Нова Зора

Фашисткият обръч

на смъртта

В летописите на Великата отечествена война бло­кадата на Ленинград е едно от най-ужася­ващите и най-героичните съ­бития, преживени от руския народ през Втората световна война. Величественият град на река Нева, построен от Петър І през 1703 г., е затворен на 8 септември 1941 г. в плътен об­ръч от Хитлеровите войски. Ле­нинград и околностите му – 5000 кв. км, се оказват отряза­ни от света. Фронтът минава на 4 км от знаменития Киров­ски завод и на 16 км от Зимния дворец. Фюрерът заповядва Ленинград да бъде изтрит от лицето на земята и жителите му – изтребени до крак.

На 18 януари 1943 г. блока­дата, продължила близо 900 дни, е пробита. А на 27 януа­ри 1944 г. германската чума е окончателно отхвърлена на стотици километри от Ле­нинград. И до днес думата бло­кадник, т. е. ленинградчанин, преживял блокадата, е знак, пред който жителите на цяла Русия коленичат. В блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на воен­ните и цивилни жертви на Ве­ликобритания и Съединените щати, взети заедно – над 1 000 000 души.

Първоначалният план на Хитлер е бил да „изравни града със земята“, като го превземе и унищожи възможно най-бързо – още през есента на 1941 г. Ко­гато обаче срещу него се възпра­вят непоколебимите защитници на Ленинград, е взето решение да бъде стегнат докрай обръчът на блокадата. Започва ужасява­щата гладна зима на 1941-1942 г. при минус 42 градуса, без отопление, без вода, без хра­на. Време, в което e можело да се видят обяви: „Заменям роял за 200 грама хляб“.

За периода на блокадата по града са изсипани около 150 хи­ляди снаряда и над 107 хиляди бомби. Гладът коси хората на­всякъде – по улиците, в пред­приятията, в домовете. Изми­рат цели семейства. Погребва­ни са хора всекидневно – от 3 до 10 хиляди на ден. Погреб­ват ги в огромни масови гро­бове-траншеи на Пискарьов­ското гробище. Само там има 186 братски могили, в които са положени 420 000 жители на града, загинали от глад, бомби и обстрели, и 70 000 воини, за­щитници на Ленинград.

Първите жертви от глад в Ле­нинград са през ноември 1941 г. Градът не е бил запасен с дос­татъчно храна, когато немци­те отрязват пътя до Голямата земя. Руснаците успяват да ева­куират само някои заводи, жени и деца, учени, артисти. При бло­кирането на града в него оста­ват близо 2 млн. души. А зна­менитите Бадаевски складове, където се съхранявали продо­волствията, са разрушени до ос­нови от немските бомби. Ме­сеци наред хора са ходели там да събират пръст със смесена в нея изгоряла захар, която след пресяване пиели с топла вода. Единствената връзка остава Ла­дожкото езеро (Пътят на живо­та), през чиито ледове с ками­они – под адски обстрел от въз­духа, се правят опити да се дос­тавя хляб в блокирания град, естествено в крайно недоста­тъчни количества. Месеците до март 1942 г. са най-страшни­те. На работниците в Киров­ския завод, който през цяло­то време на блокадата продъл­жава да произвежда танкове, се раздават с купони по 250 гр. хляб дневно – клисав, с малко брашно и много примеси. На всички останали жители – по 125 грама. И нищо друго. На воините, отбраняващи под­стъпите към Ленинград – по 500 грама.

