Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 44 (28 ноември 2023) Киев и НАТО има на какво да се поучат от Русия

Киев и НАТО има на какво да се поучат от Русия

Е-поща Печат PDF

 

Бойчо Дамянов: Как оце­нявате развитието на украин­ския конфликт през последните месеци?

Валтер Файхтингер: Воен­ните действия не се развиват така, както си го представяха преди няколко месеца в Киев. Намеренията бяха с мащабна офанзива да се предизвика на­тиск върху Русия и тя да се от­тегли, ако не напълно, то поне частично от заетите територии.

Но както видяхме, не се по­лучи. А и не се очаква в близко време военната ситуация съ­ществено да се промени в пол­за на Украйна. По тази причина натоварването нарасна драма­тично, защото от нея се очаква­ха победи не само заради фрон­та, но заради вътре, в страната, за да се поддържа бойния дух на армията и на населението. Успехите бяха нужни и за навън, за да продължи да получава помощи и поддръжка от Запа­да. И сега Киев е в крайно теж­ко положение.

Б.Д.: Всъщност, кои бяха причините офанзивата да не бъде победоносна за Украйна?

В.Ф.: Обещаните оръжия и боеприпаси постоянно се за­бавяха и това даваше възмож­ност на руските въоръжени сили да се подготвят по-добре за отбрана, да изградят някол­ко отбранителни линии, при това високо професионално, със съответната окомплектовка и снабдяване. И се оказа твър­де тежко, дори невъзможно за украинците да осъществят на­стъпление, камо ли пробив.

Друг фактор бе изключител­но бързата и гъвкава реакция, с която Русия посрещна нова­та ситуация. Тя в ускорени тем­пове пренастрои своята воен­на промишленост.

В началото на 2023-та всич­ки западни военни експерти бяха сигурни, че към средата на годината Русия ще е израз­ходвала своите основни оръ­жейни запаси, особено дроно­ве и ракети.

Има на какво да се поучим от Русия - за невероятно крат­ки срокове тя увеличи в нео­чаквано големи обеми своето военно производство, осигу­ри доставки от Иран и Север­на Корея. Нейното ресурсно обезпечение се усили и стаби­лизира на много високо рав­нище.

А за Украйна започна да става все по-трудно да полу­чава от Запада, преди всичко от САЩ, необходимите й оръжей­ни системи и боеприпаси.

Б.Д.: Как е възможно, та нали НАТО и Запада като цяло са във военно отношение далеч по-мощни и развити от Русия? В.Ф.: Има множество при­чини за това. На първо място, Западът не може да изпраща безкрайно големи количества от своето оръжие и боеприпа­си на украинците. За САЩ ос­вен Украйна има и други, не по-малко горещи конфлик­тни точки на земното къл­бо, които са важни за нейни­те интереси. Съвсем наскоро бяхме свидетели на започнали­те събития в Близкия Изток, а също не са за подценяване и напреженията в Южнокитай­ско море и в Индийско-Тихо­океанския регион. Т.е., още от самото начало САЩ и Запада разполагаха не с безкрайни, а с ограничени възможности да помагат с оръжие на Киев. През последните десетилетия, преди всичко в ЕС, производ­ството на оръжие и боеприпаси беше рязко намалено в резултат на разпадането на Източния блок и на СССР и създалото се безгранично преимущество на САЩ и Запада над остана­лата част от света.

Разходите за отбраната бяха сведени до минимум. Ве­роятността за конвенционална война в Европа беше отхвърле­на като възможност. В резултат на това военните потенциа­ли на страните от НАТО бяха съкратен драматично. А сега не е възможно от днес за утре военното производство да се качи до нивото, необходимо за задоволяване на потребно­стите на Украйна. Ще е необхо­дим по-продължителен период.

Б.Д.: По съветско време, а и до неотдавна, Украйна беше един от най-развитите и най- големи производителки на воен­на техника и боеприпаси?

