„Преди всичко, пише Томас Денс, смелото интервю на Тъкър щеше да освети една сурова реалност за американците: ние като нация сме опасно незапознати с Русия и това невежество излага на риск собствената ни страна. Когато днес Сенатът предлага да експедираме на изток 61 млрд. долара допълнително пари на данъкоплатците, за да продължи войната и със сигурност да се загубят още стотици хиляди човешки животи и от двете страни, трябва да кажем „стоп“ и да си дадем отчет. Отдавна е дошло време да попитаме: какво наистина правят САЩ в Украйна? Как нашето въвличане обслужва нашите жизнени национални интереси? И какъв точно е желаният край за стратегията на САЩ? Да направим Америка отново велика тук, у дома, предполага и да не допускаме миналите грешки навън. Това означава да ги избягваме в бъдеще, поддържайки постоянно фокуса на вниманието си върху нашите собствени национални интереси. Времето за защита на граници на другия край на света, пренебрегвайки собствената, изтече. Как може жизненият национален интерес на Америка да е толкова безспорно преплетен с една несъюзна нация на 6000 мили разстояние? Защо, ако Украйна е толкова ценен стратегически партньор, преките нетни инвестиции на САЩ там преди първата инвазия на Русия през 2014 г. бяха общо далеч под 1 млрд. долара, а днес са отрицателни -131 млн. долара? За защитата на чии интереси харчим стотици пъти тази сума? Защо си заслужава вземането на допълнителен заем, който няма реална възможност да изплатим някога? Но който ще стане едно постоянно наследено задължение за всяко бъдещо американско поколение? Е ли това наистина, за да не загуби работата си някой бюрократ в Киев и всички пенсии да бъдат изплащани изцяло и навреме?
За жалост сега е истинска бъркотия. Поправянето й ще изисква по-нататъшно усилие и ресурси… Когато е уволнен главнокомандващият на Украйна, имаме ли някакъв смислен план за победа? И с оглед на допълнителната военна помощ, която може да е нужна за заемането на изгодна позиция за преговорите и която би трябвало да е лимитът на въвличането на Америка, защо европейският принос е толкова нищожен в сравнение с нашия? Не разчитайте да получите някакво обяснение от Джо Байдън, да не говорим той да отдели 10 минути за това как финансирането и менажирането на една проксивойна в Украйна помага на народа на Източна Палестина. Ако Байдън не иска да говори, комисиите на Конгреса трябва да призоват хората от неговия щаб. Макар че Байдън е този, който държи американците в мрак.
Въпреки че много от изявленията на Путин, които излизат от двучасовото интервю на Тъкър, ще бъдат сметнати за откровения, те не са такива. Заявената от него готовност за едно решение за Украйна с преговори? Абсолютно нищо ново! Исторически твърдения за Украйна? Също. Путин повтори същите тези и изявления много пъти през последните две години, да не говорим за времето след инвазията през 2014 г. Те са достъпни за всеки журналист или анализатор като видеосегменти на уебсайта на Кремъл. Защо никога не сме чули нещо от това? Каквото и да мислим за него, както и да оценяваме неговата искреност, Путин не се колебае да изрази своите мисли и да излага позициите на Руската федерация за нейните действия. Въпреки това всеки, който иска да проникне дълбоко в плановете на Путин за Анадир, най-близкия до САЩ град на Русия, може да отиде там с едно кликване. Предизвикателство ще е обаче да го намерите в нашите новини. Когато миналия месец Путин се отправи към Чукотка, на 50 мили от границата на САЩ, това беше най-голямото доближаване до САЩ от срещата му с Барак Обама през 2015 г. Докато той кръстосваше наоколо в специален арктически офроуд, наречен „Хищник“ – руската дума за „predator“, спомена ли за посещението му най- големият вестник в Аляска? Не!
Ключовият проблем за авторите на политиката в САЩ е, че разработването на едно разбиране на руснаците иска време, усилие и отдаденост. Опитите да се разбере другата страна, без да се прегръщат нейните позиции, са дребна работа, която трябва да се свърши. Първо, трябва наистина да говорите руски, за да разберете руснаците. Много малко американци го правят. И със сигурност, ако изобщо някой в Конгреса го прави, това е добре пазена тайна. По-малко от 0,2% от студентите в американските висши училища получават някакъв обем обучение по руски език. С изключение на имигрантите, които го говорят по наследство, академиците и тези, които нашето правителство готви за целите на държавата, резултатът е едно впечатляващо непознаване на Русия от американците. На свой ред това поражда прекомерно разчитане на малък състав от експерти, чиито гледища рядко съвпадат с интересите на повечето от нас, да оставим гласоподавателите на „Америка над всичко!“. На практика, какъвто е случаят сега, повечето от тези гласове са дълбоко овластени за поддържането на враждебни отношения между Русия и САЩ. Мирът е труден и не се отплаща. Възпирането върви заедно с последния план от Баграм. Когато правителството ни декларира открито, че неговата цел е била да причини максимум страдания на Русия и президентът иска неговият двойник, командващ най-големия ядрен арсенал на света, да бъде отстранен от власт, той орязва сериозно възможностите за дипломация и диалог, като възвестява смърт и унищожение. Не се учудвайте, че Путин разказва на Тъкър, че не може да си спомни кога последно е разговарял с Байдън.
Това трябва да се промени. След 1100 години Русия не се кани да ходи никъде, нито пък ние. Америка се нуждае от ново лидерство, което маже да разговаря с Русия. Както и Украйна – и останалата част от света, за които това има значение. Да се надяваме този ноември да осигури тази възможност.“
