Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 1 (2 януари 2024) КОМУ ГЕВРЕК, КОМУ ДУПКАТА НА ГЕВРЕКА…

КОМУ ГЕВРЕК, КОМУ ДУПКАТА НА ГЕВРЕКА…

Е-поща Печат PDF

Украйна и България за­почнаха 2023 година с по една илюзия, за­вършила с разочаро­вание. А именно, че Украйна ще влезе в НАТО и ЕС, а Бъл­гария в Шенген и в по-далечна перспектива - в Еврозоната. Украйна я залъгаха с обеща­ние за скорошно членство в ЕС вместо в НАТО, а на Бълга­рия й показаха Шенген по въз­духа. Премиерът в оставка на Нидерландия Марк Рюте вне­се в парламента предложение­то на правителството относ­но допускането на България в заветната зона без граници и граничен контрол и депутати­те казаха „да“. Внезапната ще­дрост на Рюте има съвсем три­виално обяснение: той смята да се кандидатира за генера­лен секретар на НАТО и под­крепата на България му е нуж­на повече, отколкото на Бъл­гария ще й стигне нидерланд­ската подкрепа за Шенген. Защото по пътя ни към Шен­ген остана препятствието Ав­стрия, към която винаги може да се присъедини Унгария, ако „сглобката“ въведе отново по- високите транзитни такси по газопровода „Турски поток“ през България. И залъгалка­та Еврозона ще я предъвква­ме още няколко години, дока­то Украйна ще се самозалъгва с членството си в НАТО и ЕС.

„Мръсният номер на Амери­ка с Украйна: Никакво НАТО!“ - така е озаглавил своя комен­тар не някой отчаян „пути­нист“, а Тед Снайдер, кой­то публикува този мате­риал в сайта „The American Conservative”(19.12.2023). Снай­дер твърди, че украинците са в нещастната ситуация да се бият за чужди принципи и ин­тереси, визирайки САЩ. Ав­торът разказва за една среща на украинския президент Воло­димир Зеленски със студенти в Южна Украйна, пред които в отговор на въпрос за бъдещите мерки за сигурност на Украйна и по-точно за присъединяване­то й към НАТО „световният ли­дер“ отговорил песимистично: „Не знам как ще се развият не­щата. Никой не може да отгово­ри със сигурност. Или ще бъдем в НАТО, или няма да бъдем в НАТО. Ние го искаме, но…“ Същото послание е отправил Олексий Гончаренко, депутат във Вър­ховната Рада от партията „Евро­пейска солидарност“ на бившия президент Петро Порошенко. Той споделя впечатленията си от една визита в САЩ, където се срещнал с представители на двете партии в Конгреса: „Във Вашингтон няколко източни­ка ми потвърдиха, че Блинкен (държавният секретар на САЩ, б. р.) е казал на европейците да престанат да говорят на Ук­райна за НАТО. Няма да има НАТО. Въпросът за НАТО дразни елита на САЩ и те изпращат ясен сигнал, че Украйна няма да стане членка на НАТО незабав­но след края на войната. Ще има някакво придвижване към Али­анса, ще получим някакво сниз­хождение. Но е факт, че през 2024 г. няма да станем членове, това е сигурно.“

СПОРЕД СЪОБЩЕНИЕ НА „Ню Йорк Таймс“

позицията на току-що за­върналия се от Вашингтон Гончаренко потвърждавала изявлението му, което сякаш хвърляло светлина върху ис­тинското състояние на отно­шенията на Киев и неговите съюзници. И тя била предаде­на в Kyiv Post и Strana,ua”.

„Гончаренко може да не е из­точник, който да се взема пре­калено на сериозно, продължа­ва Тед Снайдер. При все това последващата му забележка, с която офисът на Зеленски се съгласи, намери отзвук в при­знанието на Зеленски пред сту­дентите. Макар че детайлът за Блинкен изисква потвърж­дение.Осъзнаването на изкуси­телната измама за НАТО може да е започнало месеци по-рано, но може би сега то започва ре­ално да се процежда към укра­инското ръководство, както ми подхвърли един експерт. Ужас­ното съмнение започна от вто­рия ден на войната, когато Зе­ленски се оплака: „Питах ги – с нас ли сте? Те отговориха, че са с нас, но не искат да ни вземат в Съюза. Попитах 27-те лидери от Европа дали Украйна ще бъде в НАТО. Попитах ги директно - всички са уплашени и не отгова­рят. Ние бяхме оставени на себе си. Кой е готов да воюва за нас? Честно, не виждам такъв. Кой е готов да гарантира на Украйна членство в НАТО? Честно, всич­ки се страхуват“.

