Нова Зора

 

Продължение от бр. 9

- Описвате две различни системи. Казвате, че лидерът действа в интерес на гласопо­давателите, но и че не той взе­ма решенията, а управляващи­те класи. Вие сте начело на Ру­сия отдавна и познавате много президенти на САЩ. Какви са тези центрове на власт в САЩ според вас? Кой всъщност взе­ма решенията?

- Не знам. Америка е сложна страна: консервативна, от една страна, бързо променяща се, от друга. Не ни е лесно да я разгада­ем. Кой взема решенията за из­борния процес? Възможно ли е да се разбере, когато всеки щат има свое законодателство, все­ки се саморегулира и някой щат може да забрани на свой жител да гласува? Тя има двуетапна из­борна система и ни е много труд­но да я разберем. Да, има две ос­новни партии - Републиканска и Демократическа. В тази партий­на система има центрове, които вземат решенията или подготвят такива. Затова според мен след рухването на Съветския съюз беше водена жестока и неоправ­дана политика на натиск срещу Русия. Разширяване на НАТО, подкрепа за сепаратисти в Кав­каз, създаване на система за про­тиворакетна отбрана. Това са все инструменти за натиск. Всичко е натиск, натиск. Завличането на Украйна в НАТО също е натиск. Защо?

Мисля, че една от причините беше, че бе изграден, образно ка­зано, прекомерен производствен капацитет. По време на сблъ­съка със Съветския съюз бяха създадени множество центро­ве и специалисти по Съветския съюз, които не можеха да вършат нищо друго. Те са убедили поли­тическото ръководство, че е нуж­но да продължат политиката сре­щу Русия, да се опитат да я раз­цепят, да създадат квазидържави тук и да ги подчинят на основа­та на разделение. Да използват общия им потенциал в бъдеща борба срещу Китай. Това е греш­ка, включително създаването на прекомерен капацитет за кон­фликта срещу Съветския съюз. Всичко това трябва да изчезне. Трябва да има нови, свежи сили. Хора, които гледат към бъдеще­то и разбират какво става в света. Вижте как се развива Индонезия. 600 милиона население. Къде ще избягаме от нея? Никъде. Тряб­ва да предположим, че Индоне­зия ще влезе в клуба на водещи­те световни икономики, без зна­чение дали на някой му харес­ва. Съзнаваме, че в Съединените щати, въпреки икономически­те им проблеми, положението е нормално и икономиката расте с прилични темпове. БВП рас­те с 2,5%, ако не бъркам. Но ако искаме да подсигурим бъдеще­то, трябва да променим подхода си към промените. Както казах, светът се променя, без значение как ще завършат събитията в Ук­райна. Светът се променя. Аме­рикански експерти вече пишат, че въпреки всичко САЩ посте­пенно променят позицията си в света. Ваши експерти го пишат, аз просто ги чета. Единствени­ят въпрос е как точно ще стане - бързо и болезнено или постепен­но и безболезнено. И го пишат хора, които не са антиамерикан­ски настроени. Просто следват тенденциите в световното разви­тие. За да направим добра оцен­ка и да променим една политика, ни трябват мислещи хора, които гледат напред, могат да анализи­рат и препоръчат определени ре­шения на политическите лидери.

- Трябва да попитам. Ясно заявихте, че разширяването на НАТО на Изток е нарушение на обещание, което е било на­правено през 1990 г. и е запла­ха за страната ви. Точно преди да изпратите войски в Украй­на вицепрезидентът на САЩ беше на Мюнхенската конфе­ренция по сигурността и на­сърчи президента на Украйна за НАТО. Смятате ли, че беше опит да ви провокират към во­енни действия?

