На 14 септември 1902 г. по обяд във Варненския залив акостирал руският броненосец „Георгий Победоносец” с княз Николай Николаевич на борда. Българският параход “Надежда” оповестил с топовни салюти влизането на броненосеца в залива, градът опустял и цялото население се струпало около пристанището. В 17:30ч. от лодките на брега слезли княз Николай Николаевич, граф и графиня Игнатиеви, генералите Столетов, Драгомиров, Куропаткин, Соболев и Радецки. Гостите били посрещнати и поздравени първо от г-н Антон Франгя, заместник-председател на Народното събрание по онова време, от кмета Панайот Кърджиев с хляб и сол и адрес. В речта на г-н Франгя, публикувана изцяло във вестниците от следващия ден, се казва: “Царят Освободителят, Светецът Цар, пожела и великия руски народ осъществи: България, терзаната, измъчената, окървавената във всяка педя своя земя България се освободи”. На следващия ден току-що избраните общински съветници на Варна се събрали на тържествено заседание. Веднага след молебена съветниците прогласували единодушно три решения, които били протоколирани под №44-168/ 15.09.1902 г., гласели така: “1. Централната градска градина се наименова “Цар Освободител”. 2. Негово сиятелство граф Николай Павлович Игнатиев да се провъзгласи за почетен гражданин на Варна в знак на дълбока и искрена признателност за заслугите му към нашето отечество. 3. Да се издигне бюст на сиятелния граф в естествена величина в градината “Цар Освободител”. Следващата година през август месец, на път за Шипченските празненства, във Варна отново гостувала графската двойка. Установила се в Евксиноград, където граф Игнатиев имал срещи и разговарял с най- различни представители на варненската общественост. Когато Негово сиятелство научил за монумента с неговия бюст, той се просълзил. Колкото и да бил привикнал на безрезервната и безхитростна благодарност на българите, може би не очаквал, че те ще му предложат вечна страница в своята история и паметен знак в градската градина, какъвто няма и в родната му Русия.
Бронзовият бюст на граф Игнатиев е висок и изрязан през гърдите в полукръг, с добре структурирани гърди и рамена, едро изградена глава със спокойно отпуснато лице. Третиран е реалистично, леко повдигнатата глава и издадената напред долна устна го определят като човек с високо самочувствие. Погледът е прям и съсредоточен в себе си и макар в израза на очите да има известна мекота, от образа лъха мъжественост и сила. На гърба на бюста, в долната му част има изписано ръкописно “Ж. Спиридонов, 1904”. Бюстът е поставен на пиедестал от светло полиран гранит със зърнеста структура, стъпалото се състои от две нееднакви стъпала, от които долното формира квадрат със страна 2,35 м и височина 40 см. Второто стъпало е квадрат със страна 1,65 м и височина 12 см. Базата е елегантна, профилирана с два корниза в горната и долната си част, с квадратно сечение с размери на страната в долната част 1,23 м. Колоната е леко скосен пирамидален обелиск с квадратно сечение, увенчан с богато профилиран корниз. На лицевата страна е монтиран текст от бронзови релефни главни букви: “Графу Н. П. Игнатиеву”. На северната страна също с релефни букви пише: “12 април 1877”, деня, в който император Александър ІІ подписал Манифеста за обявяване война на Турция, а на северната страна, отново с релефни бронзови букви е написано: 19 февруарий 1878 – денят на подписването на Санстефанския мирен договор.
На 22 юни 1908 г. сутринта от балконите на всички учреждения в града и на много домове били спуснати черни знамена, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев. Вестниците съкрушено съобщават: “Почина граф Игнатиев, символа на панбългарския идеал, черна скръб покруси истинските български сърца”. В 10 ч., след панихидата, отслужена в препълнения катедрален храм, траурно шествие поело към паметника на граф Игнатиев, където, както съобщават на следния ден вестниците, “след един трогателен възглас към духа на покойника, г-н Филов сложи върху паметника един венец.
Всички извикаха “Вечна му памят!”.
От името на общината г-н Филов изпратил на графиня Игнатиева телеграма на френски език, която завършва така: “От името на града аз Ви изразявам чувства на съболезнование и вечна признателност”. На 13 февруари 1903 г. варненският Окръжен съвет се събрал на специално заседание, на което взел решение да отпусне 5000 лв. помощ за изграждане бюст- паметника на граф Игнатиев. В протокола е вписано и изискването на Окръжния съвет мястото на паметника да бъде определено от нарочна комисия, а за направата на паметника да се проведе конкурс. Същия месец комисията, съставена от господата Стефан Бабаджов, Димитър Перелингов, началника на общинското техническо отделение, окръжния инженер и държавния архитект, тръгнала да оглежда за място на паметника, а в софийските вестници излязла обявата за конкурса. Жеко Спиридонов спечелил първа премия в обявения конкурс за паметник на граф Игнатиев във Варна и приел споменатата сума от 5000 лв. да бъде изплатена на две части – при започването и в края. Започнал веднага работа в ателието си в София, проявявайки разбиране към варненските общинари, тоест без да получи уговорения аванс.
В края на 1904 г., след като моделирал и отлял бюста, скулпторът отново изпратил деликатно питане до общинарите, които, както разбираме от протокол №32 от 19 юли 1904 г. т. 252, изчистили проблема така: “Сумата 5000 лв. да се изплати на скулптора по направа памятника на граф Игнатиев след свършването му и му се състави ситуация, без платежна заповед, като се предвиди кредит в бюджета за 1905 г., докогато сумата ще се показва като наличност в касата.” До началото на август 1906 г. бил готов и постаментът. Скулпторът работил върху бюста и постамента четири години. През август 1906 г. паметникът бил монтиран в Градската градина. След 1906 г., когато паметникът на граф Игнатиев във Варна бил осветен, градската управа направила около него китна градинка, която всяка следваща управа старателно поддържала, без значение какви власти и страсти владеят града.
Всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие задължително се отбивало пред паметника, кметът казвал няколко добри думи за граф Игнатиев и всички заедно се отправяли към гроба на руските войници в Приморската градина. През 1945 г. тази традиция била прекратена, а през 1962 г. нелепо озеленителско решение прекарало алеята точно през градинката на паметника, превръщайки стъпалото на постамента в бордюрен орнамент. Паметникът обрасъл с дървета и растителност, хората не го виждали и забравили за него. На 17 януари 2002 г. по обяд група варненски патриоти се събрали пред паметника, почистили около него и организирали скромно тържество със заупокой по случай 170 години от рождението на граф Игнатиев. Така била възстановена паметта на граф Игнатиев във Варна.
И така до днес, клети ми г-н Спиридонов.
