Изглежда че Украйна е на път да загуби войната с Русия. Вината е на Америка според много от адвокатите на Киев. Ако САЩ само били зарязали предпазливостта и благоразумието при подкрепата на правителството на Зеленски, президентът на Русия Владимир Путин и неговите варварски орди щели да бъдат обърнати в бягство. Лъвът би си легнал с агнешко.
Преди две години Украйна сюрпризира дори своите приятели, отблъсквайки голяма част от първоначалната инвазия на Русия. Много от поддръжниците на Киев убеждаваха себе си, че Украйна би могла да спечели войната. Предлагани бяха фантастични схеми за Киев да си върне отново Донбас и Крим; и може би даже да изгони Путин и да раздроби Руската федерация.
Тези надежди бяха помрачени след провалилото се контранастъпление на Украйна и неотдавнашните победи на Москва на бойното поле. Украинският народ плаща ужасна цена. Неотдавна президентът Володимир Зеленски посочи броя на загиналите от неговата нация - 31 000 души, на което никой сериозен анализатор не вярва. Служители на САЩ неофициално ги изчисляват на 70 000. Неотдавнашният опит, както и признанието на други в правителството на Киев, показват много по- големи загуби: може би общо половин милион убити и сериозно ранени. Макар че би било безразсъдно да се допуска руска военна победа - авторитарното управление на Путин представлява обратното на едно въодушевяващо лидерство – Киев е изправен пред стръмен път. Той е беден на ресурси, с обсадена икономика и обезсилена военно-индустриална база. Украинската армия впечатлява с взетите от улицата цивилни на средна възраст и хвърлянето в битка на зле обучени наборници. Драматично се ширеха вътрешни политически и военни разделения.
Освен това американският и европейските народи все по-неохотно подкрепят постоянното финансово и военно ангажиране на техните правителства с Украйна. Самото това колебание, с което спори пропагандата на Киев, поставя под съмнение иначе неизбежната украинска победа. Действително, само ако Вашингтон не беше толкова колеблив да се присъедини към европейския murderfest (празник на убийството, б. пр.), сега Зеленски би могъл дори да се наслаждава на парад на победата на Площада на независимостта в своята столица.
Maртин Сандбу написа във „Файненшъл Таймс“: „Конкретните загуби на Украйна са резултат от първоначалното отхвърляне от западните лидери на призива на Киев за изтребители. Или на техния провал да изпълнят едно обещание за спешното производство на необходимите му боеприпаси.” Той обвини „западните приятели на Украйна“ в поддържането на „една боязън, която цялата им поддръжка и приноси са недостатъчни да скрият. „Наистина, подчертаваше той, едно по-решително действие преди две години би оставило Украйна и Запада в много по- добра позиция днес.” Същото е и със санкциите: „По-ранното им налагане би било по-добре“. Накрая руските финансови резерви трябвало да бъдат конфискувани и изпратени на Киев.
Западната плахост. „Това е проблемът, написа Сандбу. Поуката и за военната, и за икономическата страна е опасността от вярването в достойнството на предпазливостта, което на практика означава отлагане. Време е за дръзко действие! Не се оглеждайте, преди да сте скочили! Злото извлича полза и когато добрите хора са прекалено предпазливи. Не продължавайте да правите тази грешка.“ Ходом марш независимо от последствията!
Кипването от страна на Украйна е разбираемо. Макар че съюзниците направиха много, за да започне настоящият конфликт - безразсъдно разширявайки НАТО до границата на Русия въпреки множеството предупреждения срещу него. Агресивната война на Путин е морално чудовищна и практически ужасяваща. Украинците имат право да избират своето собствено бъдеще. Независимо от това, нито опустошението, нито несправедливостта на руско-украинската война са уникални. Саудитците и емиратците прахосаха години, убивайки стотици хиляди цивилни йеменци със съдействието на САЩ. Западният свят игнорираше годините на война в Демократична република Конго, която може би уби над 5 милиона. Собствената незаконна окупация на Ирак от Вашингтон, базирана на фалшиви твърдения за наличие на оръжия за масово унищожение, имаше за резултат стотици хиляди убити цивилни. Американските опити да бъде свален президентът на Сирия Башар ал Асад подпомогнаха радикалните джихадисти от различни видове, докато сегашната политика на санкции обеднява сирийския народ заради недобра причина. Има маса негодници, които обикалят наоколо, често улеснени от западното и специално от американското действие и бездействие.
