Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 41 (7 ноември 2023) Крайната цел не е икономическа, а биологическа

Крайната цел не е икономическа, а биологическа

Е-поща Печат PDF

Ще представя една по- различна, макар и спорна, визия относ­но целите на про­тивоборството между нации­те. Широко разпространено е мнението, че целите са основно икономически - завладяването и експлоатация на природните ресурси, борбата за пазари и т.н. В това разбира се има истина, но мисля, че всички тези задачи об­служват една друга стратегиче­ска идея.

Икономиката е само за средство, а не цел. В крайна сметка целта на междунацио­налната борба, вкл. и на про­тивоборството между сегаш­ните сили - САЩ и Запада срещу Русия и Китай не е тол­кова икономическа, колкото биологическа – унищожаване на хората. Няма да се спирам на избиванията между народи­те още от древността и Средно­вековието. Ако се обърнем към историята, там примерите са много - геноцида на коренното индианско население в Север­на Америка от белите англосак­сонски заселници през XVIII и XIX век, както и действията на западноевропейските коло­низатори от Великобритания, Франция, Холандия, Испа­ния, довели чрез глад и масо­ви убийства до смъртта на ми­лиони хора в Америка, Афри­ка, Индия и Китай. Не мога да не спомена най-яркият пример за геноцид – избиването на ев­реите през Втората световна война (ВСВ).

Икономическата доми­нация и финансовата изго­да само обслужват крайната идея – подчиняване, обезкър­вяване и накрая унищожение или асимилация на един на­род от друг чрез покоряване и разрушаване на неговата дър­жава. Това например, в насто­ящата ситуация, се потвърждава от факта, че самата война, както и санкциите срещу Русия нана­сят повече икономическа вреда на Запада, но те ги осъществя­ват, за да може биологически да се унищожава славянско­то население на Русия (както и това на Украйна). Също така, без оглед на „свещената и не­прикосновена частно собстве­ност” и законовите норми, се конфискува имущество на руски граждани, забраняват се някои търговски отношения с Русия (без оглед на собствените загуби), изземват се авоари от банкови сметки на руски фир­ми само с едничката цел – да продължи избиването на на­рода на Русия и Украйна.

Същата участ се готви и за Китай, Иран, Индия и т.н. Ярък пример в това отношение са войните на изтребление, водени от САЩ и Запада сре­щу Виетнам, Ирак и Афганис­тан. През ВСВ например, теро­ристичните бомбардировки на англо-американската авиа­ция над градовете в Германия, Италия и България (макар и безсмислени от военна гледна точка) имат за цел унищожа­ване на населението. Същата задача изпълняват и амери­канските бомбардировки над Япония (вкл. масовото убий­ство на цивилни в Хирошима и Нагасаки чрез атомни бомби през 1945 г.), както и дивашки­те бомбени килими над градо­вете във Виетнам по време на Виетнамската война през вто­рата половина на ХХ век.

Подобна беше и целта на организираните от ислям­ски терористи атентати в Ню Йорк на 11 септември 2011 г., атентатите в лондонското ме­тро и тези в Испания, целя­щи ликвидирането на повече представители от бялата раса. Такава е логиката на борбата за съществуване между народите.

Трябва да отбележа също, че унищожението на един на­род не се постига само с воен­ни средства. Използват се и по- перфидни методи, като иконо­мическо задушаване, при кое­то населението на една държава изоставя страната си в търсе­не на препитание, т.е народа се лишава от нормални усло­вия за живот, при което бива асимилиран от други народи. Този подход успешно се при­лага в България повече от 30 години – населението на моята страна от 9 млн. през 1989 г. сега вече е под 7 млн. души. За цел­та се използват продажни по­литици от съответната държа­ва, за да реализират планове­те на външните завоеватели. Подобна съдба сполетя и мно­го страни от Източна Европа. Когато не могат да се намерят корумпирани политици-подло­ги, тогава се използва директно военна сила за унищожение и задушаване на страната – как­то стана с бивша Югославия и Либия например.

В този смисъл може да се каже, че не войната е продъл­жение на политиката с други средства, а политиката е про­дължение на войната (борба­та за съществуване) с други средства. Икономиката, като част от политиката е само сред­ство за това.