Голяма заблуда е да се говори, че Русия няма особен път, че всички народи се стремят към една точка. При това много опасна, а от гледна точка на “изкуството на борбата за живот” на световната арена - пораженческо и капитулантско. Цялата геокултурна игра на Запада, на англосаксонците в частност, през последните 250 години се заключва в това уникалното развитие на една цивилизация да се представи за универсален модел, към който трябва да се стремят всички останали. То няма универсален исторически път на развитие.
Стремежът да вкарат няколко системно-исторически варианта за развитие под един, провъзгласен за универсален, главен и прогресивен, не е нищо друго освен идейно-културно отражение на стремежа на западната буржоазия да установи политико-икономически контрол над света. “Културната хегемония” отразява политическо-икономическата хегемония и е средство за установяването є.
Не ни стига адекватно знание за съвременния свят, за световната (а от границата на 70-те и 80-те години - за глобалната) система, в която тя плътно се включва през “50-те удължени години” на ХIX век (1848- 1867 г.). Ние сме прекомерно концентрирани върху своите проблеми, често разглеждаме нашата история откъсната от това, което се случва в Евразия и по света. В резултат изпускаме от поглед най-важни световни промени. И губим.
Да, Русия често бяга преди другите общества. Но се случва и обратното. И днес в крайна сметка в един от аспектите на развитие на РФ ситуацията изглежда именно така. Сега за първи път за доста дълъг период от руската история руснаците имат възможност да изградят нация-държава въз основа на характерните за руския народ принципи и ценности, преди всичко на социалната справедливост.
По света епохата на държавите-нации отива в миналото. Натам ги тласка глобализацията, за която е адекватен друг тип държавност. Наричам това държава- корпорация - това е национална държава, започваща да се държи като корпорация, тоест въз основа изключително на пазарноикономическата рационалност, отхвърляйки общонационалните и социални функции и задължения или се стреми да ги сведе до минимум. През 90-те години възниква противоречива ситуация: когато основната маса от населението на страната обективно е готова да строи нация-държава върху руините на комунистическото наследство, а бившата комунистическа върхушка заедно с криминалните среди и чуждестранния капитал започва да гради държава-корпорация. Причината е, че държавата-корпорация е по- адекватна за “глобалния финансов Франкенщайн“ - глобалната икономика, която не е просто криминална и в която границата между криминалната и легалната сфери е изтрита.
„Отслабването“ и „напускането“ на националната държава се представят като неизбежни, като елемент на глобализацията, идентифицирана с прогреса. Но въпросът е дали руснаците и другите народи на Русия се нуждаят от такъв прогрес? Много по-важна е национална държава, изградена върху исторически традиции. Ако глобализацията не отговаря на нашите интереси, защо да не я спънем, защо да не поработим върху нея заедно с тези, които тя обрича на незначителност - а такива са 80% по света!
Но такава работа изисква адекватни познания за света и за нашето място и положение в него, за уязвимите точки на света, за това къде е неговата „игла на Кошчей Безсмъртни“.
Превод: В. Сергеев
