Традицията повелява, когато се открива новата сесия на парламента, парламентарните групи да представят своите приоритети за идващия парламентарен сезон. Само че България от няколко години насам се намира в извънредна ситуация. Точно поради тази причина тези традиции трябва да бъдат нарушени.
Ние от “Възраждане” ще направим точно това - не само по конкретния повод. Понеже последните няколко месеца и години станахме свидетели на една изключително агресивна война срещу нас, българите, срещу нашата национална памет, срещу нашата история, срещу нашата култура и най- важното - срещу нашето национално самосъзнание.
Целта е да се премахне всичко, което нас, българите, ни отличава от останалите народи и ни превръща в отделен, самобитен, уникален народ със своя цивилизация и свой принос в човешката и световната цивилизация. Точно поради тази причина деяния като поругаването на паметника на граф Игнатиев във Варна няма как да бъдат подминати и да не бъдат коментирани от най-високата трибуна в тази държава, каквато е тази на Народното събрание.
Във Варна беше поруган поредният паметник - казвам поредният с тъга - защото нашата страна се превърна в бойно поле, където банда самозвани маргинални антибългари си позволяват всекидневно да поругават националното достойнство на нашия народ, да лепят позора на нашите чела, да ни превръщат в нация за присмех и подигравка. Защото няма как да уважаваш един народ, който не уважава себе си и собствената си история. Ще ви прочета няколко думи, които са изключително важни:
„Моят идеал е бил и е свободна България. За това съм мечтал още от 1862 година. Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява.“
Това са думи на граф Николай Павлович Игнатиев, изречени в България, в София, в Народното събрание - в истинската сграда, не в бившия Партиен дом, през септември 1902 г., когато се отбелязват 25 години от победоносната за руската армия битка при Шипка. Паметникът на този човек, чиято визия за съвременна България означаваше възкръсването на нашата държава и появата ни на картата на света; паметникът на този човек, който е един от създателите на съвременна България, беше поруган в центъра на Варна.
А той, между другото, има много интересна история и е един от първите паметници в България, направен съвсем спонтанно по решение на Общинския съвет на Варна през 1902 г., когато граф Игнатиев идва със съпругата си в града, за да участва в честването на 25 години от победоносното сражение на Шипка.
Когато слиза на пристанището, цялото варненско гражданство го посреща с ентусиазъм. Игнатиев държи приветствана реч към българските граждани и възторгът им е толкова голям, че още същия ден гражданите на Варна вземат решение да се изгради негов паметник, който е от първите, построени в морската ни столица. Този паметник е на 118 години. И беше поруган от един нещастен мерзавец, който залепи за пореден път позор на нашето чело като народ, за пореден път направи опит да ни лиши от национално достойнство.
Още по-интересното е, че причината този паметник да бъде във Варна е свързана и с историческата роля на граф Игнатиев за запазването на града в границата на България. Едва ли голямата част от вас знаят това, а и не го пише в учебниците по история, но Варна е била заплашена да остане в Турската империя, тя е последният освободен град след Руско- турската война – това става на 27 юли 1878 година, повече от месец след приключването на Берлинския конгрес. Всъщност причината да остане в територията на България, въпреки желанието на турците и англичаните, които най-много са защитавали това Варна да остане турско пристанище, е намесата на първо място на тогавашния германски канцлер Бисмарк и на второ място на граф Игнатиев, с когото той е поддържал много топли отношения. Благодарение на намесата и на граф Игнатиев, и на Бисмарк Варна в крайна сметка остава в границите на България, защото идеята на турците е била тяхното крайбрежие да продължава до Каварна. А както англичаните са казали по време на Берлинския конгрес - на България ѝ стига едно пристанище и като не е Варна, то може да бъде и Каварна. Ние е трябвало да имаме излаз, който да бъде не повече от 24 км. Човекът, благодарение на когото България беше възстановена на картата на света, човекът - автор на българския национален идеал, човекът, благодарение на когото Варна е в границите на България и на когото благодарните варненски граждани издигнаха паметник още през 1902-1906 г., беше поруган.
Но всъщност не беше поруган само той, беше поругано националното достойнство на нашия народ. И това е съзнателен процес, който върви вече години, защото се води война срещу българската история, защото тя се подменя, тя се фалшифицира, тя се изпълва с лъжи. Самозвани историци, които не са историци, а платени стипендианти на „Америка за България“, изписаха тонове мастило да обясняват как всъщност и граф Игнатиев, и всички останали светли фигури в нашата история на практика са се борили против България.
