Нова Зора

 

Мнението за „фал­шивата новина” е на Българската на­ционална телеви­зия (обществената!), излъче­но някъде към средата на ме­сец октомври по централната емисия от 20 часа. След разго­вор с образователното минис­терство!

Първо реших, че нещо не са се разбрали добре, т.е., че има „повреда в телефона”. Защо­то това, което журналистката от „фалшивите новини” пре­даде като отговор на Минис­терството, макар че инфор­мацията за Учебната програ­ма беше подбрана удобно и манипулативно, съдържаше смущаващи моменти. Но въ­просната говорителка/журна­листка – не знам кога и къде е учила – заключи: „Следовател­но става дума за фалшива но­вина”!

Необходимо предисловие и уточнение.

Учебната програма не е съвсем нова – от месец сеп­тември тя се използва от бъл­гарското средно училище за четвърти път, т.е. започна чет­въртата учебна година по нея. Учители, родители и ученици първо по-плахо, а напоследък доста по-бурно изразяват тре­вога във Фейсбук, няма къде другаде. И… Министерство­то на образованието явно вика на помощ БНТ, която се отзовава съчувствено – този вой е „фалшива новина”.

Имам ли право да говоря за смъртоносна ампутация!

Да започнем първо с един процент – отразяващ творби­те от българската литерату­ра, включени в Програмата за зрелостния/държавния изпит за завършено средно образова­ние. До 2020 г. те са 96; в новата учебна програма са… 27. Кое­то представлява мъничко пове­че от 28%, т.е.

ампутирани са повече от две трети от матуритетните заглавия!

До тази Учебна програма това не се е случвало в българ­ското средно образование.

Такава тотална гавра с бъл­гарските писатели класици, с българската класическа лите­ратура до тази Учебна програ­ма на Министерството на об­разованието не е допускана. Това е дъното. След него има само един вариант – да се из­хвърли цялата българска ли­тература от българското учи­лище, като крайно противоре­чаща на демокрацията, на ев­роатлантическите ценности, на влизането ни в Шенген и Еврозоната и пр. Да се изуча­ва само носителят на награда­та „Букър” Георги Господинов. (Може и Здравка Евтимова с „Кръв от къртица”)…

Тъй като темелите на бъл­гарската литература и на бъл­гарското национално само­съзнание са Ботев и Вазов, да видим как те са представени в новата учебна програма.

Преди това обаче трябва да направим едно много важно пояснение:

До зрелостен/държавен из­пит за придобиване на Дипло­ма за завършено средно об­разование отиват само изуча­ваните автори и творби в по­следните два класа (ХI и Х II клас)!

И така. Христо Ботев се изу­чава в два класа – IХ и ХI клас.

В IХ клас, формално подчи­нени на темата „Българско въз­раждане”, се изучават изучават стихотворенията: „Майце си”, „Моята молитва”, „Хаджи Ди­митър”, „Обесването на Васил Левски” и „Странник”. Но… при „Очаквани резултати”: Зна­ния и Умения на учениците йезуитски са допълнени „Еле­гия”, „Патриот”, „В механата”, „Към брата си”, „Политическа зима” и „Смешен плач”! - оста­ва загадката защо са включе­ни последните две заглавия, след като е известно, че още преди години Публицистика­та на Ботев беше изхвърлена от учебната програма! Изобщо неясно е как така за очаквани­те резултати от учениците се предполага те да са наясно с 6 произведения, които не вли­зат/не са включени в учебната програма?!

Общо в IХ клас се изучават 11 творби: 5 посочени като за­дължителни, включени в учеб­ното съдържание за IХ клас, и други 6 като неясно точно как­ви, защото ги няма в учебното съдържание за IХ клас?!

И още, имплицитно към за­дължителното учебно съдържа­ние за IХ клас са включени не само назованите допълнителни 6 творби, но са посочени жанро­ве (елегия, ода, балада), тропи­те и фигурите в указаните за анализ 5 литературни произ­ведения. Да повторим: Учеб­ната програма съдържа само 5-те цитирани творби. Но „оч­акваните резултати: знания и умения” на учениците изис­кват и едни други 6 произве­дения плюс познаване на жа­нрове, тропи и фигури, които учебното съдържание също не включва?!...

