Позволявам си да започна с малка увертюра моя отзив за книгата под заглавие „Българската земя – нашето национално богатство“ с автор Кръстю Трендафилов, бивш министър на земеделието и храните, роден в Хайредин и раснал върху здрава, плодородна и благодатна почва, наречена чернозем и определена като „царя на почвите“ от световно признатия и известен руски учен В. В. Докучаев – основател на науката за почвите. Не зная защо и как, но все някакви невидими сили ме теглят към Северозапада и изучаването българския чернозем.
Първите ми северозападни приятели, мои съкурсисти от техникума и мои състуденти от Агрономическия факултет, ме впечатляваха след ваканция с разнообразните деликатеси и вкусотии, които носеха от селата си от богатата Златия и Мизия. Научната ми дейност отново ме свърза със Северозапада. Провеждахме много опити с колегите от Ломската опитна станция, направихме подробни проучвания на чернозема, за да се повиши и опази неговото плодородие, внедрявахме агроекологични проекти, давахме консултации и съвети на място на специалистите, провеждахме незабравими срещи с трудовите хора. С моите колеги разработихме интердисциплинарни програми и трудове на тема „Продуктивни възможности и екологични рискове на земите в Северозападна България,“ „Черноземите в България – проблеми, оценка, използване и опазване“ и „Генетична и приложни класификации на почвите и земите в България“. Написах самостоятелно монография „Почвите и земята на България – национално и вековно богатство“, в която българският чернозем е на първо място. С един от моите докторанти разработихме дисертационен труд на тема „Педометрична същност и таксономична принадлежност на примитивните почви, формирани върху меки скали от черноземната зона“. Всички тези разработки представляват ръководство за действие и управление на земеделието и рационално използване и опазване на българския чернозем.
Последната ми среща със Северозапада беше неочаквана и виртуална чрез една от книгите на Кръстю Трендафилов, за която споменах в началото. Тя ми бе дадена от главния редактор на в-к „Нова Зора“ г-н Минчо Минчев, който, след като я прочетох на един дъх, ме помоли да напиша отзив.
В книгата намерих теми и въпроси за земята, които ме вълнуват постоянно. Признавам си, че тя не само ме впечатли, но ми даде повод за размисъл, защото в нея се срещат проблеми, по които работя професионално и съм писал често. Същевременно много силно ме озадачиха фактите и данните, които изнася авторът, показващи разрухата на българското земеделие и в частност колапса на селскостопанската наука. Той представя убедителни доказателства за причините и следствията, за протеклите разрушителни процеси, които са повече от унищожителни за този сектор на нашата икономика. Читателят може да бъде сигурен, че чрез книгата ще се докосне до голямата истина, и то цялата истина, за престъпленията, извършени спрямо българската земя, нейните собственици и българското село, така, както ги виждат и други анализатори на този период, на извършените реформи и промени в нашето общество, особено тези, които се връщат от чужбина и виждат докъде сме стигнали.
Оценявам високо твърде интересния и многопластов подход за представяне на автора от Марин Ботунски под формата на предговор, където се подчертава, че „книгата е част от оная лична болка на автора, която не заглъхва с години“, защото „той е син на черноземната равнина и борбата му за опазване и стопанисване на българската земя е сред гордите му проявления“. Тази борба Кръстю Трендафилов води като младежки, партиен и административен ръководител, народен представител във Великото, в 36 и 38 Народно събрание, областен управител, министър и главен експерт в администрацията на президента Георги Първанов. Сравнителният, обобщен и подробен икономически и политически анализ, който авторът прави по години за на-важния съвременен период у нас, за упадъка на растениевъдството и животновъдството, унищожаването на предприятията на хранителната промишленост, модерните напоителни системи, влошаването на поземлените отношения и ролята на човешкия фактор за управление на земеделието в най-критичните години (1989-2011) за България, е прецизен и точен, изпълнен с фактология и много примери, компетентен, с широко виждане на деструктивните процеси и явления в нашето общество, критичен – търсещ и даващ отговор за грешките и извършените престъпления от главните виновници. Той не се страхува да назове и обвини в престъпление срещу държавата и народа политиците и държавниците, управлявали на най-високо ниво, и тези, разработили и пуснали в употреба „лошата законодателна уредба“, предизвикали „организирания хаос“ в провеждане на поземлената и аграрната реформа, позволили разпокъсването или архаичното и насилствено уедряване на земята от арендаторите. През тези критични години Кръстю Трендафилов е сред хората и вижда как за пореден път оплакват своята земя. В безсилието си, че не могат да направят нищо, те или я изоставят, или я дават на корпоративни арендатори, които безмилостно експлоатират тях и нея, а децата им, бъдещите й стопани, тръгват по големите градове и още по-лошо – по света. Това постави началото на икономическата, социалната и демографската криза, последната, която се превърна с времето в катастрофа. Навремето, когато бе променена правната и юридическата мисъл и философия на ЗСПЗЗ и го превърна от пазител и защитник на народа и земята му в рушител, писах, че това е един антинароден и антидържавен закон, който не е приеман в нито една държава в света и служи за ликвидация на държавните активи и средства, на изграденото ни на промишлена основа селско стопанство със съвременни аграрно-промишлени комплекси. Кръстю Трендафилов с многозначителни факти обосновано и порядъчно точно описва ясно истината за тези деяния на политиците и законодателите. Той открито пише: „Да назначиш за председатели на ликвидационни съвети аутсайдери, нереализирани кандидати за власт, без никакъв управленски опит и образователен ценз, да управляват предприятия, притежаващи материално- техническа база за милиарди, да стопанисват най-главното национално богатство – плодородната българска земя…, да изхвърлиш на улицата 15 хил. агрономи и десетки хиляди безимотни хора, това не е грешка, това е престъпление“. Въпреки всичко той е силно вярващ човек, който познава дъха на чернозема и мъката на българския селянин. Затова е убеден, че „България може да се опре на своето земеделие въпреки несъвършенството на нормативната база в селското стопанство“. Затова пише: „Всяка педя земя, всяка сграда, всяка машина трябва да има своя легитимен стопанин.“ За целта настоява за справедливи решения за цените на горивото и реализацията на селскостопанската продукция, за съжаление проблеми, нерешени и до днес.
