Нова Зора

Даниела Големинова: Дру­гата важна тема, която сле­дим – Конфликта в ивицата Газа. Израелската армия зая­ви, че се готви за безмилостни атаки срещу „Хамас”. Според палестинското Министерство на здравеопазването броят на жертвите в Газа вече надхвър­лят над 5000. Две израелски жени бяха освободени от „Ха­мас”, но групировката продъл­жава да държи още над 300 за­ложници. Френският президент Еманюел Макрон пристигна в Тел Авив, за да се срещне с изра­елският премиер Бениамин На­таняху и други израелски ли­дери и засвидетелства подкре­пата на Франция. Русия пре­дупреди, че увеличаването на военното присъствие на САЩ в Близкия Изток увеличава риска от нарастване на напрежение­то между Израел и „Хамас”.

По темата ще говорим с ге­ополитическия анализатор доц. Валентин Вацев.*

Дипломатическите совал­ки ще свалят ли напрежението? Ще се стигне ли до примирие в Близкия Изток?

Валентин Вацев: Вероятно ще се стигне. Но няма да бъде благодарение на дипломатиче­ските совалки, а благодарение на обективната логика на про­цеса на израелско-палестин­ския конфликт. Тъй като време почти не остана ще трябва да го­ворим само с ключови фрази. Ще започна с това, че съм край­но недоволен от начина по кой­то българските медии за поре­ден път потънаха във водовър­тежите на военновременна­та пропаганда. А трябва да се разглежда този конфликт в кул­турно-исторически контекст. Вместо това медиите, не само при нас, но и в целия свят, се за­нимават само с броене на жерт­ви, с разрушения и бомбарди­ровки. Това не е ефективен път за ориентация в проблема. Зна­чи можем да започнем съвсем грубо от обективното начало на процеса.

На 7 октомври започна офанзивата на „Хамас”, коя­то беше успешна, защото на 10 октомври Саудитска Ара­бия се отказа от процеса за сключване на т.нар. Авраа­мически споразумения. Без да знаем нищо за тези споразуме­ния, а никой не казва нищо на българите за тях, ние не можем да разберем същината на кон­фликта.

Авраамически споразуме­ния, под това се има предвид една инициатива на бившия президент Тръмп да сключи система от договори между Израел и ключовите ислямски страни, чрез която система от договори да се реши един път завинаги, за вечни време­на, проблема на Израел с па­лестинците. Саудитска Арабия влезе в този договорен процес и единствено Техеран предупре­диха, че успехът на Авраами­ческият процес ще бъде нож в гърба на Палестинското дви­жение.

На 7 октомври „Хамас” на­падна Израел по един характе­рен за тях начин – те са си таки­ва. И три дни по-късно Саудит­ска Арабия прекъсна прегово­рите. Това е мат за президента Байдън, който очакваше чрез успеха на тези аврамаически споразумения и главно спора­зуменията между Израел и Са­удитска Арабия, да реши про­блема с изборите. След като е спрян авравмаическия процес Байдън не може да се обърне за подкрепа към многомили­онните американски маси от американски евреи. Т.е. това е шах и мат в един ход.

В момента „Хамас” се върна в тунелите под Ивицата Газа и там очаква бомбардировките. Това е победа.

Всичко останало е пропа­ганда, която разбира се върви за простолюдието. А ако човек иска да се ориентира в същина­та - това е същината. Провалът е успешното торпилиране на авраамическите споразуме­ния.

Второ. Когато говорим за „Хамас” трябва да помним не само тяхната склонност към те­рористични актове, но и тяхна­та същност.

Тяхната дълбинна приро­да. „Хамас” - това са мюсюл­манските братя. Когато гово­рим за „Хамас” трябва да пом­ним, че това са ислямиските модернисти, които влязоха в голямата политика в началото на 20 век. Корените на тази иде­ология водят към Великобри­тания. Към епохата на големите геополитически проекти на Ан­глия.

