Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 44 (28 ноември 2023) Либерал-екстремизмът

Либерал-екстремизмът

Е-поща Печат PDF

Уважаеми дами и господа,

Драги приятели,

 

Приемам като висока чест възложената ми привилегия и отговор­ност да направя встъ­пителното изказване на Третата международна конференция на РОД Интернешънъл, чиято тематична рамка е под надслов „Либерал-екстремизмът – за­плаха за демокрацията и за ос­новните човешки права“.

Тази конференция е приз­вана да даде тласък за създа­ване на консервативна мрежа в Източна Европа от патрио­тични, християнски и консер­вативни организации, които ефективно да застанат в за­щита на християнска Европа на нациите.

Осъзнаването на необ­ходимостта от организира­на борба срещу неусетно им­плантираните в управление­то на страната и порочни до чудовищност антисемейни и антиродителски политики и практики в България започ­на в края на 2017 и началото на 2018 г.

Тогава стана публично из­вестно намерението на някои правителствени кръгове, пря­ко свързани с „Отворено об­щество“ и Джордж Сорос да наложат една конвенция уж за защита на жените от насилие, станала печално известна като Истанбулската конвенция и превърнала се в символ на за­дкулисно коварство, пряко насочено срещу българското семейство – родителите и де­цата – и срещу цялото обще­ство.

Слава Богу, в тогавашното правителство имаше коали­ционен партньор в лицето на патриотичната партия ВМРО, чийто председател бе вице­премиер и министър на от­браната. Неговата непреклон­ност, на която лично съм свиде­тел като говорител на военно­то министерство по това време, както и решителността на ше­пата хора, които започнахме тази битка срещу приемане­то на антисемейната конвен­ция стъписа и обърка самона­деяните и надменни слуги на Сорос в тогавашния Минис­терски съвет. Това обстоятел­ство спечели време за информи­ране на българското общество и за надигането на такава огро­мна вълна на решителна съ­протива, че в крайна сметка тогавашният премиер бе при­нуден да прехвърли този въпрос за решаване от Конституцион­ния съд на Република Бълга­рия.

На 27 юли 2018 г. Консти­туционният съд обяви т.нар. джендър-идеология, обявява­ща човешкия пол за социална конструкция за несъвместима с българската Конституция. Това бе историческа победа.

Доминантно консерватив­но общество като българско­то беше смаяно от тази тай­но пропълзяла като змия Ис­танбулска конвенция с всич­ки нелепи глупотевини вътре в нея. Някаква лудост. Както казва обаче един Шекспиров ге­рой – „Че е лудост, лудост е, но има система в нея“. Шекспир употребява и израза „либера­лен злодей“, пророческо попа­дение.

В хода на разгорещения де­бат срещу споменатата конвен­ция през януари 2018 г. едно самотно и объркано момиче бе издигнало пред българския парламент плакат в подкре­па на приемането, на който пишеше дословно: „Спокойно, бели хетеромъже, днес рушим само патриархата!“

Бях изумен – рушите само патриархата ли? Как така „само“? Че за моето поколение това „само патриархата“ е це­лият ни свят! Това е примерът на отговорност, който сме по­лучили; това е домът, в който родителите ни са ни отгледа­ли, домът, който ние сме съз­дали и домът, който децата ни създават и ще създават! Как така ще го рушите? И какво ще изградите на негово мяс­то?! Или дотам не сте мислили, ако изобщо си правите труда да мислите?!

Не знам дали някога ще дой­де времето и дали някога ще дойдат хора, които наистина да разрушат патриархата. Но знам, че това време не е сега и тези хора не сме ние!

Ще каже някой – объркало се е момичето.

Може би са объркали и тези активисти-прогресисти, които издигат същите плакати из За­падна Европа и САЩ.

Може би пък в началото на създаването на либералната идеология не е било така? Нека да видим началото.

Бащата на класическия ли­берализъм, както е определян английският мислител Джон Лок, издава своя основен труд „Два трактата на управление­то“ през 1689 г. Това е едно от свещените либерални писа­ния. Първият трактат се нарича „Критика на патриархализмаи в него Лок нарича бащин­ството „странен деспотичен феномен“.

