Паметта за Великия поход на съзиданието на онази България, която загубихме, дълго ще пази имената на неговите възторжени строители. Родината ни извървя този път с изранени нозе от усилия и несгоди, но успя да покори върхове и приоблачни висини в своето развитие, които други народи за по- малко от половин век никога не са успявали да постигнат. Приближаваме се вече на почти същите години, когато мечтите и всеотдайността, безсънието, себеотрицанието и дори умората от свършеното бяха красивият знак на онова удовлетворение от себе си и от времето, което ни стимулираше да кажем с думите на поета:“Безсмъртно нека остане навеки построеното тук от мен.“
Вместо това днес ни дави болката и ни гнети тревогата от безизходицата, в която изпадна народът ни, от сумрачните хоризонти на бъдещето, в което ще живеят децата и внуците ни заради безсилието, че не можем да спрем разрухата, за която и в най-мрачните си помисли дори не сме се досещали.
Тези думи, които може би само приблизително обобщават душевния мир на цяло едно поколение, принадлежат на д-р инж. Марин Белоев, един от най-изявените съзидатели и строители на нова България. Не един път в нашите разговори темата за днешния разгром на Отечеството и сътвореното с мечти и надежди е слагала своето тъмно клеймо на нашите разговори. Припомням това обстоятелство, за да прибавя и своята най-дълбока благодарност към онзи, който напътства дните и делата ни, задето ме срещна с такава забележителна личност, чието верую, почерпано от мъдрата заръка на неговите родители, винаги е било: „Светът е мост, по-който преминават и доброто, и злото. Следвай стъпките на доброто - и непременно ще стигнеш там, за където си тръгнал!“
И Марин Георгиев Белоев, роден на 12.2.1939 г., достигна по този азимут на изстраданата мъдрост до своя забележителен 85-годишен юбилей. Път на машиностроител и изобретател, път на несъмнен авторитет в една от най-сложните дисциплини на човешката дейност – умението да обезпечаваш поставената цел с желязна воля и да спояваш в единно цяло разнородни души и характери. Ръководител с повелителен размах, той изминава своя стремителен път нагоре от редови инженер в „Кремиковци“ до висотата на главен директор през 1966 г. на Научно-производствения комплекс по контрол на заваръчните работи към ДСО „Монтажи“. Все още не е забравена онази, станала легендарна негова фраза, която най-пълно го изразява: „Аз не съм неуправляем. Аз съм самоуправляем!“
В ония години на партийно- стопанска йерархия и подчинение това ще да е било като удар с ръкавица по носа на партийно-стопанските величия и дръзка покана за професионален дуел. Но затова пък младият ръководител може да запише в биографията си невероятния за тогавашните представи факт, че той е единственият, който докладва пред страховитото Политбюро не прав като всички останали, а седнал наравно с тях и готов без притеснения да влиза в спор с присъстващите авторитети. И както се оказа – има защо. Човек като него, който може да рационализира процеса по монтажа на цял един ядрен реактор и да осъществи, опрян на науката, най-сложните и отговорни заварки по него, няма шанс да не бъде оценен и подкрепен и от първия човек на държавата и партията, както беше формулата тогава. Тодор Живков високо е ценял докладите на инж. Марин Белоев относно изграждането на най-важните сектори в АЕЦ „Козлодуй“ от Първи до Шести блок. И справедливо е отбелязвал не само професионалната задълбоченост на този млад строител, който безпогрешно разпознавал не само всяко служебно манкиране, но и хищническата вероломност на наши и световни уж авторитети.
Ако 10 ноември 1989 г. се беше забавил с година-две, България непременно щеше да има и АЕЦ „Белене“ в действие. И това е една от фантомните болки в смисления живот на Марин Белоев. Защото всичко бе осуетено от хищническата природа и предателствата на перестроечния елит, който демонстрира пълна държавническа непригодност и който откри пътя на разрушението и неизброимите национални предателства. Технократът Марин Белоев по един удивителен начин бе открил за себе си формулата, която ги обуславяше: „Народът ни може да преживее дори безразсъдството на глупаците, които го управляват, но предателството към Отечеството го съсипва напълно.“ И когато всичко това лъсна и България пое по пътя на нищетата, д-р инж. Марин Белоев без колебание направи своя избор в подкрепа на истината. Непримирим патриот и човек със самочувствие, той още от далечната 1994 г. украсява с името си състава на редакционния съвет на в. „Зора“ и „Нова Зора“. В него той не само укрепи знаменитата пета кохорта от легиона на „Зора“, но добави със своето участие и онази връзка, която даваше смисъл на делото ни през годините: свидетелства от първо лице за Великия съзидателен поход на Отечеството.
