Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е в ГРУБО НАРУШЕНИЕ на фундаменталните права на гражданите, произтичащи от Конституцията на Република България и Хартата на основните права на Европейския съюз, и като подзаконов акт ВЛИЗА В ОТКРИТО ПРОТИВОРЕЧИЕ с тях.
Конституцията на Република България определя ясно и категорично правата и свободите на своите граждани по отношение на свободата на словото, както и задълженията, свързани с това, в следните членове:
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Като страна - членка на Европейския съюз, страната ни приема и се придържа към Хартата на основните права на Европейския съюз, където в чл.11 е записано:
1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.
2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.
Освен това изготвеният проект на Закон се основава на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година, който обаче сам по себе НЕ КАСАЕ онлайн дезинформацията. В Регламент (ЕС) 2022/2065 е посочено: „(153) Настоящият регламент зачита основните права, признати от Хартата, и основните права, които са част от общите принципи на правото на Съюза. Съответно той следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези основни права, включително свободата на изразяването на мнения и на информация, както и свободата и плурализма на медиите…“
Регламент (ЕС) 2022/2065 касае защитата на потребителите на онлайн платформи от т. нар. „незаконна информация“ и е насочен към защита от „рискове, които могат да възникнат например при привидно използване на услугата, например създаването на фалшиви профили, използването на ботове или подвеждащо използване на услугата и друго автоматизирано или отчасти автоматизирано поведение, което може да доведе до бързо и широко разпространение сред обществеността“.
Според този Регламент понятието „незаконно съдържание“ следва да обхване информацията, свързана с незаконно съдържание, продукти, услуги и дейности. По-специално това понятие следва да се разбира като обозначаващо информация, независимо от нейната форма, която съгласно приложимото право е незаконна сама по себе си, като например незаконните изказвания, пораждащи омраза, или терористичното съдържание и незаконното дискриминационно съдържание, или която става незаконна съгласно приложимите правила с оглед на факта, че се отнася до незаконни дейности.“ Примерите, посочени в документа, касаят споделяне на изображения, показващи сексуално насилие над деца, незаконно разпространяване на изображения от лично естество без съгласието на заснетата личност, киберпреследване, продажба на несъответстващи на изискванията или фалшифицирани продукти, продажба на продукти или предоставяне на услуги в нарушение на правото за защита на потребителите, неразрешено използване на защитени с авторско право материали, незаконно предлагане на услуги по настаняване или незаконна продажба на живи животни и незаконно порнографско съдържание и др.
В този смисъл понятието „онлайн дезинформация“ извън обхвата за „незаконното съдържание“ по смисъла на Регламента е неясно понятие, позволяващо своеволно тълкувание, и е сигурна предпоставка за медийна цензура и посегателство върху плурализма, и трябва да бъде изведено от проекта на Закона за електронните съобщения, защото се явява заплаха за основната демократична ценност на нашето общество – свободата на словото! Ето защо от всички предложени текстове в параграфите и членовете за проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, където е записано „незаконно съдържание и онлайн дезинформация“, трябва да отпадне онлайн дезинформацията.
Несъдържателността на това понятие „онлайн дезионформация“ е видна лесно и от определението за „информация“. По своята същност информацията представлява сведения, знания, данни за околната среда и протичащите в нея процеси, които се възприемат, съхраняват и използват от биологични, социални, технически и други системи в процеса на тяхното функциониране в съответствие с определена цел. Качествените характеристики на всяка информация обхващат множество критерии, като смисъл, съдържание, точност, достоверност, адекватност, пълнота, детайлност, от една страна, както ценност, полезност, актуалност, значимост, оригиналност, своевременност и полезност, от друга. Самата комбинация на тези показатели за качество предполага многообразие от вариации в нейното представяне, интерпретиране и възприемане. Именно поради това оценката и възприемането на дадена информация е субективна и зависи от редица личностни и психологически особености, най-общо казано от човешките познания, нагласи, стереотипи, предразсъдъци и други формирани мисловни и оценъчни конструкции на личността. Не съществува обективен критерий, по който тя би могла да бъде оценена освен чрез съпоставката й с друга информация. Това именно е свободата на словото – възможността да получаваш, предоставяш, събираш и анализираш различна информация, за да формираш лична позиция.
Уважаеми народни представители,
Словото е свещено! То е израз на нашата уникална разумна човешка природа и определя нашата индивидуалност и еволюционна степен на развитие! Светът е дуален и винаги ще бъде, но свободата на словото е най-висша мярка на цивилизованост на едно общество!
Основният смисъл на един Закон е неговият ясен обхват и еднозначно тълкувание, за да бъде правомерно използван и за да се явява гарант за справедливо прилагане на описаните в него норми. Затова думите на българския юрист и университетски преподавател Кристиян Таков звучат особено актуално и днес: „Пазете правото. Включително и от закона.“
