Нова Зора

„Гласувах за това хаос­ът от страната да не се пренесе в София“, рече кандидатът на ГЕРБ за столичен кмет Антон Хекимян преди да види резул­татите от първия тур на местни­те избори. Когато окончателно­то преброяване на бюлетините показа, че авторът на „най-ост­рите въпроси към Борисов“ не стига дори до балотажа в София, изпреварен от Ваня Григоро­ва, Хекимян обяви, че на бало­тажа ще се избира между Дър­жавна сигурност и държавна собственост. Два дни по-къс­но и Бойко Борисов обясни от­каза си да подкрепи кандидата на ПП-ДБ Васил Терзиев, каз­вайки: „По-добре държавна соб­ственост, отколкото Държав­на сигурност“.

Да оставим настрана това, че отъждествяваният с ДС Васил Терзиев бе номиниран за сто­личен кмет от некоалицион­ните партньори на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, но твърдението на Хе­кимян за хаоса в страната пла­че за психиатър. Първо, защо­то хаосът в страната тръгва от София, а не към София. Тук в 12 без 5 се приемат поправ­ки в Изборния кодекс, които побъркват ЦИК, ОбИК, ОИК, РИК и СИК. Второ, защото един заместник-министър на елек­тронното управление, Миха­ил Стойнов, без да има необ­ходимост и право, си позволи да заснеме с личния си теле­фон част от хеш кода на опре­делените за сертифициране 6 машини за гласуване. Нещо повече, потвърди с подписа си сертифицирането вместо ми­нистъра на електронното уп­равление. И тъй като този теа­тър се разигра в залата на МЕУ, той беше запечатан от камери­те за видеонаблюдение на ми­нистерството, а не от някой па­парак или служител на ДАНС. Така че ДАНС, която просто сиг­нализира за това нарушение, не трябваше да изпраща никак­ви агенти под прикритие. Ав­торите на горепосочения гаф сами й осигуриха материал за доклада, подписан от замест­ник-председателя на агенцията. Не ДАНС, а кабинетът Денков- Габриел, в лицето на заместник- министъра на електронното уп­равление Михаил Стойнов, осигури на ЦИК мотиви за от­мяната на машинното гласу­ване на първия тур. Съмнени­ята в честността на вота не са ли достатъчно основание за реше­нието на ЦИК? Още повече, че въпросният доклад или сиг­нал на ДАНС, макар и да не е за­секретен, не беше публикуван на сайта на МС. Според пре­миера Денков, той не можел да публикува „един манипулати­вен документ”. Трябва ли, ко­гато има съмнения за подгот­вяно убийство, или друго пре­стъпление, да се чака неговото извършване? Или трябва за­подозреният да бъде спрян на­време? Ако МОСАД бяха преду­предили за подготвения от Ха­мас терористичен акт на 7 ок­томври, колко живота щяха да бъдат спасени и от двете стра­ни? Съвсем отделен е въпросът, че на свикания от Росен Желяз­ков председателски съвет, в от­съствието на представители на ПП-ДБ, Делян Пеевски е пред­ложил ЦИК да отмени машин­ното гласуване. Т.е., предсе­дателският съвет, доминиран от привърженици на харти­ената бюлетина, е действал като надзорник на кабине­та и ЦИК. Впоследствие, всич­ки вопли срещу решението на ЦИК се позовават на решение­то на ВАС за връщане на маши­ните за балотажа, взето мина­лия понеделник. Обаче ВАС не казва, че решението на ЦИК е незаконно. Напротив, казва, че тя е действала законно за първият тур. Казва още, че за­местник-министър Стойнов не е имал право на достъп до ко­довете на машините и изобщо не е трябвало той да подпис­ва документа за тяхното сер­тифициране. Оправданието на последния, че и по-рано все за­местник-министри са удостове­рявали с подписа си въпросното сертифициране на машините, е равностойно на оправдание на едно престъпление с предиш­но такова. Грешките от мина­лото не могат да бъдат изви­нение за тяхното повтаряне в настоящето. Обаче управля­ващите от ПП-ДБ правят точно това. Премиерът Николай Ден­ков уверява дори като абсо­лютен дилетант, че машините за гласуване били просто прин­тери. Това е толкова вярно, кол­кото и казаното от Денков за алтернативата да следваме бу­дителите, или Бай Ганьо и Ан­дрешко. Къде е чел този експерт по шампоаните и сапуните, че Елин Пелин е смятал своя Ан­дрешко за отрицателен герой, подобен на Бай Ганьо? Човек и академик да е, не може да е експерт във всички области, и когато се опитва да се прави на такъв, става за резил. Вярно е, че използването на машини за десетки милиони лева като обикновени принтери е пре­калено скъпо удоволствие за страна като България. Те оба­че не са принтери, а компютри с оперативна памет и опера­ционна система. И като такива не само разпечатват листовки, а и съхраняват в паметта си ин­формацията за резултатите от гласуването. Тази информация може да се проверява, анали­зира и оценява. Освен това, ако гласуващите с хартиена бюле­тина сгрешат при попълването й, могат еднократно да поискат нова. Нещо, което при гласува­нето с машини е невъзможно. Поради това преди години една гласоподавателка, сгрешила при вота си с машина, избяга с разпечатката от машината и дори я глътна. Предимство на машинното гласуване е, че при него