- Пак повтарям: многократно предлагахме да потърсим мирно решение на възникналите в Ук­райна проблеми след преврата от 2014 г. Никой не ни чу. Нещо повече, украинските лидери, кои­то бяха под пълен американ­ски контрол, изведнъж обяви­ха, че няма да спазват Минските споразумения. Не ги харесвали. И затова продължиха военните действия в Донбас. Паралелно с това територията се разработва­ше от военни структури на НАТО под прикритието на обучения и обучителни центрове. На прак­тика започнаха да строят бази на НАТО там, това е. Украйна зая­ви, че руснаците не са един от ко­ренните й народи, и прие закони, ограничаващи правата на неко­ренните народи. Същата Украй­на, която получава всички юго­източни територии като дар от руския народ, изведнъж обяви, че руснаците не са един от корен­ните народи там. Нормално ли е? Всичко това заедно доведе до ре­шението да сложим край на вой­ната, която неонацисти започна­ха през 2014 г.

- Смятате ли, че Зеленски има свободата да преговаря за мирно споразумение?

- Не знам подробности, труд­но ми е да отсъдя. Но смятам, че има или поне имаше. Дядо му се е бил срещу фашистите, нацисти­те през Втората световна война. Веднъж говорихме за това. По­питах го: “Володя, какво правиш? Защо поддържаш неонацисти­те в Украйна? Дядо ти е воювал срещу фашизма. Бил е на фрон­та!“ Няма да кажа какво ми от­говори. Това е отделна тема и не смятам за уместно да го направя. Колкото до свободата му, защо да няма? Дойде на власт с очаквани­ята на украинския народ да по­веде Украйна към мир. Така го­вореше и с това спечели избори­те с голяма преднина. Но вече на власт, според мен, е осъзнал две неща. Първо, че е по-добре да не се кара с неонацистите и нацио­налистите, защото са агресивни и много активни - всичко може да се очаква от тях. И второ, воде­ният от САЩ Запад ги подкрепя и винаги ще подкрепя противни­ците на Русия. Затова зае такава изгодна и безопасна позиция, въ­преки че обеща на народа си да сложи край на войната в Украй­на. Измами избирателите си.

- Смятате ли, че към февру­ари 2022 г. е имал свободата да говори с вас или вашето прави­телство за край на войната? За­щото явно конфликтът не е в полза на страната му и на све­та. Може ли да го направи?

- Защо не? Той се смята за държавен глава. Спечели избо­рите. Макар че в Русия смята­ме, че превратаджиите са основ­ният източник на власт и всич­ко случило се след 2014 г. В този смисъл дори днес управлението е пробито. Но се смята за пре­зидент, а и е признат от Съеди­нените щати, цяла Европа и на практика от целия свят. Защо да не може? В Истанбул прего­варяхме с Украйна. Бяхме се до­говорили и той беше наясно. Ос­вен това основният им прегова­рящ, г-н Арахамия, който мисля, че още е председател на парла­ментарната група на партията на президента в парламента... Още е шеф на парламентарната група на президентската партия в Радата. Още е там. Подписът му стои под документа, за който ви разказах. Но после публично заяви пред целия свят: “Бяхме готови да подпишем докумен­та, но г-н Джонсън, тогавашни­ят премиер на Великобритания, ни убеди да не подписваме, като каза, че е по-добре да се бием срещу Русия и че ще ни възста­новят всичко, което загубим по време на конфликта. И ние се съгласихме.” Изявлението му е публично, вижте го. Дали мо­гат да се върнат към преговори­те? Въпросът е дали искат да се върнат. След това президентът на Украйна издаде указа, който забранява преговорите с нас. Да отмени този указ и това е. Нико­га не сме отказвали преговори. Постоянно чуваме: “Русия гото­ва ли е?” Да, не отказваме. Те от­казват публично. Нека отмени указа и дойде на преговори. Ни­кога не сме отказвали. Фактът, че са се подчинили на искане на г-н Джонсън, бившия британски премиер, ми изглежда смешен и тъжен. Както каза г-н Арахамия: “Можехме да спрем военните действия преди година и поло­вина, но британците ни убеди­ха и отказахме.” Къде е сега г-н Джонсън? А войната продължа­ва.

- Добър въпрос. А къде е той и защо го е направил?

- Знам ли… И аз не разбирам. Има едно общо настроение. По някаква причина всички си въ­образяват, че Русия може да бъде победена на бойното поле. Смя­тат, че е така - арогантно, чисто­сърдечно, но не и умно.

