Й. Малджански: – Никой няма да каже, че в основата на съществуването на човешката цивилизация е световният обмен на енергия. Онези нации, които умеят да управляват този обмен, ще управляват света и ще държат всички останали в зависимост. Всяка страна, която иска да е независима и суверенна, трябва да гарантира своята енергийна независимост с участието си в световния енергиен обмен. България имаше изградена такава енергийна независимост, която сега е унищожена.
– И къде виждате спасението на страната ни?
– Спасението ни от тази криза е само едно и то се нарича нова енергийна стратегия, която минава през смяна на неолибералния модел и приемане на моята програма, която съм нарекъл „Спасение на България и българската нация“. В продължение на 30 години България не участва в световния енергиен обмен и ние живеем в енергиен дефицит, който покриваме със заеми.
– Как работи този т. нар. от вас световен обмен на енергия?
– Ние, хората, като всички живи същества, работим в енергиен обмен, сиреч - приемаме енергия и отдаваме енергия. Енергията, която приемаме, се нарича храна, тя няма алтернатива и затова не може да се приема като стока. Ролята на всяка държава е да гарантира хранителната независимост на народа си. Тази храна може да се гарантира не на пазарен, а на принципа това да е собствено производство. Изхранването на нацията е елемент от националната сигурност на всяка нация, защото гладът е начин за убиване на хора по най-мъчителния начин. В България от 30 години се води тази война, която изгони селяните и докара до глад нацията. Ние, които имаме хубава земя, сме го правили с аграрни реформи, които да стимулират селяните да произвеждат повече храни, въоръжавайки ги със средства за производство като машини, сортове, породи и защита на растенията и животните от болести и неприятели. В арабските страни тази социална политика се прави от ръководителя на държавата като едноличен собственик, който плаща на всеки търговец 50% от внесената храна за изхранването на нацията. По този начин се осъществява социалната политика, защото парите не стават за ядене и не може да яде само онзи, който има пари. За да се заредим с енергия, трябва да имаме земя. Само от земята можем да си набавим нужната енергия, която да ни поддържа жизнени, здрави и работоспособни. Човек отдава енергията, която приема чрез храната, чрез своята трудова дейност. Трудовата дейност на човека е умствена дейност. За да се трудиш, трябва да си придобил определени познания и умения. За да можеш да управляваш определени производства, трябва да си ефективен. Чрез своята трудова дейност човек създава блага, които се предлагат като обмен или се търгуват на пазара. Получавайки пари или други стоки и услуги, които създава, човек пренася част от усвоената енергия от храната и по този начин ние участваме в световния обмен на енергия. Всяка страна трябва да следи колко енергия произвежда и колко потребява, за да може да не изпадне в енергиен дефицит и енергийна зависимост.
– И колко енергия според вас произвежда България?
– Днес, след 30 години неолиберален модел на „развитие“, България произвежда едва 20% от нужната ни енергия, от която зависи нашето физическо оцеляване. Понеже храната не е даденост и трябва някой да я произведе, вече години наред я покриваме със заеми, които Министерският съвет тегли. Никой няма да може да ги върне тези заеми. И това е мъртвата хватка, в която България е попаднала. Ние, хората, които населяваме Земята, сме устроени така, че можем да съществуваме само от това, което ни дава земята, стига да имаме ум да управляваме този ресурс. Земята има неограничен ресурс и по това как го използваме се съди за интелектуалното развитие на всяка нация. Преди да решим основния източник на енергия, изразяващ се в пълното задоволяване нуждите ни от храна собствено производство, не можем да мислим за нищо друго. Едно е ясно – нито АЕЦ-Белене нито ”Марица изток”, соларните паркове и вецовете могат да ни нахранят. Без гарантирането на хранителната независимост на нацията не можем да мислим за никаква енергийна ефективност и излизане от кризата. За да говорим за енергийна ефективност, трябва да кажем на хората каква част от електрическия ток използваме за бита и каква за производствени нужди. За каква ефективност говорим, като само 5% от него отива за производство и участва в световния обмен на енергия? Останалите 95% от електроенергията отиват да се топлим и охлаждаме. Токът трябва да се ползва само за задвижване на електрически двигатели и за нищо друго. Да се топлиш с ток, което значи да го превръщаш отново в пара и вода, е доста скъпо удоволствие. А можем да се топлим по сто други начина. Към цялата тази „ефективност“, като прибавим и начина, по който използваме течните горива и газа, без да се отчита свършената работа, изчислена в декари мека оран и тон- километри, картината става доста отчайваща, защото цялата тази енергия отива да се пренасяме от точка А до точка Б. Това нещо може да го променим само ако ние, потърпевшите, го поискаме. Просто приемаме програмата, която аз съм сътворил, и се връщаме там, откъдето тръгнахме – ток за 3 ст., бензин – за 20 ст., нафта – за 6 ст., и парно - 15-20 лева на месец за тристаен апартамент.
– Но това са цените от онази България, която загубихме. Тогава това нещо го приемахме за даденост и значи, че е било възможно да се постигне. Защо сега не е?
– Защото България тогава беше промишлено-аграрна страна и участваше в световния обмен на енергия. Цялата промишленост – лека и тежка, бълваше производство, което изнасяхме. В този износ бе включен трудът на хората, ел.енергията и материалните разходи на произведената продукция. Тодор Живков разбираше от селско стопанство и направи на-великия аграрен модел. Днес този модел може да съществува в света и да бъде наричан българско аграрно чудо. Износът на агнета, овце и шилета в арабските страни ни подсигуряваше евтин нефт. Износът на плодове зеленчуци и консерви за Русия ни подсигуряваше евтини газ и нефт. Сега какво ни подсигуряват ЕС, САЩ и прехваленият пазар и неолибералния модел? Единственото нещо, което ни подсигуриха и което ни е в повече, е невиждана бедност, гладът, мизерията, безработицата и колониалната зависимост, придружени с непосилни външни дългове. Ако искаме всичко това да си го върнем, можем да го направим, стига да приемем тази програма, за която сега не възнамерявам да говоря, защото вашата идея, доколкото разбирам, е друга. Аз само я предлагам, а избирателят решава дали иска да спасим нацията и държавата си.
Но за това по-нататък.
„Шъ ни бъде ли“?
Йордан Малджански пред „Нова Зора“ в разговор с Минчо Минчев
Ст. н. с. Йордан Малджански