Втория си трактат баща­та на либерализма, полеми­зирайки върху библейския текст, което е обичайно за епо­хата, започва по следния на­чин, цитирам:

„В предходния трактат бе показано, че Адам не е притежа­вал нито по силата на естест­веното право на бащинството, нито чрез безусловно дарение от Бога какъвто и да било автори­тет над децата си... и че дори да е притежавал, то неговите на­следници не са имали право над това право“. Край на цитата.

Уверявам ви, че внимателно четох предходния трактат и не видях такова нещо да е показа­но, още по-малко да е доказано. Това е манипулативната тех­ника на либерализма от пър­вия му ден да изрича твърде­ния, които да представя като доказателства за самите твър­дения. Който не е съгласен – той ще бъде стигматизиран. Знаем от опит какво означава това, из­питвали сме го.

Както виждаме, още в своето зачеване либерализмът целе­насочено атакува бащинство­то, атакува правата и отговор­ностите на бащата и атакува властта на бащата над децата.

Джон Лок, който по рож­дение принадлежи на висшата английска класа и който нико­га не се е женил – нещо необи­чайно за епохата – няма деца и няма собствен опит като баща в частност. Но е компетентен по въпросите за бащинството по принцип и е посял отровни се­мена във вековете и до днес.

Либерализмът още в своя генезис се заявява като опо­зиция на установените от хи­лядолетия институти като ба­щинството и властта на баща­та, а оттук – като опозиция на естествения авторитет на ро­дителството.

Не звучи ли това модерно, не звучи ли това соросоидно?

Тази патологична днешна либерал-екстремистка нас­тървеност към обсебване на власт – от семейните отноше­ния до държавното управле­ние – е генетично кодирана в либерализма.

Либерализмът, скъпи при­ятели, в отношението си към бащинството и семейството е враждебен по рождение.

Фактът, че изглеждаше хрис­тияндемократически през 20 век се дължи на една проста причина – западните пазар­ни и демократични общества бяха исторически призвани да противостоят на източния деспотичен комунизъм през 20 век и те успешно противос­тояха, опирайки се на свобод­ния дух, християнската етика (дори без да припомням Макс Вебер), пазарната икономика и заложения в нея принцип на реална конкуренция на стоки и услуги.

Всичко това поставя под съмнение понятието „либерал­на демокрация“ и позволява този претендиращ за изключи­телност термин да бъде отхвър­лен като неистинен, тъй като западната демокрация през 20 век е наистина базирана на свободна пазарна икономи­ка, само че свободна не озна­чава либерална в идеологиче­ски смисъл. Свободна означава свободна - от всяко идеологизи­ране, включително и от идеоло­гически обусловено либерално полазване.

Западната демокрация през 20 век е базирана в ико­номически план на свободна пазарна икономика и конку­ренция, а в идейно-ценностен план се обуславя от християн­ската етика и очертаната от нея система от морални прин­ципи.

Ясно трябва да бъде казано – цялото богатство на запад­ния свят е християнско дости­жение и християнско наслед­ство. Либерал-екстремизмът паразитира върху християн­ско наследство. Той не създа­ва, той преразпределя.

Ето защо понятието „либе­рална демокрация“, натрапва­но ни повече от 30 години като едва ли не победител на кому­низма до степен да бъде пре­върнато в символ на съвре­менен социално-религиозен култ трябва – както отбелязах – да бъде десакрализирано и за­гърбено.

Защото именно с рухване­то на комунистическия деспо­тизъм и генерираните от него реални заплахи, либерализмът показа своето истинско лице. И една от неговите първи жерт­ви се оказа именно демокраци­ята, както ще видим.

И това истинско лице бе тол­кова притеснително, че срещу него първи реагира не кой да е, а един от неговите най-го­леми съвременни апологети и идеолози на либерализма, Збигнев Бжежински – доктор на философските науки, дър­жавен съветник по сигурността на президента Джими Картър в периода 1977-1981 г., известен с неотстъпчивостта си в отно­шенията със Съветския съюз и един от авторите на концепция­та за „човешките права“.

Ето какво констатира той в началото на 90-те години:

„Общо разпадане на почти всички установени ценности, особено в най-развитите час­ти на света... потребителски­ят етос се маскира като замес­тител на етични стандарти“. С други думи, консумеризмът сам по себе си бива превърнат в етичен стандарт и налаган като добродетел.