- Описахте връзката меж­ду Русия и Украйна. Описа­хте и Русия като православна страна, което заема централна роля в разбирането ви за нея. Какво значи това за вас като християнски лидер? По ваше описание. Как ви влияе това?

- Както споменах, през 988 г. княз Владимир се покръст­ва, следвайки примера на баба си, княгиня Олга. После той по­кръства своята свита и посте­пенно, в рамките на няколко го­дини, покръства всички руси. Пътят от езичеството до хрис­тиянството е дълъг. Отнема го­дини. Но накрая източното пра­вославие се вкоренява дълбоко в съзнанието на руския народ. Ко­гато Русия се разширява и по­глъща други народи, които из­повядват ислям, будизъм или юдаизъм, тя винаги се отнася почтено към тях въпреки рели­ гиите им. Това е силата на Русия. И е напълно ясно. Всъщност ос­новните ценности във всички споменати религии са подобни, да не казвам едни и същи. Те са традиционни религии в Руска­та федерация. Между другото, руските власти винаги са били внимателни към културата и ре­лигиите на народите, които вли­зат в Руската империя. По мое мнение това изгражда основата на сигурността и стабилността на руската държавност. Всички народи, които живеят в Русия, я смятат за своя родина. Напри­мер онези, които се преместят в САЩ или Европа от Южна Аме­рика - като един ясен и разбира­ем пример, считат за своя роди­на страната, от която са дошли. Хората в Русия с различна ре­лигия смятат нея, Русия, за своя родина. Те нямат друга. Ние жи­веем като едно голямо семей­ство и имаме сходни тради­ционни ценности. И въпреки че сме едно голямо семейство, в съ­щото време всеки има и свое по- малко семейство. Това е осно­вата на обществото ни. Родина­та и по-малкото семейство имат специфична връзка, това е точ­но така. Не можем да осигурим нормално бъдеще за семейства­та си, ако не осигурим нормал­но, устойчиво бъдеще за цялата родина. Затова патриотичните чувства са много силни в Русия.

- Но може ли само да кажа нещо? Ето как религиите се различават. Християнство­то е религия без насилие - то казва:”Обърни и другата буза”, “Не убивай”. Как един лидер на държава, на когото му се налага да убива, може да бъде в същото време христи­янин? Как се помирявате със себе си?

- Много е лесно. Когато ста­ва въпрос да защитиш себе си, семейството си и родината си. Ние не нападаме никого. Кога започнаха събитията в Украй­на? С преврата и започването на военните действия в Донбас. Ние защитаваме нашия народ, себе си, родината си и бъдеще­то си. Колкото до религията като цяло, тя не е въпрос на външни прояви. Не е до ходене на църк­ва всеки ден и удряне на главата в пода. Тя е в сърцето. В нашата култура религията е ориентира­на към човека. Достоевски, кой­то е добре познат на Запад, този гений на руската култура и лите­ратура, говори много за руска­та душа. Западните общества са по-прагматични. Руският народ мисли повече за вечното, за мо­рални ценности. Може би няма да се съгласите с мен, но запад­ната култура е по-прагматична. Не казвам, че е лошо. Това носи на елита големи успехи в произ­водството, дори в науката и т.н. Няма лошо. Само казвам, че из­глеждаме еднакво, но разсъжда­ваме различно.

- Виждате ли нещо свръх­естествено по време на рабо­та? Гледайки какво се случва в света днес, виждате ли Божия­та намеса? Мислите ли си: “Тук има висши сили”?

- Честно казано не. Според мен световната общност се раз­вива по свои закони. Те са та­кива, каквито са. Винаги е било така в историята на човечество­то. Държави са се издигали, ста­ват по-силни и по-населени, но по някое време са губили своя статут на световната сцена. Ве­роятно няма нужда да давам примери, но можем да започнем с Чингиз хан, Златната орда, и да завършим с Римската импе­рия. Римската империя може би няма аналог в историята. Но по­степенно потенциалът на варва­рите се увеличава, както и насе­лението им. Те стават по-силни и укрепват икономически, както днес бихме казали. Накрая това води до рухването на Римската империя и наложения от рим­ляните режим. Но за рухването й са нужни пет века. Разликата със случващото се днес е, че проме­ните се случват с много по-бър­зи темпове, отколкото в римско време.

