В беседата, която проведе с американския журналист Тъкър Карлсън, президентът на Русия Владимир Путин оцени войната Украйна-Русия като гражданска война.
Засягайки историята, Путин каза, че украинците и руснаците са един етнос. Посочвайки, че идеята за украинска идентичност е специална политика на разделяне, прилагана повече през периода, когато Полша e владеела земите на днешна Западна Украйна. Путин каза: „В началото думата „украинец“е означавала някой, който живее в покрайнините на държавата или охранява границата“.
Тръгвайки оттук, Путин направи една прогноза за бъдещето: „Каквото и да стане, рано или късно ще се споразумеем. И знаете ли, може при настоящата ситуация това да звучи странно, но отношенията между народите ще се върнат към предишното си състояние“.
В продължението Путин каза, че по време на преживяваната война отказалите да се предадат украинци, предпочели смъртта, викайки: „Руснаците не се предават!“ и подхвърли тази много любопитна теза: „Те все още гледат на себе си като на руснаци. В този смисъл всички преживявани неща могат да се представят като гражданска война. На Запад мислят, че тази война завинаги е откъснала една част от руския народ от другата. Не, отново ще има обединяване“.
Войната започна през 2014 година
Друго любопитно послание беше тезата, която Путин спомена по-рано: „Войната започна не през 2022 г., а през 2014 г. Превратът, който беше извършен в Украйна през 2014 г., се осъществи от въоръжената опозиция с подкрепата на ЦРУ. Конфликта в Украйна го раздуха държавният преврат в тази страна. Украинското ръководство започна войната през 2014 г. Нашата цел е да спрем тази война. През 2022 г. не започнахме война, мъчехме се да я прекратим.”
Тази истина, която атлантическите медии се мъчат да държат далеч от очите, е много важна с оглед на това да се разберат истинските причини и целта на САЩ. Само два дни след започването от Русия на 24 февруари 2022 г. на „специалната военна операция“ в Украйна, в тази колона посочих тази истина: „Военната операция на Русия може да се коментира и като защитна атака с цел да се приключи „истинската война“. Защото, впрочем, от осем години в Донбас имаше война. Когато през 2014 г. с проамериканския преврат бе свалено правителството, Крим, Донецк и Лугански заеха позиция против преврата. Крим обяви независимост, с референдум се присъедини към Русия. Украйна атакува Донецк и Луганск. През 2015 г. с Минското споразумение беше решено на тези два района да се предостави автономия, но Украйна не го спази и в продължение на осем години обстрелва Донецк и Луганск, тоест района на Донбас. Дори и западните медии да го прикриват, в края на тези осем години в Донбас бяха убити 2600 цивилни (според данните на някои организации са били убити общо 14 000 души, от които 13 000 цивилни, включително 3000 деца), а десетки хиляди бяха принудени да напуснат домовете си.“ („Джумхуриет“, 26.2.2022).
Целта е Русия да се изтласка до старите си граници
Всъщност и Украйна знае тази истина. Уволненият преди три дни началник на ГЩ на Украйна Залужни беше посочил тази истина в широко обсъжданото си интервю за сп. „Икономист“: „За нас, за армията, войната започна през 2014 г. (...) Всички тези неща станаха с прехвърлянето на мярата на 22 февруари 2022 г. Преди това имахме един фронт от 403 км и 232 укрепени пункта. На 24 февруари този фронт стана 2500 км.“ („Икономист“, 15.12.2022).
Да, САЩ бяха онези, които всъщност започнаха тази война през 2014 г. За причината да цитираме Джордж Фридман, основателя на „Стратфор“, която „изготвя стратегия“ за официалните институции на САЩ: “Ако Западът можеше да задържи под контрола си Украйна, Русия щеше да остане беззащитна. Южните граници с Беларус и югозападната граница на Русия щяха да останат отворени. Разстоянието между Украйна и Западен Казахстан е близо 400 мили и Русия от този район показваше мощта си на кавказците. При това положение Русия щеше да загуби мощта си да контролира Кавказ и щеше да се изтегли по-на север от Чечения. Руснаците ще излязат от някои части на Руската федерация, южните граници на Русия щяха да отслабнат много. По този начин разпокъсването щеше да продължи, докато Русия се оттегли до много старите си граници. („Идните 100 години“, изд. „Пегас“, 2009, стр.103).
„Джумхуриет“, 12.2.2024
