Слушайки всекидневните и все по-зачестяващи следизборни упреци и заплахи с „разглобяване“ на кабинета, разменяни между „съдружниците в престъплението“ ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, човек започва да се пита: кой и какво събра на едно място този цигански катун? И какво друго, освен страхът и личната изгода, държи още заедно партиите от „евроатлантическото“ и „некоалиционно“ управляващо мнозинство? Понеже доверие между тях никога не е имало, за любов да не говорим, а разводът им така и не идва!...
Ако казаното от Ицо Хазарта за натиска от „посолствата“ спрямо ПП-ДБ да се коалират с ГЕРБ-СДС е вярно, значи нашите „борци с корупцията“ и руското влияние и дезинформация, са като окованите гребци на робските галери в далечното минало. Т.е., и да искат, не могат да оставят греблата, защото ще заплющи камшикът на господаря. Ще ги натискат, докато са живи, и докато робовладелецът не им разреши да починат. Само едно в изказването на бившия ПП-депутат Христо Петров, не е точно: употребата на думата „посолство“ в множествено число. ПосолствоТО е едно и това го чухме от устата на Асен Василев, благодарение на огласения от Радостин Василев аудиозапис от седянката на ПП. Ясно е, че когато се каже „синхронизирахме с Посолството“, се подразбира американското посолство на „Козяк“, което в момента се ръководи от Кенет Мертен. Без негово разрешение нито премиерът Денков може „да хвърли кърпата“, както го призова Делян Пеевски, нито Борисов може „да разглоби сглобката“, както плашеше преди Националното съвещание на ГЕРБ във Велико Търново. Няма как той да гътне кабинета, в който Мария Габриел е вицепремиер и министър на външните работи. Не и докато има вероятност при ротацията през март 2024 г. тъкмо тя да оглави новото правителство, съставено с министри предимно от ГЕРБ. Дотогава ГЕРБ ще се наслаждават на гърчовете на Денков, Петков и Василев, подхвърляйки им като горещ картофи коя от коя по-неприятни за тях теми. Например, за незабавната отмяна на дерогацията за руския петрол, след премахването на концесията на пристанище „Росенец“; за отнемане на свръхпечалбите на бургаската рафинерия „ЛУКойл Нефтохим“, натрупани чрез заобикаляне на европейските санкции относно продажбата на продукти от руски петрол на европейски страни, освен България. В този хор се включиха и Центърът за изследване на демокрацията, Центърът за изследвания на енергията и чистия въздух (CREAK) и Международната НПО „Global Witness”, предоставили съответния доклад на американското издание „Politico”. За голямо учудване, иначе плашливият български премиер академик Денков отказа да прекрати дерогацията, заявявайки че това ще доведе до поскъпване на горивата. И че докладът е манипулативен и не почива на безспорно установени факти, а се основава на медийни публикации. Ето защо неформалният председател на ДПС и премиерът в сянка Делян Пеевски посъветва Денков да излезе на улицата и да подиша чист въздух. А пък академикът, чието полугодишно управление премина от скандал в скандал, заяви примирително: „След ротацията на 6 март да правят каквото искат!“ Т.е., на свой ред подхвърли горещия картоф на ГЕРБ и колежката си Мария Габриел. Ще се опита да й остави за изпълнение и приготвеният от Асен Василев бюджет за 2024 г., ако той бъде одобрен от НС. Редица икономисти го определят като най-популисткия и разточителен бюджет, но премиерът и него ще защити, като „абсолютно безалтернативен“ при настоящата международна обстановка. Не е кавалерско към бъдещия премиер това поведение, но Денков знае кой дърпа конците на Габриелица и не изпитва никаква емпатия към тази евро парашутистка, спусната ни от Бойко Борисов. Ето така от изборите през април 2023 г.