Тед Снайдер припомня „експлозията“ на разстроения Зеленски по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли 2023 г.: „Безпреце­дентно и абсурдно е, когато не е установена времева рамка нито за поканата, нито за членство­то на Украйна, да се добавя в съ­щото време неясната формули­ровка относно условията дори за поканването на Украйна. Въ­преки всички обещания НАТО ни увери само, че ще може да от­прави покана към Украйна да се присъедини към Алианса, кога­то съюзниците са съгласни и ус­ловията са изпълнени.“

„Четири месеца по-късно, пише Снайдер, на 29 ноември, говорейки от щабквартирата на НАТО в Брюксел, Блинкен успя да предложи като акту­ализация същото рециклира­но обещание. Отговаряйки на въпроса на един репортер, Блин­кен каза: „Мисля, че Алиансът беше много ясен във Вилнюс, че Украйна ще стане член на НАТО, когато всички съюзници се съ­гласят и когато са изпълнени условията. Такава е полити­ката. Тя беше ясно заявена във Вилнюс и препотвърдена днес.“

Тед Снайдер припомня, че това става в същия ден, кога­то Зеленски казва на студенти­те: „Или ще бъдем в НАТО, или няма да бъдем в НАТО. Ние ис­каме, но…“ Дали осъзнаване­то на реалността наистина е проникнало до украинското ръководство и то вече се съо­бразява с нея? В какво се състои

„МРЪСНИЯТ НОМЕР НА АМЕРИКА“ С УКРАЙНА?

„Мръсният трик беше, каз­ва Снайдер, че Украйна нико­га не е воювала на първо място за членство в НАТО. Сега е ясно, че в много случаи в ранните сед­мици на войната Украйна е ис­кала да изтъргува членството си в НАТО за територия и мир. Това желание беше потвърде­но от много хора, привлечени в разговорите. Включително Нафтали Бенет (тогава пре­миер на Израел, б.р.) и Герхард Шрьодер, като и двамата иг­раеха ролята на посредници. Но, както потвърди неотдавна Давид Аракхамия, който во­деше екипа за преговори на Украйна, САЩ, Обединеното кралство и техните партньо­ри „всъщност ни съветваха да не отиваме на ефимерни гаран­ции за сигурност“. После екс­педираха британския преми­ер Борис Джонсън до Киев, за да каже на Зеленски, според Аракхамия, че „няма да подпи­шем нищо с тях изобщо“. И нека просто да се бием“. На Бенет, Шрьодер и турските предста­вители, които домакинстваха на срещата в Истанбул, бяха дадени потвърждаващи съоб­щения.

„Оказва се, че Украйна е вою­вала не за правото си да се при­съедини към НАТО, а за правото на НАТО да позволи на Украйна да се присъедини. САЩ искаха Украйна да се бие, за да защити политиката на отворени вра­ти на НАТО и правото на НАТО да се разшири. НАТО защитава­ше не Украйна, а предимство­то на принципите, че страни­те могат да избират своите собствени съюзи въз основа на принципа на неделимост на си­гурността. Който принцип по­становява, че една страна не може да търгува своята сигур­ност за сметка на сигурността на друга. Както каза Държав­ният департамент в началото на войната: „Това е война, коя­то е многократно по-голяма от Русия и от Украйна. Тук са зало­жени принципи, коренни прин­ципи.“

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА СНАЙДЕР Е УБИЙСТВЕНО ОТКРОВЕНО:

„Киев може сега да се е събу­дил напълно за мръсния номер на Америка. Украйна беше пре­допределена да воюва за НАТО, но скоро няма да бъде, ако изоб­що някога бъде, посрещната с добре дошла в НАТО“.

А вестник „Уолстрийт Джърнал“, цитиран от Йозай Шендир в турския „Миллиет“ (15.12.2023), описвайки тра­гичното състояние на арми­ите на страните - членки на НАТО от Европа, обяснява защо европейците са толко­ва сдържани относно прие­мането на Украйна в Съюза. Под заглавието „САЩ загуби­ха Турция“ Шендир отбелязва, че за турското обществено мне­ние САЩ отдавна са най-го­лемият враг на Турция. Ули­цата виждала, че сред планове­те на Вашингтон за региона е и разпокъсването на Турция. „От този час нататък, пише Шен­дир, в Турция не може да има предизборно обещание за опра­вяне на отношенията със САЩ. В миналото НАТО беше гаран­ция за Турция, а днес страна­та - гаранция за САЩ, е Тур­ция. Не мислете, че преувелича­вам. Тази седмица „Уолстрийт Джърнал“ описа печалното състояние на армиите в Евро­па като цяло. То е пълна ката­строфа.

