Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 7 (13 февруари 2024) Световен ред, икономика, Израел-Хамас-Газа

Световен ред, икономика, Израел-Хамас-Газа

Е-поща Печат PDF

Международният съд на ООН, висо­ко професионален, реши, че има прав­доподобни доказателства за намеренията на Израел за ге­ноцид и че има правдоподоб­ни доказателства за извърш­ване на геноцид в Газа. Гласу­ването по двата аспекта беше 13:1 и 12:2. Израелският член на съда гласува против» за един аспект. Представителят на САЩ гласува “за“ за две­те мерки. Единственият съдия, който постоянно гласува за Из­раел, беше от Уганда. Решение­то на съда беше зашеметява­що поражение за Израел: Из­раел трябва да спре да наказва и убива цивилни в Газа. Съд­ът не постанови прекратяване на огъня, защото не може да постанови Хамас да спре да се бие (Хамас не е държава). Не е честно да се нареди на Израел да спре да се бие, ако не е въз­можно да се нареди същото за Хамас, защото Хамас не е стра­на на процедурата. По съще­ство съдебното решение озна­чава, че военната операция на Израел срещу Хамас трябва да бъде като военната операция на Русия в Украйна, такава, че да се избягват военни дейст­вия срещу цивилни. Така ре­шението на съда е сериозно пет­но върху репутацията на Израел, петно, което няма изтриване.

Хамас не е държава, не е ек­зистенциална заплаха за Изра­ел, най-мощната ядрена държа­ва в Близкия изток. Става въпрос за съпротива, палестинска съ­протива. Няма никакво място за сравнение на ситуацията в Газа с холокоста на евреите от Герма­ния. Говоренето за холокост в този случай е чисто и просто пропаганден трик. А изявлени­ята и действията на израелското правителство дават неоспорими доказателства за намерение за геноцид. („Пътят към ада е па­виран от израелските лидери“ – заглавие на статията в израел­ския вестник Haaretz).

Съветът за сигурност на ООН има правомощия да нало­жи съдебното решение, но САЩ най-вероятно ще го блокират. Различни други наказателни действия срещу Израел могат да бъдат разпоредени от Об­щото събрание на ООН: дейст­вия от страна на Международ­ния трибунал; препращане на случаи към Международния на­казателен съд; признаване на Палестина като пълноправен член на ООН. Признаването не е еквивалентно на решение за две държави (то трябва да бъде до­говорено), но ще окаже натиск върху САЩ.

Отразяването на съдебния процес от официалните влия­телни западни медии беше огра­ничено до реакцията на Израел. Половината от гласоподавате­лите на Байдън смятат, че ста­ва въпрос за геноцид, а 70% смятат, че е необходимо пре­кратяване на огъня, доказвай­ки силното влияние на алтер­нативните медии върху мне­нието на хората, т. е. огранича­вайки ефекта на официалните медии.

Почти всички влиятелни международни играчи, включи­телно САЩ, подкрепят решение­то за две държави, каквато бе и позицията на всички американ­ски президенти след Джими Кар­тър. Мнението в Израел обаче е твърде надясно. Основният въпрос е какво могат и какво ще направят САЩ. Отговорът се налага от практиката: CAЩ винаги са били на страната на Израел главно и единствено поради мощното американско израелско лоби. Последното обаче ще постави САЩ в още по-голяма изолация.

Първото нещо, което САЩ трябва да направят в момен­та, е да започнат да третират Израел като нормална дър­жава. Да кажат на Израел, че израелско-палестинският кон­фликт трябва да бъде прекра­тен. В дългосрочен план трябва да бъде прието решение за две държави, което означава натиск върху Израел. Главната преч­ка за приемане на това реше­ние е изключително мощното американско израелско лоби, което прави почти невъзмож­но американският президент да окаже натиск върху Израел да прави това, което не иска. Хора като Нетаняху смятат, че притежават САЩ. Така беше и преди, така е и в момента. Днес обаче изглежда, че има значи­телна обществена подкрепа за промяна на тази ситуация, тъй като тя нанася вреди на амери­канските национални интереси. Цената за САЩ е изключител­но висока и с времето само ще расте.

За съжаление шансът за промяна е много малък, кое­то означава, че САЩ и Запа­дът имат сериозни проблеми. Имайки предвид, че войната в Украйна оказва същото влия­ние, като нищо не се прави и по отношение на този конфликт. Крайният общ резултат показ­ва докъде може да се стигне само с военна сила. Още - по­казва докъде може да се стигне, ако външнополитическият елит не е в състояние да прояви еле­ментарна сдържаност. Напри­мер, ако САЩ решат да нападнат Иран, появата на нова ядрена сила е почти сигурно (вероятно с руска помощ и с изглед за стра­тегическо партньорство), а това ще бъде пагубно на първо място за Израел.

Започва да става ясна липса­та на главна американска стра­тегия. Най-сериозната запла­ха за САЩ е Китай, а насочва­нето към Украйна и сега към Близкия Изток е загуба на фо­кусировка - голяма грешка от гледна точка на глобалния ба­ланс на силите. През 1991-2017 г. имахме еднополярен свят – САЩ. Сега имаме три полюса - САЩ, Китай и Русия. Имай­ки предвид класическата воен­на китайска гледна точка за кон­фликт между три сили, можем да се спрем на следните два сцена­рия: при две слаби сили побеж­дава очевидно третата; при една слаба сила и две приблизител­но еднакви по-големи крайни­ят победител е слабата сила по­ради взаимното изтощаване на доминиращите две в конфликта. Русия в нашия пример е най- слабата от споменатите горни три.

За САЩ има три важни об­ласти: Европа (срещу Русия днес и Германия преди), Източ­на Азия (срещу Китай) и Пер­сийския залив (заради петро­ла). Исторически Европа е била най-важната зона, но след 2017 г. Източна Азия се оформя като номер едно за САЩ поради ге­ографското положение на Ки­тай. Следователно САЩ не би трябвало да затъват в Европа, още повече че Русия не е фоку­сирана да доминира там. Пер­сийският залив в момента не е под контрола на една-единствена велика сила.

За съжаление днешната поли­тика на САЩ е такава, че най-ве­роятно ще затъват още повече и в Европа, и Близкия Изток: ситу­ацията само ще се влошава за САЩ просто с течение на вре­мето, както в Украйна, така и покрай конфликта в Газа, т. е. бързото преориентиране към Източна Азия е под въпрос. Ос­вен това, имайки предвид кар­тинката с трите сили, винаги е много изгодно за САЩ да имат една от другите две големи сили на своя страна. Например Русия. Ако не беше мислено ден за ден в периода 1989-2017. Днес ре­зултатът е обратен - Русия и Китай си сътрудничат, защото САЩ бутнаха Русия в обятия­та на Китай. С идеята за разши­ряване на НАТО на изток. Диа­гноза: САЩ са загубили фокус отдавна и сами са си най-голе­мият проблем.