историята на България се раздели на два дяла:
до и след ротацията на премиерите. Сиреч, на „ерата Денков“ и „ерата Габриел“. На историците, политолозите и икономистите остава да определят коя част от евроатлантическото ни битие е била по-злощастна за България. Защото самият Бойко Борисов заяви, че думата „евроатлантизъм“ е станала трудна за произнасяне, благодарение на глупостите, насътворени при премиерстването на академик Николай Денков. И добави: „Нищо добро няма и в думата сглобка“. Ако това го беше казал някой от опозицията, щеше да мине като руска дезинформация, но когато го каже лидерът на съуправляващата партия ГЕРБ, трябва да му се вярва. Което не му пречи утре да се отрече от собствените си оценки и да започне да ръси хвалебствия към палавите си ортаци. За „разглобка“ на (не)коалицията и дума не може да става, тъй като осъществяването на такъв революционен акт не зависи нито от съставляващите „сглобката“, нито от техните избиратели, още по-малко от негласувалите, или гласувалите „с отвращение“, зачерквайки квадратчето „не подкрепям никого“.
Докога ще трае това „сглобено“ съдружие на корумпирани и борци с корупцията, това знаят само в Посолството. Според някои, то ще изкара пълния 4-годишен мандат, имайки предвид резултатите от наскоро приключилите местни избори. На тях всеки получи по нещо и никой не получи достатъчно, за да е напълно доволен. Там, където ГЕРБ-СДС се провалиха, се намърдаха ПП-ДБ: София, Варна, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик..За разлика от ГЕРБ, ДПС се представи значително по-успешно, което даде самочувствие на Делян Пеевски да поставя ултиматуми на Николай Денков, сякаш от ДПС зависи оставането му на поста. А дали пък не е така? Особено след „доброволната“ оставка на Мустафа Карадайъ от лидерския пост и връщането на почетния председател Ахмед Доган в активната политика.
Академик Денков тепърва ще опитва и меда, и жилото на депесарската подкрепа за кабинета. Нито безусловната му подкрепа за рухващия режим в Киев, нито „силната“ му подкрепа за ненавиждания и от много евреи Нетаняху, няма да му послужат като индулгенция за управленския и в частност изборния хаос и съпътстващите го манипулации. Например, с попълнените от членове на секционните комисии преференции, или със зацапаните и празни листи, излезли от някои машини за гласуване. За изцяло блокиралите машини да не говорим, след като на такава гласува и премиерът Денков. А фактът, че куражът му стигна само да поиска оставката на заместник шефа и шефа на ДАНС, но не и да уволни заместник-министъра на електронното управление Михаил Стойнов (заснел с личния си телефон и свалил на флашка част от хеш-кода на машините за гласуване, б.а.) показа, че физико-химикът само номинално е министър-председател. От този скандал, станал публично достояние, благодарение на ДАНС, тръгнаха всички следващи криволици около изборния процес. Добавете и бездействието на премиера след твърденията на министъра на електронното управление Александър Йоловски за натиска, упражнен върху него от страна на Кирил Петков и Божидар Божанов, да раздаде 640 млн.лв. на приятелски фирми без обществена поръчка, и ще се убедите, че Денков е просто един безличен фигурант, поставен начело на изпълнителната власт в неподходящо време. А в сферата на външната политика той направо е опасен за националната сигурност, понеже създава привидност, че от него нещо зависи. Зеленски, когото Денков посрещна като падишах, казва пред британския „Тайм“:
„Никой не вярва в нашата победа, освен мен“.
Да, но Зеленски го няма в калните окопи, до които отива само, за да си направи селфи с военните. При това положение да отказваш мирни преговори с Русия, или да поставяш ултимативни условия, сякаш си победител, е истинско безумие. За жалост, безумието изглежда заразно, което си личи по действията на кабинета „Денков“. В който министърът на отбраната Тагарев признава, че на армията не й достигат 6000 души, но е готов да прахоса 2,4 млрд.лв. за остарелите американски бронетранспортьори „Страйкър“. Даже уверява, че американската армия купува точно този модел за себе си. България, управлявана от „сглобката“, разбира се ще ги предплати, както изтребителите F-16 Block 70, за да ги получи чак през 2025 г. За чия сигурност говори тогава този министър?