И как така точка 3 в този толкова важен компонент на Учебната програма (очаквани резултати при учениците) пред­вижда успоредно с анализа на текста, да се разглежда и жан­ра или да не се разглежда жан­ровата специфика, а култур­но историческите характе­ристики на творбата. Как така едното или другото, след като и едното, и другото предста­вляват фундаментално лите­ратурно знание?!

В ХI клас се изучават само две Ботеви стихотворения: „Борба”, подчинено на темата „Обществото и Властта” и „До моето първо либе”, подчинено на темата „Животът и Смър­тта”. Тук се налага също едни пояснения.

До тази Учебна програма, всички предходни програми за българското средно учили­ще са построявани, структу­рирани на базата/въз осно­ва на историко-хронологич­ния подход, като българската литература се изучаваше, така да се каже – „ан блок”, в Х и ХI клас или в ХI и ХII клас, без да се „разхвърлят” автори и твор­би от различни културно исто­рически периоди хаотично и алогично в класовете от IХ до ХII клас и без даден автор да се изучава с едни произведе­ния в IХ или Х клас, а с други – в ХI или ХII клас. Тази Учебна програма по Български език и литература е един невероятен литературен миш-маш!

Сега за второто нововъведение

на въпросната Учебна про­грама. – Използва се някакъв странен тематичен подход.

Всички тия налудничави трансформации са необходи­ми, за да се избяга от говоре­не за националноосвободи­телни борби, турско робство и за социална несправедливост и социално страдание; това са думи и теми табу в тази Учебна програма!

Примери:

Стихотворението на Ботев „Борба”, както малко по-горе ка­захме, е под темата „Общество­то и Властта”, а „До моето пър­во либе”, както и Вазовото стихо­творение „Новото гробище над Сливница” са под темата „Живо­тът и Смъртта”; „Железният светилник” на Талев е под тема­та „Родното и Чуждото”. Обоб­щено - идейно-художествено­то съдържание на нито една от трите цитирани творби не може да се подчини на натра­пените им теми!

За да съм по-убедителна за въпросния странен тематичен подход, ще дам няколко още по-драстични примери за това, как авторите на тази учебна програма го разбират и полз­ват. И го налагат на българ­ските ученици!!! Великолепна­та Яворова творба, шедьовърът „Градушка” ни се съобщава, че е подчинен на темата „При­родата”, а Елин-Пелиновият разказ „Ветрената мелница” и Йовковият разказ „Песента на колелетата”, според министер­ските „специалисти”, са подчи­нени на темата… „Труд и твор­чество”!...

Не мога да остана спокойна, нито да спазвам добрия тон!

Нямам думи за коментар. Мога само да възкликна: Ка­къв примитивизъм, какво убого принизяване и опростя­ване, каква профанация!

Тази Учебна програма е едно угодническо фарисей­ство пред „наши и чужди гос­ти”, убедителен пример до какви скудоумия води „поли­тическата коректност”, т.е. политическото угодничество.

Но да приключим с Христо Ботев. След направените по-го­ре пояснения е ясно, че в Про­грамата за зрелостен/държа­вен изпит отиват единствено двете творби: „Борба”, подчи­нена на темата „Обществото и Властта, и „До моето пър­во либе”, подчинена на темата „Животът и Смъртта”. Няма ги „Майце си”, „Моята молит­ва”, „На прощаване”, „Обесва­нето на Васил Левски”, ”Хаджи Димитър”, „Елегия”, „В механа­та”!…

А ето как е постъпено с па­триарха на българската литера­тура Иван Вазов. Подобно на Христо Ботев, и там се изучава в два класа. Изучава се в Х и ХI клас.

В Х клас, подчинени на те­мата „Българската литература от Освобождението до Първа­та световна война”, се изучават „Епопея на забравените” с одата „Левски” и „Из „Под игото” (гла­вите „Гост”, „Новата молитва на чорбаджи Марко” и „Пиян­ството на един народ”).

Може би се досещате, че това е направено, за да не попадат в Програмата за зрелостен/ държавен изпит за завърше­но средно образование! Да ви­дим обаче как по-точно се изу­чават.

