Бойчо Дамянов: Какво се е променило до сега и в какви исторически срокове могат да се очакват някакви по-съществени промени в световния ред?
Вернер Фаслабенд: Целта бе ясно обявена на срещата на високо равнище на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР) през август т.г. в Йоханесбург - излизане от обвързаността с американския долар и отказ от ролята му на световна валута. Тази негова функция, наред с военния потенциал на САЩ, са основните инструменти за осъществяването на американската хегемония и доминиране в света. В случая БРИКС сериозно разклаща ролята на САЩ в световните политически и икономически дела.
Това преди време го изживяхме в доста осезателна форма в ЕС, когато бе създадено и въведено еврото като наша съвместна валута. САЩ, чрез спекулативни машинации, започнаха да създават несигурност в курса на еврото, за да го направят нестабилен и да предотвратят функцията му на нова резервна валута в света. По този начин САЩ показаха на ЕС, че не са склонни да допускат наред с долара друг международен финансов инструмент, друга валута с подобни функции. Трябва да изхождаме от това, че и в бъдеще няма да е по-различно.
Две от страните от БРИКС, поради санкциите наложени им от САЩ и Запада се принудиха да преминат от разчети в долари в други валути. Първата беше Иран, през последните години и Русия. Подобна тенденция се очертава и за Китай.
Излизането от долара може да настъпи, ако фактурирането на продажбите на нефт се осъществява в съответните национални валути. И това вече започна, засега за неголеми обеми от продажбите.
Б.Д.: Защо процесът е бавен?
В.Ф.: Защото китайският юан все още не е напълно конвертируем, и защото на такива големи нефтодобиващи страни като Саудитска Арабия би им се намалила възможността гъвкаво да използват приходите от нефта на различните финансови и стокови пазари в света. Много от големите инфраструктурни проекти в тези страни се финансират в долари. Тъй че по този път предстои да бъдат преодолявани и решавани немалко препятствия и проблеми.
Б.Д.: Какво означава БРИКС+ за бъдещето на световния ред?
В.Ф.: От една страна имаме национални актьори. В момента между Вашингтон и Пекин тече процес на поляризиране и резултатите ще се проявяват постепенно. През следващото десетилетие бихме могли да очакваме Индия да се оформи като трети полюс, поради нейната големина и ускорен икономически растеж. Тогава тя ще бъде в състояние да реализира своята политическа и военна сила. Днес Индия дори кадрово не е подготвена за разгърната международна дейност, целият й дипломатически апарат наброява около хиляда души, което е твърде малко за такава страна. Без масивното му увеличаване и разширяване тя не би могла да провежда глобална политика.
От другата страна, наред с тези два полюса имаме международни организации и структури. Трябва да признаем, че ООН вече е неефективна и не може да изпълнява ролята на глобален политически координатор. Имаме също формациите Г-7 и Г-20 и отскоро БРИКС.
Г-7 е точно и ясно структурирана - това са седемте най- големи икономически и политически сили на Западната политическа система начело със САЩ. Опита да бъде разширена на Г-8 с присъединяването на Русия през 1998 г. не се получи, през 2014 Русия бе отстранена, заради присъединяването на Крим. Така се разпадна идеята Г-8 да се превърне във формация на най-важните световни сили.
През 1999 г., поради бурния икономически растеж и влияние на Китай, САЩ се опита да разшири базата и създаде Г-20, където съотношението между развити и развиващи се страни е 50 на 50 процента. И двете групи, поради преобладаващата роля на западните държави, бяха принудени политически да се ориентират към САЩ.
БРИКС се роди в периода 2006-2010 г. от страни, които бяха вече в Г-20, но създадоха свой клуб, който се разграничи от Запада и се противопостави на САЩ.
На срещата в Йоханесбург се взе решение за приемане на 6 нови страни, решителна стъпка, която в никакъв случай не бива да бъде подценявана по отношение на нейното политическо и геостратегическо значение. Географски разширението се концентрира върху Близкия изток и прилежащите райони - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет, Иран плюс Етиопия и Аржентина. Тази нова група, в която влизат твърде различни страни, показва сериозен стратегически замисъл. Можем да го разпознаем по това, че предварително не бяха оповестени определени критерии, а са вземани предвид различни съображения.
Б.Д.: Какви съображения?
