Нова Зора

В продължение на столе­тия евреите бяха изтласк­вани от западна Европа на изток, от Испания към Полша, Украйна и Белорусия, до­като преди около 200 години зна­чителен брой от тях се установи­ха в пределите на Руската импе­рия, присъвокупила за пореден път размирната Полша.

Това насилствено преселение от гъсто населената Европа в на­шите безкрайни простори ста­на нова съдба за много евреи в света. В Русия те разпериха кри­ла, задишаха с цяла гръд и казаха дума своята дума. Самата Русия също немалко спечели от това, защото, ако разглеждаме евре­ите като ценен интелектуален ресурс за цялото човечество, то в началото на ХХ век Русия имаше на свое разположение половината от този планета­рен ресурс.

Съществува и досега необ­яснен поразителен контраст между местната потиснатост на евреите, изтласкани в покрайни­ните на Австроунгария и Пол­ша и всичко това, което се слу­чи с евреите в Русия. „От фе­номенално страхливи хора, ка­квито бяха почти всички евреи преди 30 години, се родиха хора готови да жертват живота си за революцията, станали атен­татори, убийци и разбойници“ - пише в спомените си граф С. Ю. Вите. Този феномен има следно­то обяснение: Един път попад­нали сред нас, евреите се „руси­фицираха“ (порусиха) и започ­наха да приличат на нас.

Станали като руснаците и за­селили се в руските градове, ев­реите започнаха да надигат глава, научиха се да прилагат всевъзможни мурафети и на тези мурафети научиха и нас. След това нашите евреи спре­тнаха за себе си и за нас руската революция. Ако някой е готов да спори за това простодушно обяснение на Великата, че и Ок­томврийска революция, която ние сме свикнали да отбелязва­ме през ноември, то аз веднага бих се съгласил с него. Наистина, не само евреите извършиха ру­ската революция. Сред револю­ционерите имаше и твърде мно­го руснаци. Само че след револю­цията на власт дойдоха болше­виките. Списъците на членовете на първите правителствени ор­гани са публикувани в много из­точници и се оказва, че руснаци­те в тях са малко на брой. А ев­реите – много! Така че нека при­емем, че руската революция са извършили руснаците, а след това евреите просто са дошли на власт. Нашата история може да понесе и такава версия.

Безсмислено е да се гневим на руските евреи

за руската революция. Ре­волюциите по цяла Европа и не само в Европа са се подгот­вяли и провеждали главно от евреи по простата причина, че това е единственият начин да бъдат изместени от техните управници и те да заемат тях­ното място. На бара на истори­ята за евреите не е предвидено място. И евреите инстинктивно се насочват там, където властта отслабва. Революцията е тях­ната технология за взимане на властта.

Можем и трябва да обвиня­ваме руското дворянство, кое­то проигра своята империя пет минути преди победата в Пър­вата световна война. Нашето дворянство, след столетия на блестящи военни победи, из­веднъж се оказа неспособно да воюва и да побеждава. Офи­церските полкове на ген.Дени­кин бяха лебедовата песен на войнската доблест на руските дворяни. Тези полкове загубиха гражданската война със собст­вената си въоръжена сволоч, во­дена от „военни специалисти“ – също руски офицери.

Впрочем, поражението за­почна много по-рано. Самоуве­рена в себе си и в своята несъкру­шима сила, руската аристокра­ция проспа руската револю­ция. „Печорини“ и “Обломовци“ бяха станали толкова лениви, че не успяха да направят нищо с групичката постоянно враж­дуващи помежду си болшеви­ки, бъбривци и фантазьори, които подобно на клошари шета­ха по цяла Европа и удивляваха ситите и спокойни европейски социалисти с безмисления си ентусиазъм и желание да про­менят дивата и огромна Русия.

Болшевиките дошли на власт в Русия след това десет­ки години успешно изтреб­ваха руски дворяни по целия свят, убиваха всеки потенциа­лен вожд на Бялото движение още преди да е надигнал глава. А царските генерали не съумяха навреме да откъснат главите на тази групичка кресливци, в за­щита на които никой нямаше да си мръдне пръста.

След революцията летописците и певците на Бялото движение

дълго стенеха и тъгуваха колко добри и благородни са били. И колко зли в сравнение с тях са болшевиките. Това е лъжа, защото, господа Галици­ни и Оболенски, вие си раздава­хте патрони чак когато комиса­рите бяха отвели в кабинетите всички ваши момичета. По-ра­но трябваше да раздавате па­троните! Вие бяхте лениви, вие сами се бяхте приспали с ваши­те „съборности“ и „народности“, без да виждате света около вас. Нашите „русифицирани“ ев­реи съумяха да победят в Граж­данската война нашите раз­вратени и неуместно европеи­зирани дворяни. Това е безспо­рен исторически факт, който е повратна точка както за ис­торията на световното еврей­ство, така и на руската исто­рия. Да, евреите спечелиха на тяхна страна огромната маса от нашия въоръжен плебс. И не само ги привлякоха, но и успяха да се справят след това с най- дръзката и най-суровата в све­та пасмина.