Първо да кажем какви са Очакваните резултати за уче­ниците от изучаване на тема­та „Българската литература от Освобождението до Първа­та световна война”. Те са две: „Отличава отличителни за бъл­гарската култура от Освобож­дението до Първата световна война светогледни идеи” и „Съ­поставя светогледни идеи, ха­рактерни за европейската мо­дерност и българската лите­ратура от Освобождението до Първата световна война” и обяснява прилики и разлики по­между им в контекста на кул­турната динамика”.

Отличава „светогледни идеи за българската култура” и ги съпоставя със „светоглед­ни идеи, характерни за евро­пейската модерност”, „обясня­ва прилики и разлики помежду им” „в контекста на културна­та динамика”! Вникнете вни­мателно в тези две претенци­озни формулировки! Има ев­ропеска модерност, а би тряб­вало да е западноевропейска тази модерност, ако се прие­ма, че и България е Европа (за което днес толкова се настоява); българска модерност няма, ма­кар че в този период има лите­ратурен Кръг „Мисъл” и Пенчо П. Славейков, има Български символизъм и Пейо Яворов и други под неговия, на Сим­волизма, знак! Става ли ясно от тази не само претенциоз­на формулировка, но и прене­брежително оскъдна, че е дума за най-значителния период за новата българска литера­тура – 80-те и 90-те години на 19 век, когато се създава бъл­гарската класическа литерату­ра? Тук са Иван Вазов и Заха­рий Стоянов, споменатите Кръг „Мисъл”, Пенчо П. Славейков и Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков! Е ли необходимо да се очакват от учениците тези толкова ва­жни знания, представителни за периода, и това да е записано в Учебната програма ясно?...

Но да минем към Патриар­ха, Иван Вазов, за който някой чуждестранни българисти каз­ват, че само него да имахме, мо­жем да говорим за нова бъл­гарска литература.

„Епопея на забравените”, одата „Левски”. Това би било похвално, ако не бе ограни­чителната забрана те да се включват в Програмата за зрелостен/държавен изпит, заради условието „само про­изведенията, изучавани в ХI и ХII клас!” И… ако в очаквани­те резултати не бе вече позна­тото ни от Ботев пожелател­но, но всъщност ограничи­телно за съществен аспект на идейнохудожественото съ­държание на емблематичната Вазова творба: „Тълкува „Лев­ски” съобразно жанровите и/ или културно историческите характеристики на творба­та”. Защо „и/или”?! И се налага въпросът: Одата „Левски” чис­то романтична творба ли е? И как ще препоръчат автори­те на Учебната програма да се тълкува заглавието „Епопея на забравените”? И защо е напра­вено това?

Стигаме до първия роман в българската литература – „Под игото”. След като преди ня­колко години с него бе извър­шена първата „демократиче­ска” гавра, като бе издаден на „шльокавица” от едно издател­ство, известно като крепост на българската модерност, сега тази Учебна програма на бъл­гарското образователното ми­нистерство извърши втората гавра – изучава се не романът „Под игото”, а „Из романа „Под игото”. Изучават се само три глави: „Гост”, „Новата молит­ва на чорбаджи Марко” и „Пиян­ството на един народ”. Не е дос­татъчно изглежда, че и той не е включен в изискванията за зре­лостен/държавен изпит! Друго обяснение няма.

Но какво са т.нар. очаквани резултати при учениците. Отно­во се срещаме с вече добре по­знатото ни „и/или”: „Тълкува откъси от „Под игото”, съобраз­но жанровите и/или културно­исторически характеристики на творбата”. Записан е обаче и още един още по-претенци­озен очакван резултата от де­ветокласниците, като се има предвид, че се изучават само три глави от забележителна­та Вазова творба: „Подбира, извлича и обработва, съобраз­но няколко критерия, инфор­мация от различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна изследователска за­дача, свързана с историята на четенето на романа „Под иго­то”. Смятам също, че е етично спрямо учителите, както и по­ради единните педагогически изисквания, въпросните кри­терии и източници да са посо­чени в програмата.

И нещо, което не можем да не кажем! Да се изучава кой­то и да е автор и която и да е литературна творба от която и да е литература само с една или две глави/строфи/пес­ни – е напълно безсмислено и абсурдно. Учениците няма да получат цялостна предста­ва нито за авторите и творби­те, нито за културно истори­ческото епоха и литературни­те направления.

