Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 8 (20 февруари 2024) Ще освободим Левски!

Ще освободим Левски!

Е-поща Печат PDF

Узунов и Бойчо Русев от Гюрюджий отидоха с Узунов двамата да раз­гледат барон Хиршова­та желязна линия, между Търно­во - Сеймен да отпечатат с восък бурмите на железницата. Заедно с тях беше и Дойчо Д. Аладжов. Ходиха и донесоха восъка, взет (като) мярка, за да направим железни нахтаре. Между атило­вците се намери железар, който по заповед на Коля Ганчев изра­боти през нощта на 26 януарий четири железни ключа согласно восъчения отпечатък. На 26-й същия месец, през нощта, Узу­нов и Бойчо Русев отидоха да оп­итат нахтарите дали ще уйдисат в бурмите. Нахтарите уйдисаха. Третата бурма се развъртя, две­те релси една от друга се разкоп­чаха. Радостта беше велика! Сърцата силно затупаха. Бойчо и Атанас се спогледаха и очно си проговориха: “Свършено! Левски ще бъде спасен, само да го прека­рат през това място...” Разкоп­чаха два чифта релси, можеха да разкопчат още шест, ако иска­ха, но нямаше защо: сега се пра­веше опит само с ключовете. За сполучното изработвание на ключовете Узунов заповяда да се даде парично вознагражде­ние на железарят. Железарят не прие вознаграждението, а помоли Коля Ганчева да му се издаде квитанция срещу пет- шест лири, които бяха му оп­ределени като заслуга: Коми­тета има нужда от пари. Аз съм член от комитета, но съм беден. Вместо парична помощ ще давам своя труд” - отговори честния работник лично Узу­нову, когато последния го по­пита защо не приема возна­граждението.

Стефан Сливков и Георги Хаджидечев изработиха тур­ските облекла за юнаците и ги принесоха.

На 1 февруарий Узунов за­повяда да се сформира чета­та, която ще задържи тренът и освободи Левски. Заповедта гласеше: четирима конника от с. Хайнето; трима конника от с. Елхово; трима конника от с. Махалата; двама от с. Дервеня; четирима от с. Арабаджиево, в числото на които влазя поп Минчо; трима от с. Гюрюджий - с Бойча Русев; четирима от с. Гюнелийска махала; петима от Стара Загора начело с Коля Райнов: командующи сам Узу­нов - всичко с началника 25 души съзаклятници-револю­ционери. Заповяда се на атил­ци да приготвят 35 ката тур­ски костюми. В тях ще се обле­чат юнаците в денят на нападе­нието.

Високата заповед на Узу­нова се изпълни. Хайничани, елховци, дервенчани и махлен­чани заедно с конете си се яви­ха в Стара Загора - Гюнелийци, гюрюджийци додоха и се уста­новиха в село Арабаджиево. В качеството си на гости те се разположиха по къщята на со­заклятниците от същото село. По советът на Ганчева Узунов отмени разпорежданието си по направата на чирпанската засада. Заповяда, щото Фили­пов, заедно с десет боричани да се яви в Гурбетито и там да чака неговите заповеди. Фили­пов изпълни заповедта. С бори­чани числото на четата стана 40 души. Моля, това е половин ес­кадрон конници-созаклятници, упражнени в строй, но решени да влязат в бой.

На 5 февруарий всичко беше готово. Юнаците чака­ха. Чакаха и конете им, като ядяха болджа-ечемик в плев­ниците и яхърите на созакля­тниците. Чакаха и турските костюми, за да изиграят ро­лята, която им се предназна­чаваше. Узунов и Колю Райнов Пантата по цели нощи сновя­ха между Арабаджиево и Ста­ра Загора. Събираха повикани­те на оръжие юнаци и ги учеха как да действуват и какви неща да си приготвят за нападение.

От село Арабаджиево бях назначил: Мънчо Гергев, Въл­чо Славов Сийреков, Добря Пехливанина-Палата и него­ва грешност поп Минча. Мън­чо Гергев на никакво оръжие няма вяра и упование освен на пищовите, които ги взе от циганите.

Опитвам юнаците:

- Като ще отървем Левски, сетне за вази как мислите?

- Ще отървем Левски, че ний и в Марица да се издавим, за нази е нищо. Само Левски - за­щото нямаме втори Левски на света!

Острят камите, изтриват и мажат револвери и кобур-пищо­ви и пушки шишанета и чифтя: “А-а-ах! Кога ще се мерне Левски, на очи да кажем на агата: как се кара Левски? Дано се случат ня­кои и от българските шпиони, черни души потурнаци...”