И още, цитирам:

„Удоволствието е цел сама по себе си... себезадоволяването се превръща в самоцел на Запада по време, когато голяма част от останалия свят се бори с екзис­тенциални потребности“.

Всичко това са директни препратки на Бжежински към разкриващия своите екзистен­циални и иманентно присъщи характеристики либерализъм.

Чуйте и това:

„...Създава илюзията, че чо­вешкият живот е под контрол, посредством измамното до­пускане, че себезадоволяването представлява упражняване на контрол. В действителност, тя поражда условие, при което динамичната ескалация на же­ланието за плътско и матери­ално удоволствие се превръща в нарастваща културна реал­ност. Морално обусловеният из­бор става неуместен“.

Ето тук някъде е граница­та, при която видимо либера­лизмът захвърля своята при­видна асоциираност със сво­бодата и преминава – де фак­то и де юре – към все по-ясно изразени измерения на на­тиск и форми на диктатура.

Някъде тук е духовната гра­ница на началото на окончател­на трансформация на класиче­ския либерализъм в либерал- екстремизъм.

Тук се появява либерал- екстремизмът като пълзящ со­циален солипсизъм, който ще заслепи цяло едно поколение и ще се устреми към придоби­ване на легитимна норматив­на власт, за да протегне ръце към следващите генерации.

Има един доказан във веко­вете метод за установяване на истинските характеристики на хора, бизнес-структури, общест­вени организации и социални явления – „по плодовете им ще ги познаете“.

Ще изброя някои от тези плодове, или дела, без да ги подреждам по значимост или хронология в динамиката на тяхното случване.

Едно от първите дела на ли­берал-екстремизма бе убий­ството на публичните дебати и дискусии като форма на об­ществен диалог и възможен ре­гулатор на обществени взаимо­отношения.

Либерал-екстремизмът планирано и агресивно уби публичната дискусия пора­ди неспособността си да води диалог и да използва рацио­нални аргументи. Вълна от ре­жисирано възмущение среща всеки опит за критичен анализ на техните методи и цели, дори и тази критика да е доброна­мерена и градивна. Овладява­не на глобални и локални ме­дии е средството за постига­не на тази цел. Стига се дотам, че... тези дни слушах един мес­тен либерал-екстремист да обя­вява публичните дебати като „информационна война“ и да обещава как „този проблем ще бъде решен“. Това как ви звучи? Това е крайно лявата матрица, овладяла Брюксел и Вашинг­тон.

Преди 10-ти ноември, овла­дяването на медиите не подле­жеше на дискусия дори. Крити­ката, когато я имаше в тях вина­ги беше отгоре на долу. Не става дума за угодническата критика, чийто форми бяха най-разноо­бразни. Например: „Много ра­ботите, другарю, преуморява­те се, не бива така, трябва и да си почивате от време на вре­ме, не се напрягайте“. Ето така­ва угодническа форма на псев­докритика може би би могла да бъде допусната от либерал-екс­тремизма. Впрочем като гово­рим за овладяване на медии – за атаката на терористите от Ха­мас срещу беззащитни граж­дани на Израел, стана извест­но, че са били информирани местни кореспонденти на гло­бални медии като CNN и Асо­шиейтед прес. Това го има на видео, има го как снимат от­вличанията, как се радват за­едно с терористите, има ги на снимки… Нищо от това обаче не беше опровергано. Дали тези хора, ако могат да бъдат наре­чени хора, са информирали предварително своите шефо­ве в централите на тези медии и ако са го направили, защо техните шефове са си замъл­чали?! Каква ти демокрация, каква ти откритост в инфор­миране на събитията? Безкрай­но дълбок е този въпрос. И кол­ко много отговорът му прилича на планирана акция, при която се жертват невинни хора, а мо­ралният капитал от тези дейст­вия се употребява за пълното и окончателно решение на палес­тинския въпрос.