Би трябвало да обърнем внимание на названието на цялата операция на „Хамас”. Това не е дъждът или навод­нението на Аллах. Това е „ту­фан” „Ал акса”, което означа­ва потопът Ал акса. Според идеолозите, или стратезите на „Хамас”, тази операция разде­ля цялата история, както по­топът разделя човешката ис­тория, на допотопна и след­потопна. Това е инициатива, която имаше за цел да удари и успя ефективно да удари дяс­ното правителство на Изра­ел и далечния стратегически замисъл на Мюсюлмански­те братя в лицето на „Хамас”, това е удар по дълбинната ционистка същност на днеш­ното израелско правителство – там те също са успешни. Като на този етап големият победи­тел от този конфликт е Иран, който придоби загубената от Израел стратегическа иници­атива. Иран сега е мениджъ­рът на този процес. Подози­рам, че заедно с Русия, защото тези неща не можеха да станат в този ред и смисъл без някакво дискретно руско вдъхновява­що участие.

И накрая, за да завършим тази тема, защо са толкова ак­тивни наистина американ­ските всестранни дипломати­чески усилия в тази част на света? Защото, ако Байдън не успее да овладее процеса и ако не успее да внуши на всички участници, че процесът тряб­ва да се деескалира, успокои, или замрази, той губи прези­дентските избори. Това е ясно­то мнение на ръководството на американската демократиче­ска партия. На този етап бит­ката завършва с 3:0 за „Хамас”, като нулите са в американска­та дипломация. Те са объркани. Неслучайно Байдън извика два самолетоносача в тази част на онова море, като всички разби­рат, че самолетоносачи в този процес не са необходими. Те са само за създаване на военна ви­димост.

Процесът може да завърши така, както е започнал. Аз про­дължавам да не съм сигурен, че „цахал” – израелските въоръ­жени сили ще влязат в рамки­те на сухопътна операция на територията на Газа, просто, защото от Иран за трети път предупреждават, че това ще включи „Хизбула” във военни­те действия. А това е крайно не­желано за основните играчи в тази част на света.

Д.Г.: Да. Засега сухопътна­та операция се отлага, заради ”лоши атмосферни условия”. Но виждаме, че дипломатическите усилия, дипломатическите со­валки също отлагат началото на офанзивата.

В.В.: Да. Американската цел е процеса да се капсулира, замрази, деескалира, за да мо­гат що-годе успешно да проте­кат американските президент­ски избори. На този етап Дър­жавният Департамент на САЩ изпусна инициативата в Близ­кия Изток. На този етап истин­ският стратегически победител това е Иран. И аз подозирам, че в известен смисъл там може да се намери и „сянката на Кре­мъл”. Но това вече го казвам не­уверено, защото звучи конспи­рологически.

Д.Г.: Събитията в Израел пренасочиха фокуса на внима­нието на световната общност. Украйна остана на по-заден план. Войната в Газа усложнява ли битката за Украйна?

В.В.: На пръв поглед да, на втори, не. Украйна си продъл­жава със същите вяли небър­защи темпове. Аз мога да опре­деля своите очаквания за близ­кото бъдеще на тази война. САЩ имат достатъчно ресурси да продължат да подкрепят тази война. Но проблемът е главно в руската страна. Русия има сили да добута тази война до военно­техническа победа. Русия има сили да победи военнотехни­чески. И ще победи.

Но не войната, а мирът е големия проблем на Кремъл. Големият проблем на Руската федерация е как ще се осъз­наят и как ще се обмислят ре­зултатите от военната победа на руските въоръжени сили? Трябва да се каже ясно и без ув­ъртания, че все още в Русия се решава проблема за власт­та. Битката между олигархич­ния капитал, който поддър­жа много позиции и в елита, и в ръководството на страната, и във финансовия контрол в ру­ската държава, от една страна. От друга страна, това е руски­ят военнопромишлен ком­плекс, който усвоява все повече и повече нови позиции, което дава възможност да очакваме в близкото бъдеще, към края на войната, към края на другата година - най-късно, да се поя­ви нова система от нови ели­ти, нови отношения, нова мо­тивация, ново инвестиране, ново държавно ръководство и нова форма на държавно- политическия живот.

