Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой (6 февруари 2024) Защо и как Съветската армия влиза у нас

Защо и как Съветската армия влиза у нас

Е-поща Печат PDF

Защо и как Съветската ар­мия влиза у нас? Тъй като този въпрос ще предиз­вика ярост в нашенските соросоиди, ще си послужа само с два цитата на съвременници. Кои са те?

Първият е на Стойчо Моша­нов - специален пратеник на правителството на Иван Баг­рянов в Кайро през август 1944 г. за среща с англо-американско­то командване там с цел сключ­ване на примирие със САЩ и Ве­ликобритания. Вторият цитат е от спомените на Уинстън Чър­чил, чиято личност не се нуж­дае от обяснение. И така какъв е отговорът на представители­те на САЩ и Англия за искано­то примирие. Ето какво пише Стойчо Мошанов (стр. 319) от „Моята мисия в Кайро“: „Всичко, което майор Уотсън ми подсказа за условията на примирието, не е по негова инициатива. Той е на­товарен да ни подготви да пре­глътнем горчивия хап.

Условията за примирие ще бъдат тежки. Особено ме сму­щаваше алюзията на Уотсън за териториални отстъпки. От­казват ни правото за разисква­не. Дава ни се възможност само за последна дума.

България ще бъде окупирана до сключване на мира от вой­ски на съюзниците, с които сме били във война. Участието на Съветския съюз в окупацията е подчинено на съгласието на за­падните му съюзници при усло­вия, определени от тях. Не е из­ключена окупация от войски на Гърция и Югославия.

Последствия: инциденти от ненавист и отплата. Подчине­ното положение на съветски­те окупационни войски ще бъде обидно за армията, която прис­тига до българската граница след редица кървави победи…

Под съюзнически войски се разбират и съветските… Не­уместно е България да създа­де без участията на Съветския съюз международен акт, кои­то по косвен път, чрез неговите съюзници ще му даде право на действие в България за унищо­жаване на германските войски.

България трябва напра­во да поиска помощ от съвет­ските войски“. По нататък ав­торът обяснява: „Аз приех да бъда в делегацията при две обе­щания: първо - промяна в прави­телството, второ - попълване на делегацията с член на прави­телството и с една честна дума - да се скъса с германците. Никое от тези обещания не е изпълне­но, поради което при правител­ство на Багрянов аз не мога да получа условия за примирие“.

Дотук от този голям цитат може да се направи изводът, че мисията е невъзможна пора­ди отказа за скъсване с Гер­мания. Освен това Съветската армия е на добруджанската ни граница, американските вой­ски са в Италия на 2000 км, а само една английска жандар­мерийска бригада е в Египет. Т. е. физически няма как дру­ги съюзнически войски освен съветските да влязат у нас.

А сега нещо много по-инте­ресно – какво са ни готвили ан­гло-американците по искане на Гърция при евентуално сключ­ване на примирие с тях.

Стойчо Мошанов: „Ста­ваше дума за територии от стратегическо естество, защо­то гърците са си били взели по­ука от германското нахлува­не и са установили уязвимите места“По-нататък подроб­но се описва новата граница, която изключва от България: Мадан, Крумовград, Ивайлов­град. Стойчо Мошанов отказ­ва преговорите.

С други думи, опити за из­бягване на съветската окупа­ция от наша страна са праве­ни в полза на англо-американ­ската, но явно това е било не­възможно.

Да видим сега как “големите началници“ (по сегашната тер­минология) разпределят Източ­на Европа през октомври 1944 г. Цитирам вече Уинстън Чър­чил - стр. 219, 5 том на „Мемоа­ри“. Става дума за вечеря в Мос­ква, на която са той и Сталин, Молотов и Идън: „Моментът беше удачен затова казах - нека видим как стоят нещата на Балканите.

Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме инте­реси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преслед­ваме противоречиви цели. Какво ще кажете, ако вие имате 90% надмощие в Румъния, а ние също 90% в Гърция, като в Югославия разполагаме с по 50%. Докато изчаквах отговора, написах на половин лист от хартия:

Румъния: Русия………90% Други………10%

Гърция: Русия………10% Великобритания със съгласието на САЩ……..90%

Югославия…….50% на 50%

Унгария……….. 50% на 50%

България: Русия………..75% Други………..25%

Бутнах листа към Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно. Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е необходимо на човек да седне…

След това настъпи дълго мълчание. Листът остана на масата. Аз наруших мълчание­то и предложих за да не се смет­не , че сме действали безцере­монно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа.

Не, запазете го, каза Сталин.“ От коментар на всичко цити­рано дотук няма нужда. Това е по време на войната. Впослед­ствие на Парижката мирна конференция всичко написа­но на листа хартия в Москва е спазено.

Слава богу под натиска на Молотов гръцките претенции не са удовлетворени и грани­ците ни остават същите. Съ­ветската окупация е със съ­гласието на Великите сили. Тя остава в цяла Източна Ев­ропа, включително в Австрия и Финландия. Там обаче об­щественият строй не се про­меня.

Не знам доколко сега у нас всичко написано дотук е полит­коректно. Едно е ясно – за ка­квато и окупация да се говори след войната, тя е съгласувана и одобрена от Великите сили. Това е истината според сами­те извори - Стойчо Мошанов и Уинстън Чърчил, в която се вижда, че те и двамата не са по­литкоректни и им липсва съвре­менен прочит на историята, съ­гласно неолибералната напаст.

P.S. Тези дни стана известно, че Урсула фон дер Лайен изтър­сила огромна цинична лъжа, че Аушвиц е освободен от съюзни­чески войски. Формално е така, защото има антихитлеристка коалиция - САЩ, Великобрита­ния, СССР, и всичко е съгласува­но винаги между тях.

Но истината е, че освобож­дението е дело само на Съвет­ската армия, другите два съ­юзника тогава са още във Франция.

По същата логика Бълга­рия е окупирана от съюзните войски и действително в Со­фия имаше съюзническа во­енна мисия на трите страни. Но истината е, че окупацията до 1947 г. е само съветска. Ето как политкоректно се лъже от най-високо място, пък после се сърди на нашите управля­ващи.

Та те са едни добри и много усърдни ученици. А вече няма и никаква разлика в дефицита на интелект и цинизма между тях и брюкселските чиновници спе­циално по въпросите на исто­рията. Да припомним: “Който владее настоящето, той владее и миналото, който владее мина­лото, той владее и бъдещето.“

Но с лъжи нищо не се вла­дее.