Вторият плод на либерал- екстремизма е създаването на техен фантазен понятиен апа­рат, който да подмени същест­вуващите от хилядолетия ин­ститути като бащинство, май­чинство... видяхме, че това е в техният генезис. Те вече не виждат необходимост да се преструват и да играят някак­ви социални роли, те директ­но налагат нови понятия, кои­то Джордж Оруел в своята ан­тиутопия „1984“ определя като „нов говор“. Последното безу­мие на Европейската комисия бе гласувано в правната ко­мисия на Европейския парла­мент само преди дни – вместо „майка“ се въвежда термина „лицето, което е родило дете­то“. По-цинична подигравка с едно свещенодействие, какво­то е майчинство много трудно може да се измисли. Но да не ги подценяваме. Особено като си спомним за друго тяхно лекси­кално достижение „лице, кое­то менструира“.

Трети плод на либерал-екс­тремизма е изобретяването и налагането – първо в ака­демичните среди, превърна­ти в техни идеологически и би­ологични инкубатори, а оттам и в публичната сфера – на на­лудни социални теории като „критичната расова теория“ и трансджендър-идеологията. Нещо повече, тези идиотщини биват представяни като наука. Наука, представяте ли си?!

Прави са тези, които твър­дят, че дори един бегъл поглед към „критичната расова тео­рия“ дава достатъчно основания да бъде идентифицирана като фанатична и токсична систе­ма от глупави идеи, вкоренени в няколко тотема на културния релативизъм като „бяла при­вилегия“, „системен расизъм“ и „равенство на резултата“. Не, само се опитайте да си предста­вите това безумие – „равенство на резултата“, това го нямаше дори и при комунизма. При комунизма се насърчаваше труда и дори се провеждаше социалистическо съревнова­ние, някаква своеобразна вът­решноведомствена форма на социалистическа конкурен­ция. А либерал-екстремизмът иска „равенство на резултата“, което означава враждебност към принципа на конкурен­ция. Е, къде отиват тогава инди­видуалната надпревара и па­зарната конкуренция?

Пазарната икономика е следващата жертва на ток­сичната либерал-екстремист­ка система – погледнете само т.нар. „зелена сделка“ и „борба­та с климатичните промени“.

До 2030 г. „Унипер“, най-го­лемият вносител на газ в Гер­мания, планира да инвестира над 8 милиарда евро (8,8 ми­лиарда долара), за да се тран­сформира в по-екологично предприятие, което получава по-голямата част от необходи­мата му енергия от възобновя­еми източници. Според главни­ят изпълнителен директор Май­къл Луис, „ние искаме по-бързо да станем по-екологични, за да можем да предложим на наши­те клиенти енергийни решения за тяхната собствена тран­сформация“. Това предприя­тие, което фалира и е национа­лизирано има за главна своя цел да предложи енергийни решения за трансформация на своите клиенти. Е, какво е това – бизнес-компания и па­зарна икономика или идео­логическа платформа и соци­ална трансформация? Да го­ворим ли за огромните дългове на „Топлофикация“ - София по­ради платените досега над 100 милиона евро за квоти за еми­сии на парникови газове? Тези квоти са прекрасен начин да се скубе гъската, без да кряка прекалено силно – така ми каза един умен и добре информиран човек.

Най-шокиращата форма на либерал-екстремизма е без съмнение трансджендър-иде­ологията и налагането на раз­рушителната концепция за смяна на пола и ранно сексу­ално образование. Как се по­стига това? Това се постига с помощта на токсичните док­трини на Херберт Маркузе, Джудит Бътлър и др., и чрез терминологична подмяна – в английския език думата „секс“, която означава пол и допуска единствено мъжки и женски пол – е заменен с Бътлърова­та измислица „джендър“, чрез която целенасочено се изкри­вява семантичното поле и се създава виртуално оправда­ние за чудовищни реални екс­перименти с претендиране на десетки социални полове. „Че е лудост, лудост е, но има систе­ма в това“.

И към идеологията и словес­ните еквилибристики трябва да прибавим безогледната, без­чувствена алчност – огромен ръст в новооткрити клиники за смяна на пола в САЩ през последните 10 години, в която осакатяват необратимо млади хора, напълно законно и със съгласието на техните родите­ли. Деца, които – след като се ос­ъзнаят – плачат пред камери­те, че никога няма да могат да имат деца, или че никога няма да могат да кърмят децата си... Обезобразени тела и страда­щи души!...

