В какво съотношение битуват подир славния и героичен 10-и?
Нека първо кажа, че инородната писменост не присъства и скорострелно настъпва от само себе си, решаващо налагаме я ние тукашняци неразумни, та укорът ми за тая очевадност е насочен не към нея, а към нас, повече или по-малко съ/участници в зловредното деяние, ограничаващо родното ни съкровено аз-буки.
Както и да погледнем, от каквато и да била точка, несъмнено латиницата никога не е имала по-широко разпространение у нас, къде ли не, в търговски обяви, надписи на магазини, вестници, списания, книги, мрежата, зер демократясването е необуздавано с никаквейша мярка, още по-малко теглилка, достига демокретенясане, предоставящо личен избор дали ще изпишеш примерно твоя хотел или hotel, свобода, ма како…
Стига се до там, че заглавия на вестници, списания биват обозначавани с небългарски букви, също като и телевизионни к/анали.
Това небивало по размер нахлуване на латинските писмени знаци е в тясна взаимообвръзка с потопа чуждици, двете явления се подпомагат, улесняват и задружно спомагат за отбългаряването, което изживяваме по настоящем, впрочем от десетилетия, а държавата не полага дори малейшо усилийце да го поне малко от малко поограничи.
Да си чул, мой любомъдрий, народни депутати, ласкаво наричани дупедати, да са поне един единствен път поменали въпросното отрицателно явление – покушението срещу кирилицата? Тъкмо напротив, те, говорейки, пишейки, лично и усърдно допринасят за разпространението на злохулните и зловредните готовляци. Нещо повече: дупедатите неколкократно отказаха да удостоят с внимание проектозакони, бранещи езика нам насущний, камо ли да изрекат нещинко против латиницата.
Нейното самоволно ширене пряко е последие от управленската политика, неотстъпно налагаща низкопоклонство към новия ни двоен повелител, мосю Брюксел и мистър Вашингтон (абе да не са еднополова двойка, що ли?)… Сиреч наглото ни буквено-словесно латинясване произтича от целенасоченото западнясване и най-вече американясване.
Тук ще вметна една напомнянка: Св. Св. Кирил и Методий са духовни съпокровители на Европа, провъзгласени от папа Йоан Павел Втори – поляк и поет. Тая височайша чест се дължи на техния безсмъртен подвиг, измислянето на българските букви. По тоя начин Братята не възприемат латинските и оборват триезичието, налагащо християнството да се проповядва само на еврейски, гръцки, латински, защото на тях било писано връз Кръста Господен. И ако нехаем досежно съдбата на кирилицата, която бива настъпателно и нагло измествана, с това си деяние позорно срамим извършеното от светите ни Първоучители, миром опълчили се на латиницата.
Е какво излиза?
Славим делото им, а с безразличието си вървим против него, независимо дали целенасочено или просто заради равнодушие, плиткоумие. Не друг, а cамси Христос, кога учениците му Го запитали как да познават кой какъв е, Той отвърнал: „По плодовете им ще ги познате“ (Матей 7:16), значи по делата.
Щом е тъй (а мигар не?), всеки милеещ за всебългарщината трябва да се запита: аз, посредством ненужната употреба на латински знаци не допринасям ли за стесняване българоспасителния обхват на кирилицата? Не преувеличавам: в турското едва полухилядолетно робство/владичество/присъствие/съжителство, от претопяване спасили са ни три обстоятелства: Православие, Език и Народотворчество. Та искаш ли да си верен към вечната памет на Кирил и Методий, не залитай нехайно по латиницата, която всячески настъпва ради всеобщото и най-вече държавно безхаберие.
Да, възприехме без да ни мигне окото какви ли не слова с латински знаци и в тая осъдителна, престъпна небрежност, кажеш ли „а“, ще кажеш и „б“: защо да изписваме САЩ, ЦРУ и прочие, щом са USA, CIA и т. н.?