Бойчо Дамянов: Как оценявате развитието на украинския конфликт през последните месеци?
Валтер Файхтингер: Военните действия не се развиват така, както си го представяха преди няколко месеца в Киев. Намеренията бяха с мащабна офанзива да се предизвика натиск върху Русия и тя да се оттегли, ако не напълно, то поне частично от заетите територии.
Но както видяхме, не се получи. А и не се очаква в близко време военната ситуация съществено да се промени в полза на Украйна. По тази причина натоварването нарасна драматично, защото от нея се очакваха победи не само заради фронта, но заради вътре, в страната, за да се поддържа бойния дух на армията и на населението. Успехите бяха нужни и за навън, за да продължи да получава помощи и поддръжка от Запада. И сега Киев е в крайно тежко положение.
Б.Д.: Всъщност, кои бяха причините офанзивата да не бъде победоносна за Украйна?
В.Ф.: Обещаните оръжия и боеприпаси постоянно се забавяха и това даваше възможност на руските въоръжени сили да се подготвят по-добре за отбрана, да изградят няколко отбранителни линии, при това високо професионално, със съответната окомплектовка и снабдяване. И се оказа твърде тежко, дори невъзможно за украинците да осъществят настъпление, камо ли пробив.
Друг фактор бе изключително бързата и гъвкава реакция, с която Русия посрещна новата ситуация. Тя в ускорени темпове пренастрои своята военна промишленост.
В началото на 2023-та всички западни военни експерти бяха сигурни, че към средата на годината Русия ще е изразходвала своите основни оръжейни запаси, особено дронове и ракети.
Има на какво да се поучим от Русия - за невероятно кратки срокове тя увеличи в неочаквано големи обеми своето военно производство, осигури доставки от Иран и Северна Корея. Нейното ресурсно обезпечение се усили и стабилизира на много високо равнище.
А за Украйна започна да става все по-трудно да получава от Запада, преди всичко от САЩ, необходимите й оръжейни системи и боеприпаси.
Б.Д.: Как е възможно, та нали НАТО и Запада като цяло са във военно отношение далеч по-мощни и развити от Русия? В.Ф.: Има множество причини за това. На първо място, Западът не може да изпраща безкрайно големи количества от своето оръжие и боеприпаси на украинците. За САЩ освен Украйна има и други, не по-малко горещи конфликтни точки на земното кълбо, които са важни за нейните интереси. Съвсем наскоро бяхме свидетели на започналите събития в Близкия Изток, а също не са за подценяване и напреженията в Южнокитайско море и в Индийско-Тихоокеанския регион. Т.е., още от самото начало САЩ и Запада разполагаха не с безкрайни, а с ограничени възможности да помагат с оръжие на Киев. През последните десетилетия, преди всичко в ЕС, производството на оръжие и боеприпаси беше рязко намалено в резултат на разпадането на Източния блок и на СССР и създалото се безгранично преимущество на САЩ и Запада над останалата част от света.
Разходите за отбраната бяха сведени до минимум. Вероятността за конвенционална война в Европа беше отхвърлена като възможност. В резултат на това военните потенциали на страните от НАТО бяха съкратен драматично. А сега не е възможно от днес за утре военното производство да се качи до нивото, необходимо за задоволяване на потребностите на Украйна. Ще е необходим по-продължителен период.
Б.Д.: По съветско време, а и до неотдавна, Украйна беше един от най-развитите и най- големи производителки на военна техника и боеприпаси?
В.Ф.: Да, наистина, Украйна е страна с невероятно промишлено минало, особено в оръжейния сектор. Отчасти някои неща са останали и се опитват да ги възстановят и постепенно да повишат производствените капацитети. Киев дори твърди, че един ден страната ще успее отново да се самообезпечава с необходимото й за тази война оръжие.
Те разбират, че получават и ще получават от Запада все по-малко, а потребностите по фронтовете все повече нарастват в резултат на растящия руски натиск.
Б.Д.: Какъв ще бъде, според Вас, хода на военните действия през следващите месеци?
В.Ф.: Най-вероятно ще бъде подобно на миналата зима - по самата фронтова линия незначителни промени, обстрел от закрити позиции на обекти далеч навътре в територията на противника. Русия вероятно ще се стреми да нанесе максимални поражения върху критични инфраструктурни обекти като енергийното снабдяване, транспорт. Украйна ще се опитва да нанася удари върху обекти на военната инфраструктура в Крим и различни градове, важни за снабдяването на фронта и воденето на военните действия.
Б.Д.: Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ще започне преговори с Украйна за приемането й в ЕС. Доколко е реалистично това намерение?
В.Ф.: Бях изненадан от тона на това заявление, което според мен създава само фалшиви надежди у украинците. Със сигурност Украйна не може да бъде приета в ЕС без да отговаря на условията за приемане, които са валидни за всички останали страни-кандидатки. Особено когато става дума за такива решаващи условия, като това страната да не се намира във война и да е с ясно определени граници. Имаме и т.нар. копенхагенски критерии, където става дума за изисквания към страните-кандидатки да създадат необходимите политически и правни предпоставки. В този смисъл със сигурност времевата перспектива за възможно членство на Украйна е много далечна. Най-вероятно става дума за политически сигнал от страна на ЕК към Украйна, че я вижда един ден като част от Европа, но това не бива да събужда неоправдани очаквания у хората.