В.Ф.: Има две икономически и финансово силни страни - Саудитска Арабия и ОАЕ. Има две проблемни страни - Египет, който се намира в преддверието на много трудно развитие и Етиопия с минимален БИП. Има го и Иран, който до сега заради съпротивата и натиска на САЩ нямаше достъп до нито една от международните формации, въпреки, че е регионална сила. Сред тези пет са и трите най-важни арабски държави - Саудитска Арабия, най-богатата арабска страна, пазителка на символа на ислямския свят, Мека и Медина. Египет е най-многобройната арабска страна с над 100 милиона население, но и най-интелектуалната с духовни центрове като университет Ал Азхар (975 г.), Каирския Университет (1908 г.) и много други. Емирствата пък се явяват в центъра на модернизацията в арабския свят. И ако добавим шиитския Иран, въпреки историческите противоречия със сунитския ислям и със Саудитска Арабия, то прицелът вече не е само върху арабския, но и върху ислямския свят като цяло, който е сериозна сила в антизападната и антиамериканска стратегия, подсилена политически от оста Москва-Пекин.
Трябва да кажа, че разширението е било много точно преценено и анализирано. Заслужава внимание и това, че БРИКС не надхвърля рамките на 10-11 страни, което съхранява груповата динамика, която позволява членовете да бъдат сравнително бързо организирани за общи позиции и дейности спрямо трети страни и всеки да се усети като част от цялото. В този смисъл разширението беше направено ловко и умно. Остава въпросът как ще се процедира със страните, които бяха подали заявки за членство, но останаха отвън.
Б.Д.: Защо не беше поканена Индонезия?
В.Ф.: Тя е в Г-20 и със своите 280 милиона е четвърта по население в света, вероятно все още не е съответствала на геостратегичските и геополитическите замисли на БРИКС, но предполагам, че ще бъде една от първите при следващото разширение. Можем само да предполагаме, но мисля, че е свързано със споровете около островите Натуна, една от горещите точки в глобалната политика наред с Тайван и Корея. Също и Мексико, която е съседна на САЩ, не беше поканена, вероятно поради това, че е икономически твърде тясно обвързана със Щатите. Подобно е и положението на Турция, която пък е членка на НАТО.
Б.Д.: А Филипините?
В.Ф.: Те нямат стратегическата и военна тежест и ключовите функции, които има Индонезия в индийско-тихоокеанския регион. Още по времето на студената война, под ръководството на Сукарно, Индонезия играеше ръководна роля в третия свят и в движението на необвързаните, наред с Неру в Индия и Насър в Египет. Затова общото значение на Индонезия, в съчетание с географското й положение в една от най-невралгичните точки на света - Малакския пролив и пролива Сунда, е толкова голямо.
Б.Д.: Защо бе приета Етиопия?
В.Ф.: Тя по всяка вероятност има няколко функции. Ако се абстрахираме от вече споменатата група мюсюлмански стра ни, то остават Етиопия и Аржентина - едната в Африка, другата в Южна Америка като географски баланс в рамките на стратегията за глобалния юг. Етиопия е една от най-големите африкански държави с над 120 милиона население, в Адис Абеба е седалището на Африканския съюз, има и голям обем китайски инвестиции. Да не забравяме, че със своята уникална християнска култура е и една от най-старите цивилизации в света.
Б.Д.: Китай, Индия, Русия, Иран, Арабския свят имат също свои дълбоки културно-исторически и цивилизационни традиции?
В.Ф.: Безспорно акцентът върху културната самостоятелност и своеобразие, върху решимостта да съхранят своята древна и самобитна култура в противовес на глобалната американизация и налагането на западните ценности също са били важно условие при подбора на страните-кандидатки.
Б.Д.: Европа също притежава подобни предпоставки, но се поддава на американизация?
В.Ф.: Разликата е, че САЩ са произлезли от същия европейски корен и са създадени от европейски емигранти. Както се казва в една статия на Льо Монд, американците са огледален образ на европейските емигранти заминали за Америка, за да избягат от различните религиозни ограничения и да търсят късмет и бързо забогатяване, т.е. авантюристи.
Това, което европейците никога няма да разберат е, че днес те го получават обратно от САЩ, но в комбинирана форма - релгиозно-мисионерски стремежи плюс жажда за високо материално капиталистическо благополучие. Своеобразна смес от материализъм и идеализъм, която никога не е била характерна за континентална Европа и е трудно разбираема за нас, но американците са уверени в своята правота.
