народ! Да живее България!“чайвай! Да живее българскиятвеличие и дух ни зове: „Не се от-великият творец на българскотои погромено и днес Отечество,света, надвесен над посърналотоБога, от небесния балкон надТам, от дясната страна наотчайвайте, братя!“та на българската вечност: „Не секрива и ни завещава формула-България ще пребъде! Дори от-има в думите му и колко вяра, чеслово*. Колко покруса и скръбвото пространно и задъхващоТова е само извадка от него-България“!вее българският народ, да живеевярата си и любовта си: „Да жи-аз извиквам с всичката мощ наИ уверен в несъмнения успех,нени сили”!ти в братски сговор, със съеди-„Не се отчайвай! Вярвай! Рабо-щето, да извикам на моя народ:мата вяра, която имам в бъде-моя жизнен път, поради голя-та й… И мой дълг е в края налаци, пак ще изгрее над живо-България, сега затъмнена в об-нашия хубав народ. Звездата нанашия добър и честен народ, наДа, аз вярвам в бъдещето нане мислех…най-голямата награда. За другалезен на България, за мене бешеСъзнанието, че съм бил по-ламтя за венци…извърших някакъв подвиг, за дамога да очаквам одобрение. НеАз не изпълнявах дълг, за даите песни.И всичко това изразих в мо-душата на целия народ...радвах, аз плаках, аз трептях сне можех да остана хладен, аз севи духом и физически синове, азройски усилия на нейните здра-челото й чрез нечуваните и ге-безкрайната й слава, увенчалаби, на големите й страдания, наочевидец на страшните й бор-щото бяха свещени. Свидетел,Възпях нейните идеали, за-стигане на своите идеали.за своята независимост и за по-води вековна и гигантска борбака сравнително, трябваше даната на словото и макар мал-даде на славянския мир светли-епохи далечни, когато Българияето на нейния минал живот, вй, защото бях пленен от величи-Аз се вглъбявах в историятато бях очарован от нея.жествена хубава природа, защо-Аз прославих нейната бо-бях син на България.се блазним от чуждото, защотовяра и обич към своето, за да неАз насаждах в младите душиобичах.Аз пях за България, защото янапредък, празник на народа…”празник на българския духовен„Този юбилей не е само твой, а еНо един таен глас ми шепнеше:име в тия дни на народна тъга?шум от ликувание около моетоТрябва ли да допущам да се дигаимам ли право да празнувам?открито, аз дълго се питах,народ. И ето защо, нека го кажана кръста, който носи целияти аз съкрушителната тежестдял на човека, да почувствувамкаквито рядко се падат катотам нравствените страдания,дните ми до днес, за да изпи-Провидението продължикоято бе сломена.от жестоката и велика борба, вно, когато още зеят раните йгато България е облечена в чер-едно тържество в моя чест, ко-твувам дълбоко развълнуван наза отечеството часове. Присъс-писателски юбилей в скръбни„Празнувам своя 50-годишенмен ще расне над прахът“?!българска душа, когато „трева идумите му, разтърсващи всякасвоята кончина, как ще отекватдух, по-малко и от година дотой, първенецът на българскиясила да говори. Дали е съзнавалсена България, намира в себе сидаде духовния образ на възкре-заради това, поетът, който съз-зерия и мъка, но може би тъкмо„НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ! ВЯРВАЙ!”БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКОwww.zora-news.comЦена 2 лв.брой 4031 октомври 2023 г.Вторник,(XXXIV)Година XXVIСофияНЕЗАВИСИМ НАЦИОНАЛЕН СЕДМИЧНИКГ. С. Раковски: „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини!“ВЕСТНИК „НОВА ЗОРА“ Е ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА В. „ЗОРА“, ИЗЛИЗАЛ ОТ 14 МАЙ 1990 Г. ДО 16 ЮЛИ 1996 Г.НОВАISSN 1310-8492ЗОРА Е !Народът ни е потопен в ми-клаузи в т.нар. мирен договор.ни при налаганите репарации ина бойното поле, са безмилост-Антантата, заради поражениятако на победените! Страните отстарите български предели. Гор-руджа, които търсят подслон вжанците от Македония и Доб-тешимо. Стотици хиляди са бе-знаме Отечеството скърби неу-гария. Без нито едно плененоност решава и съдбата на Бъл-бена от тях битка, която всъщ-Добро поле – единствената загу-на, при Каймакчалан и дори приДойран, при Завоя на река Чер-са нечуван героизъм и воля притогава Европейска. Показалита световна война, наричанапо бойните полета на Първа-воини са оставили костите сиНад 140 хиляди български- на 27 ноември 1919 г.крушаващия Ньойски диктатвестта за подписването на съ-балкона на неговата къща приност, плакала неутешимо подби същата софийска обществе-тралните балкони. Това е можехората, изпълнили залата и теа-отеква в покрусените души наму, като на библейски пророк,и енергия на думите. Словотомината по патриотичен зарядпламенна и мъдра реч, ненад-Вазов държи забележителнакойто днес носи неговото име,тържеството в Народния театър,нуван от народната почит наВисок, изправен и развъл-и званието „Народен поет”.тор, той получава официалнобългарски духовен триумфа-картини, барелеф, като все-богинята на победата, ордени,лира, сребърна мастилница сс лаврови венци, сребърнарил и Методий”. Тогава, наредрия - „Св. св. равноапостоли Ки-шия орден на Царство Бълга-нето на Иван Вазов с най-вис-ха 103 години от награждава-24 октомври т. г., се навърши-ното от народните будители, нарин дата на почит към сътворе-ващата и важна за всеки бълга-Само седмица преди вълну-Вазов и неговото дело?такъв празник без паметта занима е възможноните будители. Номе Денят на народ-На 1 ноември чества-