Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 41 (7 ноември 2023) Откровенията на колониална Европа

Откровенията на колониална Европа

Е-поща Печат PDF

От 75 години палес­тинците по света правят възпомена­ния за Накба ( палес­тинската катастрофа), коя­то се състои в етническото прочистване и унищожава­не на палестинските общно­сти през 1948 г., за да се раз­чисти място за създаването на ексклузивна държава на европейските ционистки за­селници. Палестинците днес все още изпитват последстви­ята. По същия повод юдеите израелци отбелязват своята независимост. Европа има и директна, и индиректна роля в отнемането на собствеността на палестинците и основаване­то на Израел, така че не е изне­надващо, че много европейски официални лица се включват в честванията на този засел­ническо-колониален проект.

В този контекст председа­телят на Европейската ко­мисия Урсула фон дер Лайен миналия месец публикува ви­део обръщение, заявявай­ки: „Преди 75 години се сбъдна една мечта за Деня на незави­симостта на Израел. След най- голямата трагедия в човеш­ката история еврейският на­род най-сетне можа да изгради дом в Обетованата земя. Днес честваме 75 години жизнена демокрация в сърцето на Близ­кия Изток; 75 години динами­зъм, изобретателност и рево­люционни иновации. Вие бук­вално накарахте пустинята да разцъфне.“

Изявлението изобилства­ше от ционистка пропаган­да и фалшификации, кои­то са старателно изобличени от мнозина признати исто­рици, включително израел­ски. Не е нужно да продължа­ваме да обсъждаме този аспект тук. Единственото вярно ней­но твърдение беше относно „най-голямата трагедия“ Холокоста – без да се назоват извършителите.

Това ужасяващо съби­тие се разигра в сърцето на Европа. То беше замислено и изпълнено от европейски действащи лица и подхран­вано от расистки етикети, които разделиха човечество­то на висши и нисши раси, които разпалиха антисеми­тизма из цяла Европа и при­нудиха милиони еврейски граждани да напуснат или да бъдат изтребени.

Изявлението на Фон дер Лайен отразява типичният ев­ро-колониален дискурс. Зна­чението на думите ѝ се крие не само в тяхното съдържание, но и в колониалната логика, ра­сизъм и идеологически пред­стави, които те прикриват.

„Обетованата земя“

Нека си припомним, че европейските заселници от 1492 г. смятаха завладените от тях територии за „Обето­вана земя“ и използваха биб­лейски митологии, за да оп­равдаят колониалното отне­мане на собственост и пороб­ването. Те също твърдяха, че са направили завзетата земя процъфтяваща, благодарение на превъзхождащите си изо­бретателност, иновативност и труд.

Същата тази евро-модер­на и колониална логика поз­воли и легитимира колонизи­рането на голяма част от света като пороби и подложи на ге­ноцид милиони хора в Афри­ка и Америките.

Тази менталност направи възможен и днешният изра­елски заселнически колониа­лизъм и система на апартейд в Палестина. От тази перс­пектива Европа и Израел спо­делят „общи ценности“, макар и расови и заселническо-ко­лониални ценности.

В изказването си Фон дер Лайен показа тотално без­различие към страданието на палестинците и нарушаване­то на техните човешки пра­ва. Това пренебрежение към палестинския народ е демон­страция на „антипалестински расизъм“, който палестинците дълбоко усещат.

Това пренебрежение има функция: то дехуманизира хората и принизява тяхното страдание и интереси до точ­ката на незначителност. Едва тогава Израел изглежда като демокрация.

Това дълбинно поведение е в съответствие с расистки­те структури на властта, кои­то поставят под въпрос самата човешка същност на колони­зираните и поробени народи. Расизмът, в крайна сметка, е институция, която категори­зира някои хора като по-нис­ши и ги поставя в подчине­на позиция, за да наложи ин­тересите на по-„достойни“ раси.

