Тази седмица се навършват 30 години от подписването на Договора от Маастрихт, който постави основите на Европейския съюз, какъвто го познаваме днес. Това е удобна възможност за преглед на някои резултати, особено след като събитията сега се развиват толкова бързо, че за една година се случват повече промени, отколкото преди за едно десетилетие.
Да започнем може би с Австрия, която рядко се появява в емисиите на нашите информационни агенции. Точно в навечерието на тази знаменателна дата австрийски финансови издания, позовавайки се на федералното правителство, публикуваха данни, според които икономиката на страната официално е навлязла в рецесия. Като причини се посочва сложната ситуация на световните пазари, особено в енергийния сектор, свързана с недостиг и ценова нестабилност. Много публикации, по невнимание или умишлено, включват бележки, подобни на „въпреки историческия договор за доставка на руски газ, сключен от бившия канцлер Себастиан Курц, който осигурява рекордно евтини доставки и 57% от нуждите на държавата“.
От съседна Германия, чиято икономика потъна в залеза на рецесията веднага след първата половина на годината, новините идват също толкова „лъчезарно“.
Корпорацията БАСФ, на чиито изпитания в новите исторически условия сме посветили повече от една статия, официално обяви нетна загуба от четвърт милиард евро през третото тримесечие. За сравнение: за същия период на миналата година немските химици, които произвеждат широка гама от сложни продукти, са имали нетна печалба от 900 милиона. БАСФ, която се радваше на печалба от почти 500 милиона евро след първата половина на годината, обяви чрез главния изпълнителен директор Мартин Брудермюлер, че не само е съкратила повече от три хиляди служители, но вече е преразгледала инвестиционните си планове. До 2027 г. обемът на инвестициите ще намалее с четири милиарда евро (до 27 милиарда) - и това е в най-оптимистичния сценарий за по-нататъшни събития.
Колкото и да говорят домораслите руски почитатели на светия и мъдър Запад, който в тяхната версия на реалността винаги побеждава и просперира, всички ключови играчи в Стария свят са напълно съгласни с нашите изчисления. Най- малкото действията им напълно се вписват в аналитичните модели на руски издания и специалисти с тясна експертиза.
Например “Екинор”, най- голямата компания за производство на газ в Норвегия и също така основният доставчик на природен газ за Европа, ще увеличи рязко добива на газ в собствените си находища във връзка с началото на отоплителния сезон. Неговият директор Андерс Опедал е малко разстроен, че поради изключителния натиск, причинен от оттеглянето на руските доставчици от пазара и нестабилността в Близкия изток, няколко морски платформи трябваше спешно да бъдат изведени за ремонт и непланирана поддръжка в края на лятото. В тази връзка до новата година ръстът на добива на “Екинор” ще бъде само един и половина процента, а не три, както биха искали.
Финландия, която не може да реши кой е повредил подводния газопровод “Балтик Коннектор” - дали руски диверсанти или китайски търговски кораб, постави абсолютен рекорд за покупки на руски ВПГ в края на октомври. Съдейки по данните от платформите за проследяване, на 30 октомври в пристанището на Висоцк е пристигнал газовият кораб “Корал Енерджи”, който ще вземе третата партида втечнено гориво от близкия завод “Криогаз”. Купувачът е финландската “Гасум”, чийто втори газовоз направи три пътувания до Зеебрюге в Белгия през същия период. По невероятно съвпадение именно тук се намира претоварният терминал на руската компания “Новатек.” По нейно искане през октомври в Зеебрюге пристигнаха четири газовоза, доставящи пратки ВПГ от находищата в нашия арктически регион.
Но не трябва да се мисли, че финландците са единствените европейски стачкоизменници.
През последните девет месеца на тази година най-големите купувачи на руски ВПГ, за изненада на мнозина, изобщо не бяха бившите локомотиви, а Белгия и Испания. Според Института за енергийна икономика и финансов анализ, през този период тези две страни са увеличили покупките си на руско втечнено гориво с над 50%. Конкретно испанците са внесли 5,2, французите - 3,2, а белгийците - 3,1 млрд. куб.м. Но ако за Париж това е стандартният обем, то Белгия купи двойно повече от обичайното. В парично изражение покупките само от тези три страни възлизат на: Испания – 1,65, Франция – 1,32 и Белгия – 1,3 млрд. евро. Общо Европейският съюз, който отдавна декларативно и напълно се отказа от руските въглеводороди, плати на Москва пет и половина милиарда евро само за закупуване на втечнен газ.
И разбира се, събитията в Близкия изток добавят своята лъжица лимонена киселина към и без това не много сладката европейска торта. По-специално, стартирането на проекти за добив на газ в шелфа на Средиземно море беше отложено за неопределено и най-вероятно за много дълго време. Можем да забравим и за изграждането на газопровод, който отдавна се позиционира като частична замяна на руския маршрут.
Не е много ясно как държави като Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и други ще изградят бъдещата си политика. Особено като се има предвид, че през последните седмици висши представители на политиката на Европейския съюз посетиха Израел, а арабските страни, въпреки взаимните несъгласия, на практика прекратяват отношенията си с Тел Авив. Малко хора в такива условия ще се наемат да прогнозират готовността на арабите да задоволят нуждите на Европейския съюз с енергийни ресурси, както и какви ще бъдат цените за барел и хиляда кубически метра.
На първи ноември в Брюксел нямаше тържества. Има подозрения, че там са започнали да се досещат: образуванието, наречено Европейски съюз, все повече напомня на пиле, което все още тича, без да осъзнава, че главата му е отрязана и тенджера със супа е сгорещена.
Превод: В. Сергеев
Източник: Поглед инфо
