Нова Зора

Да се пише за генерал За­хариев е много приятно, лесно и много трудно.

Приятно – защото той е обаятелен образ.

Лесно – защото за него се знае много, като че ли всичко за него е разказано както в истори­ята на ВВС, в спомените за него­вите съратници и последовате­ли, така и в книгите, които сам той ни остави.

Трудно – защото неговият образ е един огромен океан, кой­то не може да се преплува така лесно.

А защо пиша сега за него:

От преклонение пред него­вото дело;

От това, че днешното по­коление в нашата авиация знае много малко или нищо за него;

Да браня неговата светла памет от клевета и завист.

Ето накратко контурите на неговата биографична справка:

Роден е на 6 февруари 1904 г. в село Басарбово. Син е на учи­тел с възрожденски дух. Летец от 1925 г. и остава такъв до ап­рил 1987 г., когато се простихме с него.

Антифашист от световен мащаб. Участва в Гражданска­та война в Испания срещу фа­шисткия преврат на Франко в защита на републиката като доброволец. Затова е удостоен със званието „Герой на СССР“ – първият чужд гражданин, удостоен с такова звание.

Авиационен ръководител от много висок и все още не­достигнат връх на авиацията. В СССР е изтъкнат авиацио­нен командир и ръководител:

Инструктор в Тамбовско­то авиационно училище (от 20 декември 1931 г.);

Командир на авиационен отряд (от 1934 г.);

Командир на авиационна ескадрила (от 1935 г.);

Началник на Тамбовското авиационно училище (от 1937 г.).

Участва във Втората све­товна война (Великата оте­чествена война) срещу хитле­ристка Германия, като ръко­води подготовката на хиляди авиационни кадри за участие във войната. От неговите уче­ници 27 носят званието „Ге­рой на СССР“, 16 са със зва­нието „Герой на социалисти­ческия труд“ и 18 – „Заслужил летец на СССР“.

Първостроител на новата българска авиация. Общест­веник, депутат на Върховния съвет на СССР и в НС на НРБ, заместник-председател на Об­щонародния комитет за Бъл­гаро-съветска дружба и пред­седател на Съюза на ветерани­те от БА.

Носител на престижните награди – Герой на СССР, Ге­рой на НРБ, Заслужил летец №1 на НРБ. Автор на редица художествени произведения на авиационна тема и худо­жествено-документални кни­ги за авиацията като „Доб­лест“, „Вярност“, „Върнете се“, „Образите, които са в мен“ и „Моят живот в авиацията“; командващ на ВВС, замест­ник-министър на отбраната и военен аташе на България в Москва. Това са контурите на неговата биография. Генерал Захариев е едно съкровище, с което може да се гордее Бъл­гария, без което нашата авиа­ция ще бъде бедна и ограбена.

Ето извадка от интервю, да­дено от генерал Захари Захариев на 17 септември 1982 г.:

Въпрос: Любимият ви девиз?

Отговор: Да обичам Оте­чеството.

Въпрос: Признат недоста­тък?

Отговор: „Добрината ми из­бива на добрящина.“

Въпрос: Желани повторения?

Отговор: Животът ми в ави­ацията, да летя.

Въпрос: Съвети към съвре­менниците?

Отговор: Да не престават да се възхищават и да изпълняват своите идеали. С горещо сърце да обичат Родината.

Другите за него

Ето само някои мнения за него от тези, които са имали щастието да работят с него:

Полковник Асен Марин­чевски, началник на Политот­дела на ВВС: „Неповторим като военачалник, педагог в обучение­то и възпитанието на военни­те летци, неповторим като ма­совик, обичащ и обичан от всич­ки. Със своето умение и такт, със своята емоционалност и богата душевност като човек, като прям другар, верен на своя народ и родина.“

Генерал Симеон Симеонов, командващ ВВС: „Войните от ВВС високо ценят неговия богат летателен и командирски опит. За тях той е един действащ и изпитан урок по авиация.“

Полковник Димитър Ме­дарски, командир на авиацио­нен полк, директор на транс­портната авиация към БГА, председател на Федерацията за въздушни спортове: „Аз и мои­те приятели, бивши летци от спортната, военната и граж­данската авиация, сме дълбоко убедени, че нашата мила родина е родила и отгледала такъв чо­век като генерал Захари Заха­риев.“