Бяха ли сънували някога троцкистите – Бронщейни, че ще предвождат стохилядни ар­мии, че ще екзекутират стоти­ци членове на царското семей­ство, че ще вземат за заложни­ци най-богатите хора на най- богатата страна в света и после ще ги разстрелват като гълъби, че ще изтребват православни­те попове като побеснели въл­ци?

Не, жизненият опит на тех­ните деди можеше да им помог­не единствено за живуркане в еврейските гета на Лодз и Кра­ков. В постоянно очакване на поредния погром, задавайки си с чувство на виновност въпроса: „Дали не им омръзнахме?“

В Русия огромната маса от евреите, а не групичка Ро­тшилди, успяла да се сроди с английската кралска фамилия, придоби нов опит извън гето­то. Нещо подобно след това се случи в САЩ и накрая в Изра­ел. Но без руската революция нямаше да има нито днешните Съединени щати, нито Израел.

Всъщност не сама по себе си руската революция, а спече­лената Гражданска война, коя­то унищожи руското дворян­ство, стана преломен момент за цялото световно еврейство. Неговата преобладаваща част, съсредоточена на територия­та на бившата Руска империя, зае мястото на руската аристо­крация и един път постигнала това, започна бързо да се про­меня.

Но кръвопролитието в кое­то се превърна Гражданска­та война в Русия, надхвърли всички очаквания и съветски­те евреи заживяха с непреодо­лим страх от възмездие и мъст. Но в 20-те и 30-те години едва ли някой от съветските евреи пре­селили се от украинските, бело­руските и други градчета в ко­муналките на Москва, Петер­бург и Киев, можеше точно да каже

кой и как ще им мъсти.

Както може да се види от днешната историческа дистан­ция, очакването за мъст е било преувеличено и неоправдано. Руснаците изобщо не са склон­ни да отмъщават – тяхната душа е твърде широка! И до­като оцелелите в Гражданската война дворяни започнаха при­лежно да карат такси в Париж, изконната Русия на мужици­те се учеше да чете по съветски буквари, в които думата „Ле­нин“ беше поставена преди ду­мичката „мама“. За руския му­жик еврейският въпрос беше недостъпен, както е недостъ­пен и днес.

Но страхът препълваше чувствителните души на на­шите евреи и това е разбира­емо. Техните дядовци и баби от близкото минало не бяха виж­дали нищо сравнимо с Граж­данската война в Русия и пос­ледвалите я експерименти от рода на колхозите и петилет­ките. Техните предци никога не бяха ставали червени генера­ли, министри, комисари, про­летарски поети. И нашите ев­реи направиха една историче­ска крачка както за тяхната, така и за нашата съдба. Те ста­наха наши окончателно и без­възвратно. Смесиха своята кръв с нашата кръв, с което наруши­ха своя най-важен закон, защо­то престанаха да бъдат евреи. Нека напомним, че за това кръ­восмешение първи открито ги призоваха отначало Ленин, а после и Сталин.

Браковете между евреи и славяни започнали веднага след революцията, станаха обичайно явление. Страхът от възмездие за пролятата кръв караше на­шите евреи да се отказват да имат чисто еврейско потом­ство, защото не вярваха, че то ще оцелее. Особено след като в Германия дойде Хитлер и от­кри концлагерите. Нашите ев­реи разтваряха своите отлежа­ли в хилядолетна изолация гени в нашата дива, гореща кръв. И за няколко десетиле­тия се получи това, което има­ме сега.

По разни оценки ние има­ме от 20 до 25 милиона славя­ни и представители на други народи на Русия с примес от еврейска кръв. Това важи за всеки седми или шести руснак от преброените 150 милиона жители на Русия. А в Украйна и Белорусия може би за всеки пети. При това голяма част от тях не подозира, че в жилите им тече еврейска кръв. Главно от евреи и от потомци на сла­вяно-еврейското кръстосва­не се състоеше гражданство­то на Москва и Ленинград, до момента, когато нашите евреи бяха призовани да се върнат в библейските места.

След унищожаването на ев­ропейските евреи от Хитлер основната маса евреи остана в две страни: СССР и САЩ. При това американските евреи също интензивно смесваха своята кръв и преставаха да бъдат чисти евреи. Кръстосването стана не­избежно. И в Русия, и в Америка преставаха да важат условията, които векове наред бяха дър­жали евреите заедно и ги бяха предпазвали от разтваряне в кръвта на други народи.

Ето в този момент изникна Израел.

Причини и смисъл за създа­ване на еврейска държава могат да се намерят много. Но воде­щият и най-главен смисъл беше да се прекъсне разтварянето на евреите в света! Сионските мъдреци бяха разбрали главно­то и то правилно. Само воюва­ща еврейска държава-армия, в пръстен от враждебни ара­би, предлага необходимите ус­ловия за запазване на евреите като народ. Може да се каже, че хитрите евреи уредиха за себе си едно ново местенце с размерите на Израел, нападнаха всички­те си съседи и заживяха в оч­акване на погром. Но вече до­бре организирани и въоръже­ни до зъби.