- Кога ще се появи импери­ята на изкуствения интелект според вас?

- Задавате ми все по-слож­ни въпроси. За да ви отговоря, трябва да съм експерт по голе­ми числа, големи бази данни и изкуствен интелект. Човечест­вото е изправено пред много за­плахи днес. С генетиката днес е възможно да създадем “свръх­човек” или човешко същество със специфична цел - генетично проектиран атлет, учен, войник. Говори се, че Илон Мъск успеш­но е внедрил чип в мозъка на чо­век в САЩ.

- Какво мислите за това?

- Смятам, че Илон Мъск няма спиране. Ще прави как­вото реши. Въпреки това с него трябва да се намери обща осно­ва, да се търсят начини да бъде придуман - смятам, че е умен чо­век - да се постигне споразуме­ние, защото този процес трябва да се формализира и регулира чрез определени правила. Чове­чеството трябва да помисли как­во ще се случи вследствие разви­тието в сферите на генетиката и изкуствения интелект. Може до­някъде да се предвиди какво ще се случи. Когато в миналото чо­вечеството усеща екзистенциал­на заплаха от ядрените оръжия, ядрените държави започват да помиряват, осъзнавайки, че не­брежната употреба на ядрени оръжия може да го унищожи. Невъзможно е да се спрат из­следванията в сферите на гене­тиката или ИИ днес, както е било невъзможно да се спре употре­бата на барута. Но щом осъзна­ем, че заплахата идва от липса­та на контрол върху ИИ, генети­ката или друга сфера, ще дойде моментът да сключим междуна­родно споразумение за регули­рането им.

- Благодаря ви за отделено­то време. Ще ви задам един по­следен въпрос, свързан с чо­век, който е известен в САЩ, но може би не толкова тук. Еван Гершкович, репортера на “Уолстрийт джърнъл”, кой­то е на 32 години и е в затвора от почти година. В САЩ се го­вори много за това и искам да ви попитам директно, без да навлизате в подробности, за вашата версия на случилото се и дали в знак на добра воля бихте го освободили, за да го върнем в САЩ?

- Толкова жестове на добра воля направихме, че май ги из­черпахме. Не сме видели някой да ни отговаря по реципрочен начин. Мога да кажа, че на тео­рия не изключвам да се случи. Стига партньорите ни да пред­приемат реципрочни стъпки. Под “партньори” имам предвид основно специалните служби. Специалните служби си общу­ват и по този въпрос. Няма табу­та за уреждането му, готови сме да го решим. Но по каналите на специалните служби се обсъж­дат определени условия. Мисля, че можем да се договорим.

- Разбира се, такива неща се случват от векове - една дър­жава залавя шпионин, разме­ня го за свой човек. Не че е моя работа, но мисля, че по-раз­личното тук е, че очевидно той не е шпионин, а някакво хла­пе. Може да е нарушил закона, но не е супершпионин, всеки го знае. И да се иска размяна­та му... Но е в различна катего­рия. Може би Русия се унижа­ва, като го прави?

- Може да имаме различно тълкуване на определението за шпионин, но законът описва оп­ределени характеристики. Ако някой получава секретна ин­формация и го прави по конс­пиративен начин, това се опре­деля като шпионаж. Точно това е правил. Получавал е секретна, поверителна информация и го е правил тайно. Може да го е на­правил от небрежност или по своя инициатива. Но фактът е, че действията му се определят като шпионаж. Доказано е. Хва­нат е, когато получава инфор­мацията. Ако имаше нещо пре­силено, изфабрикувано, недока­зано, историята би била съвсем различна. Но е заловен, когато тайно получава поверителна ин­формация. Какво тогава?

- Казвате, че е работил за американската държава или НАТО, или че просто е репор­тер, хванат с материали, които не е трябвало да има? Това са две различни неща.

