Навършиха се две години от специалната военна операция, която Русия беше принудена да започне след „византийските номера“, които Украйна и колективният Запад приложиха срещу нея. Българските средства за масова дезинформация, които в продължение на 8 години премълчаваха какво действително се случва, се нахвърлиха, и продължават да го правят, върху Русия, определяйки я като „агресор“, „окупатор“, „нашественик“, непредизвикано нахлул на територията на Украйна и т. н., и т. н. Можем да ги наречем „средства за масово окепазяване“, СМО, защото умишлено забравиха хронологията на събитията, разчитайки евентуално на късата памет на слушатели и зрители. Забравиха, че още по времето на президента Барак Обама на Украйна усилено се помагаше за въоръжаване. След като сумата нарасна значително, а все още не се случваше това, което Големият брат горещо желаеше въпреки Майдана, в интервю пред известния американски журналист Стив Крофт президентът Обама определи украинските политици като „пълни идиоти“. И добави, че не би наел дори да почистват поляната пред Белия дом от фекалиите на президентското куче Бо. „Великата радост“ на украинските власти бе, че те повярваха, че щом американците вече са тук, ще потече мед и масло. След което се започна обстрелването на Донбас от Украинските въоръжени сили (УСВ). УСВ обстрелваше собствените си граждани, жители на Донбас, които си бяха „позволили“ да искат автономия в състава на Украйна и да четат Толстой, Чехов, Гогол на руски, а не на украински, както изискваше украинското държавно ръководство. Някои казват, че стигнало дотам, на плажа в Одеса да бъде поставен следният надпис: „Граждани давещи се, тъй като у нас (в Украйна) официален език е украинският, то викове и вопли за помощ на всички други езици няма да бъдат разглеждани“. Звучи като виц, но знае ли човек къде зимуват раците? И така след година обстрел на Донбас от УСВ Западът реши да се намеси и се стигна до подписването на известните Мински споразумения, които още веднъж трябва да припомним. Минските споразумения включваха: незабавно прекратяване на огъня; оттегляне на 50 километра до 14 дни от линията на съприкосновение на всички тежки едрокалибрени артилерийски въоръжения и ракетни системи. Под наблюдение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – ОССЕ, бе записано да се изтеглят всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника и наемници от територията на Украйна. И още - до края на 2015 г. в Украйна да се приеме нова конституция, като ключов момент е децентрализацията на страната с отчитане особеностите на ДНР и ЛНР и др.
Осем години Русия търпеливо изчакваше и напомняше за спазването на Минските споразумения, подписани от държавните ръководители на Русия, Украйна, Германия и Франция. И осем години Украинските въоръжени сили обстрелваха в Донбас училища, болници, административни сгради, докато убитите граждани от руски произход достигнаха 14 000. Колко още трябваше да чака президентът Путин?! Да влязат в Русия ли? „През тези 8 години официалните български СМО бяха глухи и слепи. След датата 24 февруари 2024 г. се събудиха и медии, и журналисти, политици-атлантици, политолози, историци, професори, дори и писатели, всички с будна гражданска съвест. Особено чувствителна на темата Русия бе професорката от Югозападния, да си го кажем направо – Американския университет. Как й беше името ли – абе на келявия Бечо внучката. Тя никога не можа да се примири с „дългата ръка на Кремъл“. Ще попитате защо. Много просто – защото получава заплатата плюс бонусите, разбира се, от „късата ръка на Вашингтон“. Професорката подобно не други нейни колеги също е дала своя „принос“ за развитието на нашата най-нова история: „Съветската армия, казва тя, е окупирала България от 1944 г. до края на 1947 г. с 600-хилядна армия на наша територия, което е коствало на България 130 млрд. лв.“; „Сталин и Хитлер са били приятели и са си разменяли поздравления по повод официални празници и рождени дни“; „Поделили са си Полша“; „Не ни се признава, че сме участвали във втората фаза на войната!“ Изобщо нови „открития“, известни само на нея и някои други нейни колеги. Всъщност на по-заинтересованите читатели е известно, че най-новата ни история се пише най-вече в Югозападния, НБУ и отчасти в Великотърновския университет. Сиреч, професорката ни казва, че Сталин е оставил 600-хилядна армия да си почива в България, преди да стигне до Берлин! А дали е имало толкова казарми в България…? Или са били на палатки по поляните – кой ще я пита нея! Пък и тя да не би да е длъжна да отговаря на плебса? Колкото до 130-те милиарда лева – тук съм съгласен. Защото след като германците влязоха в България, извадиха машинките и печатаха левчета, докато цената на един кибрит например стана 1 000 000 лева. А обмяната на парите бе извършена чак след 1947 г. Така че сметката на професорката е вярна. Известно е, че ген. Стойчев е единствен генерал от чужда армия, поканен и участвал в Парада на победата на Червения площад в Москва. И това ако не е признание?!