С какви хора бе заселена държавицата Израел? С децата на Ротшилд и Дюпон? Изобщо не. Заселиха я с нашите съвет­ски хора, закалени в граждан­ската война, сталинските чист­ки и суровата руска природа. И тук сионските мъдреци не сбър­каха. Без нашите евреи в Израел и трева нямаше да никне.

Тогава, през 1967 г., след странното настъпление на ара­бите към Израел на руски тан­кове, се роди този знаменит анекдот за двамата евреи в Москва, които си шепнели: „Ти чу ли как нашите опердашили „нашите“?

Ако днес си зададем въпро­са „Какво крепи нашите евреи в Израел?“, то най-изчерпател­ният отговор би бил: „Тяхно­то велико минало във великия Съветски съюз“. Да, в нашата съветска държава нашите ев­реи, само за 2-3 поколения, от регионални провинциали се превърнаха в управляващи на цяла империя. Смесили своя­та кръв с нашата те станаха силни, смели и агресивни. Да, именно при нас те поеха от на­шия дух и от духа на нашите предци. И всичко това прене­соха със себе си в библейските места.

Кой от евреите си дава смет­ка днес, че тяхната военизира­на теократична държава не е нищо друго, освен опит за съз­даване на нови поколения ев­рейски елит? Кой от тях се за­мисля за факта, че еврейски­те мъдреци, осъзнавайки на­растващия виртуален размер на нашия свят, са ги постави­ли там за да опазят люлката на главните световни религии, на базата на които са се развили най-силните човешки цивили­зации?

Кой от тях разбира, че ми­товете са най-устойчивото и най-главното, което хората имат? Че войните за Божи гроб кръстоносците са започнали пре­ди 1000 години, когато са разбра­ли, че притежаването на свети­нята дава власт над духа.

Власт над миналото и бъдещето.

Впрочем до Израел достиг­наха по-малко от половината евреи напуснали СССР. Основ­ната част от емигрантите, с всич­ки техни правилни и неправилни доводи, се добраха до Америка. Четох, че един чиновник от аме­риканското посолство, изпадай­ки в истерия, неотдавна закре­щял на един от нашите, който бил недоволен от бавното оф­ормяне на документите му: „Аз не искам вие да заминавате за моята страна!“ Човекът бил със слаби нерви. Напразно реагирал така. Нашите хора отдавна бяха пристигнали в неговата страна и то в такова количество, което в близко бъдеще обещава нова ка­чество.

Казват и то доста настоятел­но, че когато избирали техния последен президент (в 2000 г., б.пр.), там се навъртали наши­те хора, с наши пари и то съв­сем не малки. Триумфът на Буш-младши, с превес от ня­колко стотин гласа, подозри­телно намирисва на изборите на вечния президент Илюм­джинов в демократична Кал­микия.

Оценките за броя на на­шите евреи, промъкнали се в американския рай, са различни. Възможно е те да са повече от два милиона. За хилавата Аме­рика и по-малко стигат. Оцен­ката за качеството на нашите евреи е още по-висока – с тях пристигна и многоброен чис­то руски елемент, сякаш спе­циално създаден от природата за процъфтяване в американ­ския бардак.

Оядените американски евреи

с презрение оплюваха н а­шите гладни, но избрали свобо­дата евреи и високомерно ги об­виняваха: „Ти защо бе, сукин сине не си на Голандските възвише­ния, с автомат в ръка? Тебе те пуснаха за Израел, не за да при­пълзиш при нас.“ На глухото ръмжене на нашите „А ти бе, му­тро жидовска, защо не си в Изра­ел?“ американските евреи, както можеше да се очаква отговаряха така: „Ние се откупихме, казваха те, ето чековете и квитанциите. Ние заплатихме, за да можеш ти да защитаваш нашите идеали. А ти бедни сукин сине, заплати ли?“

Нашите стискаха зъби, пре­глъщаха обидата и се ожесто­чаваха. Сами си създадоха и ус­троиха гето в Ню Йорк с името Брайтън бич. Седнаха в техните груби таксита и започнаха свои­те дребни гешефти. Но затаи­ха в себе си голяма обида. Както на времето в махалите на Жме­ринка.

Революцията продължа­ва. Това са нашите нови коми­сари в кожени тужурки. Някъ­де между тях растат бъдещите Троцки и Дзержински. И теж­ко на високомерните богата­ши от Ню Йорк, които ги оби­диха. „Който ни обиди, той бял ден няма да види!“ Такива прос­ти неща им казва руският пре­зидент, а те изобщо не го раз­бират.

Ние ще ги прекараме, защо­то говорим искрено, разбира­емо и открито за своите плано­ве. А те изобщо не вдяват това.

Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