Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 3 (16 януари 2024) ОТЕКВА ТРОПОТЪТ НА „ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА“

ОТЕКВА ТРОПОТЪТ НА „ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА“

Е-поща Печат PDF

Докато в „демократич­ния“ Запад под флага на борбата с руската агре­сия „хибридната война“ и дезинформацията налагат намордник на свободната ми­съл и санкции на търгуващите с Русия компании, у нас учас­тниците в „сглобката“ тепърва ще изграждат „дълбока“ дър­жава, променяйки Конститу­цията и цялото законодател­ство въз основа на нея. Светъл пример за подобно творчест­во им дава отново „цивилизова­ният“ Запад, където завеждат дело след дело срещу бившия американски президент До­налд Тръмп, за да му попречат да участва дори в предварител­ните избори за номиниране на кандидат президенти на Репу­бликанската партия. Обвиняват го даже в ръководене на нахлу­ването в Конгреса на 6.1.2021 г. от протестиращи против избор­ните фалшификации на Байдън. А републиканците призовават за импийчмънт на действащия президент Джо Байдън заради съучастие в корупционните да­лавери на сина му Хънтър.

КАКЪВ ИЗБОР САМО!

В Брюксел пък са паникьо­сани от перспективата Виктор Орбан да оглави ротационно­то председателство на Евро­пейския съвет през юли и да отреже задълго европейската помощ за Украйна. Междувре­менно настоящият председа­тел на Съвета на ЕС, бившият белгийски премиер Шарл Ми­шел, който е омъжен или же­нен за приятеля си, възнаме­рява да се изниже от поста, за да участва в изборите за Евро­пейски парламент. А във Фран­ция, чийто символ е галски­ят петел, президентът Еманю­ел Макрон назначи за премиер на мястото на подалата оставка Елизабет Борн 34- годишния Атал. Който пък е сключил граждански брак с 38-годиш­ния евродепутат, бивш гене­рален секретар на президент­ската партия „Ренесанс“ и бивш съветник на Макрон Стефан Се­журне. За самия Макрон покой­ният професор Юлиян Вучков казваше: „Женен за майка си“. Слушайки евроатлантически­те тиради на „сглобката“ у нас, които са също толкова „дълбок фейк“, колкото и моралът и де­мокрацията на Запад, човек ос­тава с впечатлението за някакво „дежа вю“. Сякаш че не Бълга­рия е на 1343 години, а това са НАТО, ЕС и Западът като цяло. И за да докажат своето вернопо­даничество към Вашингтон и Брюксел, нашите „сглобени-раз­глобени“ управляващи са готови да заличат от историята всич­ко онова, което не се одобрява от Посолството. На Запад въз­намеряват да накарат търсачка­та на Google да избира само про­западни статии и коментари и налагат санкции върху медиите и журналистите с друго мисле­не. А в България „правилни“ ме­дии и журналисти призовават освен за забрана по обществе­ните радио и телевизия да се излъчват интервюта с руския посланик Митрофанова и за уволнението на „путинисти“ като Петър Волгин. И сякаш цензурата не стига, търсят мотиви как да разрушат било Паметника на Съветската ар­мия в Княжеската градина в София, било бюст-паметни­ка на граф Игнатиев във Ва­рна или пловдивския „Альо­ша“. Ще стигнат и до паметни­ка на Цар Освободител срещу Народното събрание, както и до паметника на Шипка. И по­сле ще твърдят, че у нас фаши­зъм преди 9 септември 1944 г. не е имало за разлика от днес, когато в София се провежда т. нар. Луков марш и се лепят не­кролози на Хитлер върху фа­садата на софийската синаго­га. Благодарение на такова ли­цемерие крайната десница е във възход в Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, което ще се отрази и на състава на ЕП след европейските избори.

