Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БОЖИЕТО ОКО

Е-поща Печат PDF

Всички религии в света - от най-дълбока древ­ност до днес, преду­преждават човечест­вото: „Бог вижда всичко“. Бо­гът-Творец, който е един-един­ствен и в политеистичните религиозни учения.

Но нима подобно твърде­ние може да бъде вярно в слу­чаите, в които престъпникът извършва злодейството си но­щем, на тъмно, без нито един свидетел и за деянието си знае само той?

Преди няколко години се за­говори за Божието око във всеки индивид. Тъкмо това око, “мон­тирано” във всеки от нас, за­печатва нашите добри и зли по­стъпки. Не само постъпки, но и помисли. Това Божие око съ­ществува не само при човека, но и при животните, в растенията дори. Във всяко създание, кое­то има душа. А съвременните открития потвърждават древно­то разбиране, че и камъкът има душа. Че няма “нежива” приро­да.

Но къде е това Божие око, къде се крие този неподкупен свидетел, коя част от тялото - или по-точно от мозъка ни - обитава този страшен обвини­тел, този издайник, който без­пощадно съобщава всичките ни грехове пред Съда на Бога веднага подир нашата смърт? Нима носим този агент в самите себе си? Сигурна съм, че голяма част от човечеството би се под­ложила на рискована черепно- мозъчна операция, за да го пре­махне и да си спести заслуже­ните изпитания в преизподня­та, на които показанията на този неведом шпионин биха я обре­кли във вечността.

В ранното утро на 11 юни, до­като правех своята зареждаща разходка, въпросът за место­нахождението на Божието око отново прекоси мислите ми. И ме осени светкавичният отго­вор, че Божието око е нашата СЪВЕСТ.

Мъдростта на вековете, бо­жествената и човешка мъдрост, е съхранена в крис­талната решетка на думите. Свикнали сме с рутинно без­различие да произ­насяме словото “съ­вест”, но питали ли сме се някога какво точно ще рече то?

“Съвест” е със­тавна дума, която се състои от две поня­тия - “съ” и “вест”. Представката “съ-” означава “споделеност” , а “вест” - новина, информация - в терминологията на новите вре­мена, но и “знание” - в речника на хората от по-старите епохи. Сле­дователно “съвест” и “съзнание” са идентични понятия. “Съ-зна­ние” сиреч “знание”, споделено с някого - но с кого? Кой въплъ­щава висшето знание за света? Кой е Словото, Идеята, Творче­ското Начало, Демиургът, Съз­дателят?

Безспорно Бог! Кой може “да знае” повече от Този, който е съз­дал вселената? Нашата “съ-вест”, нашето “съ-знание” е част от Бога и всяка наша мисъл, подбуда, действие или бездействие са спо­делени с Него. Ние Го поставяме в течение на нашите дела още със зараждането на идеята ни за тях. Той ги узнава още преди ние са­мите да си дадем сметка за тях и да ги облечем в думи. Още когато те са някакви биохимични ис­кри в ума ни. Ето как Бог виж­да всичко и знае всичко за нас. Всичко, което ние самите зна­ем за себе си. Ето защо не мо­жем да скрием нищо от Него.

“Свяст” - “съзнание”, осъзна­ване, пробуждане - е слово, рав­нозначно на “съвест”. Латинска­та дума conscientia означава същото и е създадена на същ­ния принцип - “con-scientia”.

Четейки от дълги годи­ни насам изповедите на хора, претърпели клинична смърт и завърнали се в нашия (мате­риалния свят), се убедих, че ду­шите им фактически са били съдени от техните съвести. И че тъкмо съвестта, а не някой ангел или демон запечатва всич­ки важни моменти от живо­та на човека и ги прожекти­ра пред него “като на филмова лента”. Срамът, който душите изпитват в момента на “про­жекцията” от лошите си наме­рения и деяния, е истинският съд за греховете им. Извърш­ва се акт на самоосъждане - или на съ-осъждане на душата, при който Бог се присъединява в оценката си към присъдата, която душата сама си налага. В съгласие с тази самоприсъда (или съ-присъда) Бог постано­вява съответното наказание и бъдната участ на душата в от­въдния свят.

Но как съвестта, която спо­ред сегашната наука е дял от мозъка, има такова решаващо влияние върху съдбата на душа­та във вечността и я съпровож­да в невидимия свят подир смър­тта на тялото? Опираме до ве­чния въпрос: какъв характер има съз­нанието? Материа­лен или нематериа­лен?

Не съм нито физик, нито био­химик, нито пси­хиатър, нито фи­лософ, но според религиозните док­трини, които по­знавам не като специалист, а като читател, съзнанието има двойствен характер. То е свър­зано както със седемте “одежди” на душата - фините обвивки, която тя постъпателно събли­ча в отвъдното, така и с мате­риалното й тяло в конкрет­ното земно превъплъщение. Попива в себе си опита, квин­тесенцията от всяко наше пре­биваване в материалния свят и от всяка от отвъдните сфери, в които сме били изпращани спо­ред нашите заслуги и грехове. Съзнанието - термин, припо­криващ се със съ-вестта, е на­шата оголена същност, оста­ваща подир циклите, на кои­то ни обрича кармата. Божест­вената ни същност, защото сме сътворени като части от Божия­та световна душа.

След зачеването ни, с офор­мянето на зародиша или в пър­вите дни след раждането съзна­нието-съвестта се проектира в съответни клетки в мозъка, то­ест добива и материално изме­рение.

Може би именно пора­ди двойнствения си харак­тер съзнанието-съвестта ста­ва жертва на някои демонични ритуални практики, които це­лят откъсването му/й от Божи­ята душа. Ако това е така, “от­късването” може да засегне само настоящия земен живот на потърпевшия индивид, но не и справедливата му присъ­да след смъртта. Не и изкупи­телния път, който Бог е пред­видил за осакатената му душа - дълги хилядолетия в преиз­поднята, разкаяние, спира­лен кармичен цикъл, а след него бавно издигане към Бо­жественото и възстановяване на единството с Божествената душа.

И това се отнася за обикно­вените грешници, на които Бог все пак ще даде възможност за изкупление. Но има и цяла сек­та от нечестивци, престъпили всички човешки и Божии зако­ни. Тя не може да се надява на изкупление и прошка.

Тази сган се възгордя и по­жела да избоде Божието око у жителите на планетата Земя. Въобрази си, че окото върху нейния долар вижда по-далеч от окото на Бога. А единствено­то, което постигна, е, че ослепи собствените си очи. Завинаги