Убийството на Навални не е приемливо по никакви правила. В това няма никакво съмнение. Но това агнешко преклонение и създаване на култ към личността, лицемерието и двойните стандарти ми идват в повече. Въпросът ми е, знаете ли кой е Навални?
Забравихте ли, че той е съорганизатор на прословутите неофашистки „Руски маршове“, в които се събираха неонацисти с голи глави, крещящи антиимигрантски и античеченски лозунги? Самият Навални се описваше като националист, обявяваше Крим за руски, твърдеше, че Украйна, Беларус и Русия са едно цяло. Сравняваше чеченците и мюсюлманите с насекоми, настояваше да им се отнеме гражданството и да бъдат изгонени. Силно подкрепяше войните в Чечения. Беше против ЛГБТ общностите. Изведнъж всичко се обърна и той се превърна в розов либерал, борец против „корупцията“, против режима на Путин и поддръжник на еднополовите бракове. Когато популярността му спадна до 2 %, от привърженик на Путин в Чечения той се превърна в светец-герой, „символ“, герой от комиксите на атлантици и либерали. Особено нашите. Може би виждат в него себе си - от най-тъмните комунисти станаха най-истеричните либерали. Това, че големите империи елиминират журналисти, не е изключение за никоя от тях. Но искрен ли е ревът на тези хора, които палят свещички с тъжни физиономии и вият с фалшиви ревове? Къде са ревовете им, когато Джулиан Асанж, който разкри именно убийства на журналисти в Ирак, бе буквално отвлечен и хвърлен в затвора? Журналист, който разкри изнасилвания и гаври на американски войници в Ирак? Къде бяха воплите им, когато искаха да отвлекат Едуард Сноудън? Защо не пророниха и дума за Даниел Хейл, бивш анализатор от разузнаването, арестуван, защото издаде убийствата на цивилни с дронове? Къде бяха тези хора, когато американският журналист Гонзало Лира бе отвлечен и убит от украинските власти? Това са същите хора, които празнуваха убийствата на журналисти сложени в сайта „Миротворец“ - като Дугина, и които насърчаваха други убийства като това на лицето на Пинк Флойд Роджър Уотърс, както и на редица други журналисти като Джими Дор. Насърчаваха затварянето и отнемането на правата на Тъкър Карлсън. Къде бяха, когато християнката журналистка от палестински произход Ширийн Абу Акле, също американка по паспорт, беше застреляна като куче? Това ли е тяхната хуманност, борба за справедливост и демокрация? Погледнете злобата, която извира от тях. Лицемерието. Малоумната им сервилност. Те стават и лягат с мисълта за империята на злото - Русия, всичко, цялото им съществуване, писане, мислене се базира на това. Не могат да напишат и изречение, без да споменат Русия и пушек извира от ушите им, ако не се подчиниш. Добри ли са тези хора? За универсални ценности ли се борят? Не трябва ли да се запитат дали те не са същите, умножени по 1000, срещу които те пищят? Изблиците за морал и свобода само етикет ли са, който да си залепиш на челото, а в същото време да си отявлен деградирал човечец, който си нагажда „морала“ спрямо спонсорите? Това честни хора ли са, със собствено мислене? Какво ще стане, ако политическите етикети паднат и се появяват нови? Нищо, пак същото, те са с къса памет и разчитат всички също да сме такива и да не помним какви са били те преди 90-а, или какви са били родителите им. И въобще - питат ли се, че за да докажеш концепцията за свобода на словото, трябва то да бъде приложено навсякъде, независимо дали ти изнася или не. А не да крещиш и да създаваш фалшиви идоли, за да не те канселират и да намажеш нещо от ситуацията.