Освен това никоя война не се води случайно. Списъкът на очакваните бързи победи, превърнали се в дълги катастрофи, е дълъг. Всичките основни сили очакваха Първата световна война да бъде кратка, „до Коледа“. И Северът, и Югът мислеха, че Гражданската война ще бъде преустановена с една или две решителни битки. Ирак на Саддам Хюсеин планираше да се справи бързо с революционния режим на Иран. Инвазията на Америка в Ирак трябваше да бъде една приятна разходка. Афганистанската кампания на съюзниците беше „спечелена“ за няколко седмици. Списъкът продължава.
Украйна е далеч по-опасна. Никоя от другите кампании не беше водена срещу ядрена сила. Днес Вашингтон води европейците в една брутална прокси война против Русия в Украйна. Битката би могла да донесе нещо по-лошо, много по-лошо от това, че Москва разглежда статуса на Киев като жизнен интерес, който е достатъчно важен, за да оправдае войната. Действително през последните две десетилетия редица американски официални представители, включително тогавашният посланик (в Москва, б. р.) Уилям Бърнс, понастоящем шеф на ЦРУ, предупреждаваха поредица администрации, че превръщането на Украйна в аванпост на НАТО може да доведе до война. При толкова много държави, разбъркващи геополитическото гърне, една по-мащабна война би могла да произлезе от инцидент, небрежност или умисъл. Например управлението на Путин би могло да го разшири или ескалира. Смята се, че досега са загинали десетки или стотици хиляди руснаци. От американски и съюзнически оръжия, което означава, че американското и европейските правителства са отговорни за много от тези загинали. Москва би била напълно права да отмъсти на Запада за това, че превръща конфликта в свой собствен. Запомнете как родните критици на Русия, водени от кандидата за президент Джо Байдън, поискаха отговор за нещо, което се оказа фалшиво твърдение. А именно, че Москва е плащала на талибаните да убиват американски военен персонал в Афганистан. Руснаците вероятно искат да се прецизира една по- висока цена.
Докато Москва смята, че е печеливша, тя има причина да не задейства заплахите да удари членките на НАТО или да използва ядрени оръжия. Обаче импулсът би могъл да се превключи, както може и някогашната политика, особено ако е заплашена руската територия. Нещо повече, Украйна иска да въвлече Америка и европейските нации. Зеленски отчаяно се опитваше да въвлече НАТО във войната, твърдейки, че един украински ракетен удар по Полша е дошъл от Русия. Западните официални представители колективно затаиха дъх, докато бъде установена отговорността на Киев. Обаче Сандбу отхвърля западната „плахост“ преди скачането в украинската бъркотия...
Макар че администрацията на Байдън безразсъдно въвлече Америка в един чужд конфликт, нейната относителна предпазливост, най- малкото в ескалирането на това въвличане, заслужава уважение, а не осъждане.
Много лесно е за бойците от кулата от слонова кост, особено тези, които живеят в Европа, да изискват решително действие против Москва. Дори някои правителствени служители като президента на Франция Еманюел Макрон инцидентно говорят за изпращане на войски в Украйна. Ако събитията се развият зле, същите тези хора биха обсадили Вашингтон, оплаквайки се от ужаса на всичко това и искайки Америка да ги спаси. Несъгласията относно неотдавнашния укор на Доналд Тръмп заради небрежните европейски правителства накараха съюзниците на Вашингтон да признаят колко са изостанали. Всеки знае от кого би се очаквало да бие Русия.
Сандбу и други адвокати на войната не ги е грижа за парите и живота на другите. Може би те ще се присъединят км съответните техни въоръжени сили? Тогава най-малкото биха могли да споделят последствията, които биха понесли други, изложени на риск от тях.
Украйна защитавала своя суверенитет и независимост. Обаче войната унищожава бъдещето на тази нация. Разбира се, украинците са свободни да продължават да се бият вечно, ако искат. Но те не са упълномощени да го правят с американска подкрепа. Вашингтон похарчи две години, финансирайки една война. Време е Вашингтон да наблегне на установяването на мир.
The American Conservative, 29.02.2024
FOREIGN AFFAIRS
Превод Петко Петков