В ХI клас се изучават с указани теми,

отново странни и спорни три произведения: „Миналото и Паметта” – „Паисий”, „Живо­тът и Смъртта” – „Новото гро­бище над Сливница” и „Природа­та” – „При Рилския манастир”. Именно по този начин тези Ва­зови творби влизат в Програ­мата за зрелостен/държавен изпит! Толкоз от Иван Вазов за завършено средно образо­вание! Няма „Епопея на забра­вените”, няма „Левски” и „Кочо” (”Защитата на Перущица”), няма „Опълченците на Шипка”, няма „Българският език”, няма „Моите песни”, няма „Елате ни вижте!”, няма го „Под игото”, няма „Една българка” (Вазов като майстор на разказа не съществува! А колко днес би било актуално разказчето „Не­гостолюбиво село”! )…

Така е постъпено с Патриар­ха Иван Вазов, първомайстора на българския разказ, и автор на първия български роман и сам представляващ Новата българ­ска литература!

Не се спрях на Очаквани­те резултати: Знания и Умения на учениците срещу трите про­изведения – „Паисий”, „Новото гробище над Сливница” и „При Рилския манастир”, поради вече познатото натрапване на еди­найсетокласниците теми, ня­мащи нищо общо с пробле­матиката и идейно-художест­веното съдържание на трите творби. (С известно и частично изключение за „При Рилския ма­настир”).

Толкова за „темелите” Бо­тев и Вазов. Но не можем да не погледнем как са представени в тази Учебна програма кла­сиците Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Смирненски и Вапцаров.

Яворов е представен в Х клас със стихотворенията „Ар­менци”, „Две хубави очи” и „В часа на синята мъгла”; В ХI клас с „Градушка” под темата „Приро­дата” и в ХII клас с „Две души” под темата „Изборът и Раздвое­нието”. Срещу трите творби за Х клас при „Очаквани резулта­ти” откриваме вече познатите ни непълни, неясни, неточни и некоректни към учителите и учениците формулировки.

В Програмата за зрелос­тен/държавен изпит отиват „Градушка” с нелепата тема „Природата” и „Две души” с не назованата точно тема „Избо­рът и Раздвоението”. Няма ги „На нивата”, „Арменци”, „Две хубави очи”, „Ще бъдеш в бяло”, „Стон” (”На Лора” ) , „Нощ”, „В часа на синята мъгла”.

Елин Пелин е представен в Х клас с повестта „Гераците”, с познатото ни при Очаквани резултати от учениците и/или, в ХI клас с разказа „Андреш­ко” под темата „Обществото и Властта” и в ХII клас с разка­за „Спасова могила” под темата „Вярата и Надеждата” и „Ве­трената мелница” с нелепата тема „Труд и Творчество”. В Оч­аквани резултати от учениците отново и/или „Гераците”, нена­зованите критерии и източници (”Андрешко”).

В Програмата за зрелостен/ държавен изпит отиват един­ствено разказите „Андрешко” и „Спасова могила”, „Ветрената мелница”. Няма ги Елин-Пели­новите шедьоври „На бразда­та”, „Старият вол”, ,,Нане-Сто­ичковата върба”, „Задушница”, „Косачи”!

Йордан Йоков е предста­вен в Х клас с разказите „Ин­дже” и „Албена”, без каквато и да е информация за „Старо­планински легенди”, с познатото и/или и отново с вмъкване в Оч­аквани резултати от ученици­те на извънпрограмна творба. В ХII клас е предвиден да се изу­чава разказът „Песента на ко­лелетата” с тъпата и нелепа тема „Труд и Творчество”.

Следователно за матура отива единствено „Песента на колелетата”. Няма ги бри­лянтните „Божура”, „През чума­вото”, няма ги „Шибил” и „Ин­дже”, няма ги „Серафим” и „Дру­госелец”.

Христо Смирненски – „слънчевото дете на българска­та поезия” е най-жестоко ор­язан; представен е в Х клас с лирическия цикъл „Зимни ве­чери” и в ХI клас с „Приказка за стълбата” под темата „Об­ществото и Властта”. Отново срещу единствената подходяща творба да е сред матуритетните заглавия – „Зимни вечери”, при Очаквани резултати от ученици­те стои недопустимото: (Тълку­ва откъси от „Зимни вечери”, съ­образно жанровите и/или кул­турно историческите характе­ристики на творбата).

