Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 8 (20 февруари 2024) ИСТИНАТА ЗА „ВТОРОТО ЦРУ“, НАРЕЧЕНО „НАЦИОНАЛЕН ФОНД ЗА ДЕМОКРАЦИЯ“

ИСТИНАТА ЗА „ВТОРОТО ЦРУ“, НАРЕЧЕНО „НАЦИОНАЛЕН ФОНД ЗА ДЕМОКРАЦИЯ“

Е-поща Печат PDF

NED (Национален фонд за де­мокрация) е американска неправителстве­на организация, основана през 1983 г. и финансирана от Кон­греса на САЩ. При учредяване­то на тази неправителствена ор­ганизация в програмната декла­рация е написано:

Да насърчава свободните и демократични институции в целия свят чрез инициативи на частния сектор, включител­но дейности, които насърчават индивидуалните права и свобо­ди (включително международ­но признати права на човека), които са от съществено значе­ние за функционирането на де­мократичните институции”.

Правителството на Съеди­нените щати субсидира NED за да може пряко или косвено да помага на асоциации, поли­тически партии или съюзи, ра­ботещи уж „за демокрацията“ навсякъде по света. Неправи­телствените организации, как­то подсказва името им, затова са „неправителствени“, за да могат да предприемат поли­тически инициативи, които посолствата не биха могли да поемат, без да нарушат суве­ренитета на държавите, които ги приемат.

Всъщност NED и мрежа­та от НПО, които финансират инициативи на гражданското общество, демокрацията и т.н. ала-бала, са прикритие на тайните служби на САЩ. Още през 1991 г. основателят на фонда Алън Уайнстийн казва директно в интервю за Washington Post, че много от това, което прави неговата ор­ганизация е част от работата на ЦРУ. Така NED стана извес­тен в световен мащаб като „вто­рото ЦРУ“. Националният фонд за демокрация има четири ос­новни института: Национал­ния демократичен институт и Международния републи­кански институт, отговорни главно за подкрепата на мест­ни политически групи; Аме­риканския център за между­народна трудова солидарност, отговорен за насърчаването на синдикатите и работниче­ските движения; и Центъра за международни частни пред­приятия за кооптиране на частни компании.

Чрез тези четири института NED се превърна в мозъка зад сепаратистки бунтове, цветни революции, политически кри­зи, лъжи и слухове и намеси по целия свят. NED стоеше зад цветните революции, подстре­кавани и организирани от САЩ, включително разпадането на Съветския съюз, Революция­та на розите в Грузия, Оран­жевата революция в Украйна и Арабската пролет.

Същият тинк танк предиз­вика “промяната” в 1989-а в Източна Европа включително в България и Румъния.

На 27 август 1989 г. Washington Post публикува до­клад, озаглавен „Как помогнах­ме на „Солидарност“ да победи“, посочвайки, че NED предоста­вя финансова подкрепа на пол­ската „Солидарност“, за да им помогне да свалят тогавашно­то полско правителство. През октомври 2000 г. NED финан­сира Кадифената революция в Сърбия, която сваля прави­телството на Милошевич. През 1999 г. и 2000 г. фондът плаща на сръбската опозиция съответно 10 и 31 милиона щатски долара за нейното бързо разрастване. През 2003 г. в Грузия избухна Революцията на розите и пре­зидентът Едуард Шеварднад­зе беше принуден да се оттегли. NED планира и участва в целия процес от „подбора“ на опози­ционни лидери, обучението на опозицията чрез предоставяне­то на огромни средства. В края на 2004 г., по време на Оран­жевата революция в Украй­на, САЩ дадоха $65 милиона на украинската опозиция чрез NED и други организации. Ко­гато през 2013 г. в Украйна из­бухнаха масови антиправител­ствени демонстрации, пак NED финансира десетки НПО и пре­достави „заплата“ на всеки про­тестиращ.

Фондът беше важен фактор и зад Арабската пролет. В Еги­пет, Йемен, Йордания, Алжир, Сирия, Либия и други стра­ни, NED предоставя финансо­ва подкрепа на проамерикан­ски лица и групи, като уж под­крепя феминизма, свободата на печата и човешките права. В края на януари 2011 г. в Египет избухнаха мащабни антиправи­телствени демонстрации. и пре­зидентът Хосни Мубарак пода­де оставка. Според американ­ски дипломатически депеши и други материали, получени от WikiLeaks, NED е играл важна роля в организирането и ма­нипулирането на демонстра­циите. В Либия NED финан­сира антиправителствените ор­ганизации “Либийски форум за човешко и политическо разви­тие”, “Либийската асоциация за прозрачност” и “Libya Akhbar”. Тези групи участваха активно в гражданската война в Либия през 2011 г.

В Йемен NED финансира и работи в тясно сътрудничест­во с неправителствени органи­зации като „Жени журналисти без окови“ и изигра важна роля в антиправителствените проте­сти през 2011 г. В Алжир реди­ца организации, участващи в протестите на Арабската пролет, получиха финансиране от NED. Годишните доклади на фонда разкриха, че “Алжирската лига за защита на правата на чове­ка” е получила финансиране от САЩ през 2003, 2005, 2006 и 2010 г. заедно с “Националният ав­тономен съюз на служителите в публичната администрация”.

В продължение на 40 години Националният фонд за демо­крация е възлагал на местни по­дизпълнители законната стра­на на незаконните операции на ЦРУ. Без да предизвиква подо­зрения, тя създаде най-голя­мата мрежа от корупция в света, купувайки синдикати на работници и мениджъри, поли­тически партии отляво и отдяс­но, така че те да защитават ин­тересите на Съединените щати вместо тези на своите членове.

По-късно фондът е рефор­миран и управлението му е поверено на специали­сти от мултинационалните компании Boeing, Chevron, Coca-Cola, Levis Strauss и др. Това преобразяване беше достатъчно, за да придаде не­правителствен и респектиращ вид на структура, която никога не е спирала да служи на ЦРУ.

Най-малко 2000 институ­ции от цял свят получават пари всяка година от NED. Средствата се разпределят главно на партии, противо­поставящи се на правител­ството, което не се харесва на Вашингтон.

В България и днес чрез NED се финансират медии, включително и държавни, по­литически партии и неправи­телствени организации. Общи­ят брой на пряко или косвено финансираните от “второто ЦРУ” структури у нас надви­шава 40.

Остава само да се чудим как може още и у нас, и по света да има хора, които вяр­ват в глупави клишета като свобода, демокрация, свобо­ден пазар, чужди инвести­ции и т.н. Сегашните “носите­ли” на споменатите “ценности” всъщност са единствено про­водници на чужди материал­ни интереси и никога не са били нищо друго.