Докато у нас трите съставляващи на „сглобката“ - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС се пазаряха като цигани относно предстоящата ротация и свързаното с нея разпределение на министерските постове и добре заплатените места в регулаторните органи, в света се случиха събития, приковали вниманието на милиони жители на планетата.
Първо, в САЩ специалният съветник към Министерството на правосъдието Робърт К.Хър представи доклад с оценки и препоръки относно разследването на президента Джо Байдън за намерените в дома му в Делауер документи, касаещи военната операция и външната политика на САЩ в Афганистан. Които той е изнесъл, когато е бил вицепрезидент на Барак Обама, и ги е задържал като редови гражданин. Документи, които Байдън е изнесъл и съхранявал твърде безгрижно, споделяйки секретна информация с редактора на своята излязла през 2017 г. книга „Обещай ми, татко“.
Докладът, който съдържа 345 страници, е продукт на 173 интервюта със 147 свидетели. Според автора няма достатъчно свидетелства да се обвини Байдън. Поради което той препоръчва да не се преследва мистър Байдън за притежание на класифицирани документи.
„Заключението на специалния съветник, че Байдън е твърде стар, за да бъде разследван, е смайващо – и потенциално дори по-шокиращо от заключенията, написани от бившия директор на ФБР при неговото решение да не преследва Хилъри Клинтън“, пише Брадли Девлин в „The American Conservative” (9.2.2024). Докладът описва действащия държавен глава на САЩ като симпатичен, доброжелателен, старичък мъж със слаба памет, изтъквайки като смекчаващи вината му обстоятелства любезното му поведение и готовността му да съдейства на разследването. Поради напредналата му възраст и слабата му памет разследването трябвало да се прекрати. Самият Байдън неведнъж е давал доказателства за своята сенилност и слаба памет. Веднъж, като разказа, че наскоро е разговарял с френския президент Франсоа Митеран, който от 1996 г. е покойник; втори път, когато на пресконференция в Белия дом се нахвърли върху журналистите, попитали го дали има когнитивни проблеми. „Паметта ми е наред“, изкрещя той и веднага забърка нов гаф, като нарече египетския президент Фатах ас-Сиси „президент на Мексико“. Турският всекидневник вестник „Миллиет“ (7.2.2024) описа друг гаф на Байдън с думите: „Байдън отново се обърка. Нарече Хамас „опозиция“. Да не забравяме колко пъти Байдън се спъва на стълбите на президентския самолет, как се сбогува с празното пространство в едно телевизионно студио, или как по време на предизборен митинг повика отдавна починал сенатор. „Всички тези неща американският народ знае отдавна, пише Брадли Девлин в цитираното по-горе издание. Обаче това, което не знае е, кой всъщност управлява страната, щом нейният президент е толкова безпомощен, че може да избегне преследване“. Скандално известният британски политик Найджъл Фараж направо твърди, че Байдън страда от „старческо слабоумие“ и демократите ще го заменят преди президентските избори. Но няма да го заменят с Мишел Обама, а с някой друг. Дали късметът няма да се усмихне на действащия вицепрезидент Камала Харис, щом тя ще води делегацията на САЩ на Мюнхенската конференция за сигурност?
Междувременно Доналд Тръмп се откъсва все повече от Джо Байдън в президентската надпревара и страхът от него сред демократите прераства в паника. Има защо да трепери и президентът на Украйна Володимир Зеленски, който си отвори и вътрешен фронт, уволнявайки главнокомандващия украинската армия Валери Залужни и началника на ГЩ. Замяната на генерал-полковник Валери Залужни с генерал-полковник Олександър Сирски, бивш командващ сухопътните войски, се натъква на остри критики, както в чужбина, така и на Запад. Понеже Сирски е роден във Владимирска област на Русия, където и до днес живеят майка му и брат му. Освен това е завършил военно училище в Москва. Тоест на него се гледа като на „руски генерал“. Гневни критици на Зеленски, между които и кметът на Киев Виталий Кличко, напомнят на президента, че обещаното от него поражение на Русия е донесло само гробове, хора без дом и деца без родители.
