на мостове, тръбопроводи, складове с боеприпаси и горива, или петролни рафинерии. Например като експлозиите по газопроводите „Северен поток-1“ и „Северен поток-2“, авторството на които си оспорват САЩ, Великобритания, Украйна, Норвегия, Швеция, Дания и Полша. Сега според сайта „Pravda.ru“ (2.3.2024) в Бундесвера се готвят да взривят Кримския мост с над 20 ракети „Таурус“. Едва изписан от болница, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви: „Сигурен съм, че ако Украйна загуби, НАТО ще започне война с Русия“. И това се казва, когато в Газа само за един ден бяха убити над 100 палестинци, втурнали се да вземат храна от конвоя с хуманитарни помощи. Израел твърди, че те са били стъпкани от тълпата, но лекар от Газа споделя, че 80% от ранените са с огнестрелни рани. А общият брой на загиналите цивилни палестинци към 2 март достигна 30 228, а този на ранените – 71 377. Вместо да осъди Израел, президентът Джо Байдън одобри пускането на хуманитарна помощ в ивицата Газа с американски самолети. И набързо свърза мигрантите с климатичните промени.
Да сте чули Денков или Габриел да осъдят това лицемерие на Запада? Не! Съпредседателят на ПП Кирил Петков защити военния министър Тагарев, чийто шеф на информацията Владимир Миленски обвини цялата българска армия, включително началника на щаба на отбраната адмирал Емил Ефтимов, в русофилство. Да си русофил днес вече е престъпление! Затова и националният празник на Освобождението 3 март беше отбелязан от управляващите така, сякаш го дължим на Украйна, а не на Царя Освободител и Русия. Важното е, подобно на Тагарев, да те харесват западните партньори и украинците.
А дали те харесват Денков?
Отново ще цитирам Марко Травальо, главния редактор на il Fatto Quotidiano, който според сайта „Гласове“ (2.3.2024) е написал: „Нови лунатици управляват Европа. Къде са здравните работници, за да си ги приберат?“
Работата е там, че и „независимите“ национални медии се държат като лунатици, редувайки готварски рецепти, хороскопи, посредствени шоута, с „контролирана“ дезинформация във формата на анализи и коментари от страна на пристрастни „политолози“ и пенсионирани „военни експерти“, завършили Лвовското военнополитическо училище или защитили докторати в съветски военни академии и институти. Например коментари за „убийството“ на Навални от Путин, за „успехите“ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за eн-тия пакет от санкции срещу Русия и „рухналата“ руска икономика, при която според Тъкър Карлсън храната е 4 пъти по-евтина от тази в САЩ. И между другото за поредната криза в (не)коалицията, предизвикана от разкритията за тайни пазарлъци на „политическата класа“ със съдебната и извънсъдебната мафия. „Не държава, а организирана престъпна група! - написа Доротея Дачкова във вестник „Сега“ (2.3.2024). Крайно време е, ако са останали честни и свестни съдии и прокурори, да се разгневят и да изринат другите“.
