Уверявам ви, че няма да отида на пътуване, което не си струва по отношение на съдържанието на разговорите. Аз съм министър-председател на България и ще пътувам като такъв. Отивам в САЩ да представя приоритетите и резултатите от управлението на България. Когато се реализира тази командировка и се върна - ще се отчета. Когато някой е казал нещо, което не е на база на правителствената информация, няма как да вляза в такава дискусия. За първи път чувам, че официалното посещение на един министър-председател в партньорска държава може да се нарече екскурзия. Има опити едно такова пътуване да се блокира със слухове. Това може да се нарече опит за манипулация. Отчет ще ви дам, след като мине съответната командировка.“
Тъй нареждаше премиерът Денков в кулоарите и залата на Народното събрание на 2 февруари, в деня за парламентарен контрол, в отговор на питанията за предстоящата му визита в САЩ. Визита, квалифицирана от опозицията като туристическа разходка, за която Денков твърдеше, че още не е уточнена дата. Въпреки публикуваната на сайта на МС информация, че посещението е насрочено за 9-10 февруари, което според него било предварителен, а не окончателен вариант. Не сме сигурни дали визитата „си е струвала“, но беше абсолютно ясно, че ако в правителствения самолет се бяха натоварили всичките първоначално предвидени 40 персони, „политическият туризъм“ щеше да излезе доста скъпичко на данъкоплатците. След разразилия се скандал, когато дори некоалиционният партньор на Денков, Бойко Борисов, реагира че в САЩ ще отидат министри, които преди една-две седмици са се върнали оттам, от туристическата група отпадна министърът на отбраната Тодор Тагарев. В социалните медии се появи информация, че от Пентагона са отказвали да разговарят с него, но дали това е причината той да си остане в България, ние не знаем. Шефът му Николай Денков също не се радва на особена почит в САЩ, щом МС е наел лобистка фирма, която да изпроси от Байдън поне една снимка с българския министър-председател. В Белия дом отдавна са уведомени, че на 6 март в България ще се извърши ротация ако не на целия кабинет, то поне на Денков и Габриел. Би трябвало да знаят и, че ще им гостува човек, който скоро ще мине „на друга отговорна работа“. Очевидно е, че не му се връща в МОН, щом заговори за минимални промени в състава на МС. И като сигурен напускащ посочи само името на здравния министър професор Христо Хинков, който обяви че не желае да продължи работата си като министър. От ПП-ДБ заговориха, че Денков може да оглави МВнР. Защо да не оглави и здравното и земеделското министерство? Александър Стамболийски е бил едновременно министър председател и министър на войната, нали? Обаче (не)коалиционният партньор Бойко Борисов е на мнение, че ротация трябва да има на всяка цена. Защото редица министри на ПП-ДБ не си гледали работата, а обикаляли като партийни секретари в навечерието на европейските избори. Новото правителство след ротацията щяло да бъде излъчено с мандата на ГЕРБ и Борисов нямало да позволи партията да се унижава, отивайки при президента с празен лист. Що се отнася до екскурзията на Денков до Щатите, Борисов каза: „Когато от ПП-ДБ седнат пред камината на Белия дом, тогава ще могат да се мерят с мене“. Един вид: „Къде съм аз, къде сте вие!“ Все едно, че чуваме Алековия Бай Ганьо да казва: „Ти ще целунеш ръка, аз по-надолу. Ти по- надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе кьорпе!“. Борисов не успя да целуне Доналд Тръмп, който отблъсна с лакът жалкия му опит за интимничене, но поне водеше своя пиар, който го фотографира зад гърба на тогавашния американски президент. А пък той заяви, че българите били отлични партньори, които купували изтребители F-35. Ние всъщност бяхме предплатили 8 броя от още не нарисуваните F-16 Block 70, но карай да върви. Другите 8 ги предплати служебното правителство на Румен Радев. Докато „кабинетът на промяната“ ни „купи“ като котка в чувал 100 броя БТР „Страйкър“, почти връстници като модел на 100-те БТР 60 ПБ „с отпаднала необходимост“, които Тагарев обеща да подари на Украйна. Разходите по превозването на тези антики до Украйна уж щяла да ги поеме Великобритания. Доказателство за това, разбира се, все още няма. Затова пък около първата въздушна линейка, която долетя преди две седмици от Италия, се вдигна такава шумотевица, все едно че сме си купили летяща чиния. А през първата година този хеликоптер ще лети само по светло, половин час преди зазоряване и половин час след залез слънце. Което означава, че планинските спасители ще си останат последната надежда на изпадналите в беда планинари. Не се знае и кога БДЖ ще се „модернизират“ с обещаните от министър Гвоздейков 70 германски жп вагона втора употреба. В сравнение с нашите, които дерайлират дори по гарите, те наистина са като нови.
А историята с американския воаяж на нашия злополучен премиер претърпя (не) очаквано развитие. Лично той обяви на 4 февруари, че ще остане в София, за да подпише евентуален меморандум с протестиращите фермери и да довърши преговорите с аграрния сектор. Междувременно пред Министерството на земеделието горяха бали слама, запалени от протестиращите фермери. А някакъв животновъд беше завел там цяло теленце… Ако можеше, горкото, да говори, какво ли би казало на двукраките „политически животни“?