Израел изглежда като „жизнена демокрация“ един­ствено за тези, които не смя­тат палестинците за хора с равни права и стремежи. Държава, която скрепява със закон системното изключва­не на 50% от населението си, не е демокрация, а апартейд. Тази дискриминация беше на­лице в Израел от основаването му, но тя беше подкрепена със закона за националната дър­жава от 2018 г.

Ционистки митове

„Превръщането на пусти­нята в градина“ отдавана е един от стълбовете в нарати­ва на ционисткия мит. Няма значение фактът, че Палести­на исторически е била една от най-плодородните части в региона, с жизнен културен, икономически и многоверов живот в продължение на ве­кове, дори хилядолетия. Но този мит не е уникален за цио­низма. Той просто подражава на други европейски колони­ални заселници, които са из­ползвали подобна реторика, за да оправдаят обезправяване­то на коренните популации.

Единствено колониален манталитет може да иска да култивира пустинята. Цио­нисткият проект „да направи пустинята цъфтяща“ беше колониално и насилствено начинание срещу природата и срещу коренното населе­ние. Този проект включваше не само отнемането на собст­вената земя на палестинците, но и кражбата на сладковод­ните им ресурси.

Расистки представи

И макар да е изкушаващо да гледаме на колониалните тропи като на архаични ре­ликви от миналото, този дис­курс продължава да формира съвременните колониални и неоколониални отношения, както и представите на вли­ятелните европейски поли­тици.

Миналия октомври колега­та на Фон дер Лайен и шеф по външната политика на ЕС Жо­зеф Борел също направи ко­лониални твърдения. Той раз­дели света на добре поддър­жаната „градина“ на Европа и „джунглата“ на „останалия свят“.

Тук отново е важна ми­словната структура. Предста­вата за градина/джунгла не е просто грешка на езика, а от­разява всъщност вековни дис­курси и практики на дехума­низиране на неевропейците.

Този модел на географ­ски представи служеше като функционално съзнание, което колониалните европей­ци използваха, за да оправда­ят моралните и законните си права да завладяват, подчи­няват, поробват и ограбват земите на неевропейските народи. Земята се считаше за „празна“, за част от „естестве­ното състояние“, за джунгла или за обещана от Бога.

Изявленията на Борел по­казаха явно незачитане на ро­лята на неевропейските на­роди. Подобно на Фон дер Ла­йен, той очевидно пренебрегва факта, че т.нар. мирни и циви­лизовани градини на Европа бяха построени на основата на расисткия дискурс за „Черния ужас“ в междувоенния период, с цел експлоатация на Афри­ка.

Подобни моменти разкри­ват упорството на колониал­ните, идеологическите, ре­лигиозните и расистките ге­ографски представи, дори сред най-високите ешелони на политическия апарат на ЕС. Това извиква съмнения относ­но искреността на тяхната ре­торика относно така наречено­то решение за двете държави и човешките права в Палес­тина и отвъд нея.

За да бъде възприет сери­озно, ЕС, както и останалите участници, които претенди­рат, че защитават човешки­те права и справедливостта, трябва да конфронтират и разрушат колониалните и ра­систки представи, които поз­воляват съществуването на подобни мисловни структу­ри.

Превод Екатерина Грънчарова

Източник: ebadarin.com

Откровенията на

колониална Европа*

Да накараш пустинята да разцъфне.

Защо Европа се придържа към колониалното мислене?

Д-р Емил Бадарин има докторска степен по близкоизточна политика от университета в Ексетър и магистърски степени по междуна­родни отношения от университета в Бристол, по Политически науки от университета в Упсала и по градска и засторена среда/Пространствено планиране от Кралския технологичен универ­ситет в Стокхолм. Научен сътрудник в катедра­та по европейска политика на добросъсед­ство в Колежа на Европа в Натолин. Автор е на академични публикации и множество статии по въпросите на близкоизточната политика.

• Текстът е публикуван в на­чалото на май 2023 г. преди последната война в Газа.

*Заглавието е на редакцията

СВЕТЪТ В ДЕЙСТВИЕ

БЪЛГАРСКИ ИЗМЕРЕНИЯ