Нова Зора

Всяка една страна се оп­итва да изгради иден­тичност, за да оцелее през безпощадните клещи на времето, точно като организъм със своя индиви­дуалност, борещ се за място под слънцето. Кои са основни­те монументи, онези стълбове, които изграждат българска­та идентичност? Православие, кирилица, национални герои, традиции/фолклор. Това са не­щата, които изграждат идентич­ността на българите и са стени­те, които са устоявали и спирали претопяването и изчезването на нацията в един бурен реги­он, който винаги е бил кръсто­път на интереси. Но никога не сме имали такъв мазен, серви­лен елит, слузеста паплач, кой­то за 30 сребърника да се опитва да унищожи всички тези стъл­бове на идентичността, само и само да задоволи желанията на сегашните господари и стра­ховете им към православието, кирилицата, историята. Никак не е случайно такива страхли­вци като Ушев и фамилия Паси как демонизират православие­то като зло, като инструмент на империята на злото, преди да изтрият постовете си от страх. Те постепенно втълпяват колко жалко е да си православен, стъп­ка по стъпка, пробват се, бавно, но с постоянство. Защо Паси не говори така за юдаизма? Не са случайни и първите стъпки да се премахне кирилицата. Плев­нелиев се пробва отначало уж като подхвърляне, просто да се видят реакциите на население­то и да се подготвят следващи­те стъпки, точно както процеди­рат и с православието. Издават и най-българската книга “Под игото” на шльокавица. Бав­но, приспивно, неусетно. И ако за нас това няма как да мине, то това не е така за младите хора, които постоянно се борят за по­пулярност и внимание. В тях се втълпява страх от алиенация, ако вземат и се отделят от източ­ниците на популярност. А те се финансират от добре позна­ти центрове, които формират постепенно идентичността им. Без съвсем младите да ос­ъзнават какво се случва. След­ващата стъпка е и оплюването на националните икони. Таки­ва като Емил Джасим се пробва­ха, но като видяха “временното” състояние, подвиха опашка и се скриха, чакайки да отшуми па­дението им и отново да атаку­ват я национални икони, я “за­старелите”, “срамни”, “прос­ташки”, “селски” традиции. Ако видят, че не минават това с националните фигури и не ста­не, почват да изкривяват и наг­ласят по тяхно усмотрение ис­торията, да вадят цитати извън контекст, да правят междин­на стъпка. И сега българското хоро, традиции, народната му­зика, всичко се обозначава като “просташко”, “селско”, “прими­тивно”, пишат цели статии, които широко се популяризи­рат. И тук говорим за тясна, но разрастваща се групичка от хора, самозадоволяваща се с взаимно лайкване и популя­ризиране и втълпяваща, че са популярни и адекватни. Като се махнат тези стълбове, какво остава? Територия. С най-сер­вилните и продажни боклуци на планетата, неспособни да вземат решения, но пък вечно лакоми и озлобени някой да не припа­ри до царството им. Те са тол­кова страхливи и несигурни, че чак си наемат пиар фирми, кои­то да им излъскат дупетата, за да изглеждат умни и красиви. Но колкото и да им ги лъскат, си ос­тават насрани. За останалите - честити празници и традиции.