За зла участ тогавашната зима се оказва най-суровата от много десетилетия. Термоме­търът месеци наред заковава под минус 32 градуса. Прекъс­нат е токът, водопроводите, за­мира транспортът, улиците са задръстени от снежни преспи. Хората се греят с печки, в кои­то горят всичко – от мебелите до книгите. Впрочем, От кориците на книгите варят супа за деца­та, а от лепилото по мебелите – желе…

И днес, като свидетелство за тези безумни дни и нощи, на Невски проспект е запазе­на една от табелите: „Гражда­ни, при артилерийски обстрел тази страна на улицата е най- опасна!“

Огромни щети са нанесени и на бляскавите дворци и мо­нументи на Ленинград – днес възстановени до един. Част от скулптурите от златните фонта­ни в Петерхоф са били зарити в земята, Знаменитият паметник на Петър І „Медният конник“ е бил укрит под чували с пясък и специални щитове. От предгра­дията на Ленинград немците разграбват каквото могат, от­мъкват дори знаменитата Кех­либарена стая от Екатеринин­ския дворец в Царское село (преди 3 години възстановена изцяло).

Големият приятел на Бълга­рия акад. Дмитрий Лихачов в книгата си „Спомени“ пише: „Чо­вешкият ум умираше последен. Ако ръцете и краката отказ­ват да ти служат, ако пръсти­те вече не могат да закопчаят копчетата на палтото, ако чо­век няма сили да прикрие уста с шала, ако кожата около уста­та е потъмняла и лицето при­лича на череп на мъртвец с озъ­бена предна челюст, мозъкът продължава да работи. Хората пишеха дневници и вярваха, че ще успеят да живеят поне още ден“. Добре е известен дневни­кът на малката Таня Савичева, която на 9 листчета записва по­следователно дните на смъртта на близките си – бабата, двама чичовци, майка й, брата и сестра й. И написва накрая: „Савичеви умряха. Умряха всички. Остана само Таня“. Самата Таня е била евакуирана след май 1942 г., но лекарите не са могли да спасят живота й след пораженията от т. нар. Ленинградска дистрофия.

В началото на 2011 г. бяха разсекретени десетки подоб­ни дневници на блокадници.

А който е чел „Блокадна кни­га“ на Даниил Гранин, не може да не настръхне от описание­то на реката, когато започва да се топи ледът през април и май на 1942 г. и мътните води пона­сят десетки трупове през града. Огромната част от жертвите – 640 000 души, са погребани в братски могили на площ от 25 ха в Пискарьовското гробище – страшно място на паметта.

Но въпреки целия ужас гра­дът не се предава. Ленинградци знаят, че трябва да победят. Защото падането на Питер би означавало Хитлер да осво­боди цялата си налична воен­на сила и да я хвърли в опе­рация „Тайфун“ – превзема­нето на Москва. Боевете край Ленинград продължават през цялото време на блокадата до първия й пробив при близ­кия Шлиселбург на 18 януари 1943 г. и окончателното осво­бождаване на Ленинград на 27 януари 1944 г.

През цялото време рабо­тят на пълни обороти заводите – мъже, жени и юноши припа­дат от изтощение, но не напус­кат работните си места. Рабо­тят градските и медицинските служби, правят се стационари за спасяване на децата и… учени­те! Нито за ден не спира работа ленинградското радио. Въпреки блокадата продължава и култур­ният живот – работят театри и кина, музеи, големите библиоте­ки, правят се дори джазови кон­церти!

Преди войната Ленинград е имал 3 200 000 жители. От есента на 1941 г. до май 1942 г. са евакуирани около 1 500 000 души. При пререгистра­цията на паспортите през юли 1942 г. Управлението на ми­лицията на Ленинград отчи­та: 775 364 жители. През януа­ри и февруари 1942 г. на всеки 1000 души са загинали 558. За­гинали само в първата година на блокадата: 924 636 души. От тях – 97% умрели от глад и 3% при бомбардировки. Общият брой на жертвите за години­те на блокадата е около 1 100 000 души. Блокадата продъл­жава 872 дни и нощи. Извест­на е като „900-те дни блокада на Ленинград“. За масов героизъм и мъжество през май 1945 г. Ле­нинград получава най-висшето звание – Град-герой.