При нас той застана в редиците и на други непримирими с лъжата строители на България, като инж. Иван Пехливанов, Георги Карауланов, Стоил Фердов и много други, които съумяха да съберат своите свидетелства за истината в книги и да съхранят по този начин онова охулвано и окаляно с лъжи време.
Има една прочута снимка на редакционния съвет от онези години - д-р инж. Марин Белоев е застанал до големия писател и родолюбец Николай Хайтов. На снимката са и акад. Георги Близнаков, проф. Орлин Загоров, писателят Венцислав Начев, посланик Христо Малеев, както и забележителният трибун Румен Воденичаров. Там е и моя скромност като потвърждение на правилото, че който бие камбаната, не участва в шествието. По това време инж. Белоев вече е председател на Българския съюз по заваряване и генерален директор на КЗУ „Холдинг груп“; специалист с огромен авторитет у нас и в чужбина, признат за любим ученик на световната знаменитост акад. Патон, със свой собствен принос в сложната наука на заваряването. Наблюдавал съм този човек, който умееше да бъде голям с големите и равен с малките. И съм се радвал, и съм се чудил на неговата „прочность“, както биха се изразили руските му приятели, непоклатим в своите разбирания и ценности, като онова чудо, което беше изобретил и сътворил. Нито една заварка от стотиците километри газопроводи, изграждани на рулонен принцип, и до днес не е дефектирала! На иновациите ли, които винаги са били стихията на Марин Георгиевич, както с уважение и респект и до днес се обръщат към него специалистите от бившия Съветски съюз, ли се дължи това, или на високото относително тегло на българския талант и характер! Не знам, но тази отличителна черта на д-р инж. Марин Белоев се прояви и в една друга област. Всички изброени по-горе имена на несъмнени български патриоти признаваха онова, което го отличава от т. нар. всесилни бизнесмени на днешния ден - способността с ум, сърце и душа да осъзнава, че по-важно от всяко материално преуспяване е свещената компонента на родолюбието, посветено на отговорността за народа, държавата и тяхното бъдеще.
На 12 февруари т. г. авторът на тези редове като един неволен Херодот бе радостен да види и запише измеренията на триумфа на признанието и обичта на хора, с които Марин Белоев бе вървял и осъществявал истинския подвиг на своя съзидателен живот. Там бяха синовете му Георги и Александър и внуците му Виктория и Алекс, които слушаха и гледаха прехласнати кадрите, разказващи за чудото на съзиданието в една България далечна и непозната за тях, главен свидетел, аргумент и основание на истината за която бе животът на техния любим баща и дядо.
Поздравителните адреси следваха един след друг: от името на г-жа Руте Ферац – ръководител на Европейската федерация по заваряване; от прославения институт на името на Евгений Оскарович Патон в Киев; от румънския и от сръбския съюз на заваръчните специалисти; от името на приятели и колеги от времето на онова знаменито КЗУ, измислено и осъществено от „самоуправляващия се“ Марин Белоев; от днешния, пак създаден от него, Български съюз по заваряване и Български център по квалификация на заварчиците – една по характер чисто маринбелоевска иновация, убийствена реплика към всички, които способстваха или се съгласиха с деквалификацията на българската нация.
На автора на тези редове и на приятелите на Марин Белоев в „Нова Зора“ не ни остава друго, освен да пожелаем здраве, дълги и плодотворни дни на нашия обичан другар и съратник. И тъй като ни е известна онази тайна, която винаги е съгрявала сърцето му, ще я подскажем с думите на Г. С. Раковски, които вече 34 години стоят под главата на вестника: „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини“.
Да си жив и здрав, приятелю, и още дълги години да съзидаваш и да твориш неуморно!
Дай Бог и ние да имаме сили и дни да поработим заедно с теб за неумиращото слънце на надеждата, което непременно ще стигне до своя зенит!
Минчо МИНЧЕВ, главен редактор на в. „Нова Зора“