не може да има невалидни бюлетини,

нито предварително по­пълнени бюлетини, с които избирателят да подмени даде­ните му от СИК. Обаче, съчета­ването на двата начина на гла­суване в една и съща изборна секция води до големи затруд­нения при попълването на из­борните протоколи.

Този „организиран хаос“ дължим не на ДАНС, или ЦИК, а на партиите, привърженици на хартиената бюлетина: как­то ГЕРБ и ДПС от управляваща­та „сглобка“, така и от опозиция­та в лицето на БСП, „Възражда­не“ и ИТН.

Дали скандалът от МЕУ им помогна да спечелят пове­че гласове? Едва ли, след като ГЕРБ загуби София след 18-го­дишно безметежно управле­ние, започнало с Борисов и за­вършило с Фандъкова. Що се отнася до избирателната актив­ност, тя беше по-ниска и от тази на местните избори през 2019 г. Дори в София гласуваха 80 000 по-малко гласоподаватели от тези на предишните местни избори. За сметка на това, бро­ят на недействителните бюле­тини, без да се броят тези в Со­фия, достигна 17,4%. Което в абсолютно изражение се равня­ва на близо 413 000 гласа, при по-малък брой на участвали­те, в сравнение с предходните местни избори. В някои сели­ща невалидните бюлетини бяха над 30%. Изобщо „партиите“ „Невалидни бюлетини“ и „Не подкрепям никого“, отбелязаха голям напредък, като първа­та стана водеща политическа сила. Така за пореден път рухна мантрата, че ниската изборна активност се дължи на маши­ните.

За изборния провал на ГЕРБ в София, обаче, допринесе най- много приумицата на Бори­сов да номинира за кмет, и то в последния момент, Антон Хекимян. Така Борисов пов­тори грешката с номинира­нето на Цецка Цачева и про­фесор Анастас Герджиков за президент срещу Румен Ра­дев, издигнат и подкрепен от БСП. Партийните организации на ГЕРБ просто бяха заставени да изпълняват ирадето на своя султан! В резултат, само 65,7% от привържениците на ГЕРБ припознаха Хекимян за свой и гласуваха за него. Те вероят­но не са одобрявали и включва­нето на ГЕРБ в „сглобката“, не­коалирайки се с онези, които ги арестуваха и изчегъртваха от властта. А после „изпраха“ и Бо­рисов, и Пеевски. Така или ина­че, Борисов нанесе още един удар на партията си след този с отстъпването на мандата за съставяне на правителство на ПП-ДБ, въпреки победата на ГЕРБ на последните парламен­тарни избори. И ГЕРБ, макар и бавно, тръгна по пързалка­та. В други градове, където не се правеха такива експеримен­ти, кандидатите на ГЕРБ спе­челиха на първия тур: Бургас, Ямбол, Стара Загора, Враца, Монтана и Търговище. А в ре­дица населени места ГЕРБ запа­зи шансове за победа на бало­тажа.

За първи път в местната власт

се намеси сериозно коали­цията ПП-ДБ, като в София „кандидатът на ДС“ Васил Тер­зиев взе към 31, 6 % срещу 21, 8 % на Ваня Григорова и 17% на Антон Хекимян. Класира­нето на Ваня Григорова, под­крепена от БСП и няколко дру­ги леви организации, е малко чудо, имайки предвид скром­ните резултати на БСП за Об­щински съвет в София. „Бра­во на Ваня! Хубава жена с умна глава и си носи кръст…“ “Под­крепа“, откъдето тя дойде, е ос­новател на СДС, за разлика от ДСБ - убиецът на СДС!“ - напи­са бившият седесар Георги Марков във Фейсбук. („Поглед инфо“/31.10.2023).

И тези избори обаче бяха бе­лязани с рекордни изборни на­рушения, невалидни или нева­лидизирани от СИК бюлетини, както и със Саддам Хюсеинов­ски проценти на победителите в кметската надпревара. Които, главно в крепостите на ДПС, се състезаваха със… себе си.

