Ще представя една по- различна, макар и спорна, визия относно целите на противоборството между нациите. Широко разпространено е мнението, че целите са основно икономически - завладяването и експлоатация на природните ресурси, борбата за пазари и т.н. В това разбира се има истина, но мисля, че всички тези задачи обслужват една друга стратегическа идея.
Икономиката е само за средство, а не цел. В крайна сметка целта на междунационалната борба, вкл. и на противоборството между сегашните сили - САЩ и Запада срещу Русия и Китай не е толкова икономическа, колкото биологическа – унищожаване на хората. Няма да се спирам на избиванията между народите още от древността и Средновековието. Ако се обърнем към историята, там примерите са много - геноцида на коренното индианско население в Северна Америка от белите англосаксонски заселници през XVIII и XIX век, както и действията на западноевропейските колонизатори от Великобритания, Франция, Холандия, Испания, довели чрез глад и масови убийства до смъртта на милиони хора в Америка, Африка, Индия и Китай. Не мога да не спомена най-яркият пример за геноцид – избиването на евреите през Втората световна война (ВСВ).
Икономическата доминация и финансовата изгода само обслужват крайната идея – подчиняване, обезкървяване и накрая унищожение или асимилация на един народ от друг чрез покоряване и разрушаване на неговата държава. Това например, в настоящата ситуация, се потвърждава от факта, че самата война, както и санкциите срещу Русия нанасят повече икономическа вреда на Запада, но те ги осъществяват, за да може биологически да се унищожава славянското население на Русия (както и това на Украйна). Също така, без оглед на „свещената и неприкосновена частно собственост” и законовите норми, се конфискува имущество на руски граждани, забраняват се някои търговски отношения с Русия (без оглед на собствените загуби), изземват се авоари от банкови сметки на руски фирми само с едничката цел – да продължи избиването на народа на Русия и Украйна.
Същата участ се готви и за Китай, Иран, Индия и т.н. Ярък пример в това отношение са войните на изтребление, водени от САЩ и Запада срещу Виетнам, Ирак и Афганистан. През ВСВ например, терористичните бомбардировки на англо-американската авиация над градовете в Германия, Италия и България (макар и безсмислени от военна гледна точка) имат за цел унищожаване на населението. Същата задача изпълняват и американските бомбардировки над Япония (вкл. масовото убийство на цивилни в Хирошима и Нагасаки чрез атомни бомби през 1945 г.), както и дивашките бомбени килими над градовете във Виетнам по време на Виетнамската война през втората половина на ХХ век.
Подобна беше и целта на организираните от ислямски терористи атентати в Ню Йорк на 11 септември 2011 г., атентатите в лондонското метро и тези в Испания, целящи ликвидирането на повече представители от бялата раса. Такава е логиката на борбата за съществуване между народите.
Трябва да отбележа също, че унищожението на един народ не се постига само с военни средства. Използват се и по- перфидни методи, като икономическо задушаване, при което населението на една държава изоставя страната си в търсене на препитание, т.е народа се лишава от нормални условия за живот, при което бива асимилиран от други народи. Този подход успешно се прилага в България повече от 30 години – населението на моята страна от 9 млн. през 1989 г. сега вече е под 7 млн. души. За целта се използват продажни политици от съответната държава, за да реализират плановете на външните завоеватели. Подобна съдба сполетя и много страни от Източна Европа. Когато не могат да се намерят корумпирани политици-подлоги, тогава се използва директно военна сила за унищожение и задушаване на страната – както стана с бивша Югославия и Либия например.
В този смисъл може да се каже, че не войната е продължение на политиката с други средства, а политиката е продължение на войната (борбата за съществуване) с други средства. Икономиката, като част от политиката е само средство за това.