Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 4 (23 януари 2024) ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА ГИБЕЛ НА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИЦИТЕ

ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА ГИБЕЛ НА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИЦИТЕ

Е-поща Печат PDF

На 1/13 март 1881 г., след атентата, при кой­то загива Цар Осво­бодител, на трона на Руската империя се възкач­ва новият император - Алек­сандър III. Той е втори син на Александър II и първоначално не е подготвян за наследник на престола. Баща му, император Александър II, не е виждал в него качествата, необходими за всерусийски монарх. Между бащата и сина са съществували множество противоречия, по­следствията от някои от които повлияват и съдбата на мла­дата българска държава. Всич­ки свои надежди Цар Освободи­тел е възлагал на любимия си първороден син - цесаревич Николай Александрович. Но този във висша степен благоро­ден и интелигентен младеж, въ­плъщение на идеала за руски владетел, внезапно умира от скоротечна костна туберку­лоза (или туберкулозен менин­гит) в град Ница във Франция - спирка от морското му около­светско пътешествие. Дотогава е бил напълно здрав. Умира на 24 април 1865 г. на 21-годиш­на възраст, току-що сгоден за датската принцеса Дагмар, която по-късно става годеница и съпруга на брат му Алексан­дър. Когато преди години четях историята на трагично загина­лия млад руски престолонаслед­ник, не можех да не отбележа един паралел - при странни об­стоятелства почти век по-къс­но с костна туберколоза е за­разен и Дан Колов, Балкански­ят лъв, българският шампион, който много пречеше на разни олигархични спортни кръгове в САЩ. Интересно е, че и трима­та Романови с име Николай - император Николай I, прес­тонаследникът Николай Алек­сандрович и император Нико­лай II, не умират от естествена смърт. Всъщност от последстви­ята на атентат на Транссибир­ската железница умира и Алек­сандър III.

На 13 януари 1820 г. на из­лизане от спектакъл на Париж­ката опера от ножа на атента­тор е прободен Шарл-Ферди­нан дьо Бурбон-Артоа, дук дьо Бери, вторият син на френ­ския крал Шарл Х. Атентаторът уж е бонапартист и действа сам, но никой не вярва в тази басня. Силите, стоящи зад него, нико­га не са разкрити. Дукът, на 42 години, умира на другия ден, 14 януари, разкривайки, че съпругата му Мария-Кароли­на, е бременна. Роденото след смъртта на дук дьо Бери мом­че - Анри, наречено Дете на чудото (Enfant du Miracle), кое­то би трябвало да царува под името Анри V, никога не става крал. Нереализираният Анри V, граф дьо Шамбор, е последни­ят мъжки наследник на Капе­тите. Неговият чичо, братът на баща му, първородният син на Шарл Х, принц Луи-Антоан, се отрича от престола двадесет минути подир смъртта на ста­рия крал, през 1830. Като при­чина за абдикацията се изтъква бездетството на принца, но ис­тинските причини остават неиз­вестни.

На 30 януари 1889 г. светът се събужда потресен от гибел­та на 30-годишния ерцхерцог Рудолф фон Хабсбург, крон­принц, единствен син на им­ператор Франц-Йосиф и на­следник на австро-унгарския трон. Кронпринцът се е само­убил в резиденцията Майер­линг заедно със 17-годишна­та си любовница Мария Ве­чера. Този романтичен разказ напоследък изглежда все по- малко убедителен. Франц-Йо­сиф избира за свой наслед­ник племенника си Франц- Фердинанд, син на по-малкия брат на императора, Карл-Луд­виг. С ужасяващо постоянство съдбата (или някой от нейно име, явният извършител е ор­ганизацията „Црна рука“) по­


принц и съпругата му в Сара­ево. Датата е 15/28 юни 1914 г. - Видовден. Един забележите­лен филм, проследяващ исто­рията на Сараевския атентат, чиято прожекция не предиз­вика никакъв интерес, дока­за, че властите на Австро-Ун­гария (без императора и него­вият кръг, разбира се) са били информирани от полиция­та на БиХ за всяка стъпка на атентаторите. Мерки за опаз­ване живота на ерцхерцога и съпругата му не са предприети.

Още през 1867 г. отвъд Ат­лантика е екзекутиран друг брат на император Франц-Йо­сиф, Максимилиан фон Хабс­бург, император на Мексико.

Тайфунът, поразяващ на­следниците на европейските мо­нарси, по особен начин засяга и България. В нашия случай ста­ва дума за потомците на дре­вен род - на средновековната царска династия Шишманов­ци. Известно е, че наследник на Шишмановци е видната ви­динска фамилия Шишманови, от която произлиза майката на Алеко Константинов, съпру­га на уважавания търговец от Свищов Иваница Хаджикон­стантинов. Щастливецът и не­говият братовчед проф. Иван Шишманов, също от Свищов, фактически са князе с царска кръв. Вгледайте се добре - про­филът на Алеко напомня из­сечен върху монета профил на владетел. На един от своите дет­ски портрети той прилича на малък принц. Благородството на чертите му говори за венце­носни прадеди. И виж ти - цяло­то му семейство измира от ту­беркулоза. А на 11/23 май 1897 г. едва трийсетгодишният по­томък на царе и гениален пи­сател е застрелян... погрешка. Уж убиецът се е прицелвал в де­путата Михаил Такев. Може и да е било така - но може и да не е. Все пак Такев няма царстве­ни прадеди. Алеко загива при странни обстоятелства, без­детен. Изтъквани са различ­ни причини за покушението. Само не и тази, че е наследник на последната царска динас­тия отпреди падането на Бъл­гария под турско робство.

Остава проф. Шишманов. Той има само един син - Дими­тър Шишманов. Съпруга на проф. Шишманов е Лидия Дра­гоманова, дъщеря на извест­ния украински хуманитарист проф. Михайло Драгоманов, близък родственик на поете­сата Леся Украинка. Димитър Шишманов е политик, дипло­мат и писател, бил е министър в правителството на Добри Бо­жилов. На 1 февруари 1945 г. е разстрелян от т. нар. Народен съд. Защо, за какви грандиоз­ни престъпления? Толкова ли голям фашист е бил? Или при­чината трябва да се търси далеч назад във времето?

В Европа трябваше да оста­не само простолюдие. Тласкано към бездната от „аристокраци­ята на парите“, от банкстерите. И короните бяха низвергнати - за да рухнат държавите и на­родите.