Защото се оказаха единстве­ните кандидати. Например кър­джалийското село Яребица, където живеят 4 човека при 120 адресно регистрирани, единственият кандидат беше избран със 100% от гласовете: единият бе неговият, другият на сестра му - пенсионерка, а оста­налите - на други двама пенсио­нери. В село Крупник, община Симитлипък председателката на изборна секция беше снаха на единия кандидат, а замест­ник-председателката – дъще­ря на другия. И при пребро­яването на бюлетините те без малко не се избиха. Видяхме и как на едно място бдителни ко­реняци роми не позволиха на „изборни туристи“, също от ромски произход, да гласуват. Дали, защото им завидяха на па­рите, които ще получат, или не искаха да делят парсата с тях, това остава загадка?

Като стана реч за пари,

кандидат за общински съ­ветник от Симитли се опла­ка, че са го пребили, понеже не могъл да изпълни партий­ното поръчение да купи всич­ки секции за 30 000 лв. Затова пък членове на изборната сек­ция в село Малорад, община Борован, направо попълниха преференциите, за да осигу­рят избирането на кандидатите на „Възраждане“ и БСП. И го на­правиха, без да изключат ка­мерите за наблюдение.

Обикновено като стане дума за купуване на гласове, погле­дите се насочват към ДПС, но според министъра на вътрешни­те работи, с такава търговия се занимават всички партии. Зна­чи и „борците с корупцията“ от ПП-ДБ. Не може да се каже кол­ко от невалидните бюлетини са били заплатени, но видеоза­писите от изборните секции по­казаха, че монтираните телефо­ни заснемат често тавана или пода на помещението. В една изборна секция членове на ко­мисията се бяха скупчили око­ло масата с изборни бюлетини, така че да не се вижда какво и как броят, а в друга показваха пред камерата всяка пребро­ена бюлетина, нарушавайки тайната на вота. Въпреки това, анализаторите на изборите са единодушни в оценките си, че невалидният вот е първа поли­тическа сила в страната, след тази на негласувалите.

Хартиените бюлетини не доведоха до по-висока изборна активност, а напротив, спадът продължава. Това е реакцията на избирателя срещу политиче­ската шарлатания и глупава­та и вяла предизборна кампа­ния, в която кандидатите обе­щаваха всичко - от нови детски градини, асфалтирани улици, нови тротоари и край на „ремон­та на ремонтите“.

За проблемите на трудовите хора,

на малкия човек от край­ните квартали говореше само Ваня Григорова. Нейната побе­да на балотажа щеше да разбие лъжата, че София е предимно синя, дясна и антикомунистиче­ска. Проблемът е, че в Общин­ския съвет на столицата ще доминират представителите на „сглобката“ от ПП-ДБ, „Спа­си София“ и ГЕРБ-СДС. А кой ще спаси София от тези „спа­сители“, които не минава ден да не се ритнат по кокалчета­та? Например Борисов обяви, че няма да подкрепи кандида­та на ПП-ДБ Васил Терзиев. За­щото било по-добре „държавна собственост отколкото Дър­жавна сигурност”. ГЕРБ пред­почитали да загубят София, за да я спечелят отново. А пък лидерът на БСП Корнелия Ни­нова заяви, че се надява Ваня Григорова да се разграничи от обещаната подкрепа на Бо­рисов. Че нали Ваня щеше да е кмет на всички граждани на столицата! Защо да отказ­ва подкрепа извън коалици­ята около БСП, само и само да спечели кандидатът на ПП-ДБ Васил Терзиев? И Нинова ли предпочита ДС? Факт е, че при този състав на СОС един ляв кмет ще работи във враждеб­на среда, при която представи­телите на „сглобката“ ще спъ­ват всеки опит за очовечаване на управлението на града. Но, както всичко друго у нас, така са фалшиви дясното, евроат­лантизмът, народнячеството и либерализмът. Истински са само слугинажът към Запада, корупцията и националните предателства.

И така до следващите избо­ри, до следващата говорилня, до следващото разочарование.

Дали след като 60% от има­щите право на глас не си пра­вят труда да се разходят до ур­ните и машините за гласуване, не си заслужаваме съдбата? Нашата бедност не е природ­но, а социално наказание. По­ложението ни няма да се подо­бри и като попълваме квадрат­чето „Не подкрепям никого“. За­щото „неподкрепата“ е като „некоалицията“ на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС. Сиреч, подкрепа за големите шарлатани. Акак­то пише Стефан Цвайг: „За всяка голяма шмекерия са нуж­ни две неща: голям шмекер и го­лям глупак“.

Ако към момента на из­лизането на този брой Ваня е обявена за победител в кмет­ската надпревара за София, има шанс да не се окажем го­лемите глупаци. Ако не, ще си спомним Ботевото: „В гърди ни любов, ни капка вяра от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди. Свестните у нас считат за луди..“