При небивал интерес след националния празник Трети март издателство „Синева“ представи пред столичната публика книгата „Н. П. Игнатиев – графът на българите“ на журналистката Калина Канева. Книга, която е особено актуална именно сега заради постоянните опити в последния месец да бъде очернено делото на Николай Павлович Игнатиев и дори да се преименува столичната улица, носеща неговото име. Тъкмо националният ни празник бе използван от десетина добре познати грантови безродници, шествали масово из официалните медии, които засипаха публиката с измислени твърдения и откровени лъжи за Освобождението на България и за граф Игнатиев, чието дело е Санстефанският мирен договор, възродил българската държава след пет века робство. Десетилетия наред пред делото му се прекланя българският народ, което не смущава днешните му хулители.
Нека напомним, че още през 1870 г. „графът на българите“ като руски консул в Цариград успява да убеди султана да подпише ферман за обособяването на независима българска екзархия и това слага край на гръцкото господство над нашата църква.
Втората огромна заслуга на Николай Павлович е договорът между Руската и Турската империя, подписан на 3 март в Сан Стефано, който връща на картата на Европа България като държава. И освен това освобождава незабавно хилядите български борци за свобода, затворени в Дирабекир и турските зандани. Това, че след няколко месеца с Берлинския договор между великите сили териториите ни са орязани, за да не се създаде прекалено голяма балканска държава с руско влияние, се дължи основно на Великобритания и Австро- Унгария, които дори не допускат участието на граф Игнатиев в Берлин.
Странно е, че приближени до руския император Александър Втори са обвинявали Игнатиев, че работи за България, а не за интересите на Русия, а днес у нас се намират мизерници да го обвиняват в обратното.
Затова пък Стефан Стамболов, когото наричат русофоб, предлага пред Първото Велико народно събрание именно Игнатиев да стане цар на българите, а Вазов го нарича “велик българолюбец“, напомни издателят, журналист и писател Христо Георгиев.
Проф. Искра Баева говори за значението на Трети март и на националния ни празник. Движението „Трети март“ бе създадено с единствената цел да се направи референдум за запазването на 3 март като национален празник и то постигна целта си, защото инициаторите на кощунствения замисъл се отказаха от него, подчерта тя. И добави: „Нима искаме отново по чисто идеологически причини да сменяме празници. Искат да поставим един лош отпечатък, политически отпечатък, и върху най-хубавия народен български празник, какъвто е 24 май, защото политиците неизбежно ще го присвоят и ще го използват за свои цели, вместо да отбелязваме деня, когато е създадена българската държава. Трети март е денят, когато е възстановена българската държава след почти пет века забрава.
Това е наш ден, защото българите са положили огромни усилия да отвоюват новата си държава: достатъчно е да спомена ролята на Паисиевата история, която припомня на българите за загубената им държава, делото на книжовниците, борбата за национална църква, националноосвободителното движение, многото неуспешни въстания, кърваво потушеното Априлско въстание и накрая – опълчението ни, което заедно с руските воини стига до победата в освободителната за нас Руско-турска война 1878-1888 г. Нека не пренаписваме историята заради събитията на днешния ден!“
Нека припомним, че за зверствата на турците след Априлското въстание първи разказват пред света руските вестници в Санкт Петербург, а не Виктор Юго. Именно тези кървави репортажи подбуждат руската интелигенция и обикновените хора в Русия да настояват Александър ІІ да обяви война на Турската империя и да спаси братята славяни. Императорът не е искал тази война, защото е смятал, че армията му още не е готова след кримското поражение. И още нещо да напомним на грантовите безродия – през 1942 г., насред развихрената от Хитлер война и въпреки че сме негов сателит, на 3 март пред паметника на Цар Освободител в София редом с българското правителство коленичи и нацисткият адмирал Шустер, командващ военноморските сили на Третия райх.
Най-голям интерес предизвика, разбира се, участието на авторката Калина Канева, която разказа как е поставила началото на пътя си към граф Игнатиев след срещи с другия голям българолюбец – акад. Дмитрий Лихачов, оставил ни великото определение за България като държава на духа. Всъщност огромна заслуга на Канева са и книгите й за акад. Лихачов, създадени отново с огромен труд и всеотдайност.
Емоционално, но и с вещината на сериозен изследовател и разказвач авторката описа своя 40-годишен труд над книгата, събрала множество архивни документи, разкази на очевидци и срещи с потомци на големия руски дипломат граф Игнатиев.
Калина Канева подчерта още: „Времето минава, но има имена, които остават, дори ако ги охулват или фалшифицират. Граф Игнатиев е сред нас и благодарение на издателство „Синева“ сега ние, както казва Дмитрий Лихачов, ставаме съвременници на миналото.
За граф Игнатиев може много да се говори, защото той не само е извършил значими за България дела като дипломат и общественик, но той е и една много интересна личност. Точно това съм се опитвала да покажа в книгата. Тръгнах по журналистически пътеки, събирах много информация от всички възможни източници, срещах се с негови потомци, пръснати по целия свят…
Друг голям българин - Симеон Радев, в едно интервю казва: „Всяко време си има своите мотиви, но освободителното дело на Русия е дело безкористно, продиктувано от чист идеализъм от страна на Русия. Българският историк трябва да пише за него с благоговоление, бих казал - на колени“. През цялото време, докато подготвях книгата, мисля, че беше точно така – бях на колени“.
След изказванията от залата на проф. Нина Дюлгерова и други участници бе показан и великолепният филм „Русский граф болгаров“ за живота и делата на гениалния дипломат Игнатиев, много от които са непознати дори за изкушените в историята. Във филма освен внучката на Игнатиев и руски историци участват самата Калина Канева, проф. Андрей Пантев и други наши изследователи, представители на 6-то училище „Граф „Игнатиев“ в София и пр.