В.Ф.: Да, наистина, Украйна е страна с невероятно промиш­лено минало, особено в оръ­жейния сектор. Отчасти някои неща са останали и се опитват да ги възстановят и постепен­но да повишат производствени­те капацитети. Киев дори твър­ди, че един ден страната ще ус­пее отново да се самообезпе­чава с необходимото й за тази война оръжие.

Те разбират, че получават и ще получават от Запада все по-малко, а потребностите по фронтовете все повече нара­стват в резултат на растящия руски натиск.

Б.Д.: Какъв ще бъде, според Вас, хода на военните действия през следващите месеци?

В.Ф.: Най-вероятно ще бъде подобно на миналата зима - по самата фронтова линия не­значителни промени, об­стрел от закрити позиции на обекти далеч навътре в те­риторията на противника. Русия вероятно ще се стреми да нанесе максимални пораже­ния върху критични инфра­структурни обекти като енер­гийното снабдяване, транс­порт. Украйна ще се опитва да нанася удари върху обекти на военната инфраструкту­ра в Крим и различни градо­ве, важни за снабдяването на фронта и воденето на военни­те действия.

Б.Д.: Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ще започне преговори с Украй­на за приемането й в ЕС. Докол­ко е реалистично това намере­ние?

В.Ф.: Бях изненадан от тона на това заявление, което според мен създава само фалшиви на­дежди у украинците. Със си­гурност Украйна не може да бъде приета в ЕС без да отго­варя на условията за приема­не, които са валидни за всич­ки останали страни-кандидат­ки. Особено когато става дума за такива решаващи условия, като това страната да не се намира във война и да е с ясно опреде­лени граници. Имаме и т.нар. копенхагенски критерии, къ­дето става дума за изисквания към страните-кандидатки да създадат необходимите поли­тически и правни предпостав­ки. В този смисъл със сигурност времевата перспектива за възможно членство на Украй­на е много далечна. Най-веро­ятно става дума за политически сигнал от страна на ЕК към Ук­райна, че я вижда един ден като част от Европа, но това не бива да събужда неоправдани очак­вания у хората.

Процесът ще бъде дълъг и не бива да се приема в непосред­ствена, краткосрочна перспек­тива.

Б.Д.: Подобни заявления за предстоящо приемане бяха от­правени и към Молдова?

В.Ф.: Тя е в малко по-благо­приятно положение, там поне няма война, но го има пробле­ма с Приднестровието, който също не е решен и границите на страната не са ясни.

При всички случаи бих казал, че ЕС трябва много да внима­ва с Украйна и Молдова да не допусне стратегически греш­ки, които да го направят не­жизнеспособен.

Ако си вкараме проблема в собствения лагер ще го имаме вътре при нас, а не отвън, което ще ни връзва ръцете да бъдем безпристрастни при решава­нето му.

Бих отишъл дори и още мал­ко по-далече. Приемането и на някоя от по-малките стра­ни-кандидатки изисква пре­ди това да бъде проведена се­риозна реформа в самия ЕС, който в сегашния си вид не би могъл да се справи с нови членки - първо, икономически, и второ, политически, тъй като днес, в съответствие с принципа на единодушието, една страна може да блокира всяко едно решение и колкото повече ста­ват страните, толкова по силно нараства тази вероятност.

През последните 15-20 годи­ни палестинският въпрос беше позабравен, но събитията в Газа отново го поставиха в центъра на вниманието на света.

Б.Д.: Споменахте Близкия изток като гореща точка, как­ва е Вашата оценка за събития­та в ивицата Газа?

В.Ф.: Чрез действията на ХА­МАС процесът на сближава­не между Израел и арабските страни беше чувствително на­рушен. Увереността на Израел в своята сигурност беше разтър­сено из основи. Със сключените под егидата на САЩ Авраамо­ви споразумения през 2020 г. и състоялите се напоследък раз­говори между Саудитска Ара­бия и Иран, страните от реги­она се опитват да нормализи­рат своите взаимоотношения. ХАМАС счита, че ще се окаже губещ в процеса на помирява­нето между арабските страни и Израел и със своето брутал­но поведение обърна внимание­то на света върху нерешените проблеми на палестинците.

