Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

С пръст в раната

Е-поща Печат PDF

Уважаеми г-н минис­тър, Вие публично обявихте, че има­те намерение да пре­структурирате ДКК или да я закриете. Мотивите ви – бъл­гарските граждани нямало да плащат лихви по договорите за кредит от ББР.

Това не знам как да го опре­деля. Може би като икономиче­ски неграмотно изказване. За­щото по тези договори българ­ските граждани не плащат лих­ви - държавните предприятия не получават финансиране от държавния бюджет, нито по друг начин чрез държавни сред­ства.

Това са им собствени сред­ства, те си плащат лихвите от дейност и от печалба. Бъл­гарският гражданин не пла­ща и една стотинка, за да ка­жете, че една от причини­те да искате да закривате компанията е, че българите няма да плащат повече лих­ви”, обобщи Корнелия Нинова. На второ място тя посочи: „За­явихте - ще се намалят бордове­те на дружествата. От 80 в мо­мента вече са 70 и може да ста­нат 30. Вие и сега може да нама­лите бордовете на дружествата, без да закривате ДКК.”

Третият акцент, поставен от Корнелия Нинова по повод намеренията на министър Бо­гданов ДКК да бъде закрита, бе: „Заявихте – „да действат на пазарен принцип и няма да раз­читат на държавни поръчки и възлагания”. Те и сега, госпо­дин министър, действат на паза­рен принцип. Но държавната и частната собственост са рав­нопоставени - как така частни фирми да могат да вземат дър­жавни поръчки, а вие искате да лишите държавните фирми от такива?”, попита Нинова и по­стави конкретен въпрос:

„Какво ще правите с ВМЗ- Сопот, които изпълняват дър­жавната поръчка на Минис­терството на отбраната за обновяване на боеприпасите, които МО изпрати в Украйна? Ако лишите тези дружества от възможност да изпълняват дър­жавни поръчки и да работят на пазарен принцип, питам ви - как ще изпълнявате военните поръчки на МО?”

На четвърто място пред­седателят на П.Г. на „БСП за България“ подчерта проблема с финансовите отчети: „Няма финансови отчети на държав­ните дружества в ДКК от 2021 г. Последните са тези, които аз и нашият екип сме оставили в Министерството на икономи­ката през 2022 г. като отчет за 2021 г. „Кинтекс“ – никаква финансова информация – нито на сайта, нито в ДКК. В Търгов­ския регистър последният от­чет е от 2021 г. НИТИ – също­то положение, никаква инфор­мация, 2021 г.– последен отчет. „Ел би булгарикум” – 2022 г. „Еко антрацит” – 2021 г. Национа­лен институт за изследване и сертификация – 2021 г., „Екоин­женеринг” – 2021 г., Институт по маркетинг – 2021 г.”

Веднага след това лидерът на социалистите и бивш ико­номически министър попита: „Какво е финансовото състоя­ние на тези дружества? Иска­те да закриете ДКК, но от 2021 г. няма никаква прозрачност и публичност за финансовото състояние на държавните пред­приятия в България. Вие и мно­зинството, което ви излъчи, по­стоянно се биете в гърдите за прозрачност и публичност – за­това искаме да знаем какви са конкретните финансови резул­тати на предприятията”.

Корнелия Нинова припом­ни: „Отчетите на ДКК – тези, които сме оставили ние, са едни нормални, финансови отчети. От служебния кабинет насам до днешното правителство 3 са публичните отчети и завърш­ват по следния начин, каза Кор­нелия Нинова, като даде при­мер с отчета на първия служе­бен кабинет на Румен Радев: Отчетът завършва с препоръ­ки – „Липса на инвеститорски интерес и финансов ресурс от страна на бизнеса по отноше­ние на придобиване на предлага­ните за продажба активи, соб­ственост на ДКК“. Същия от­чет и вие сте представили сега, на вашето правителство”.

„Уважаеми министър Богда­нов: Питам ви – какво е финан­совото състояние на предпри­ятията, какви активи на ДКК продавате, че одиторът, който заверява отчета, казва, че няма бизнес интерес към покупка на активи на ДКК? Нещо по този въпрос? Защото най-важните предприятия в ДКК са забране­ни за продажба. Обособени час­ти ли продавате, какво прави­те?”

