При участието си в “Панорама” на БНТ от 19.1.2024 г. министър Тагарев отново даде простор на крайната си русофобия. Въпреки че дискусията, която се водеше пред камерите, предполагаше съвсем различни позиции и аргументи, господин министърът потърси (и измисли) повод, за да покаже (и докаже), че е краен русофоб. Той разпалено изрази становище, че в страната ни се разпространяват лъжливи новини. И какво посочи като пример?
„В България се говори, че Русия ни е правила само добро, а от Запада сме видели само зло.“
За да докаже, че това е фалшива новина, миинстър Тагарев посочи, че преди началото но Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. руският император е сключил спрозумение с императора на Австро-Унгария, че след войната ще се създаде “малка” славянска държава. Това е споразумение между двама императори - настоява министърът, което е потвърдено от Берлинския конгрес. И с какво опровергава, господин Тагарев, “фалшивата новина”?
След Априлското въстание и жестокото му потушаване репортажите от събитията, разпространените гравюри, разкриващи жестоките убийства на мирни хора от българските села и градчета - старци, деца, пеленачета, гаври с български жени и момичета, предизвикват справедливото възмущение и гняв на европейската общественост. Особена съпричастност към българите проявява руският народ. И след провала на Цариградската посланическа конференция император Александър ІІ взема решение да постигне освобождение на братския народ с военна сила. И тук се намесват последствията от Кримската война (1853-1856) и Австро-Унгария се възползва от случая да договори анексията на Босна и Херцеговина. И така се появява условието за “малка” славянска държава. Даже Австро-Унгария показва решителност - мобилизира запасни части, които държи разположени на грницата с Руската империя през цялото врементраене на войната.
Е, г-н Тагарев, кое не е лошото в поведението на Запада в лицето на Австро-Унгарската империя?
След успешното и победоносно завършване на Освободителната война, въпреки нежеланието и протакането от турска страна, на 19 февруари (3 март) 1878 г. се стига до подписване на Санстефанския договор.
Договорът не третира само Българския въпрос - определя границите и обявява независимостта на Черна гора (чл.1 и чл. 2), на Сърбия (чл. 3) и на Румъния (чл. 5). За разлика, съгласно чл. 6, “България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско правителство и народна милиция.” Границите на територията на княжеството са определени в съответствие с признатите земи, влизащи в Българската Екзархия съгласно фермана от 1870 г. на Високата порта, и признатите граници на Цариградската посланическа конференцция за две български държави (чл. 6).
Какво значи “малка” или голяма държава. Защото Санстефанска България е по-малка от Испанското кралство от Френската република, от Германската и Австро-Унгарската империя. Да, вярно е, Великите сили обичат да създават малки държави по принципа “разделяй и владей”, както Белгия например.
Често се говори за предварителния характер на Санстефанския мирен договор. Да, вярно е, че той не е подписан от двамата владетели: руския император и султана на Турция. И това не може да стане при условията на водена война. Но нека видим какво съдържа самият Санстефански мирен договор:
“Негово величество руският император и Негово величество императорът на отоманите, въодушевени от желанието да дадат и осигурят на своите страни и на своите народи ползите на мира, както и да предпазят всяко ново усложнение, което може да ги заплаши, назначиха за свои пълномощници със задача да уговорят, сключат и подпишат прелиминериите на мира:
Негово величество руският иператор от една страна –граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Негово императорско величество, генерал-лейтенат, член на имперския съвет, награден с ордена “Св.Александър Невски” с брилянти и с много други руски и чеждестранни ордени, Александър Нелидов, шамбелан на императорския двор, действителен държавен съветник, награден с ордена “Св.Анна”, І-ва степен с мечове, и с много други руски и чуждестранни ордени.
И негово величество императорът на отоманите, от друга - Сафвет паша, министър на външните работи, награден с ордена „Османие“ с брилянти и с ордена „Меджидие“, І-ва степен, и с много чуждестранни ордени, и Саадулах бей, посланик на Негово величество при германския императорски двор, награден с ордена “Меджидие” от І-ва степен и с ордена “Османие” от втора степен и много други чуждестранни ордени.
Които, след като разменихе своите пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, уговориха следното:
Следват текстовете на 28 члена от договора…
Чл. 29. Настоящият акт ще бъде ратифициран от техни императорски величества руския император и императора на отоманите и ратификациите ще бъдат разменени в петнадесет дни и по-скоро, ако това е възможно, в Санкт Петербург, където ще се уговори времето и мястото, когато постановленията на настоящия акт ще бъдат облечени в обичайните тържествени форми за мир.
Разбира се, във всеки случай, че високите договорящи страни остават да се смятат като формално свързани чрез настоящия акт от момента на неговата ратификация.
В удостоверение на което респективните пълномощници облякоха настоящия акт със своите подписи и сложиха там своите печати.
Направен в Сан Стефано на деветнадесетия февруари (трети март) хиляда осемстотин и седемдесет и осма годин.
(п) Граф Н. Игнатиев, (п) Нелидов
(п) Сафвет, (п) Садулах” .
(http: www.omda.bg/BULG/ hystory/San stefano_.htm)
Ратификациите на договора са били разменени в Санкт Петербург през м. март 1878 г.
И какво виждаме? Това е договор между две империи. Никъде не е споменато, че подлежи на одобрение от някакъв международен конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г. е незаконна намеса на великите сили, за да диктуват своите интерси. Това е поведението на Запада, министър Тагарев. Лъжливата новина е, че Санстефанският мирен договор е предварителен, нещо, с което се спекулира от години от определени историци.
И „без да пролеят капчица собствена кръв Британската империя си взела възнаграждението - остров Кипър, а Австро- Унгария задържала Далмация, окупирала Босна и Херциговина и навлязла в Новопазарския санджак.” (акад. Георги Марков).
Ето това е Западът за нас, българите. Какъв е за министър Тагарев, е друг въпрос.
Но Историята рано или късно поставя нещата на местата им.
Тази окупирана от Австро- Унгария Босна и Херциговина става причина 40 години по- късно за ликвидиране на империята. Този урок трябва да го научи и министърът.
