„На този свят някои оставят дири, а това, което оставят след себе си други, са просто петна.“ Това, според разказаното от Хаккъ Йоджал в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (4.1.2024), казала Елеонор Рузвелт, съпруга на президента на САЩ четвърти мандат Франклин Делано Рузвелт. Освен президентска съпруга тя е била посланик на САЩ към ООН и временно изпълнявала длъжността президент заради заболяването на съпруга си.
Не се знае кого точно е визирала г-жа Рузвелт, споменавайки за петната, които някои оставят на този свят, но цитираната от Йоджал сентенция подхожда напълно за изтичащата първа половина от ротационното управление на кабинета Денков- Габриел. То може да се охарактеризира като поредица от лекета, оставени във всички сфери на обществения живот - от енергетиката и икономиката, през образованието, културата, спорта и отбраната, до здравеопазването и външната политика. В коя сфера „постиженията“ на кабината Денков могат да бъдат квалифицирани като безспорни и народополезни? Дали безусловната и „силна“ подкрепа на режимите на Зеленски и Нетаняху направи България по-уважавана от „демократичната общност“? Не, защото самопредлагането и слугинажът не се уважават дори от Посолството, с което ПП-тата „синхронизират“ кадровите си решения и своя флирт с ГЕРБ и ДПС, главните носители на корупцията според предизборните им речи. Няма как да се уважават хора, които дават охотно и това, което не са им поискали. Особено онези от тях, които са „изпрани“, „изгладени“ и „размагнитизирани“, за да заблестят в евроатлантически одежди, сякаш никога не са били санкционирани от новия Голям бял брат. Такива ще „опипат“ не само Конституцията, за да легитимират двойното гражданство, ами под маската на фалшивия си евроатлантизъм ще рушат паметници, ще преименуват улици и площади и като същински канибали ще плюскат торти с отрязани детски главички и други човешки крайници! Надявам се, че все някога, ако не на Земята, то на небето за тях ще напишат не фейлетони, а обвинителни актове и присъди. Виж, за титаничните им и нескопосани опити да представят „въздушно- морския“ Шенген като велико външнополитическо постижение на правителството, сигурно ще бъдат написани куп сатирични произведения. Защото срещу мижавите изгоди от половинчатото допускане до Шенген нашите пишман политици са се съгласили да приемат обратно неограничен брой афганистанци, сирийци и мароканци, преминали през България в опит да достигнат обетованата Западна Европа. Това научихме от австрийската преса и от изявленията на румънския премиер, а не от устата на Николай Денков, Мария Габриел или Калин Стоянов. Да представят за успех при тези капитулантски условия допускането ни до Шенген по въздух и море могат само хора, ампутирани от съвест и чувство за срам! А уж нямаше да приемат допълнителни условия! Къде остана петльовата решителност, която Денков демонстрираше за вътрешна употреба? Все едно да ни бяха вкарали в НАТО само с ВВС и ВМС… С плавници и хвърчила ли ще влезем в Шенген? От 2011 г., когато тогавашният премиер Борисов уверяваше, че до Шенген остава да се баданоса само една стена на ГКПП „Капитан Андреево“ до сегашния „успех“ на „сглобката“ по въздух и море минаха 13 години: с една година повече от трите мандата на Борисов. И след декларациите и признанията от ЕК, че сме изпълнили всички условия за Шенген, нашите превозвачи и останалите български граждани, пътуващи по суша до други страни от ЕС, ще висят като паяци на българо-гръцката, българо-румънската или на румънско-унгарската и сръбско-хърватската граница. За вътрешните граници в Шенген, на които се връща граничният контрол, да не говорим. На какво да се радват онези, дето не пътуват със самолети и кораби?
Това, че „сглобката“ е неспособна да рекламира дори най- скромните си постижения, показва фактът, че е наела лобистка фирма от САЩ, която да го прави срещу 100 000 долара. И то въпреки съмненията, че тя е свързана с „банката на Путин“. Това все пак не е най-големият кусур на управляващите. По-големият е, че, както казват в Анаватан, Турция, „се опитват да ни продадат гаргата за славей“. Какво ли биха казали за подобно управление във вторите родини на Кирчо и Кокорчо – Канада и САЩ? Например, ако заради двама души трябва да променят Конституцията, така че подобни на тях да могат да се кандидатират за депутати и министри? Обаче с тази поправка нашите бъдещи „островитяни“, според „оня запис“ от седянката на ПП, отвориха вратите не само на България, а и на Европа, за притежателите на български паспорти в Турция, Русия, Украйна, Албания, Северна Македония и дори в Израел и Палестина. Нека в Брюксел, Виена, Берлин, Париж и Амстердам да се готвят за посрещането и устройването на нови милиони мераклии за получаване на социални помощи. Тях няма да могат да върнат на България, защото са „същи европейци“, а не нелегални мигранти от Азия и Африка. Добавете към тях и близо 150-те хиляди бежанци от Украйна в България и ще видите каква смрадлива диря ще оставят нашите „евроатлантици“ в историята на Стара Европа. А тя го заслужава. Защото, както написа Дъг Бендоу, бивш съветник на президента Рейгън, в The American Conservative (04.01.2024), визирайки политиката на Запада към Украйна: „Повечето западни политици са глупаци. Рядко толкова много американски и европейски чиновници са грешали толкова много и на такава ужасна цена за всички“. Българският принос към западната глупост ще бъде записан в графата „Осигурено от сглобката“. Ако, недай боже, правителството оцелее до ротацията през март, ще гледаме втора серия на филма „Съдружници в престъплението“. В неговия побългарен вариант ПП-ДБ ще се опитват да представят наследството, което оставят на некоалиционните си съдружници ГЕРБ и ДПС, като поредица от „успехи“ и победи. А пък вторите ще се опитват да им припишат и собствените си грехове и престъпления от миналото, сякаш никога по-рано не са управлявали. И ще обещават нов „Златен век“, който всъщност ще бъде един „златен дъжд“ за присъдружните им фирми и олигарси. Накрая сметката от този злополучен експеримент ще плащат децата и внуците на онези, които още не са избягали от „тази страна“. Мила Родино, ти си земен рай! Някой трябва да спасява демокрацията от самата нея.
Само че онова, което мишката планирала, котката го разваляла. Току-виж, че омерзеният от този кръвосмесителен режим народ излезе на улицата, за да разгони оялите се лъжливи некадърници и шарлатани. Стига само да спре да се бунтува в кръчмите, кафенетата, баровете и дискотеките. Алтернатива на сегашното „безалтернативно“ управление рано или късно ще се появи. Не е задължително тя да се оглави от президента Радев. Ще се появят и мераклии да яхнат за пореден път народното недоволство, но цял народ не може да се лъже непрекъснато. Ако ще сменяме едни мошеници с други - благодарим! Вече се понаучихме да не вярваме на голи обещания и клетви „никога с тези!“. Но както пише Конфуций: „Този, който знае, но не мисли, е загубен. А този, който мисли, но не знае е заплаха!“