КЪМ КОЙ ЗАПАД СЕ СТРЕМЯТ

нашите пишман евроатлан­тици? Към този на Герд Вилдерс ли, или към този на Льо Пен? Под Запад те разбират и Украй­на с нейните неонацистки бан­деровци от батальоните „Азов“, и Израел: две страни, чиито ръ­ководители успешно разоря­ват собствените си държави и народи с безсмислени военни напъни. Авантюри, за които народите им плащат с кръв, а Западът – с оръжейни доставки и милиарди долари и евро „помо­щи“. Например администраци­ята на Джо Байдън докара дър­жавния дълг на САЩ до ре­кордните 34 трилиона долара, към които на всяко тримесечие прибавя 1, 3 трилиона. И след като републиканците в Камарата на представителите и Сената на САЩ блокираха предвидения от Байдън нов пакет от 60 мили­арда долара помощи за Украй­на и Израел, обвързвайки го с доизграждането на стената по границата на САЩ с Мексико, ЕК реши да доизпразни джобо­вете на европейците с 50 милиар­да евро помощ за Зеленски. Оба­че Виктор Орбан наложи вето върху това „дарение“ и в Брюксел започнаха да търсят обходни пъ­тища, по които да заобиколят ун­гарското „не“. Докато евробюро­кратите от ЕК умуват как да услу­жат на Киев, Зеленски тръгна на просия в Прибалтика и изкрън­ка от тамошните джуджета 200 млн. евро. Израелският му аналог Нетаняху пък се опита да нака­ра президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед ал Нахаян да изпла­ти обезщетение на палестински­те работници от Западния бряг, останали без работа благодаре­ние на израелската военна опера­ция. Според новинарския портал Axis, цитиран от „Glasove.com“ (9.1.2024), Мохамед бин Зайед отговорил: „Помолете Зеленски за пари. Зеленски получава мно­го пари от редица страни, така че може би може да помогне“. На Зеленски, разбира се, не му е до Палестина, защото на 5 ноември в САЩ ще се проведат прези­дентски избори, които Доналд Тръмп има всички шансове да спечели. Въпреки или благо­дарение на отчаяните опити на „дълбоката държава“ чрез юри­дически хватки да го отстрани от надпреварата още на предвари­телните избори. А Тръмп за ужас на Зеленски обещава за един ден да сложи край на войната в Ук­райна, като й спре финансовите и оръжейни инжекции от САЩ и ги прехвърли като ангажимент на ЕС. Дори намеква за излизане на САЩ от НАТО, която смята за остаряла и ненужна. Не се разви­ват добре за Зеленски и неговите поклонници от „сглобката“ и не­щата в Русия, където на 5 март ще се проведат поредните пре­зидентски избори с предиз­вестен изход в полза на Путин. Колко пъти западните медии го „умъртвяваха“, „инвалидизира­ха“ и заменяха с различни двой­ници, а той пак ще вземе да спе­чели и да остане начело на Русия. Същата Русия, която уж беше в международна изолация, ико­номически и военен колапс, а въпреки санкциите е в по-до­бро икономическо състояние от Германия. Този „мотор на Европа“ е в дълбока икономиче­ска рецесия и военна безпомощ­ност, които водят към предсроч­ната оставка на канцлера Олаф Шолц. Ами ако на власт дойде „Алтернатива за Германия“? И ако на изборите за ЕП тя изпрати в Страсбург толкова евродепута­ти, че да наклонят съотношение­то на силите в ЕП в полза на Пу­тин и във вреда на Зеленски?

На фона на всичко това

ПАЗАРЛЪЦИТЕ В „СГЛОБКАТА“

за министерски постове, конституционни съдии, члено­ве на ВСС и Инспектората към него, шефове на НС, на парла­ментарните комисии и регу­латорните органи изглеждат като миша тупурдия за сирен­цето, което може да е и в ка­пана за мишки. Колкото и да се хвалят с „пълноправното член­ство“ на България в Шенген, истината е съвсем прозаична. Икономическият ефект от този „успех“ е почти нулев, тъй като търговският ни обмен с ЕС върви по суша, а не по въздух и вода. Не е ясно дори дали прис­танищата по Дунава са шенген­ски. Но е ясно като бял ден, че не сме поканени на софра, а за да ни наложат да охраняваме по-стро­го източната граница на ЕС и да приемем обратно хиляди неже­лани от Европа мигранти от Афганистан, Сирия и Африка, преминали дотам през българска територия. А хората, които са се подписали под този ултиматум, се гласят да векуват във властта, като само си разменят местата.

Какво значение има дали премиерът ще се казва Мария Габриел вместо Николай Ден­ков, а броят на вицепремиерите ще се увеличи на три, за да има такъв пост и за Асен Василев? За попълнението в КС Десислава Атанасова да не говорим: же­ната щяла да сбъдне своята меч­та, тоест правото. Ами да беше станала адвокат тогава, вместо покрай Борисов да се отърква непрекъснато във властта. Ос­таваше и районния прокурор от времето на соца Атанас Атана­сов да сложат в КС, вместо да го спазарят за председател на НС. Чудно ли е при това положе­ние, че СОС стои без председател близо два месеца след местните избори? И не е сигурно, че до 25 януари ще е постигнат консен­сус за общинска „сглобка“, която да наложи общ кандидат. Така стоят нещата в нашия „опакий край“. Остава само да се провери истинността и валидността на написаното от П. Р. Славейков: „Какъв бе подвиг, как се свърши, свободни роби в нов синджир. Не сме народ, а живи мърши, и пак тегло, и пак немир“.

А докато военният минис­тър Тагарев приемаше похвали в САЩ заради помощта за Ук­райна, от турския всекидневник вестник „Миллиет“ научихме, че на 11.1.2024 в Истанбул е било подписано споразумение между Турция, Румъния и България за сформиране на съвместна воен­номорска противоминна група в Черно море.

ИНИЦИАТИВАТА MCM BACKSEA,

щяла да бъде отворена и за други крайбрежни черномор­ски държави, но посочването и приемането им щяло да ста­ва с единодушното одобрение на страните учредителки. В из­явление на турското МО се каз­ва, че всяка от трите страни учредителки ще предостави 4 кораба, включително 1 мино­чистач и 1 кораб за управление и контрол. Създавал се съвмес­тен комитет, който ще се събира два пъти в годината и ще обсъж­да изпълнението на определе­ните на групата задачи. Изтъква се, че Конвенцията от Монтрьо за режима на корабоплаване през Проливите остава в сила и е гаранция за стабилността в района на Черно море. Лю­бопитно е, че миночистачите, които Великобритания про­даде на Украйна, ще могат да влязат в Черно море едва след приключването на войната в Украйна. Не се съмнявам, че това е вмъкнато по настояване на Турция. Съюзничеството в НАТО е едно, националните интереси са друго. Ердоган поддържа от­ношения и с Украйна, и с Русия, но компромиси с Монтрьо и на­ционалните интереси на Турция не допуска. За разлика от Бълга­рия на „сглобката“, чийто рота­ционен премиер не прави разли­ка между пълноправно членува­не в Шенген и допускане само по въздух и вода. И със сигурност не знае дали пристанищата по Ду­нава са шенгенски. Боже, пази България!