Нова Зора

Три са основните проблеми с ЦРУ: неговите цели, методи и безотчетност. Неговите опера­тивни цели са това, което ЦРУ или президентът на Съединените щати определят като интерес на САЩ в даден момент независимо от международното или американското право.

Методите му са потайни и двулич­ни. Неговата безотчетност означа­ва, че ЦРУ и президентът ръководят външната политика без никакъв об­ществен контрол. Конгресът е изтри­валка, странично шоу.

Както каза бившият директор на ЦРУ Майк Помпео за времето си в ЦРУ: „Аз бях директор на ЦРУ. Лъгахме, мамихме, крадохме. Имахме цели курсо­ве за обучение. Това ви напомня за слава­та на американския експеримент.“

ЦРУ е създадено през 1947 г. като наследник на Службата за стратеги­чески услуги (OSS). OSS изпълнява две различни роли във Втората све­товна война: разузнаване и подрив­на дейност. ЦРУ пое и двете роли. От една страна, ЦРУ трябваше да предоста­ви разузнавателна информация на пра­вителството на САЩ. От друга страна - да разруши „врага“, т. е., когото прези­дентът или ЦРУ определи като враг, използвайки широк спектър от мер­ки: убийства, преврати, инсценирани размирици, въоръжаване на бунтов­ници и други средства.

Именно последната роля се оказа оп­устошителна за глобалната стабилност и върховенството на закона в САЩ. Това е роля, която ЦРУ продължава да пре­следва и днес. Всъщност ЦРУ е тайна­та армия на САЩ, способна да създа­ва хаос по целия свят без никаква от­говорност.

Когато президентът Дуайт Айзенхау­ер решава, че изгряващата политическа звезда на Африка, демократично избра­ният Патрис Лумумба от Заир (сега Де­мократична република Конго), е „вра­гът“, ЦРУ прави заговор за убийство­то му през 1961 г., като по този начин подкопава демократичните надежди за Африка. Той едва ли ще бъде последни­ят африкански президент, свален от ЦРУ.

В своята 77-годишна история ЦРУ е било държано под сериозна пуб­лична отговорност само веднъж, през 1975 г. През същата година сенаторът от Айдахо Франк Чърч ръководи разслед­ване на Сената, което разкрива шоки­ращите действия на ЦРУ – убийства, преврати, дестабилизация, следене, изтезания и медицински „експеримен­ти“ в стил Менгеле.

Този единствен епизод на надзор се случи поради рядко стечение на обстоя­телствата.

Година по-рано скандалът „Уотър­гейт“ свали Ричард Никсън и отслаби Бе­лия дом. Като наследник на Никсън Дже­ралд Форд не желае да се противопостави на надзорните прерогативи на Конгреса. Скандалът „Уотъргейт“, разследван от сенатската комисия „Ервин“, също даде правомощия на Сената и демонстрира стойността на надзора на Сената върху злоупотребите с власт на изпълнителна­та власт.

От решаващо значение е, че ЦРУ дос­коро е ръководено от директора Уилям Колби, който искаше да изчисти опера­циите на ЦРУ. Едгар Хувър, ръководил множество незаконни действия, разо­бличени в доклада на Комисията на сена­тор Чърч, почина през 1972 г.

През декември 1974 г. разследващи­ят репортер Сиймур Хърш, тогава ве­лик репортер с източници в ЦРУ, публи­кува разследване за незаконни разузна­вателни операции на ЦРУ срещу анти­военното движение в САЩ. Лидерът на мнозинството в Сената по това време, Майк Мансфийлд, след това назначава Чърч да разследва ЦРУ Самият Чърч беше смел, честен, интелигентен, незави­симо мислещ и безстрашен се­натор.

Измамните операции на ЦРУ обаче не останаха в исто­рията въпреки престъпленията, разкрити от комисията „Чърч“, или поне не поставиха ЦРУ под върховенството на закона и пуб­личен надзор. Това не трябваше да се случи. ЦРУ се смя послед­но – или по-добре казано, до­веде света до сълзи – като за­пази водещата си роля във външната политика на САЩ, включително в подривната дейност в чужбина.

От 1975 г. ЦРУ провежда тайни операции в подкрепа на ислямските джихадисти в Афганистан, които напълно разрушиха Афганистан, като същевременно доведоха до появата на Ал Кайда. ЦРУ ве­роятно е провеждало тайни опе­рации на Балканите срещу Сър­бия, в Кавказ срещу Русия и в Централна Азия, насочени към Китай, с подкрепяни от ЦРУ джихадисти.

През 2010 г. ЦРУ прове­де смъртоносни операции за свалянето на сирийския пре­зидент Башар Асад, отново с ислямски джихадисти.

В продължение на най-мал­ко 20 години ЦРУ е дълбоко във­лечено в разпалването на нара­стващата катастрофа в Украй­на, включително насилственото сваляне на украинския прези­дент Виктор Янукович през фев­руари 2014 г., което предизвика опустошителната война, която обхвана Украйна.

