Една неделя преди местните избори и без никаква връзка с тях според управляващата некоалиция, евроатлантическото мнозинство се изпокара, уверявайки в същото време избирателите, че мисли само за тяхното и на България добруване. При това участниците в междупартийните крамоли се държаха така, сякаш никога по-рано не са управлявали. На техния жабешки хор пречеха само опозицията и президентът Радев, наложил вето върху промените в Закона за енергетиката, предвиждащи излизане на битовите потребители на либерализирания пазар за електроенергия. ПП-тата дружно се заоправдаваха, че така изисквала ЕК.
Факт е, че след Зелената сделка тази „революция“ ще направи бедните още по-бедни и зависими от държавната и европейската бюрокрация. Както е факт и, че такова посегателство се предприема за първи път в цялото ходене през пустинята на българския преход към плуралистична демокрация и пазарна икономика. Цената на тока в най-бедната по доходи, но не и по собствено производство на електричество страна-членка на ЕС, е истинска бомба с часовников механизъм готова да взриви всяко правителство. Какво остава за кабинета Денков-Габриел, в който няма грам взаимно доверие между съставляващите и подкрепящите го партии и коалиции? Това се заявява публично както от премиера академик Денков, така и от съпредседателите на ПП- ДБ Кирил Петков и Асен Василев, плюс „лидера“ на ГЕРБ Бойко Борисов и негласния председател на ДПС Делян Пеевски, спрямо когото Николай Денков изглежда като съгрешил ученик. Да не говорим за мизерното обществено одобрение на целия този заченат в грях кабинет и това на неговите архитекти. Поради този дефицит на доверие, съвместното им управление наподобява на приказките, в които се надлъгват Хитър Петър и Настрадин ходжа. Едва прекратили концесията на „ЛУКойл“ върху пристанището „Росенец”, и ПП-ДБ побързаха да пробутат през икономическата, вместо през енергийната комисия в НС, гласуваната и от спящата пленарна зала дерогация за руския нефт. Докато от ГЕРБ контрираха отнемането на въпросната концесия с предложение за прехвърляне на наша територия на всички складове за горива на компанията, президентът Радев наложи вето върху измененията в Закона за енергетиката, касаещи излизането на битовите потребители на свободния пазар за ток. Понеже в същия закон е и дерогацията за вноса по море на руския петрол, съдружниците в престъплението се изпокараха кога да се гласува срещу президентското вето: преди или след местните избори. В сряда икономическата комисия отхвърли ветото, но отхвърлянето му и от парламентарната зала увисна, заради заканата на ПП-ДБ, „Възраждане“ и ИТН да не участват в гласуването и то да се провали, заради липсата на кворум. Обяснението на ПП-ДБ е убийствено по своето безочие: да не се използвал, санким, пленарният ден за предизборна агитация. Сякаш в продължение на месеци управляващи и опозиция се занимават с нещо различно от това да примамват избирателите, докато МВР лови купувачи и продавачи на гласове или изборни туристи в циганските махали.
Председателят на енергийната комисия Делян Добрев сподели от телевизионния екран как е проспал прокарването на дерогацията в парламентарната зала, но призна и че в ГЕРБ гласуват така, както им нареди Борисов. Освен това Добрев подхвърли още, че по жълтите павета се носят слухове за „някакви 5 милиона лева на ден“, получавани от ПП-ДБ за „обгрижването“ на „ЛУКойл“ и Русия посредством издействаната от Кирил Петков в Брюксел дерогация. Ако тези пари не отивали в частни джобове, бензинът щял да поевтинее със 73 стотинки на литър. А министърът на финансите обяви едва ли не за свършен факт прибирането от компанията на 500 млн.лв. Дори заговори за 1,5 млрд. лева. След опитите на Кирил Петков да „продаде“ една чужда компания в САЩ, уйдурмата на Василев не може да учуди никого. Що се отнася до разменените обвинения между партньорите в сглобката за неплатените от „ЛУКойл“ данъци в размер на милиарди, ГЕРБ и ПП са еднакво виновни. С тази разлика, че ГЕРБ управляваха 12 години, а ПП - два пъти по 7 месеца. Едва последното служебно правителство на Румен Радев успя да накара компанията да плаща данъците си тук и така измъкна от нейните свръхпечалби към 100 млн.лева. Струва си да цитирам казаното от депутата от ПП- ДБ Ивайло Мирчев: „Трогателно е, че онези, които плющяха карти и пиеха уиски с ръководителите на „ЛУКойл“ са се загрижили да намалят руското влияние в България“. Очевидно у нас и евроатлантизмът, и русофобията са фалшиви като уискито на Цар Киро! С такъв „актив“ нито ПП-ДБ, нито ГЕРБ-СДС трябва да припарват до властта, но вероятно и този път козовете са наредени от Посолството.