В предаване на БНР говорителка заяви, че бомбените заплахи в училищата идват от Русия, както бил казал министър Иван Демерджиев. Министърът опроверга казаното от говорителката, но важното е, че тя също вече бе дала своя „принос“ в атаката срещу Русия и „Посолството“ няма да забрави това. Не остана назад и г-н Мирослав Севлиевски: „Руската пропаганда в България обърква нещата.“ Вижда се, и той не иска да е забравен! А с какво ли да го помним?!
Редовният коментар на Велизар Шаламанов гласи: „Всички беди на България се дължат на руското влияние, руската пропаганда, руската пета колона и руското посолство!“
В атаката срещу Русия се включи и българският „интелектуален елит“ в лицето на Теодора Димова. Ето какво сподели тя пред микрофона на Радио Хоризонт: „В България има руска пропаганда, която убива нашия цивилизационен избор, руши нашето общество, неговия покрив!“ Отделно от това подобно на други колеги „интелектуалци“ Димова припомня, че „разговорът за комунистическия режим не е завършен“.
Ами че завършете го най- после, нали затова ви канят. Стига сте повтаряли това тъпо клише, без да можете да кажете нещо повече. Но тя продължава: „Вили Лилков бил инициирал някаква подписка, която трябвало да бъде подкрепена, „интелектуалците се захващат“ с „лов на вещици“, защото пречат на „цивилизационния им избор“! Интелектуалците обаче не продължават разговора за комунистическия режим, защото фактите са против тях. Защото именно през комунистическия режим България от една от най-бедните страни в Европа преди 1944 г. (въпреки четирите фабрики за грамофонни плочи – както твърди г-н Васил Върбанов в свояплейлист), само за тридесет години се превърна в развита индустриална страна благодарение на Русия, тогава СССР. Благодарение на руските технологии, руските специалисти, които ги внедряваха. Благодарение на заемите, които отпускаха и които изплащахме чрез износа на произведенията на леката и не само леката промишленост, построена пак от тях. Теодора Димова няма как да „шашне“ никого с нейните пиеси, за които не съм чувал да са свършили билетите пред театралните каси, както свършваха за „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Човекоядката“ и др. по времето на омразния социализъм. Все пак, за да ни се демонстрира нейната висока „класа“ на писател, за нея беше създаден специално тв филм, в който, представете си, „известната“ писателка изпадна в ролята на екскурзовод, който се разхожда из Струга, родния град на Братя Миладинови. И ни разказва със самочувствие на откривател на нас „с гайдите“ за тяхното дело и творчество, защото ние не знаем и не сме чели. Прелюбопитно беше как в един момент Теодора Димова изчезна зад някакъв ъгъл и от екрана зазвуча почти тържествен тембър на говорител зад кадър, който в продължение на дълги минути възхваляваше нейното „велико творчество“. С което стана напълно ясно защо е създаден и целият филм. Читателите обаче трябва да знаят, че в нейните „Ороци“ чрез примери и цитати от Библията, Корана тя обвинява нас, българите, в убога бездуховност. Някои съвременни писатели и поети като Теодора Димова, Вл. Левчев и други сигурно вярват или си мислят, че талантът се предава по наследство. Но къде е „Тютюн“, къде са „Ороци“, къде е творчеството на Любомир Левчев - „Работническа кръв“, „Бавен марш“, „Метроном“, и къде е синът му Владимир Левчев с „Къде“? Или както казваше навремето дядо ми: „Къде е на магарето туй, къде е на камилата онуй?“
На обругателите на Русия, прегърнали Запада с две ръце, ще припомня само един следдесетоноемврийски факт. През лятото на 2008 г. гората на Аязмото край Стара Загора гореше цяла обхваната в пожар и наближаваше кварталите на града. Бяхме се видели в чудо. Тогава министър на вътрешните работи беше Румен Петков, който от името на правителството се обърна за помощ към новите ни приятели от Европейския съюз. Нали от 1.1.2007 вече бяхме негови членове и плащахме в пълен размер членския си внос. От Германия пристигна отговор, че разполагат със специализирани самолети за гасене на пожари, но ще ни струва 165 хил. евро на летателен час! Надеждите ни за помощ от новите ни „приятели“ бяха попарени. Тогава пак се отзоваха „лошите“ обругавани братушки, онези, дето рушат нашия цивилизационен избор и неговия „покрив“, угасиха пожарите и си заминаха обратно по живо, по здраво. Не е известно дали официално получиха поне едно „спасибо“. Аз лично не знам и не съм прочел в нашите медии за такова епохално изсключение. Вероятно рано или късно евроатлантиците ще намерят начин да извъртят нещата по друг начин. Но както беше казал един по-мъдър човек: Фактите са свещени, коментарите са свободни!
В заключение. Наясно съм, че ненавистта ви към Русия идва не от родителите на нашите доморасли евроатлантици, а от онези, които са ги наели и осигуряват тлъстите им хонорари и щедро снабдяват Украйна с оръжие. Голямата победа за тях е, че да се избиват два братски славянски народа. Иначе те знаят кому принадлежи победата.