Битката е между военноп­ромишления и цивилно-про­мишления комплекс в Русия, който импулсира войната в Ук­райна и олигархично-финан­совите глобалистични кръго­ве, които продължават да са до­бре окопани във върховете на ру­ската финансова власт. Тъй като това положение е междуцар­ствие и междувластие, не може да продължи дълго така - ще за­върши с военна победа в Ук­райна, което повтарям. Не тя ще създаде големия проблем на Ру­сия, а начина на осмисляне на военната победа на Русия. Кой в края на краищата ще побе­ди в руския политически дву­бой – руската олигархия, коя­то дърпа Русия към дъното или руския военнопромишлен комплекс, който се чувства все по-уверен и все по-властен в управлението на руската дър­жава?

От тази гледна точка си стру­ва да се разглежда украинска­та война. Трябва да помним, че там воюват и тези, и онези, със своите различни цели и наме­рения. А колкото до въпроса за военнотехническия аспект - да. Русия ще добута войната до победа. Толкова повече, че ръко­водството на украинската стра­на е дестабилизирано и аз очак­вам в близките три месеца мно­го сериозни промени, тъй като един много интересен украин­ски политик, според мен, мно­гократно по-умен от Зеленски, е на подстъпите на властта. Това е Олекси Арестович, кой­то напоследък говори много ин­тересни неща и те са интересни, обещаващи за бъдещото раз­витие на този конфликт.

Д.Г.: Да хвърлим поглед и у нас. Как ние стоим на фона на тази променена среда за сигур­ност?

В.В.: Ние не стоим, а лежим. Ние се занимаваме със „сглобки”, с „хапки”, с надлъгвания по въ­просите на дерогацията, с без­крайните витиевати разсъж­дения на политици от вида на Лорел, как те не са виновни и трябва да им се благодари за всичко.

България е затънала във всекидневието на своята все­кидневна политика и около го­лемия проблем какво е „сглоб­ката” и какво тя не е. От гледна точка на нашата сигурност ние зависим от един процес, който е далече от нас. Гледано от днес и някъде до средата на ноем­ври във Вашингтон реалните властници, реалните собстве­ници на властта – това е аме­риканската дълбока държа­ва, трябва да реши бъдещето на украинския конфликт. Въз­можни са два пътя.

Единият е ескалация на во­енния конфликт, което означа­ва разпространяване на конфли­кта в акватория на Черно море и въвличането на България с нейните така да се каже въоръ­жени сили, военноморски сили в този конфликт. Това означа­ва въвеждане на военно поло­жение, изгонване на всякак­ви досадни журналисти оттам, където ще пречат.

Д.Г.: Чакайте, министърът на отбраната Тагарев казва, че България не участва…

В.В.: Боже, мой. Нима вие се отнасяте сериозно към минис­тър Тагарев? Той всеки ден не знае какво ще каже на утреш­ния ден. Впрочем аз не разбирам защо толкова го намразиха. Той е напълно безобиден чо­век, от когото не зависят него­вите думи. Той е временна кар­тонена фигура. Не бива да се за­нимаваме с неговата личност.

Едното очакване е ескала­ция на войната, която включ­ва България в тази война не толкова със собствени въоръ­жени сили, колкото с участие от логистически тип. Другото развитие е още по-просто. Зам­разяване на украинския кон­фликт. Оставане на днешното българско състояние в статук­вото му. Такова, каквото е сега и пренасяне на целия ресурс и цялото американско геополи­тически внимание върху съд­бовните и фаталните проце­си в Тайван и в Югоизточна Азия.