Впрочем, колкото и нисък да беше процентът на участвалите във вота на 29 октомври, каквито и да бяха резултатите от проведените местни избори, всеки от участниците щеше да ги обяви за успех. В краен случай, ще стоварят вината за провалите на хора като Антон Хекимян, бившият шеф на новините на „независимата“ Би Ти Ви. Как така човекът, който според собствените му думи е задавал най- острите въпроси на Борисов, се оказа кандидатът на ГЕРБ за кметския пост в столицата? Дали го натресоха, за да не операт пешкира сами, или той ги излъга, че и магаре да вържат, ще бъде избрано за кмет? Дали и размяната на удари около дерогацията на руския петрол, намеренията за вдигане на транзитните такси по газопровода „Балкански поток“ и други, не са част от сценария за заблуда на обществото, че правителството на Денков-Габриел отстоява националните интереси?
Ефектите от последната авантюра вече се проявиха чрез негативната реакция на Сърбия и Унгария, а Северна Македония направо заплаши да ни съди за нанесени вреди. Да не говорим как безславно завърши визитата на премиера Денков във Виена, където трябваше да изложи аргументи, защо е по-добре България и Румъния да бъдат приети в Шенген. Този път министърът на вътрешните работи на Австрия и канцлерът Карл Нехамер поляха бледоликия ни премиер с хладка вода, като му обясниха, че Шенген първо трябва да се реформира, преди да се разшири. Това, а не мигрантският поток, който продължава да тече през турско- българската граница, било причината да ни държат извън „Обетованата земя” Шенген. Само в Нидерландия смятат, че причината за тяхното вето е корупцията и липсата на върховенство на закона в двете балкански съседки.
Но, докато Румъния плаши да съди Австрия за пропуснати ползи, нашият премиер кани нидерландеца Марк Рюте да дойде и види с очите си, как героично браним източната граница на ЕС. Ами ако дойде и срещне някоя „самокатастрофирала“ линейка или полицейска кола, пълна с полузадушили се нелегални мигранти? Да не говорим, че и насред София може да се натъкне на тълпи нелегални мигранти, гледащи към Западна Европа. Страна, в която премиерът се моли на една рафинерия да плати 500 млн. лева, а от ръководството на фирмата отговарят, че изрядно си плащат данъците, заслужава ли доверие да стане член на Шенген и на еврозоната?
Когато съпредседателят на ПП Кирил Петков заплашва Австрия, че ще й отрежем доставките на природен газ, какво й остава, освен да продължи своята опозиция срещу приемането ни в Шенген. Учудващо е, че нашите пишман политици не познават реда, по който се променят клаузите на международен договор, като този за преноса на газ по „Балкански поток“, или по-точно продължението на „Турски поток“. Съгласно турското законодателство, всеки енергоресурс става турска собственост, щом влезе на турска земя. Ерго, по „Балкански поток“ тече турски, а не руски газ и всякаква промяна на транзитните такси трябва да се договори с турската страна. Същото се отнася до споразумението с БОТАШ за втечнения газ, сключено от служебното правителство на Румен Радев. Както няма шанс до края на този декември България да бъде поканена в Шенген, така няма шанс да минат новите транзитни такси или през 2025 г. да ни приемат в еврозоната. Взаимните обвинения в корупция и предаване на националните интереси, които некоалиционните партньори си отправят като добър ден, няма да ускорят процеса на нашата евроинтеграция. Нито пък ще намалят руското влияние в България, колкото и да ни натиска Посолството.
Смайващо е все пак безочието, с което премиерът Денков уверява, че на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ в интервал от 2-3 години ще бъдат завършени 7-ми и 8-ми блок с технология от американската „Уестингхаус“. Нали според Мартин Димитров АЕЦ „Белене“ не ни трябваше, понеже електропотреблението намалявало? Как става така, че двата реактора за АЕЦ „Белене“ не са ни нужни и ще ги продадем или подарим на Украйна, а пък само за да решат от „Уестингхаус“ дали могат да построят двата нови блока в АЕЦ „Козлодуй“ сме им превели авансово милиони? Къде по света „Уестингхаус“ е построил ядрени инсталации? Напомням, че тази компания се беше обединила с японската „Тошиба“, но съвместното начинание фалира. Само у нас управляващите могат да си правят такива експерименти, за които не те, а народът ще плаща.
