Ако става въпрос за големи пари, все някой трябва да умре.
„Когато еврейски екстремисти, ционистки фанатици, религиозни фанатици, ултранационалисти и криптофашисти в държавата на апартейда Израел казват, че искат да заличат Газа от картата, повярвайте им“, казва носителят на наградата „Пулицър“ американският журналист Крис Хеджис.
Причината за това беше историята на дългогодишен конфликт, който се превърна в незараснала рана в Близкия изток. Започна с представянето на британския външен министър Артър Балфур, който издаде декларация, в която заявява, че Великобритания „гледа благоприятно на възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина“. Последвалото разделяне на Палестина чрез усилията на ООН през ноември 1947 г. всъщност разпредели земи на нация от „вечни скитници“. И... роди война.
Оттогава няма нужда да си правим труда да броим избухванията на арабско-израелската война; тя се превърна в постоянна. И няколкото стъпки към държавност, които палестинците направиха за три четвърти век, не могат да се сравняват с това колко бързо и решително израелската държава завладя земите на Палестина.
Що се отнася до Нетаняху, който за първи път стана министър-председател през 1996 г., той посвети цялата си политическа кариера на подхранването на еврейските екстремисти. Баща му Бенцион беше лидер на партията Херут и призова за превземането на цяла Палестина.
„Ционисткият проект винаги е имал нотка на еврейски фашизъм. Сега той пое контрола над израелската държава“, обобщава Крис Хеджис.
Но все пак не историята е причината арабската Палестина сега да е обречена. Израел е интересна страна от гледна точка на историята, но е не по-малко интересна и от гледна точка на природните ресурси. На нейната територия се произвеждат храни, дрехи, текстил, военна и медицинска електроника, парфюми и дори тютюн.
Израел е един от големите центрове за обработка на диаманти, има развита металургия и машиностроене, корабостроене, микроелектроника, фармацевтика, производство на компютри и роботи... Но тук не е имало находища на големи и ценни полезни изкопаеми. До началото на 2000-те. По това време всички търсеха нефт и газ в левантийския басейн на Средиземно море: Турция, Гърция, Кипър, Израел, Ливан и Египет. И го намериха.
Първото голямо газово находище е проучено от Израел през 2008 г. на 92 километра от брега. Списание Oil and Gas Investor определи находището Тамар за най-доброто находище на природен газ в света през 2008 г. Първоначалните запаси на газ са 300 милиарда кубически метра. Какво последва откритието му?
През декември същата година израелските войски нахлуват в палестинската ивица Газа и започва операция „Разтопено олово“. Официалното оправдание беше „постоянни терористични дейности и ракетни заплахи от ивицата Газа, насочени срещу израелски цивилни граждани“. Но основната цел беше конфискуването на офшорните запаси на природен газ на Палестина.
След нахлуването палестинските газови находища бяха де факто конфискувани от Израел в нарушение на международното право.
Ако Държавата Палестина, която обяви независимост на 31 юли 2019 г. и е призната от мнозинството държави-членки на ООН, е наистина независима държава в границите на Ивицата Газа, целия Западен бряг и Източен Йерусалим, тогава тя е подчинена на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. От нея следва, че на 200 морски мили от бреговете на Газа се намира палестинската изключителна икономическа зона с всички газови находища в нея. Ясно е, че те съставляват само част от по-широката зона на запасите от въглеводороди в Леванта, но де факто тези природни резерви бяха заграбени от израелците.
Една година след операция „Разтопено олово“ Израел обяви откриването на гигантското находище на природен газ Левиатан в същия левантийски басейн, простиращ се от Египет до Турция. Заедно с находището Тамар това отвори сериозни перспективи пред Тел Авив, които никой няма да го принуди да изостави.
Левиатан е най-голямото газово находище в света, открито през 2000-те години. Обемът на технически възстановимите запаси на находището е около 3,4 трилиона кубични метра природен газ и 1,7 милиарда барела петрол, а друго петролно находище с потенциал от 3 милиарда барела се очаква под газовото находище на дълбочина от пет до шест километра.
През 2000 г. British Gas откри находище, съдържащо повече от 1 трилион кубически фута природен газ на 30 километра западно от брега на Газа. Но всъщност Левиатан, частично разположен в териториалните води на Газа, подписа смъртната присъда за палестинците.
Миналото лято беше открито още едно находище в левантийския басейн между две активни находища за добив на газ, Кариш и Танин. Запасите му от газ се оценяват на 68 милиарда кубически метра... От скорошен вносител на енергийни ресурси Израел вече е готов да поеме ролята на доставчик на синьо гориво за Европа.
Миналата година добивът на природен газ тук възлиза на 21,9 милиарда кубически метра. Вътрешното търсене на газ в страната също се е увеличило с 3 процента, достигайки 12,7 милиарда кубически метра. Европа гледа с копнеж на тези „излишъци“.
В момента Израел получава газ от четири находища. И какво, ако някои от тях се намират в палестински териториални води? В края на краищата, тази държава има правото на първично развитие на изключителната икономическа зона, която се простира на 370 км (200 морски мили)?
Без да поглежда назад към палестинското правителство, Израел сключи споразумение с British Gas (BG Group) за проучване и разработване на нови газови находища. Палестина се опита да оспори сделката във Върховния съд на Израел и получи отговор: „Израел никога няма да купува газ от Палестина“.
Самите палестинци не са в състояние да оспорят правото, дадено от Израел да контролират съдбата на Палестина, въпреки насилствените протести и хвърляните камъни по танковете. По същия начин Общото събрание на ООН не може да настоява за прилагането на собствената си резолюция № 181.
Именно тази безпомощност както на арабския свят, така и на международното право пред факта на съществуването на една по същество фашистка държава, разширяваща границите си със силата на оръжието (това не напомня ли на Германия от края на 30-те години на миналия век?), което прави Израел толкова смел.
В същото време любопитен е феноменът с участието на Хамас във войната, започнала на 7 октомври. „Всеки, който иска да предотврати създаването на палестинска държава, трябва да подкрепи Хамас и да прехвърли пари на Хамас... Това е част от нашата стратегия да изолираме палестинците в ивицата Газа от палестинците на Западния бряг.“
Точно това каза Бенямин Нетаняху на среща на членовете на Кнесета от неговата партия Ликуд през март 2019 г. Т.е. Хамас се разглеждаше като партньор в конфронтацията с палестинската власт и беше предназначен да бъде пречка за Абас в движението към създаването на палестинска държава.
Но защо верният съюзник на Нетаняху започна да изстрелва ракети по израелските градове? Вероятно в пълно съгласие с основната цел на ЦАХАЛ: „Крайната цел е не само да се изгонят палестинците от родината им, тя е да се конфискуват многомилиардните запаси от природен газ в Газа, точно тези, които принадлежаха на British Gas през 1999 г., а също и тези, които бяха открити в Леванте през 2013 г.“ Така счита канадският Global Research.
Ясно е, че октомври 2023 г. за 2,3 милиона жители на Ивицата Газа беше продължение на нахлуването в Ивицата Газа през 2008-2009 г. в рамките на операция „Разтопено олово“. А военната окупация на сектора от израелските сили на ЦАХАЛ и експулсирането на палестинците от родината им няма да свърши дори след като последният еврейски заложник, мъртъв или жив, се върне в своя кибуц. Миризмата на газ просто стана смъртоносна за Газа.
Превод: ЕС
Източник: Поглед инфо