Не е далеч мигът, уважаеми сънародници, в който тези самозвани историци - съвременни еничари, доброволно поставили се в услуга на чужда агентура, ще започнат да говорят и за това, че България не е освободена от турско робство на 3 март 1878 г., а че е окупирана от Русия - и те вече го казват. Все още това не го пише в учебниците по история, но опасността да се случи е много голяма. Разминахме се на косъм с това да бъде премахнат националният празник на България - 3 март. Но както виждаме, атаката срещу български национални символи продължава с атаката срещу Паметника на Свободата, символа на българската свобода. Въобще управлението, което имаме в последните години (не говорим само за сега, защото то е едно и също - без значение дали е ППДБ, ДПС или ГЕРБ, в каквито и да е било колаборации и коалиции), се отличава с една основна черта - и тя е брутален и последователен антибългаризъм. Война срещу нас българите, срещу българския народ.
В началото на всяка година ние отбелязваме - обикновено на първи, втори, най-късно трети януари, една изключително неприятна новина: колко сме намалели през предишната година. Тази година тази новина някак си изчезна. Няма я. Ние ще имаме разговор с НСИ, за да обявим, все пак да се знае колко точно сме намалели, каква е раждаемостта през миналата година, която обикновено продължава да намалява и която е най- ниската като обща количествена стойност в Европа и една от най- малките в света като цяло.
Защото в крайна сметка това са резултатите от управлението, това са резултатите от войната срещу един народ, срещу достойнството на един народ. Когато отнемеш на един народ достойнството, ти му отнемаш всичко. Превръщаш го в една маса без национално самосъзнание. Защото както е казал един от нашите велики писатели: „Човек за едното име живее“. Същото нещо се отнася и за народите. Какво можем да кажем ние за нашия народ в момента, който гледа и вижда как всеки ден буквално се поругават и се гаврят българските национални символи и с българската история. Тук, в тази зала има хора и е вече моментът, в който трябва да кажа, че това наистина е изключително странно. Защото има хора, които одобряват тази политика, които я провеждат, които я поощряват, включително и това извършено престъпление.
Макар че, между другото, нека да отворя една скоба - миналата година паметникът на граф Игнатиев беше поруган за първи път. До него има паметна плоча на Санстефанска България с границите на българския национален идеал. Извергът, който миналата година заля с боя паметника, беше строшил плочата на парчета. Всъщност този изверг беше строшил българския национален идеал. Тук в залата има народни представители, представители на българския народ, които одобряваха - и тогава, и сега, това, което се извършва срещу българската национална памет, които ръкопляскат на тези деяния, които ги поощряват. Това е мерзост. Това е гавра с нас, българите.
Българският народ има една много и добра, и лоша черта едновременно: много е търпелив, изключително е търпелив, само че това търпение рано или късно се изчерпва и тежко му и горко на онзи, който застане срещу разярения български народ.
За съжаление още отпреди повече от 1000 години ние сме били явно с тази си черта, защото в един от първите български апокрифни летописи, където се описват отделните народи като черти, те са описани с описанията на животно, и там нашите собствени тогавашни историци казват: гъркът е лисица, унгарецът е вълк, българинът е вол.
Търпи, само че когато свърши търпението, става наистина страшно. Много пъти се случва в нашата история това безконечно волско търпение на да свърши и тогава тези хора, които са го дразнили до последно, са плащали тежка и висока цена.
Войната срещу достойнството на нашия народ, войната срещу българската национална памет, срещу българските национални символи, срещу българската култура и история, срещу националното самосъзнание на нашия велик народ няма как да бъде спечелена от еничарите. Те винаги губят в исторически план.
Всичко това, което се случва, единствено и само ще доизчерпи още по-бързо търпението на нашия народ. Ние, представителите на “Възраждане”, никога не сме търпели и нямаме намерение да търпим. Все още сме малцинство в тази зала, но ситуацията се променя - не само в България, променя се в Европа, променя се в целия свят. Така както се е променяла и преди 80 години, така както се е променяла и преди сто години, така както се е променяла винаги. Защото историята е колело, което се върти.
Имало е хора, които са мислели, че това, което е днес, ще го има винаги. Винаги са грешали и са плащали тежка историческа цена. Ние няма да допуснем войната срещу нашата национална памет и срещу достойнството на българския народ да продължава. Ще направим всичко необходимо, за да може тези хора, които в момента воюват срещу българския народ, да си платят цената. Мога само да кажа, че паметникът на граф Игнатиев трябва да бъде върнат на мястото му и ще направим всичко необходимо, за да не се получат никога повече подобни омерзяващи действия. Достойнството на българския народ ще бъде възстановено, дали през 2024 година, дали по-нататък - в крайна сметка България ще надживее всички мерзавци и всички еничари както винаги досега. А българският народ ще пребъде през вековете. Да живее България!