И не на последно място – ли­берал-екстремизмът убива де­мокрацията пред очите ни. Ето защо трябва да бъде за­гърбена – дори и само с лекси­кално-семантични основания – мантрата за „либерална демо­крация“.

Защо и как се стига и до това убийство? Просто е – за­щото мнозинството от изби­рателите не приемат упорито натрапваните идеологически налудности. Мнозинството от хората не ги искат. Ето защо демокрацията в Унгария не се харесва на брюкселските либе­рал-екстремисти. Демокрацията в Полша не се харесва на Брюк­сел. Защото мнозинството в страни като Унгария и Полша има своите виждания за живота и гласува според своите убежде­ния. И какво прави либерал-екс­тремизмът? Въвежда поняти­ето „върховенство на закона“, което да замени „демокрация­та“. Защото демокрацията е автентична национална при­вилегия, тя не може да бъде априори превърната в пане­вропейски федерален инстру­мент. Точно затова, според мен, брюкселското задкулисие из­мисля принципа на „върховен­ството на закона“, за да поста­ви под натиск националните демокрации. „Върховенство на закона“ ли?! Добре, ама чий за­кон, кой го определя и защо? А ние, свободните хора на Ев­ропа, съгласни ли сме? Всичко това са неудобни въпроси... не­прилични въпроси... а всички неудобни за тях въпроси утре могат да бъдат обявени за „ин­формационна война“ и да бъдат забранени.

Така пред очите ни либе­рал-екстремизмът убива де­мокрацията. Виждаме го пред очите ни и в България...

И далеч не на последно по важност място – либерал-екс­тремизмът, превърнал Брюк­сел, Страсбург и Франкфурт в свои командни центрове има ясната целq буквално да смачка националните държа­ви чрез постоянен трансфер на власт от страните-членки на ЕС към Брюксел. Пример за това е Истанбулската конвенция. С нейното приемане въпросът за борбата срещу насилието срещу жени се превръща във федерал­но законодателство и федерално правомощие. Забележете обаче, финансирано от национални­те бюджети и поверено на соро­соидни НПО-та, които предва­рително са подготвени за тази цел.

Уважаеми дами и господа,

Надявам се всичко посо­чено дотук да хвърля доста­тъчно светлина върху разби­рането ни за либерал-екстре­мизма не просто като заплаха за демокрацията и основните човешки права. А като опасен враг и ефективен рушител на човешкия фундамент в него­вите духовни, етнонационални, полови и сексуални, социални и етични измерения.

Либерал-екстремизмът преследва разлагане на чо­вешкия фундамент, и самият той е форма на разлагане на човешкия фундамент.

Това е поредната опасна социална утопия, послужи­ла като алиби за създаването и оперирането на глобален вла­стови инструментариум, раз­рушителен за човечеството и за неговото бъдеще.

Това е следващата опас­ност за човечеството – опас­ност с видим разрушителен потенциал с глобален обхват; опасност, политнала към па­дението на нацизма и кому­низма – опасност, чийто най- ужасяващи проявления като трансджендър-идеологията един ден несъмнено ще бъдат осъдени като престъпления срещу човечеството – какви­то реално са.

И накрая нека ясно да кажа, че ако се чудите кое е общо­то между либерал-екстре­мизма и ислям-тероризма и защо тези добре организира­ни и добре финансирани соци­ално-религиозни девиации се харесват толкова много и си взаимодействат толкова до­бре - отговорът е пред очите ни: събира ги омразата срещу християнството. Един прелю­бопитен факт, само преди дни Джордж Сорос подари 15 млн. долара на про-Хамас адвокат­ски кантори.

Именно дълбочинната ли­берал-екстремистка омраза срещу християнството, на­мираща израз в преследване на свободата на вероизпове­данието – примери има доста­тъчно в САЩ, Канада, Западна Европа, Скандинавия, имен­но тази омраза срещу хрис­тиянството поставя въпроса дали либерал-екстремизмът не се превръща пред очите ни в квази религия, подготвяна като идеологически фундамент на една нова паневропейска федерална държава, или защо не - проекто-европейска им­перия.

Времето на изказването ми изтече, но времето ни за борба тепърва започва.

Пожелавам успех на кон­ференцията! Благодаря ви за вниманието!