Какво знаем за тези опера­ции? Само това, което успяха да разкрият вътрешни лица, ня­колко безстрашни разследващи репортери, шепа смели учени и някои чужди правителства, като всички тези потенциални свиде­тели знаят, че могат да бъдат из­правени пред тежко възмездие от правителството на САЩ.

Не е имало почти никак­ва отчетност от самото прави­телство на САЩ или смислен надзор, или ограничения, на­ложени от Конгреса. Напро­тив, правителството става все по-маниакално потайно, пре­следвайки агресивни правни действия срещу разкриването на класифицирана информа­ция, дори когато или особено когато тази информация оп­исва незаконните действия на самото правителство.

От време на време бивш аме­рикански служител прави раз­крития. Например Збигнев Бжежински разкри, че е нака­рал Джими Картър да възло­жи на ЦРУ да обучава ислям­ски джихадисти, за да деста­билизира правителството на Афганистан с цел да накара Съветския съюз да нахлуе в страната.

В случая със Сирия научи­хме от няколко истории в „Ню Йорк таймс“ през 2016 и 2017 г. за подривните операции на ЦРУ за дестабилизиране на Сирия и сваляне на Асад, как­то нареди президентът Барак Обама. Тук е случаят с ужасно погрешната операция на ЦРУ, очевидно в нарушение на меж­дународното право, която дове­де до десетилетие на хаос, еска­лираща регионална война, сто­тици хиляди смъртни случаи и милиони разселени хора, и все пак не е имало нито едно честно признание за това бедствие, ръ­ководено от ЦРУ, от Белия дом или Конгреса.

В случая с Украйна знаем, че САЩ изиграха основна тай­на роля в насилствения пре­врат, който свали Янукович и който повлече Украйна в десе­тилетие на кръвопролития, но до ден днешен не знаем под­робностите.

Русия предложи на света прозорец към преврата, като прихвана и след това публику­ва разговор между Виктория Нюланд, тогава помощник- държавен секретар на САЩ, и посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайет, сега помощ­ник-държавен секретар, в кой­то те планират правителство­то след преврата. След превра­та ЦРУ тайно обучава силите за специални операции на режима, за чието идване на власт са по­могнали САЩ. Правителството на САЩ мълчи за тайните опе­рации на ЦРУ в Украйна.

Имаме основателни при­чини да смятаме, че агенти на ЦРУ са разрушили газопровода „Северен поток“, според Сий­мур Хърш, който сега е неза­висим репортер. За разлика от 1975 г., когато Хърш беше в „Ню Йорк Таймс“ по време, когато вестникът все още се опитваше да държи правителството отго­ворно, сега „Таймс“ дори не бла­говоли да погледне разследване­то на Хърш.

Държането на ЦРУ под публична отговорност, разби­ра се, е трудна борба. Прези­дентите и Конгресът дори не се опитват. Основните медии не разследват ЦРУ, предпочи­тайки вместо това да цитират „висши неназовани служители“. Дали основните медии са мързе­ливи, подстрекавани, страхува­щи се за рекламните приходи от военнопромишления комплекс, застрашени, невежи или всичко изброено по-горе? Кой знае.

Има мъничък проблясък на надежда. През 1975 г. ЦРУ беше ръководено от рефор­матор. Днес ЦРУ се ръководи от Уилям Бърнс, един от дъл­гогодишните водещи дипло­мати на Америка. Бърнс знае истината за Украйна, тъй като е бил посланик в Русия през 2008 г. и е пращал грами до Ва­шингтон за сериозната греш­ка да се настоява за разширя­ване на НАТО в Украйна. Като се има предвид ръстът и ди­пломатическите постижения на Бърнс, може би той би под­крепил спешно необходимата отчетност.

Степента на продължаващия хаос в резултат на операциите на ЦРУ, които се объркаха, е по­разителна. В Афганистан, Хаи­ти, Сирия, Венецуела, Косово, Украйна и далеч отвъд тях не­нужните смъртни случаи, нес­табилност и разрушения, от­прищени от подривната дей­ност на ЦРУ, продължават и до днес. Основните медии, ака­демичните институции и Кон­гресът трябва да разследват тези операции по най-добрия възмо­жен начин и да изискват публи­куването на документи, за да се даде възможност за демокра­тична отчетност.

Догодина се навършват 50 години от изслушванията на ко­мисията „Чърч“. Време е да се разкрие истината за хаоса, ръ­ководен от САЩ, и да започне нова ера, в която американ­ската политика да стане про­зрачна, отговорна, подчине­на на върховенството на зако­на както във вътрешен, така и в международен план, и на­сочена към глобален мир, а не към подривна дейност срещу предполагаеми врагове.

Авторът проф. Джефри Сакс е американски ико­номист, академик, анали­затор на публичната поли­тика. Той е известен с рабо­тата си върху устойчивото развитие, икономическото развитие и борбата за пре­кратяване на бедността.

Сакс е директор на Цен­търа за устойчиво развитие към Колумбийския универси­тет и президент на мрежа­та за решения за устойчиво развитие на ООН. Той е бил и специален съветник на Гене­ралния секретар на ООН.