Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 3 (16 януари 2024) "Аз съм българче свободно..."

"Аз съм българче свободно..."

Е-поща Печат PDF

Казват, че ценен е само този ред, който не мо­жеш да не напишеш. Нужно е само това сло­во, което не можеш да не изре­чеш. В душите на хората намира отклик само този вопъл, който не можеш да сдържиш.

Кой нормален българин би сдържал своя вик на възмуще­ние, когато прочете, че еничар­ската глутница по заповед на своите господари, проправя път към забраната на свещената Ва­зова творба "Аз съм българче"? Ние, българите, сме засукали това символ-верую с майчино­то мляко и то е влязло във вся­ка наша клетка. То ни е внуши­ло първата представа за нашия народ и за самите нас - като не­делима част от народа. То ни е дало основните принципи на отношението Личност - Роди­на - "всичко българско и родно, любя, тача и милея". То е изва­яло най-трогателния образ на Майка-България и го е запеча­тало завинаги в душите ни. То първо е изградило нашата връз­ка с божествената българска природа. С няколко лаконични щриха то портретува българи­на като история -"силна майка мене е родила" - национален ха­рактер и стремеж.То ни показва за какво трябва да живеем, как­ва е нашата цел, кои са изворите на нашата гордост:

"Българин да се наричам

първа радост е за мене"

В "Аз съм българче" Вазов прогласява, че българинът е ес­тествен борец за свобода и Бъл­гария е страна на свободни хора:

"Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея"

Това стихотворение само от четири строфи - непостижим шедьовър на българския въз­рожденски гений - стои в осно­вата на възпитанието на бълга­рина. Съзижда устоите на на­шата държава. Неслучайно то е първото, което децата научават наизуст, едва прекрачили пра­га на школото. Чрез него Ва­зов гради нерушим мост меж­ду всяко българско поколение и Родината. С него великият поет чертае началата на Нова и Вечна България. И неприкос­новеността на нейното бъдеще, което ще бъде дело само на Рода Български.

Стихотворението "Аз съм българче" е огънче, което плам­ти (или до неотдавна пламтеше) в сърцето на всяко българско дете. То е възпитало повече ро­долюбци от всички дебели кни­ги в гимназиите и университе­тите. В представите ми то е скъ­поценна гема, с която в крехка възраст подпечатваме съюза си с най-съкровеното - България. Во веки веков.

И точно тоя изначален слън­чев извор на българщината ко­поите на глобалната секта точат лиги да осквернят. Точно тая светая светих се готвят да заб­ранят!

"Аз съм българче" на народ­ния поет "обиждало чувства­та" на мигрантите! А що щат тия мигранти у нас? Някой нор­мален българин канил ли ги е, постлал ли им е червен килим? Не, поканили са ги отстъпници, които нямат нищо общо с Бъл­гария - освен това, че са я пре­дали за 30 юдински сребърни­ка. За тях България, разбира се, не значи нищо - една безименна земя, която са поругали и която ще напуснат, щом им припари под копитата.

Обиждаме мигрантските орди с името Христово и Българ­ско, дразним ги с цвета на кожа­та, с хигиенните си навици, с ис­торията си, с азбуката? Ами кръ­гом и вън оттук - за тия, които вече се вмъкнаха в страната ни, а за тия, които тепърва се готвят да ни нахакат ЕС и Аустрия Фе­ликс - никакъв достъп до свеще­ната българска твърд! Те не ид­ват да учат "Аз съм българче" и да страдат, че то е в разрез с иден­тичността им - те идват да уби­ват българското!

Ако аз отида в Афганистан или Пакистан, някой ще се трог­не ли да ми осигури християн­ска църква, книги на кирилица, минижуп и обувки с токчета? Ще се отрече ли от собствената си етническа и религиозна само­личност, за да ми осигури така­ва, каквато се харесва на моя ми­лост? За да не се чувствам обиде­на и сегрегирана? Ако българи имигрират в Израел, ще се отре­кат ли израелците от знаците на своя етнос и вяра? Каубоите ще забранят ли химна на САЩ? Ще взривят ли планината Ръшмор с ликовете на президентите си?

Отстъпим ли пред тая нечу­вана наглост, огласена от "бъл­гарската секция на американ­ската медия "Свободна Европа" (Лакейска Европа!), това озна­чава да подпишем заличаването на България. Ще се отричаме, отричаме, отричаме - от име, вяра, минало, култура, азбука, книжнина, етнос, нация, раса - докато световните ветрища натрупат на мястото на няко­гашната България един гра­маден, пълен с метан, висок до небесата боклучарник - и някой по даден знак го подпа­ли! За да не остане и спомен за нас!

Никой не помни безимен­ните.

Прочетох някъде черното пророчество на един нашенски шегобиец: "Като дойдат исля­мистите, арабите и негрите - и се съберат с тукашните цигани - никой няма да помни имената на Левски и Ботев, а малцината грамотни ще пишат на араби­ца".

Краят на България идва със забраната на "Аз съм бъл­гарче". Едни гърди ни делят от този край. Въпросът е - гърди на храбрец ли са те или на без­гръбначно?

През 90-те години - днес те ни изглеждат отдавна отминали - се запознах със зам-директора на "Франс Кюлтюр", Франсоа Беден (с ударение не на първо­то, а на второто "е"), господин на средна възраст, поолисял, на­фукан и повърхностен конфор­мист като повечето французи. Либерализмът бе на мода и г-н Беден беше либерал. Льо Пен за него бе селяндур, зоологически екземпляр, антифранцузин. Та тоя Беден със смях ми говоре­ше, че арабчетата, деца на ими­гранти във Франция, били при­нуждавани от несъобразената с новите реалности френска обра­зователна система, да учат рет­роградни клишета, създадени някога за етническите францу­зи - като това: "Галите, нашите прадеди, били руси и синеоки". Заливаше се от смях и постоян­но подемаше: "Галите, нашите прадеди" - представяш ли си"? После изведнъж стана сериозен и рече делово: "Е, преборихме се и махнахме тия прадеди!"

Вече отдавна трябва да е пен­сионер. Дали още се смее?