Този въпрос има и още един аспект. Спомням си като дете много от нашите познати семейства имаха роднини емигрирали наскоро в САЩ, в Канада, в Аржентина, в Бразилия и това преплитане на семейни връзки и съдби не бива да се подценява. То се усеща и днес и е много по-силно в западна Европа, отколкото в Русия, да не говорим за Китай. Но ако вземем последните години, то процесите в САЩ вече са съвсем различни. Делът на неевропейските емигранти, които пристигнаха по- късно скоро ще стане 50% от населението и те естествено променят и характера на страната - допринасят съществено за засилване на поляризацията между селските райони и големите градове. Формират по новому едно общество, което съвсем до скоро беше англосаксонско, а все повече се превръща в испаноговорящо. И още нещо, тече процес на драстично остаряване на населението по източното крайбрежие и нарастване на дела на хората с азиатски корени, които започнаха да преобладават сред преподавателския състав на американските университети.
Б.Д.: Би ли могло приемането на Иран да изиграе положителна роля в намаляване на напрежението между сунити и шиити, характерно за почти всички арабски държави?
В.Ф.: Неминуемо това ще способства за притъпяване на религиозните и националните противоречия, при положение, че държавните глави или министрите на външните работи или на икономиката от БРИКС сядат редовно поне веднъж в годината на една маса и обсъждат интересуващите ги въпроси, това без съмнение ще има положително въздействие.
Б.Д.: Съвременната световна финансова система се състои не само от долара, но и от обслужващите го организации като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и др., които създават непреодолими проблеми за най-бедните страни?
В.Ф.: Така е, затова страните от БРИКС създадоха своя световна банка - Нова банка за развитие (НБР) като опит и начало за излизане от тази ситуация. В нея, освен страните от БРИКС, влизаха Египет и ОАЕ, за двете нещо като предварителен етап към днешното им пълно членство. В НБР участват две финансово силни страни - Китай и Саудитска Арабия, също и Емирствата, също и Русия. От друга страна имаме страни, които се нуждаят от заеми за развитие като Египет, Етиопия, Аржентина.
Поради ред причини МВФ и СБ няма да могат така бързо да бъдат заместени от НБР. Но не може да не се признае, че НБР е нов, независим финансов инструмент, който може да бъде приложен за осъществяване на независими решения извън системата на долара. В този смисъл не бива да подценяваме привлекателността на Китай, още повече, че той не обвързва предоставянето на кредити с особени предварителни условия, освен с това, да речем, да са добронамерени към него. Затова развиващите се страни охотно вземат предложените от Китай кредити. Друг е въпросът, че на най-бедните страни напоследък им става все по-трудно да върнат получените по-рано заеми поради настъпилата рецесия в световната икономика. При това самият Китай днес не е в най-блестящата си икономическа форма и невърнатите заеми се превръщат за него в допълнително бреме.
Б.Д.: Каква е ролята на личността, имам предвид на ръководителите на отделните държави от Г-7 и от БРИКС в нашето съвремие!
В.Ф.: Политиката на отделните страни е резултат на замисли и концепции и разбира се на волята на съответните национални политически ръководители. И ако погледнем ръководителите на държавите от БРИКС, да започнем с Лула в Бразилия, Путин в Русия,Си Дзинпин в Китай, Моди в Индия, Рамафоса в ЮАР, кронпринц Мохамед в Саудитска Арабия - всички те са силни, динамични ръководители. Без съмнение тяхното ниво е друго в сравнение с ония вяли и безлични хора, които са в момента ръководители на западните държави - Макрон във Франция, Шолц в Германия, Байдън в САЩ, Сунак във Великобритания, Кишида в Япония и т.н.
От гледна точка на волята и динамиката на личностите, които го управляват Западът няма никакви предимства пред БРИКС.
Б.Д.: По-рано Западът имаше ръководители от ранга на Де Гол, на Кенеди, на Кол?
В.Ф.: Да се надяваме, че картината ще се промени, ако на следващи избори бъдат издигнати и избрани по-достойни и динамични личности, системата по принцип го позволява.
В САЩ специално политиката зависи не само от президента, но и от това какво става в държавните институции - в Пентагон, в Държавния департамент, на Уол стрийт. Те имат своя самостоятелна тежест и могат да компенсират някои от пропуските на президента.