Следователно за зрелос­тен/държавен изпит отива само „Приказка за стълбата”. Т.е., поетът Смирненски, „слън­чевото дете на българската по­езия”, почти не се изучава в го­рен курс – Учебната програма, която коментираме, предвижда само откъс от „Зимни вечери”, и не присъства в Програмата за зрелостен/държавен изпит. Трябва да го кажем с други думи, направо: Поетът Хрис­то Смирненски е изхвърлен от програмите по литература в българското училище!!!

Няма ги „Децата на Гра­да”: „Братчетата на Гаврош”, „Жълтата гостенка”, „Цветар­ка”, „Уличната жена”, „Стария музикант”, „Вълкът”. А е край­но време е да се реабилитират „Йохан”, „Северния Спартак”, „Руския Прометей”, „Червените ескадрони” и да се изучават в културно историческия и со­циално културния контекст!!!

Никола Вапцаров е пред­ставен в Х клас с „Писмо” (”Ти помниш ли…”), в ХI клас с „Ис­тория” и в ХII клас със стихо­творението „Вяра” под темата „Вярата и Надеждата”. Сти­хосбирката „Моторни песни”, единствената отпечатана при­живе на поета, не е представе­на. При Очаквани резултати от учениците стои и тук недо­пустимото и/или и отново има позоваване на невключени в учебното съдържание твор­би – „Песен за човека” и „Пред­смъртно”.

За зрелостен/държавен изпит отива единствено сти­хотворението „Вяра” с неточ­ната и ограничаваща тема „Вярата и Надеждата”. Няма ги „Огняроинтелигентска”, „Завод”, „Двубой”, „Песен за Чо­века”, „Земя”, „Родина”, „Имам си Родина”, „Писмо” /испанско­то/, „Предсмъртно”, „Прощал­но”, „История”, „Епоха”, „Кино”, „Ботев”, „Доклад”. Трагично осакатен е Вапцаров, почти колкото Смирненски. И това е поредният негов разстрел. Поредното убийство на по­ета!

Гео Милев с поемата „Сеп­тември” се изучава в Х клас; „Железният светилник” на Ди­митър Талев с тъпата тема „Родното и Чуждото” в ХI клас и Димитър Димов с I и ХVI глава от I част на романа „Тю­тюн” в Х клас. За държавен изпит отива само „Железният светилник”.

От новодобавените автори единствен стои добре на мяс­тото си Станислав Стратиев с „Българският синдром”.

Какво можем да кажем в Заключение?

Ако ще е някакво утеше­ние - не само Българската ли­тература е смъртоносно ампу­тирана в последната Учебна програма на Министерството на образованието. Осакатена е и Западноевропейската лите­ратура. Тя е представена без Шекспир! Без Ренесанса и Сер­вантес! Представяте ли си – За­падноевропейската литерату­ра без Шекспир! Все едно Бъл­гарската литература без Иван Вазов (което почти е постигна­то). Няма да се спирам кои ав­тори и творби на Западноевро­пейската литература са пред­ставени, макар да е любопит­но. Всичките са с отделни глави/ песни. Руската класическа ли­тература е представена (как­во изключение, все пак е пред­ставена!) само с III и VIII глава на „Евгений Онегин”. А Руска­та класическа литература без „Война и мир” на Лев Толстой. Според Теодор Драйзър, „Вой­на и мир” е нещо като „Илиада­та” на Омир”!

Налага се пак да повторя: да се изучава който и да е ав­тор и която и да е литератур­на творба от която и да е ли­тература само с една или две глави/строфи/песни – е пълен абсурд и деяние напълно без­смислено. Учениците няма да получат цялостна представа нито за авторите и творбите, нито за културно историче­ската епоха и литературните направления.

Но… след 34 години демо­крация в евроатлантическа България е така!

Изпълнява се само неписа­ната програма по стесняване на хоризонта на младото българ­ско поколение. Ампутира се вся­ка възможност за осъзнаване на младите хора като българи, като синове на една приснопамет­на България и е жалко, тъжно и позорно, че това се осъществява легално от българското Минис­терство на просвещението, чрез една перфидна програма за от­българяване!