- Не знам за кого е работил. Но искам да подчертая, че да по­лучаваш секретна информация по таен начин се нарича шпио­наж. Работил е за някакви аме­рикански специални служби. Едва ли е работил за Монако, тъй като едва ли Монако се ин­тересува от тази информация. Спецслужбите трябва да се раз­берат. Има положени някакви основи. Има хора, които според нас не са свързани със спецслуж­би и сега ще ви разкажа за такъв човек, който излежава присъда в съюзна на САЩ държава. От па­триотични чувства този човек е убил един бандит в една евро­пейска столица. Знаете ли как­во е правил бандитът по време на събитията в Кавказ? Не ми се ще да ви го казвам, но ще го направя. Полагал е на пътя взе­ти в плен наши войници и е ми­навал с кола през главите им. Що за човек е това? Може ли дори да се нарече човек? И един патриот е убил този бандит в една евро­пейска столица. Дали го е напра­вил по своя инициатива или не, е друг въпрос.

- Но Еван Гершкович не е правил нищо такова. Това е съвсем различно. Той е 32-го­дишен вестникарски репор­тер.

- Но е извършил нещо друго. Не е просто журналист. Подчер­тавам: журналист, който тайно получава поверителна инфор­мация. По-различно е, но пак въпросът опира до хора, които са на практика под контрола на американските власти, незави­симо къде излежават присъди. Диалогът между спецслужбите продължава. Въпросът трябва да се реши спокойно, отговорно и професионално. Във връзка са, така че нека си свършат ра­ботата. Не изключвам човекът, за когото говорите, г-н Герш­кович, да се върне в родината си. В крайна сметка няма голям смисъл да го държим в руски затвор. Искаме американски­те спецслужби да помислят как могат да допринесат за целите, които нашите спецслужби пре­следват. Готови сме да говорим, а и вече има разговори. Много такива разговори са се увенча­вали с успех в миналото. Веро­ятно и този случай ще се развие успешно. Но трябва да се дого­ворим.

- Надявам се да го пуснете. Благодаря ви, г-н президент.

- Аз също искам да се върне в родината си. Казвам го искрено. Нека кажа отново: диало­гът продължава. Колкото пове­че разгласяваме подобни неща, толкова по-трудно е да ги раз­решим. Всичко трябва да стане спокойно.

- Дали същото важи и за войната? Явно ще ви задам още един въпрос. Може би няма да отговорите от страте­гически съображения. Но тре­вожи ли ви, че случващото се в Украйна може да доведе до нещо много по-голямо и по- ужасно? Доколко мотивирани сте да се обадите на американ­ското правителство и да поис­кате да се разберете?

- Вече казах, че не отказва­ме разговори. Искаме да прего­варяме. Западът и Украйна оче­видно са сателити на Съедине­ните щати. Не го приемайте, ся­каш искам да обидя някого. Но и двамата разбираме какво става. Беше предоставена финансова помощ от 72 милиарда долара. Германия е втора по дадена по­мощ, после са други европейски страни. Десетки милиарди дола­ри се вляха в Украйна. Има огро­мен приток на оръжия. В този случай трябва да се каже на ук­раинското ръководство да от­мени абсурдния указ и да дойде на масата за преговори. Не сме отказвали нищо.

- Казахте го и не смятам, че сте искали да обиждате. Каза­хте и за записа, в който се го­вори, че Украйна е била спря­на да договори мирно спо­разумение от бившия бри­тански премиер, действащ от името на правителството на Байдън. Това, че големи дър­жави контролират малки, не е нещо ново. Затова ви питам за директна връзка с правител­ството на Байдън, което взема решенията, а не украинския президент Зеленски.

- Ако правителството на Зе­ленски е отказало да преговаря, предполагам, че го е направи­ло по нареждане на Вашингтон. Ако Вашингтон мисли, че реше­нието е било погрешно, да наме­ри деликатно извинение, което да не обиди никого. Да измис­ли изход. Не ние сме взели та­кова решение, а те. Нека го ко­ригират. Те взеха погрешното решение, а ние да търсим изход от положението, за да коригира­ме грешките им. Те си го взеха, нека те се поправят. Ще ги под­крепим.