Процесът ще бъде дълъг и не бива да се приема в непосредствена, краткосрочна перспектива.
Б.Д.: Подобни заявления за предстоящо приемане бяха отправени и към Молдова?
В.Ф.: Тя е в малко по-благоприятно положение, там поне няма война, но го има проблема с Приднестровието, който също не е решен и границите на страната не са ясни.
При всички случаи бих казал, че ЕС трябва много да внимава с Украйна и Молдова да не допусне стратегически грешки, които да го направят нежизнеспособен.
Ако си вкараме проблема в собствения лагер ще го имаме вътре при нас, а не отвън, което ще ни връзва ръцете да бъдем безпристрастни при решаването му.
Бих отишъл дори и още малко по-далече. Приемането и на някоя от по-малките страни-кандидатки изисква преди това да бъде проведена сериозна реформа в самия ЕС, който в сегашния си вид не би могъл да се справи с нови членки - първо, икономически, и второ, политически, тъй като днес, в съответствие с принципа на единодушието, една страна може да блокира всяко едно решение и колкото повече стават страните, толкова по силно нараства тази вероятност.
През последните 15-20 години палестинският въпрос беше позабравен, но събитията в Газа отново го поставиха в центъра на вниманието на света.
Б.Д.: Споменахте Близкия изток като гореща точка, каква е Вашата оценка за събитията в ивицата Газа?
В.Ф.: Чрез действията на ХАМАС процесът на сближаване между Израел и арабските страни беше чувствително нарушен. Увереността на Израел в своята сигурност беше разтърсено из основи. Със сключените под егидата на САЩ Авраамови споразумения през 2020 г. и състоялите се напоследък разговори между Саудитска Арабия и Иран, страните от региона се опитват да нормализират своите взаимоотношения. ХАМАС счита, че ще се окаже губещ в процеса на помиряването между арабските страни и Израел и със своето брутално поведение обърна вниманието на света върху нерешените проблеми на палестинците.
Б.Д.: Каква е позицията на САЩ?
В.Ф.: САЩ играят ключова роля и се стремят с всички възможни средства да влязат в контакт със страните от региона, за да предотвратят по-нататъшна ескалация и разрастване на пожара. Те са наясно със сериозността на положението и предприемат активни стъпки.
Б.Д.: Каква е ролята на придвижените в близост до региона самолетоносачни групировки?
В.Ф.: По-скоро като сигнал в поддръжка на Израел и предупреждение към Хизбола и Иран да не се намесват в конфликта.
Б.Д.: Появиха се спекулации за съпричастност на Турция в подготовката и поддръжката на ХАМАС?
В.Ф.: Трудно е да се потвърдят такива факти, но от гледна точка на идеологическата близост не е невъзможно. Турция по време на „арабската пролет“ 2011 г. се прояви като ярък поддръжник на Мюсюлманските братя, към което направление се отнася и ХАМАС. Днес Турция също се позиционира ясно в подкрепа на палестинците и подлага Израел на политически и словесни атаки.
Б.Д.: Какви са интересите на Турция в конфликта между ХАМАС и Израел?
В.Ф.: Тя няма интерес от ескалация, а от позиция, която да я постави в по-благоприятна светлина сред арабския и мюсюлманския свят. Освен това с нагорещяването на конфликта в Газа се отклонява вниманието на света от турските действия срещу кюрдите в северна Сирия и северен Ирак.
Б.Д.: Какво е поведението на Иран в тази криза?
В.Ф.: В заявленията и реториката е доста гръмогласен, но като цяло не бива да надценяваме неговите възможности срещу Израел. Въпреки поддръжката от страна на Иран, все пак Хизбола е самостоятелна групировка и нейното решение дали да се включи или не в конфликта на страната на ХАМАС ще бъде нейно чисто вътрешно решение без да се съобразява с мнението и позицията на Техеран. Освен това Иран не е заинтересован в ескалация на конфликта, тъй като напоследък той е на път да преодолее проблемите във взаимоотношенията си с арабските страни и се стреми към подобряване и разширяване на сътрудничеството.
Б.Д.: Москва също прояви инициатива и се срещна с ръководителите на ХАМАС?
В.Ф.: От една страна да покаже, че е активна в региона, от друга страна тя наистина има добри връзки с арабските страни от времето на СССР, когато подкрепяше всяко усилие на страните от Африка и Близкия изток към деколонизация, към отхвърляне на западните колониалната системи.
Б.Д.: Ще ускори ли или ще забави този конфликт решаването на главния въпрос - създаването на палестинска държава?
В.Ф.: Всички меродавни международни сили, в т.ч. и САЩ, подчертават необходимостта от създаване на палестинска държава. През последните 15-20 години този въпрос беше позабравен и изтласкан назад, днес събитията в Газа го поставиха отново в центъра на вниманието и няма да е така лесно да бъде отново забутан в някой ъгъл. Той е гореща тема и е на дневен ред. От западния бряг на река Йордан също започнаха да идват съобщения за размирици и протести. Доколко е възможно да бъде сполучливо реализиран ще проличи от това какъв модел ще бъде приложен за ивицата Газа. В момента тя е във фокуса на вниманието с оглед на постигането на приемливо политическо решение, което ще бъде етап към цялостното решаване на палестинския въпрос. Едно е ясно, че по-нататък ХАМАС не може да остане единствената власт в Газа.