Б.Д.: Каква е позицията на САЩ?

В.Ф.: САЩ играят ключова роля и се стремят с всички въз­можни средства да влязат в кон­такт със страните от региона, за да предотвратят по-нататъш­на ескалация и разрастване на пожара. Те са наясно със се­риозността на положението и предприемат активни стъпки.

Б.Д.: Каква е ролята на прид­вижените в близост до региона самолетоносачни групировки?

В.Ф.: По-скоро като сигнал в поддръжка на Израел и пре­дупреждение към Хизбола и Иран да не се намесват в кон­фликта.

Б.Д.: Появиха се спекулации за съпричастност на Турция в подготовката и поддръжката на ХАМАС?

В.Ф.: Трудно е да се потвър­дят такива факти, но от глед­на точка на идеологическата близост не е невъзможно. Тур­ция по време на „арабската про­лет“ 2011 г. се прояви като ярък поддръжник на Мюсюлман­ските братя, към което направ­ление се отнася и ХАМАС. Днес Турция също се позиционира ясно в подкрепа на палестин­ците и подлага Израел на по­литически и словесни атаки.

Б.Д.: Какви са интересите на Турция в конфликта между ХАМАС и Израел?

В.Ф.: Тя няма интерес от ес­калация, а от позиция, която да я постави в по-благопри­ятна светлина сред арабския и мюсюлманския свят. Освен това с нагорещяването на кон­фликта в Газа се отклонява вниманието на света от тур­ските действия срещу кюрди­те в северна Сирия и северен Ирак.

Б.Д.: Какво е поведението на Иран в тази криза?

В.Ф.: В заявленията и рето­риката е доста гръмогласен, но като цяло не бива да надценя­ваме неговите възможности срещу Израел. Въпреки под­дръжката от страна на Иран, все пак Хизбола е самостоятелна групировка и нейното реше­ние дали да се включи или не в конфликта на страната на ХАМАС ще бъде нейно чис­то вътрешно решение без да се съобразява с мнението и позицията на Техеран. Освен това Иран не е заинтересован в ескалация на конфликта, тъй като напоследък той е на път да преодолее проблемите във взаимоотношенията си с арабските страни и се стреми към подобряване и разширя­ване на сътрудничеството.

Б.Д.: Москва също прояви инициатива и се срещна с ръко­водителите на ХАМАС?

В.Ф.: От една страна да по­каже, че е активна в региона, от друга страна тя наистина има добри връзки с арабски­те страни от времето на СССР, когато подкрепяше всяко уси­лие на страните от Африка и Близкия изток към деколони­зация, към отхвърляне на за­падните колониалната систе­ми.

Б.Д.: Ще ускори ли или ще за­бави този конфликт решаване­то на главния въпрос - създава­нето на палестинска държава?

В.Ф.: Всички меродавни международни сили, в т.ч. и САЩ, подчертават необходи­мостта от създаване на палес­тинска държава. През послед­ните 15-20 години този въпрос беше позабравен и изтласкан назад, днес събитията в Газа го поставиха отново в центъ­ра на вниманието и няма да е така лесно да бъде отново забу­тан в някой ъгъл. Той е гореща тема и е на дневен ред. От запад­ния бряг на река Йордан също започнаха да идват съобще­ния за размирици и протести. Доколко е възможно да бъде сполучливо реализиран ще про­личи от това какъв модел ще бъде приложен за ивицата Газа. В момента тя е във фоку­са на вниманието с оглед на пос­тигането на приемливо поли­тическо решение, което ще бъде етап към цялостното ре­шаване на палестинския въ­прос. Едно е ясно, че по-ната­тък ХАМАС не може да остане единствената власт в Газа.