Ако войната в Украйна не беше показала пълната непригодност на тези тенекиени ковчези, какво ли щеше да твърди бившият съветник на украинското МО, който не бил взел и една гривна за услугите си. Защо са му гривни, като има евро и долари?
Американският проект Украйна приключва и тази бивша съветска република може да влезе в ЕС и НАТО, но като част от територията на страните-членки, с които сега граничи. Стана ясно, че въпреки помощта на България, ЕС не може да осигури на Зеленски обещаните му 1 000 000 снаряда от калибър 155 мм. Генералният секретар на НАТО Столтенберг призна, че никой не може да каже кога войната в Украйна ще приключи, но увери, че подкрепата за нея ще продължи. А пък неговият заместник Мирча Джоана призова от „Ново село“ Зеленски да прати на фронта повече украински младежи, ако иска да освободи окупираните територии. Същите омайни приказки чуваме и от страна на американската администрация, но в САЩ вече се питат: може ли страната да воюва на два фронта? И като отговор идва мнението, че не може да го прави дори на един - в Украйна. Да отбележа и констатацията на сп. „Нюзуик“, че повечето американци не искат да воюват за страната си. Значи не искат да умират на фронта нито в Украйна, нито в Палестина, подкрепяйки режимите на „малкия комик“ Зеленски и
големия престъпник Нетаняху.
Първият, разорил собствената си страна, а вторият извършващ военни престъпления, като етническо прочистване и изтребление на цял един народ под знамето на борбата с „Хамас“.
Докато израелската армия „прочиства“ Газа, обстрелвайки цивилни палестинци, болници, училища и конвои с бежанци, турският вестник „Миллиет“ (10.11.2023) публикува снимка на израелски военни, стъпили на брега на Газа. Там те побили израелското знаме, а капитанът им заявил: „Газа е наша земя. Върнахме се!“. Как при това положение „международната демократична общност“ осъжда „анексията“ от Русия на Крим, Запорожка, Луганска, Донецка и Херсонска области, когато те се присъединиха към РФ с референдуми? И пред заплахата руснаците в тези райони да бъдат избити от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), Путин заповяда провеждането на Специалната военна операция (СВО). Още повече, че след Майдана през 2014 г. управляващите в Киев се отказаха от неутралния й статут и заговориха за членство в НАТО и ЕС. Що се отнася до това чий е Крим, призовавам тези, които обявиха Ваня Григорова за „путинистка“, заради отказа й да отговори на този въпрос, да прочетат „Екатерина Велика“ на Анри Троая, където е описано присъединяването на полуострова към Русия през 1787 г. Който в онзи момент се владее от татарските ханове, васали на Османската империя. Сиреч Крим от няколко века е част от територията на Русия. Чак през 1954 г. полуостровът е придаден административно на Украинската ССР като автономна област. Авторът на това престъпление е „кукурузникът“ от украински произход Никита Сергеевич Хрушчов, станал генерален секретар на КПСС и опитал се безуспешно да замени култа към личността на Сталин с култа към себе си. Следователно, Русия има сто пъти повече право да се завърне върху териториите, населени предимно с руски говорещо население, отколкото Израел да направи това в Палестина и Газа, където две хилядолетия, до 1948 г. не е имало еврейско държавно присъствие. Да не говорим, че до Октомврийската революция и установяването на съветската власт и държава с името Украйна не е съществувала. Имало е държава през 9-ти век, наречена Киевска Рус, на която българите са дали религия и писменост, и която е предшественица на Русия. Това, разбира се, не се учи в учебниците по физика и химия, за да го знае академик Денков. Като какъв се отропа той в Тел Авив насред ужаса в Газа? Като премиер или като юдей? Преди него американският държавен секретар посети Израел и заяви, че бил там не само като държавен секретар на САЩ, ами и като евреин. Ето защо, когато отиде на изненадващо посещение в Анкара, на летището го посрещна не колегата му Хакан Фидан, а заместник-валията на турската столица. Ердоган не благоволи да напусне заради него родния Ризе, а Фидан дори не организира съвместна пресконференция с американския гостенин.