Узунов с напрегнатост и безпокойствие чакаше извес­тие от пратеникът си в София, когото проводи от Търново. Изминаха се около 15 дни от денят, когато той тръгна за София, а никакви известия не пращаше. Пратеникът, заподо­зрян в Орхание, турските вла­сти го втрапарчили и под кон­вой го откарали в София и го хвърлили в “магарешкий рай” при другите созаклятници. Това Узунов не знаеше, зато­ва се и сърдеше на пратеникът си. Дълго време да стоят юнаци­те по къщите беше непрактич­но: може да се предизвика по­дозрение. Трябваше пак да се чака известие, а никакво извес­тие отникъде не дохожда. Тряб­ваше да се прати нов прате­ник. Проводи се такъв.

На 8 февруарий излезе пътник-юнак из Атила и за­мина за към Борич. Това беше Дончо Фесчията. Дончо отива­ше в Дилян да узнае как стои делото на Левски и скоро ли той ще бъде прекаран за Ца­риград. Ако дилянци не зна­ят това, ще отиде в Докум. Ако и там не знаят, ще отиде чак в Роман (София) и оттам ще те­леграфира така: “Стара Загора - Кундураджи Никола. Кьоселе­то е скъпо. Подпис: Фесчи”. Зна­чи: Левски е обесен. Или: “Пра­щам ти днес или утре заръчано­то кьоселе.” Значи: Левски ще бъде откаран за Цариград из­вестно в кой ден.

На 12 февруарий в къщата на поп Минча в село Араба­джиево разговаряхме се с Узу­нов за нападението на тренът и освобождението на Левски. Илюзии: Как подхвъркат кон­вой и (с) усилен маршрут ще прехвръкнем оттатък Балка­нът с освободения, а оттам - в румънската територия... В това време пред нас се изпре­чи Райнов Колю - Пантата и подаде телеграма Узунову. Те­леграмата носеше подписът на Дончо Фесчията, подаден от Пловдив. В нея се говореше, че Левски е обесен на 9 февруа­рий в София.

Новината произведе пот­ресающе впечатление в ду­шата на Узунова: той запла­ка, заплака и поп Минчо, а Пантата скръцна със зъби и строго се закани да отмъсти за обесения. Не оставаше дру­го, освен да се разформира че­тата, а юнаците да си разотидат там, кой отгдето е дошел. За да утешим юнаците от скръбта, която като гръмотевици нена­дейно падна и удари юнашки­те им сърца, като им казахме, че Левски обесили на 9 февру­ар в София (за когото бяха ре­шили - имот и живот, само Лев­ски да се избави, хиляди бълга­ри да се изгубят, само Левски нека е жив - казваха те, - за­щото без него България няма да се освободи...), поканихме юнаците в училищните стаи, та ги нагостихме. И Узунов им даде наставления, като ги на­сърчи: на Левски на място(то) той остава в прегнатий хомот против турците кръвопийци.

Наскърбени и ядосани, те се завърнаха по домовете си и от­ново се заловиха за своите до­машни работи.

С турските костюми се слу­чи едно голямо нещастие: зах­върлени в една празна бъчва в избата на Стефана Сливков, бидоха изпоедени от молците и мишките. Ключовете на рел­сите бидоха турени в една сма­зана кошничка и захвърлени върху поп Минчовия таван. И те ръждясаха, защото не стана­ха нужда за втори път.

Узунов и това направи: с окръжно към работниците на освобождението той извести за смъртта на Левски и ги на­сърчи с примери от история­та на гръцко(то) и сръбското освобождение. Окръжното му насърчи работниците: отвсякъ­де се получиха отговори с обе­щание, че дело(то) ще се под­държа.

Атанас Узунов, чорбаджи Цвяткова син, от с. Араба­джиево стана и с Коля Райнов отидоха в Стара Загора: ще повика членовете съзаклятни­ци на комитета на заседание в Стара Загора през настоящий февруарий.

- Кой ви й учителя? - попи­та Узунов.

- Учителя в село Араба­джиево е Минко Минев, млад, красив и интелигентен мо­мък, трудолюбив, обичлив към всекиго, строг, деятелен; съзаклятник и пръв работник в комитета. Помощник и кан­дилавтин - Сивчо Широв, кой­то хем помага на даскал Минка в училището и учи при него, та се приготвюва за свещеник.