На 9 август 1942 г. светът е потресен – в блокирания от немците гладуващ град е из­пълнена Ленинградската сим­фония на Шостакович. Кон­цертът - на 355-ия ден от бло­кадата, и до днес е повече от легенда, а в своето време той изумява света като символ на несъкрушимия дух на жите­лите и защитниците на града. Не знам доколко някои днес, особено младите, могат да си представят най-тежката зима на блокадата –минус 42 гра­дуса, немците бомбардират непрекъснато града, на всеки жител се раздават само по 125 грама хляб на ден, стотици хи­ляди ленинградци загиват от студ и глад, а живите със сет­ни сили да извозват шейните с трупове…

На 9 август 1942 г. – в деня, когато Хитлер е планирал да превземе града на Петър Ве­лики, да пирува в хотел „Асто­рия“ срещу Исаакиевския съ­бор и сетне да сравни Ленин­град със земята, полуживи­те му граждани се възправят от небитието, събират се още живите музиканти от Ленин­градския академичен симфо­ничен оркестър и в препъл­нената зала на филхармония­та зазвучават тръбните зву­ци на Седмата симфония на Дмитрий Шостакович. „Ленин­град е жив“, гърми по всесъюз­ното радио гласът на Левитан. Немците на близкия фронт, по­тресени, чуват музиката от ви­сокоговорителите, целият свят слуша занемял Ленинградската симфония – триумф на хума­низма над нацизма. Нотите на симфонията обикалят полови­ната свят, след броени дни сти­гат до Лондон и концертното им изпълнение там повдига духа и на англичаните.

Първите партитури на сим­фонията Дмитрий Шостакович пише още преди войната. Но истинската работа той започва през лятото на 1941 г., в блокад­ния Ленинград. Довършва сим­фонията в гр. Куйбишев (Сама­ра. Партитурата е доставена в Ленинград от самолет, който ус­пява да се промуши през блока­дата.

Подготовката за концерта започва още през зимата. Бло­кадата трае вече почти година. Много музиканти вече са заги­нали или умрели от глад, висо­коговорителите съобщават, че се издирват живи музиканти, докарват валдхорнисти, тром­бонисти и цигулари направо от близката фронтова линия. Ре­шено е, че ще дирижира Карл Елиасберг – единственият дири­гент, останал все още жив в гра­да. Започват да събират оцелели музиканти. Оказват се само 15. И решават: Симфонията ще бъде изпълнена в Ленинград!

Страшна картина – зали­тащи от изтощение хора като сенки се движат по улиците към Ленинградската филхар­мония, влачейки концертни фракове, цигулки, флейти, ви­олончела. Започват репети­ции, на музикантите са осигу­рени по 250 грама хляб на ден. За първите репетиции довли­чат Елиасберг на шейна, за­щото няма сили да ходи. Отна­чало се събират 9 човека, по­сле стават повече. И започват репетициите. Който е видял документалния филм за този знаменит концерт, знае как хора, приличащи на сенки, се възправят от небитието, обли­чат фраковете(!), застават зад инструментите на сцената и… изтегнат като струна, Елиас­берг вдига диригентската пал­ка. Мъртва тишина. И се разда­ват ниските звуци на цигулките и виолите.

Така започва този единствен и най-страшен концерт на всич­ки времена. Звучат страдание­то, болката, ужасът от войната и накрая – несломимата вяра на съветските хора в победа­та. Не можеш да я заличиш като паметник на бойците от Съветската армия, както днес мнозина нови фашисти жаду­ват.

През цялото време на кон­церта командващият Ленин­градския фронт ген. Говоров поддържа масиран огън сре­щу вражеските батареи, за да не пречат снарядите им на му­зиката! Именно тогава за пръв път немците разбират, че са загубили войната… По думи­те на знаменития цигулар и диригент Давид Ойстрах по време на войната симфония­та на Шостакович наистина е звучала като „пророчество за победата над фашизма“.

80 години бе снета блокадата на Ленинград