„Утре заминават в командировка в САЩ министрите на финансите, на енергетиката и икономиката, нареждаше Денков пред камерите. Когато се върнат от САЩ, ще дадат пред медиите информация какво са свършили и ще се отчетат пред Народното събрание“. „Sic transit gloria mundi”(„Тъй отминава световната слава”) - гласи една римска поговорка. Междувременно научихме, че Денков все пак се е уредил с командировка в чужбина. Но не във Вашингтон, а в Хага, където щял да се срещне с Марк Рюте, друг премиер в оставка. Цял един академик изпадна в положението на Великия комбинатор Остап Бендер, който след провала на всичките си мошеничества накрая приел възможността да стане счетоводител! Какво приземяване само!
Но с какво нашият „премиер-пътник“- в буквалния и преносния смисъл на думата, разчиташе да впечатли Белия дом и различните общности в САЩ, с които щеше да се срещне? Приоритетите на неговия отиващ си кабинет са известни и на глухия султан в Египет: продължаване на подкрепата за Украйна, влизане и по суша в Шенген, влизане в Еврозоната, гарантиране на енергийната и друга независимост от Русия, борба с корупцията и руската дезинформация и шпионаж. Обаче какви „резултати“ от управлението на България щеше да отчете той, ако изобщо беше приет от Белия дом? Защо трябваше той и министрите му да се отчетат първо там, а после при завръщането си пред народните представители тук? Така постъпват само васали, когато отиват при своя сюзерен. Не беше ли „целта на занятието“ премиерът на промяната да получи одобрението на Байдън за една ротация „не на всяка цена“. Тоест на такава, при която Денков да си остане премиер или поне вицепремиер, Василев - министър на финансите, а Тагарев - министър на отбраната? И по този начин да бъдат охладени евроатлантическите изблици и властовите амбиции на Борисов и Пеевски, като им се размаха пак камшикът със санкциите по закона „Магнитски“. И като им се напомни, че имат доста дебели досиета от времената на сенчестия им бизнес. Дали екзекутирането на Мартин Божанов- Нотариуса, предшествано от разстрела на Алексей Петров, не е било ход за пресичане на някои неудобни разкрития, засягащи не само магистрати, а и политици с тъмно минало? Като горепосочените двама новоизпечени говорители на евроатлантическото мнозинство и пропагандатори на „евроатлантическите ценности“. Ако „дълбоката държава“ е тръгнала да се чисти от неудобни свидетели, ще има и други показни екзекуции. Най-добрият свидетел е мъртвият свидетел! Ето защо „размагнитизираният“ Пеевски отвлича общественото внимание, размахвайки пръст на президента и президентството като централа на бъдеща проруска партия „3 март“. Докато той, Пеевски, е новата звезда на евроатлантическия политически небосклон, непримирим враг на корупцията, в която не участва. Ти да видиш…
Странно е, че и ръководството на БСП тръгна да си гради предизборно имидж на борци с корупцията, търсейки я, подобно на Пеевски, в президентството. Президентът Радев може и да е сгрешил, назначавайки за служебни министри хора като Кирил Петков, Асен Василев и Николай Денков, но той си остава поне през първия си мандат единствената изборна победа на БСП и Корнелия Нинова в републикански мащаб. Втория си мандат Радев спечели въпреки неохотата на Нинова и кръга около нея. Кръг, изпокарал се с редица ценни партийни кадри и довел Столетницата до предпоследното място в НС. Ако Радев има вина, че направи известни шарлатаните Петков и Василев, не по-малка вина има и ръководството на БСП, което се съгласи на коалиционно управление с ПП-ДБ. И след вота на недоверие, когато от коалицията се оттеглиха министрите на ИТН, ръководството на БСП начело с Нинова подкрепи Асен Василев като вероятен премиер вместо Кирил Петков. Ето защо на последните предсрочни парламентарни избори избирателите отредиха на БСП незавидното предпоследно място в парламента. А успехът на Ваня Григорова на местните избори в София, когато тя изхвърли от балотажа кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, се дължи както на нея самата, така и на подкрепата й от Софийската организация на БСП. Нинова беше на път да се отрече и от тази си условна победа. За каква кражба на леви избиратели и за какво завръщане на БСП в местната власт говори тя? Избирателите да не са крепостни селяни? Ако бяха сити и осигурени, нямаше да ги купуват с дърва за огрев или други дребни подаяния. Бедността и несигурността, това е причината за отказа от урните на 60% от имащите право на глас. С мизерията, а не с президента Радев трябва да се борят левите сили, включително БСП.
При настоящата „криво-лява“ и „криво-дясна“ политика съвсем естествено е отвратените от „промяната“ леви и десни избиратели да потърсят алтернатива. И тя непременно ще се появи, независимо от съпротивата на т.нар. системни партии. Не защото я искат Радев и хората от президентството, а защото не я искат тези, които предадоха своите избиратели, членове и симпатизанти. Тези, които предизборно се обвиняваха, отхвърляха и „изчегъртваха“ за корупция, а накрая се „изпраха“ и опростиха взаимно. И взеха, че се „сглобиха“: в името на стабилността, конституционната и съдебната реформа, ограничаването на президентските пълномощия върху служебните правителства и службите. И най-вече в името на „евроатлантическия цивилизационен избор“ на България. Понеже, ако дойде Путин, те ще трябва или да извадят старите си съветски дипломи и партийни членски книжки от БКП, или да се запилеят по островите при офшорките, с които „нямат нищо общо“. Както нямат нищо общо с далаверата на „Чаталджа“-3 и с винетните 7 процента на Станислава Арнаудова. Нито пък с корупцията, която според бившия финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов е субективно усещане.
Само че народа можеш да го излъжеш няколко пъти, но не можеш да го лъжеш непрекъснато. Ще поживеем, ще видим.