В Англия от 227 танка само 40 са готови за бой. 157 могат да се подготвят за война за 30 дни, а състоянието на други 30 е още по-лошо. В Германия, когато тя беше разделена на Западна и Източ­на, общата численост на арми­ята беше 800 000 души. Днес има 180 000. По време на Сту­дената война само в Западна Германия имаше 7000 танка. Днес Германия има 200 танка и само 100 са готови за бой. За­пасите от боеприпаси на цяла Германия стигат за два дни сражения и дори да започ­нат да произвеждат муниции, няма място за тяхното съхра­нение, понеже складовете са приватизирани.

Нидерландия разформи­рова последното си танково съединени през 2011 г.

Дания, островна държава, няма подводници и тежки ар­тилерийски и ПВО системи.

Във Франция гаубиците са по-малко от 90.

„Всъщност, пише Шендир, най-големият проблем на горе­изброените армии не е количе­ството на оръжията и боепри­пасите, а това, че са ръждяса­ли и разпарчетосани. Германия се занимава с неонацистките структури вътре в армията. Във Франция армията е въвле­чена докрай в политиката и на два пъти военни призовава­ха Макрон да подаде оставка. А Англия се затруднява при на­бирането на войници. Въпреки всички тези неща САЩ намали­ха числеността на своите вой­ски в Европа с 20 000 и те оста­наха 80 000. А пък Армията на Швеция (кандидат за членство в НАТО заедно с Финландия, но за разлика от последната Шве­ция се натъква на турското вето, б. р.) е 20 000 души.

Заключението на Йозай Шендир е убийствено: „Ако не са Турските въоръжени сили, в Европа като цяло НАТО не е дори книжен тигър!“

Добре че авторът не споме­нава за състоянието на Бъл­гарската армия, в която спо­ред военния министър има недостиг от 6000 души, но министерството планира да увеличи участието ни в зад­гранични военни операции. Може би в Украйна, на коя­то ще превозим със собствен жп транспорт 100 БТР 60 ПБ от времето на „възродителния процес“, понеже били „с изте­кла необходимост“, плюс нео­пределен брой „дефектни“ зе­нитни ракети. И то в момент, когато редица експерти пред­сказват близкия разгром на Украйна, осигурен от режи­ма в Киев и неговите „съюзни­ци“ от НАТО и ЕС. След като уволни за корупция начални­ците на 12 военно-отчетни ко­мисии, Зеленски започна да се оплаква, че военните искали от него да мобилизира 450-500 хиляди мъже. Военният минис­тър, кримският татарин Рустем Умеров каза, че щели да „помо­лят“ избягалите в чужбина ук­раинци на възраст от 25 до 60 години да дойдат и да се запи­шат в армията. И намекна, че ако не го направят, ще има санк­ции. На фона на всичко това на­шето МО обяви, че ще обучава украински военни пилоти на F-16 и английски език. Имайки предвид факта, че България ще разполага с изтребители F-16 Block 70 през 2025 г., ако изоб­що САЩ ги произведат дотога­ва, обучението на украинските пилоти може да се сведе само до курсове по английски език във ВВУАПВО „Панайот Во­лов“ в Шумен. Другото са фанта­зии, с които ни храни управля­ващата в момента „сглобка“.

Когато САЩ са влезли в за­дънена улица на два фронта – в Украйна и Палестина, а на Запад нарастват умората и от­егчението от непрекъснатата просия на Зеленски, премиер­ът Денков обяви, че Украйна и мигрантите били приоритет в бюджета за 2024 г. И човек за­почва да се пита: на коя дър­жава се е клел да служи този кабинет? На България, на Ук­райна или на Посолството? След като с подкрепата на ГЕРБ и ДПС „демонтира“ и „премес­ти“, тоест наряза Паметника на Съветската армия в София, и „поправи“, тоест „опипа“ Кон­ституцията, какви ли още по­разии ще нанесе на България правителството на ротацията и некоалицията? По-скоро Ук­райна ще влезе в ЕС и НАТО, отколкото с такива „калинки“ България да стане уважавана държава, а не най-бедната и корумпирана страна в Европа. При премиер като Денков, кой­то твърди, че 2/3 от българите били щастливи и че тази Коледа била по-евтина от предишната, това няма как да стане. Само да не започнем да съжалява­ме и за него, когато ни поеме Мимето Габриел от Хаджиди­мово…