„Пентагонът ли очисти Залужни?“, пита Мехмет Али Гюллер в турския вестник „Джумхуриет“(10.2.2024). И продължава: „Източникът на проблема е, че настъплението на подкрепяната от САЩ/ НАТО Украйна не успя да спечели и един метър земя и политиците искат да връчат на военните фактурата за това. Според пенсионирания германски полковник Волфганг Рихтер, който даде интервю за германската NTV, конфликтът Зеленски-Залужни произтича от искането на президента на продължаване на настъплението, и това, че началникът на ГЩ изтегля армията в отбрана, отчитайки реалностите на терена. Зеленски иска да се превземат изгубените територии, а Залужни посочва, че това е „илюзия“ („Спутник“, 6.2.2024). В резюме можем да охарактеризираме картината като дълбока пропаст между политическата цел и военните реалности. Зеленски посочва целта, но Зеленски, заради реалностите на терена, не може да я постигне. Впрочем това противоречие Залужни разкри ясно в сп. „Икономист“: „Войната с Русия навлезе в задънена улица“.
Не слушаше военните съветници от САЩ.
Добре, защо Зеленски посочва цел, която не съответства на реалностите на терена? Ето тук е тънката струна на проблема. Защото Зеленски действа не според потребностите на Украйна, а според тези на САЩ. Украинската стратегия на САЩ се опира на „продължителната война“. Колкото повече се протака войната, толкова по-дълго ще се ангажира Русия, отношенията Европа-Русия ще се прекъснат с тази дълбочина и САЩ ще могат да продават на Европа повече природен газ. Ще могат да държат под своята опека ЕС и да поддържат атлантизма в Европа против Русия и Китай. Поради това конфликтът в действителност не беше между Зеленски и Залужни, а между Пентагона и Залужни. Ако се разгледа анализът на Politico, по време на неуспешното настъпление началникът на ГЩ на Украйна Залужни не слушал военните съветници на Пентагона, а прилагал собствени тактики.(„Спутник“, 8.2.2024). Макар че дори да беше следвал тактиките на Пентагона, резултатът нямаше да се промени. Защото грешката, допусната в стратегията, не може да се поправи с тактики.
Безизходицата на Украйна
Президентът на Украйна Зеленски назначи за началник на ГЩ вместо Залужни командващия сухопътните войски генерал-полковник Олександър Сирски. Министърът на отбраната на Украйна Рустем Умеров коментира смяната с тези думи: „Войната не може да остане същата. Променя се и промяната е необходимост. Нуждаем се от нови подходи и нови стратегии.(АА.8.2.2024).“
Добре, как трябва да оценяваме тези думи? Ще се ориентират към ново настъпление с една 500-хилядна армия, която ще се формира с широкомащабна мобилизация, както от известно време иска Зеленски ли? Тази ще свърши по-катастрофално от първата, понеже мобилизационната армия ще е по-малко опитна. Или новата стратегия ще е „специалната война“ на Пентагона? Която и опция да изберат, те са изпаднали в безизходица, както констатира Залужни. Непрекъснато нуждаеща се от Запада, разчитаща на одобрението от Конгреса и парламентите на военната помощ, Украйна е невъзможно да постигне своите цели. Нещо повече, докато САЩ продължават стратегията си на „продължителна война“, на Украйна може да не й остане територия, която да защитава. Вижда се, че съседите й чакат в засада според картата отпреди Втората световна война“.
Третото събитие, което разтресе „демократичната евроатлантическа общност“, беше двучасовото интервю, което Тъкър Карлсън взе от руския президент Владимир Путин. Илън Мъск го излъчи, като предостави всички авторски права на Карлсън, и интервюто изгледаха над 110 млн. души. Путин изглеждаше в превъзходна форма за разлика от грохналия Байдън и само нашите фалшиви евроатлантици отсякоха, че журналистът не е задал достатъчно провокиращи въпроси. Не отбелязаха и квалификацията „дървени глави“, която Путин отправи срещу западните ръководители, жертващи интересите на своите страни и народи, за да угодят на сенилния Байдън и украинския комик Зеленски, който им спря евтиния руски природен газ. Успокои ги все пак уверението на Путин, че Русия няма никакъв интерес да напада нито Полша, нито Латвия, нито друга държава, ако тя не нападне Русия. И че Русия няма първа да използва ядрено оръжие.
За разлика от Путин, още през октомври 2022 г. Зеленски беше призовал НАТО да нанеса превантивен ядрен удар по Русия. За щастие краят му наближава, а заедно с това и краят на войната в Украйна. Напразно генералният секретар на НАТО Столтенберг призовава ЕС да увеличи производството на оръжие и боеприпаси за Украйна. Но въпросът, който си задават много хора в Европа, е докога ще плащат сметките на наркомана в Киев. Други отбелязват, че докато Путин е преминал 1000 години история за 30 минути, Байдън не може да си спомни кога е починал синът му Бо. Жалка картинка! И САЩ, и Европа, и Украйна заслужават по-добри водачи. За България да не говорим.
