Уважаеми г-н Министър,
В началото и на Вашия мандат преди три месеца отправих ясни послания за драматичните проблеми в българското образование. От тогава имахте множество заседания на Министерския съвет и множество интервюта. Не споменахте и дума за това, за което Ви бях призовал и за което говоря от две десетилетия…
Вместо това чухме да говорите за промени, като: „ще се намалят домашните”, „Под Игото” ще се премести от 10-и в 9-и клас”, от програмите ще отпадне изучаването на понятието „сложна лихва”… Но констатацията си остава проста: в българското образование има огромен проблем! Или по-скоро България има огромен проблем с образованието!
Българският народ е народ с изключителни качества и не заслужава продължаващата съсипия на българското училище. Доказателствата са много – от все по-конфузните ни резултати в Програмата за международно оценяване на учениците „Пиза” до драматичното ни изоставане в почти всякакви престижни класации.
Все още имаме прекрасни деца, които с изключителните си лични качества и с усърдна извънкласна (!) работа на своите учители все още побеждават целия свят на олимпиадите по природни науки.
Но от днешното българско училище излизат и недопустимо много неграмотни социопати, чийто мироглед започва с „води ме в някоя квартална кръчма”. Изначално съсипани млади хора, които:
• трудно съставят цели изречения и не могат да пишат без емотикони;
• пушат и пият, защото алкохол и цигари се продават свободно навсякъде около училищата;
• взимат наркотици, защото наркотиците са им под ръка навсякъде, включително в сградата на училището!;
• се бият и се снимат, защото от години отвсякъде им се налага, че мускулът и силиконът са ВИП.
Да, не всички деца са такива! Но много, абсурдно много и все повече!
А българското министерство на образованието продължава и да нарушава Закона за предучилищното и училищното образование. В неговия чл. 5, ал. 1 са закрепени основните цели на предучилищното и училищното образование, сред които на второ място „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание”. Тази законова повеля не е изпълнена в нито една одобрена от МОН учебна програма и в нито един одобрен от МОН учебник!
Изучаването на българската история в българското училище е направено така, че накрая детето да не знае нищо… Няколко министри поред обещаваха преработване на учебните програми. През април се проведе и национална кръгла маса по проблемите на патриотичното образование. И нищо!
Учебните програми остават пагубно лоши – и съответно лоши са написаните по тях учебници: пълни с излишна информация, която убива устойчивото знание, а значимите събития и личности са представени кратко и крайно бездушно.
В резултат на това повечето ученици не знаят дори кога „се е сбъднал Златният век” (цитирам един учебник!)… За „положението на българите под османска власт” учат, че „българите били в неравностойно положение, защото не можели да се обличат с красиви дрехи, да строят големи къщи и високи църкви” (пак цитат от одобрен от МОН учебник!). Християните „преминавали към исляма”. За Бенковски в 7 (!) реда четат, че „повел чета (дори не се споменава „Хвърковата”), с която обикалял страната” – като с туристическа агенция… А Апостолът – той „се борил срещу законната власт” и накрая „бил заловен и обесен край София”, като обикновен престъпник…
Затова си позволих да напиша, че българските учебници са подложени на Баташко клане (самото то също не се изучава). В нито една учебна програма – от 1-ви до 12-и клас! – не се споменават нито веднъж думите „Родина” и „Отечество”. Дори в учебната програма по „Родинознание”! Няма израз „историческа памет” – в нито една учебна програма.
Учебниците, написани по тези учебни програми, са пълни с …празноти. В тях „глухо и страшно дрънчат окови” – за да се окаже, че „тоз, който падне в бой за свобода“, там си остава – където е паднал. В учебниците място за него няма, нашите учебници са истинска „епопея на забравените”…
След като подхванах инициативата „Да върнем България в Българското училище” ми писаха или ми се обадиха много учители, от цялата страна. И, без да се познават помежду, си ми разказаха горе долу една и съща история: по семинари – „методологични”, за подготовка на учебната година – ги инструктират да не говорят за робството, да не наблягат на въстанията, на кланетата, на бунтовете, да не говорят за еничарството, за да не се, цитирам!, „насажда омраза”…
И това не е нито от вчера, нито само по един учебен предмет! Това е прокарвана от поне 2 десетилетия отродителна политика. В нито един български учебник няма да намерим дори съдбовното послание на Раковски, преповторено от Ботев (в писмото му до Иван Драсов): „От всички добродетели на света най-първа добродетел остава любовта към Отечеството!”…
Затова Ви призовавам, г-н министър на образованието, незабавно да оповестите:
Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за спиране на обезбългаряването на българското образование и изпълнение на изискването на закона – специално по предмети като „История”, „Български език и литература” и „География”?
Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за значително ограничаване на продажбите на алкохол и цигари на ученици?
Ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за ликвидиране на разпространението на наркотици сред учениците?
Призовавам всички българи, които споделят този призив, да изразят подкрепа – очевидно е необходима принуда за връщане на българската историческа памет в българското училище!
И не, не е вярно – и не може да бъде! – че българските учители са против променяне (и всъщност очовечаване) на учебните програми, защото това „щяло да им отвори нова работа” или „да им усложни живота”… Българският учител е пръв апостол на българския просветен патриотизъм и не разсъждава така! Той все още поддържа огънчето на националната свяст – въпреки министерството на образованието…