След отговора на Богдан Богданов Корнелия Нинова заяви:

„Престъпленията, които описахте, са извършени по вре­ме на управлението на ГЕРБ – това е моделът „Борисов”, за който не сме спирали да гово­рим 6-7 години вече. Не ви ли е неудобно сега да управлявате заедно с този модел, който оп­исахте? Не само че управлява­те – върнахте го във властта и му дадохте всичко и се присъ­единихте към този модел на на­ционално и парламентарно рав­нище.

В момента вие говорите за престъпленията на партньора си ГЕРБ, защото всичко това е станало по време на тяхното управление. И сте го дали в про­куратурата. Това като поли­тически коментар”, заяви ли­дерът на БСП и отправи кон­кретните въпроси към иконо­мическия министър:

„45 милиона сте върнали от непостроения правителствен комплекс, добре. Откъде взехте останалите пари до 126 мили­она, за да върнете кредита в Българската банка за развитие? Дали пък случайно не сте ги съ­брали от другите дружества? И не сте ли по този начин де­капитализирали предприятия­та, подготвяйки се за нещо дру­го? Как точно осигурихте тези пари? Взели сте 45 милиона от правителствения комплекс, т. е. от фирмата, която не изпъл­нява договора за строителство на правителствен комплекс. Нещо направихте ли за онези 500 милиона - да си ги вземете обратно от фирмата, на която са платени за ремонт на язови­ри. Знаете - няма ремонтирани язовири и парите ги няма. Защо така от едната фирма тър­сите платени и нереализирани пари, а от другата не правите нищо?”

Корнелия Нинова заяви, че и за водопровода в Перник, който се разследва от българ­ска прокуратура, има доклад от Сметната палата, АДФИ, от Европейска прокуратура. „Там потърсихте ли потъналите ня­колко десетки милиона? Защо­то, ако си ги вземете обратно и оттам – 3 пъти ще можете да върнете кредита и 3 пъти да облекчите както работещите в предприятията, така и бъл­гарският народ чрез платените дивиденти”, заяви тя.

„Откъде намерихте оста­тъка? От кои фирми ги взехте? Защо не си ги взехте от язови­рите и от водопровода в Пер­ник? И в крайна сметка – какво ви е намерението оттук ната­тък за ДКК?”

По-нататък лидерът на БСП посочи: Поради липса на информация нашите подозре­ния са: декапитализирате пред­приятията, закривате ДКК, не се знае кой ще е правоприемник по дебата в прокуратурата – нито за язовири, нито за водо­провода в Перник, за нищо. Ако се закрие един субект – кой ще е правоприемникът в един юри­дически спор? Позволете да до­пусна, че замитате следите за тези престъпления на коали­ционния си партньор от ГЕРБ, събирате от другите фирми каквото можете, за да върнете кредита, да освободите друже­ствата.”

Корнелия Нинова визира и публично-частните партньор­ства: „Някои от дружества­та, най-важните, са в забрани­телния списък. Какво мислите да правите чрез публично-дър­жавни партньорства, в които чисто теоретично няма нищо лошо?

Това е добра форма за пра­вене на икономика. Но в бъл­гарската действителност ви­наги се е изкривявала и е сти­гала до овладяване от част­ни интереси на държавните предприятия”, посочи лиде­рът на БСП и отново попита: „Дали не ги декапитализирате, за да минимизирате цената им и чрез публично-частни парт­ньорства да ги дадете на част­ни фирми, които да обслужват частни интереси?”

И след поредните думи на министъра на икономиката пос­ледва втора реплика от страна на лидера на БСП и бивш иконо­мически министър:

„Не ми беше отговорено на въпроса. Моля да поканите ми­нистъра да ми отговори на кон­кретните въпроси”, обърна се Корнелия Нинова към пред­седателстващия парламен­та. И добави: „Тези али-бали са ми ясни – как ще намалят бор­довете, как няма да си купуват спортни дрехи, но това могат да го направят и сега, без да за­криват ДКК.

Намекът, че ако ние сме били предприели нещо, щяло да е по- добре, също е абсурден. По-ста­рите колеги си спомнят доклада ми пред парламента за язовири­те – този доклад тогава оти­де в прокуратурата, а не сега”, подчерта Корнелия Нинова и отново се обърна към министър Богданов:

„Отговорете откъде взехте разликата от 45 милиона от правителствения комплекс до 126 милиона, за да погасите це­лия кредит? Никой не е против пазарния принцип на функцио­ниране, но сме против това да унищожавате държавната соб­ственост за сметка на частна­та. Защото в нашето управле­ние ние доказахме, че държавни­те предприятия могат да се уп­равляват добре.”