Кръстю Трендафилов не един път открито се обявява срещу връщането на земята в реални граници и разрухата на селското стопанство, предлага стратегически мерки и лостове за възстановяването му и настоява да бъде приоритет за развитието на икономиката, посочва ясно проблемите, търси вътрешен и външен ресурс за решаването на дълбоко наслоените проблеми. Спомням си, че той бе министърът, който с проф. Г. Танев (министърът преди него) подкрепи френския модел на земеделие, даден на ръка лично от френския земеделски министър Анри Нале под заглавие „Политика, организация и развитие на земеделието във Франция“. Моделът, разработен на 163 стр., бе преведен скоростно от председателя на франкофоните в България Иван Мицев и пренасочен към отговорните фактори да търсят решение и реализация в практиката, но те нито го чуха, нито го видяха, нито го разбраха, камо ли да развиват аграрната ни политика, съобразно него. Те си знаеха своето. Реформаторите-демократи заложиха на корупционния модел, който продължава и до днес с европейска подкрепа. Ето защо е неспокоен духът на Кръстю Трендафилов, когато безконтролно произведеното започва да се изнася, а с това се изнася и почвеното плодородие на българската земя. Той предлага да се приеме закон за търговията с житни култури и на първо място за пшеницата, както е в ЕС, САЩ и Канада, предлага мерки, които да спрат разграбването на техниката машините и сградния фонд, унищожаването на животинския и растителен фонд на страната, създаван с десетилетия, запустяването на предприятията на хранителната промишленост и превръщането на напоителните системи в скрап. Авторът назидателно пише, че „това не се е срещало никъде по света“. На остра критика подлага „Отворено общество“, което в разрез с европейската и световната политика съветва да не се подпомага отрасъл селско стопанство, оспорва погрешните практики и несправедливото отношение на ЕК към страната ни при разпределение на фондовете. Същевременно защитава онези 700 хил. земеделски производители, които са засегнати от сушата и от природните бедствия от и ударите, които ги сполетяват от различни страни и случайно управляващи субекти, като се обръща за съдействие към управляващи и опозиция, еднакво отговорни за тях. Навреме издига глас за опазване на българската земя, която „повече от 20 години се използва, без да се полагат грижи за нея“. Кръстю Трендафилов е преобръщал черноземните пластове и буци и вероятно е сънувал дълбоките бразди, които е прокарвал през годините на истинското преустройство на земеделието. Затова продължава да живее с проблемите на селото и трезво оценява цената на земята и хляба, среща се постоянно с мъките на хората и защитава техните права. Той знае и молитвата за хляба наш насъщний и с тази книга я повтаря, за да я знаят и другите. Като реалист прави подробен икономически и социално-икономически анализ на постиженията, поуките и предизвикателствата от Общата селскостопанска политика и развитието на българското земеделие. Настоява за усъвършенстване на системата и механизмите на национално ниво за ефективно ползване на еврофондовете и националните доплащания за периода 2014-2020 г. Отговорно, с тревога и оптимизъм говори за спасителното кооперативно движение в България, убеден е че „кооперациите могат да бъдат икономическия тил на местната власт,“ напомня ни, че в Европа има над 30 хил. кооперации с около 12 млн. членове, повече от 700 хил. заети в сектора селско стопанство. Те произвеждат около 70 % от селскостопанската продукция и извършват 60 % от преработката и реализацията на селскостопанските продукти. В тази връзка, забележете, той завършва книгата си с мисъл на Франсоа Митеран: „Кооперативната собственост е способна да отговори на потребностите на бъдещето. Тя съставлява и ще съставлява един от определящите моменти на икономиката и социалните структури на утрешна Европа както на Запад, така и на Изток“.
Питам се, ще разберат ли най-после днешните управляващи тази мисъл и неоспорима истина и директива на този голям европейски лидер и държавник?
В заключение, позволявам си, без всякакво съмнение, да оценя високо, по достойнство книгата на Кръстю Трендафилов, приноса и поуките й, за да не повтаряме грешките и разумно и устойчиво да развиваме селското стопанство. Подобно творение може да напише човек, който има широка подготовка и опит, политик, съчетал качествата си на експерт и готов да помага на хората до последния си дъх.
Аз познавам виртуално Кръстю Трендафилов, не само от тази книга, но и от проблемните негови статии, които съм чел през годините. Имал съм само една кратка среща с него през 2011 г. в качеството ми на директор на Почвения институт „Никола Пушкаров“, когато той връчи на учените и специалистите Почетния знак на президента на РБ Георги Първанов „За изключителни постижения в развитието на науката за почвите и активно участие при формирането на европейската политика по опазване и обогатяване на почвите и по повод 100 години почвена наука в България“. От тази кратка среща разбрах, че разговарям с необикновена личност, която притежава езика и знанията на селскостопанската наука и работи за напредъка на аграрната ни икономика, внедрявала е научните постижения в практиката и има безспорни заслуги към българското земеделие. Кръстю Трендафилов е явление на три епохи, той е имал мисия към своя Северозапад и хората на земеделския труд у нас, която е изпълнил с чест и достойнство. Трябва да му бъдем благодарни.