Полковник Ганчо Стари­братов, началник на Политот­дела на ВВС: „Пред нас говоре­ше авиационен ръководител с огромен опит, отличаващ се с умението да организира и про­вежда широкомащабна лета­телна дейност. Истинско щастие за българската авиация бе, че в тези трудни години начело на нея стоеше генерал Захари Заха­риев.“

Моите спомени за него

Аз съм от поколението в ави­ацията, което не е работило пря­ко с него, но бе щастливо под не­говото авиационно крило. През 50-те години на миналия век ние, младите офицери, го богот­воряхме, той остави в нашите сърца и памет незаличима следа. Запомнили сме го с бащинските грижи, които той полагаше за българските авиатори в онези трудни за страната ни години.

Познаваше лично всички български военни летци, обича­ше ги и те го обичаха и му вяр­ваха. Така например във воен­ното летище Габровница, когато трябваше да представим един летец да се учи във Въздушна­та академия в Монино, СССР, определеният от нас летец Пен­чо Пиринов отказваше да отиде. Генерал Захариев лично дойде в Габровница, за да убеди Пири­нов да отиде в академията.

В онези трудни за авиация­та ни години той успя да спло­ти авиационните кадри от три генерации – бранителите на не­бето на България с богат боен опит; дошлите от СССР летци с огромен опит от Втората светов­на война и първите наши след­военни летци, като се започне от партизанския випуск от ВНВВУ „Георги Бенковски“.

Генерал Захариев много страдаше, когато трябваше да се прости с изтъкнати военни ка­дри в изпълнение на т. нар. Же­невско споразумение. Спомням си, когато той обяви решение­то за съкращенията пред ръко­водния състав на ВВС, говореше с мъка и каза бащински: „Изпра­тете ги по достойнство, помог­нете им да си намерят работа, грижете се за тях след съкраща­ването.“

Когато бях извикан от него като временно изпълняващ длъжността ЗКПЧ на 11-и изтре­бителен авиационен полк, той каза: „И вашият командир Сте­фан Ножаров е в списъка“. Аз бу­рно, емоционално, с младежка невъздържаност, реагирах. „На кого ни оставяте, та ние сме неговите заместници на по 23- 26 години, без опит“. Тогава той застана пред мен с думите: „Ка­питане, аз по-добре от теб по­знавам подполковник Ножаров, ако не знаеш, аз съм му кум, но разбери, че не мога да не изпълня решението“. Видях в очите му мъка, а той се обърна с гръб да не видя напиращите му сълзи.

По-късно, когато гостуваше на нашия 1-ви учебно-боен полк в Каменец, той се обърна към ко­мандването с думите: „Искам от вас да подготвите хубави летци и с професията, и с поведението, и с външната си красота“.

По-късно имах възможност да работя с него като председа­тел на Съюза на ветераните от БА и тук той беше цяла школа, от която се учехме.

Имал съм възможност да се срещна с неговата дъщеря, про­фесор Жени Захариева, именита пианистка със световна извест­ност. Тя се гордееше със своя баща, чувстваше нашата обич към него, възприе всичко хуба­во от своя баща и остана голям приятел на тази авиация, която създаде баща й.

От какво искам да браня паметта на генерал Захариев и има ли нужда от защита?

Та нали се знае, че чистата пара ръжда не хваща. Но за оне­зи, които не го познават лично, четат клеветнически статии за него и се объркват, за тях пиша сега. Ето някои неистини и кле­вети през последните години:

Във вестник „Минаха годи­ни“, брой 14 от 6 април 2015 г., пише, че „генерал Захари За­хариев се е завърнал в България едва през 1946 г., с други думи, в онези трудни за страната ни години той е лежал на топло като герой на Съветския съюз и депутат на ВС на СССР и идва, когато най-трудното е мина­ло“. риев, Борис Ганев, Кръстю До­брев и Август Кабакчиев идват в България на 5 октомври 1944 г., след по-малко от месец от про­мените на 9 септември.

Какъв герой на България е човек, който я е загърбил, той е герой на друга страна, там да го почитат?

