Преди 146 години Свободата прегърна София след 500-годишно черно робство. 500 години, в които ние, българите, бяхме клани, бесени, бяхме насилвани, бяхме палени. Но спасихме в най- тежката най-дълга 500-годишна война нашата вяра с големия пълководец - светата Българска православна църква, с нашата армия от четници, от воеводи, с нашата армия от българки и българи. Българки, които бяха насилвани и на които изтръгваха сърцата - късаха нашата плът с кръвния данък. Ние сме простили, но не сме забравили. Защото 500 години България беше сигурната външна граница на Европа. България спаси със своето народноосвободително движение Европа от османските пълчища.
Днес, 146 години по късно, кънти незададеният въпрос - София свободна ли е? И този въпрос трябва да получи своя отговор от нас, които пак сме тук. София трябва да е свободна, защото с нас са Раковски, защото с нас са Левски и Ботев. Защото там е Дядо Вазов. И те ни задължават София да бъде свободна.
Ние днес достойни ли сме? Горди ли сме?
Горди сме, защото можем да се поклоним на братята освободители. Защото можем да сведем глави пред тези двеста хиляди посланици на Русия в нашата земя, които никой и никога не може да изгони. Днес трябва да се поклоним на румънските герои, които дадоха живота си за свободата на Плевен. Толкова ли е трудно да се изправим и да кажем - вие имате Шенген, защото ние имаме Шипка, вие имате Париж, защото ние имаме Плевен. Вие имате Страсбург, защото имаме опожаряването и окървавявана Стара Загора. Вие имате Брюксел, защото ние имаме Батак.
И днес ние сме длъжни тези кратки строфи: „От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?“ да ги направим част от ежедневието на децата ни. За да могат те да питат всички свои приятели по цял свят - знаеш ли Батак? Защото без Батак, без нашите мъченици, без нашите светци нямаше да я има тази Европа.