Възможно ли е такова поведение от нашия Денков?
Не, той прелетя хиляди километри, за да се срещне с Нетаняху, но какво друго му е обещал, освен „силната си подкрепа“? Оръжия и боеприпаси? Или приемане на бежанци от Палестина? Евреите, ако решат да емигрират, ще предпочетат Франция, Англия, Германия и САЩ. Виж палестински бежанци биха дошли тук с удоволствие, въпреки съществуващата и у нас мизерия. Така Денков ще помогне на Нетаняху за етническото прочистване на Газа. Подобно на западната „загриженост“ за положението на палестинците в Газа, арабско-мюсюлманската солидарност с Палестина също е едно лицемерие. Дори Египет не желае палестинци на своя територия. Не ги желаят и в Йордания, ОАЕ, Ливан и Саудитска Арабия. Въпреки многохилядните протести в подкрепа на палестинците - от Европа и САЩ, до Латинска Америка, Средния Изток и Австралия. В Лондон премиерът Риши Сунак уволни министъра на вътрешните работи Сюела Брейвърман, която обвини лондонската полиция в двоен стандарт, затова че забрани шествия на десни екстремисти, а позволи про-палестински демонстрации. На поста министър на вътрешните работи бе назначен външният министър на Обединеното Кралство, а начело на Форин офис застана бившият британски премиер, „приятелят“ на Бойко Борисов Дейвид Камерън. За жалост нашият премиер и неговият вицепремиер следват примера на държавния секретар на САЩ Блинкен и напълно си заработиха „разглобката“. Която обаче е поредната уйдурма на Бойко Борисов, дето няма да се случи без тласък от Посолството.
Работата е там, че крамолите сред „съдружниците в престъплението“ обричат на несигурност и парализа както общините, така и държавата като цяло. Например разноцветният и разноглед СОС не успя да си избере председател в два тура и насрочи третия си опит за 20 ноември. При условие, че ГЕРБ, БСП и „Възраждане“ спазеха обещанието си да не подкрепят Борис Бонев и дори да не участват в гласуването, в София би трябвало да се проведат нови избори за общински съветници. Въпреки заведеното от Ваня Григорова дело за повторно преброяване на бюлетините, кандидатът за кмет от ПП–ДБ Васил Терзиев положи клетва. Но, ако не бъде избран председател на СОС, три месеца общинската власт в столицата ще бъде парализирана и „разглобена“. Да не говорим колко легитимен ще бъде като кмет Терзиев, след като от 1,3 млн. имащи право на глас софиянци, за него са гласували 172 000. До това дередже ни докара противоестествената и безнравствено отвсякъде (не)коалиция, наречена „сглобка“.
Подобно състояние на нещата се описва с една дума-блокаж. Обсъждането и гласуването на внесения от опозицията вот на недоверие към кабинета Денков, както и критиките, с които бе засипан предложеният от Асен Василев проектобюджет за 2024 г.., са друга илюстрация на кьорсокака, в който ни въвлече това управление. Нямало да има коледни добавки за пенсионерите, а пенсиите направо щели да бъдат повишени с 11% от 1 юли 2024 г. За да не изглеждало, че правителството си купува електорат, значи. И премиерът Денков повтаря като папагал тази измислица на Василев, заобикаляйки трънливия въпрос за новия външен дълг, който ще натовари внуците на същите тези „алчни старци“, както нарече Иван Костов пенсионерите. Тези 2,4 млрд.лв., които ще бъдат взети като нов дълг, за увеличението на пенсиите ли са или за авансовото изплащане на американските „Страйкъри“? Или за плащане на лихвите по просрочени предишни заеми? Което и да е вярно от трите, и заемите, и пенсиите, и „модернизацията“ на армията ще бъдат плащани от нашите внуци. Със или без ЕС и НАТО-все тая!
Сглобка-разглобка
Ако (не)коалицията остане, държавата ще бъде разглобена