Истината е, че на 1 май 1931 г. пред строя се чете заповед: „Уволняват се дисциплинарно за демонстрация във войската следните фелдфебел-школници: Кръстю Атанасов, Въльо Бож­ков, Никола Ватев, Борис Ганев, Никола Дюлгеров, Захари Заха­риев и Георги Стоев“. Така те ос­тават без работа, уволнени, а не дезертирали от авиацията на България. Останали без работа, Никола Ватев, Захари Захариев и Борис Ганев, а след тях и Ки­рил Кирилов, емигрират в СССР. Участват активно във Велика­та отечествена война на Съвет­ския съюз в състава на антихит­леристката коалиция срещу фа­шистка Германия. В коя страна те се наричат предатели?

Поставено е званието първо­строител на ВВС в кавички – или невярно.

Истината е, че през цялата втора половина на ХХ век бъл­гарската авиация се изгражда под ръководството на генерал Захариев и това не подлежи на преоценка.

Неистина е и това, че генерал Захариев е държал в сянка дош­лите от СССР генерали Кирилов, Кабакчиев и Дечев.

Истината е, че той се отнася­ше към тях с изключително до­верие, а те към него - с уважение.

В невярна светлина се дава отношението на генерал Захари­ев към бранителите на небето на България през Втората световна война и се внушава мнението, че той е виновен за репресиите, на които незаслужено бяха подло­жени някои от тях.

Истината я казват сами­те бранители на българско­то небе, например ето какво пише за него ас №1 на бъл­гарската авиация Стоян Стоя­нов: „Генерал Захариев казваше, че само истински патриоти са способни да изградят и развият високи морално-боеви качества като смелост, мъжество и са­можертва в името на отечест­вото и това са бранителите на България“.

Генерал Захари Захариев като командващ ВВС остави на най-отговорни длъжности мно­зина от бранителите на Бъл­гария, от командир на полк до заместник-командващ на ВВС – Стоян Стоянов, Иван Деми­рев, Михаил Григоров, Кръстьо Атанасов. Отнасяше се с дълбо­ко уважение към Чудомир Топ­лодолски, Борис Дамев, Стефан Конзов, Тодор Розев, Петър Ма­нолев и др.

В невярна светлина с показ­ва и отношението му към така наречените „царски“ офицери. Той смяташе, че тези, които са служили на отечеството, заслу­жават нашата признателност и уважение. Не признаваше мне­нието, че царски офицер е ра­вносилно на фашистки офицер. Не може на никого да се налагат незаслужени оценки. Друго е от­ношението му към онези, кои­то имаха лични престъпления пред родината. Към тях той бе справедливо безжалостен – има се предвид случаите на измяна на родината при изпълнение на летателна задача и преминава­не на страната на противника, за тях няма друго определение освен „Измяна на Родината“ – капитан Савов на 9 септември 1944 г., поручик Владимир Алек­сандров на 12 септември 1944 г. и след това на 25 юни 1946 г., както и терористичният акт, из­вършен от капитан Михалаки­ев на 30 юни 1948 г. Безпощад­но е било и отношението му към онези, които лично са участвали в разстрел и доубиване на пар­тизани при Балванската битка.

Разбира се, генерал Захари­ев като всички смъртни не е без­грешен, не е икона и не му е мяс­тото в криптата на храм-памет­ника „Св. Александър Невски“. Той е в сърцата на всички, които са имали щастието да живеят и работят с него. Той живя в свое­то време и не може да излезе от същността на промените, които се случиха на 9 септември 1944 г. в България – при нова систе­ма, нови командири, нова ави­ационна техника, нови летци, ново място на България в све­товните процеси.

Цялото майсторство на гене­рал Захариев се състоеше в това да намери баланс, който най-до­бре отговаряше на интересите на България, и той го постигна.

Историята с оценка за ге­нерал Захари Захариев

Оценката за генерал Заха­риев даде вече историята. Той е всепризнат командир, наречен с обич Патриарх на българската авиация. Цялата втора поло­вина на ХХ век мина под зна­мето на този талант, педагог, родолюбец и човеколюбец.

Слава на този велик бълга­рин!

Полк. о. з. Иван ПЕТКОВ