- Нека се уверя, че разби­рам правилно казаното. Ми­сля, че казвате, че искате до­говаряне на споразумение на случващото се в Украйна?

- Правилно. И такова има­ше. В Истанбул бяхме подгот­вили огромен документ, кой­то бе подписан от оглавяващия украинската делегация. Под­писа се под някои от клаузите, макар и не под всички. Подпи­са се и каза: “Готови сме да по­дпишем целия.” Войната щеше да свърши много отдавна, преди година и половина. Но се появи премиерът Джонсън, разубеди ги и пропуснахме възможност­та. Пропуснали сте я, допусна­ли сте грешка, сега се кориги­райте, това е. Защо ние да по­правяме нечии чужди грешки? Някой ще каже, че грешката е наша. Ние сме ескалирали по­ложението, като сме решили да сложим край на войната, започ­нала в Донбас през 2014 г., как­то вече казах, с военни средства. Нека преговорим. Казах ви тези неща, преди малко ги обсъжда­хме. Да се върнем на 1991 г., ко­гато ни обещаха НАТО да не се разширява. Да се върнем на 2008 г., когато се отвориха вратите на НАТО за Украйна. Да се върнем на декларацията за независи­мост на Украйна, където пише, че тя ще бъде неутрална страна. Да се върнем на факта, че НАТО и американски военни бази за­почнаха да се появяват на тери­торията на Украйна, създавай­ки заплаха за нас. Да се върнем на преврата в Украйна през 2014 г. Безсмислено е, нали? Можем да се люшкаме напред-назад безкрайно, но те са тези, които спряха преговорите. Грешка ли беше? Да. Поправете я, ние сме готови. Какво друго ви трябва?

- Може би е унизително в този момент НАТО да приеме руския контрол върху терито­рия, която преди две години беше украинска.

- Казах: Нека си помислят как да го направят с достойн­ство. Има ли желание, има и ва­рианти. Досега имаше само пи­съци за това, как да се постигне стратегическо поражение за Ру­сия на бойното поле. Днес явно вече осъзнават, че е трудно да се направи, ако въобще е възмож­но. Според мен е невъзможно по дефиниция. Никога няма да се случи. Изглежда ми, че сега властимащите на Запад започ­ват също да го осъзнават. Ако са го осъзнали, трябва да помислят какво да сторят. Ние сме готови за този разговор.

- Готови ли сте да кажете “Поздравления, НАТО, ти по­беди”, и да запазите сегашно­то положение?

- Това е предмет на разговор. Никой не е готов на такъв. Каза­но по-точно, искат, но не знаят как да го направят. Знам, че ис­кат. Не просто го виждам, знам, че искат. Но се мъчат да разбе­рат как да го направят. Те ни до­караха до днешното положение. Не ние го направихме, а нашите “партньори”, нашите противни­ци. Нека сега те мислят как да обърнат положението. Нямаме против. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Неспирната мо­билизация в Украйна, истерия­та, вътрешните проблеми рано или късно ще доведат до някак­во споразумение. Може да проз­вучи странно на фона на днеш­ното положение, но отношени­ята между двата народа ще се възстановят. Ще е нужно много време, но раните ще зараснат. Ще ви дам няколко необичайни примера. При битка на бойното поле. Конкретен пример. Укра­ински войници са обкръжени. Истинска случка. Нашите вой­ници викат: “Нямате шанс, пре­дайте се! Излезте и ще остане­те живи!” Украинските войни­ци им отговарят на чист руски: “Руснаците не се предават!” И всички загиват. Все още се смя­тат за руснаци. В известна сте­пен наблюдаваме елемент на гражданска война. Всеки на За­пад смята, че руският народ вече е завинаги разделен. Не, той от­ново ще се обедини. Единението си е там. Защо украинските вла­сти рушат Руската православ­на църква? Защото обединява не само територията, но и ду­шите ни. Никой не може да раз­дели душата. Да завършим ли с това, или има и друго?

- Не, мисля, че е идеално. Благодаря ви, г-н президент.