Нова Зора

Бойчо Дамянов: Какво се е променило до сега и в какви ис­торически срокове могат да се очакват някакви по-съществе­ни промени в световния ред?

Вернер Фаслабенд: Цел­та бе ясно обявена на срещата на високо равнище на страни­те от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР) през ав­густ т.г. в Йоханесбург - изли­зане от обвързаността с аме­риканския долар и отказ от ролята му на световна валу­та. Тази негова функция, на­ред с военния потенциал на САЩ, са основните инстру­менти за осъществяването на американската хегемония и доминиране в света. В слу­чая БРИКС сериозно разклаща ролята на САЩ в световните политически и икономически дела.

Това преди време го из­живяхме в доста осезателна форма в ЕС, когато бе създа­дено и въведено еврото като наша съвместна валута. САЩ, чрез спекулативни машина­ции, започнаха да създават не­сигурност в курса на еврото, за да го направят нестабилен и да предотвратят функция­та му на нова резервна валу­та в света. По този начин САЩ показаха на ЕС, че не са склон­ни да допускат наред с долара друг международен финан­сов инструмент, друга валута с подобни функции. Трябва да изхождаме от това, че и в бъде­ще няма да е по-различно.

Две от страните от БРИКС, поради санкциите наложени им от САЩ и Запада се прину­диха да преминат от разчети в долари в други валути. Първа­та беше Иран, през последните години и Русия. Подобна тен­денция се очертава и за Китай.

Излизането от долара може да настъпи, ако фактурирането на продажбите на нефт се осъ­ществява в съответните нацио­нални валути. И това вече за­почна, засега за неголеми обе­ми от продажбите.

Б.Д.: Защо процесът е ба­вен?

В.Ф.: Защото китайски­ят юан все още не е напъл­но конвертируем, и защото на такива големи нефтодо­биващи страни като Саудит­ска Арабия би им се намалила възможността гъвкаво да из­ползват приходите от нефта на различните финансови и стокови пазари в света. Мно­го от големите инфраструк­турни проекти в тези страни се финансират в долари. Тъй че по този път предстои да бъдат преодолявани и решавани не­малко препятствия и проблеми.

Б.Д.: Какво означава БРИКС+ за бъдещето на све­товния ред?

В.Ф.: От една страна имаме национални актьори. В мо­мента между Вашингтон и Пе­кин тече процес на поляризи­ране и резултатите ще се проя­вяват постепенно. През следва­щото десетилетие бихме могли да очакваме Индия да се оф­орми като трети полюс, по­ради нейната големина и ус­корен икономически растеж. Тогава тя ще бъде в състояние да реализира своята политиче­ска и военна сила. Днес Индия дори кадрово не е подготвена за разгърната международна дей­ност, целият й дипломатически апарат наброява около хиляда души, което е твърде малко за такава страна. Без масивното му увеличаване и разширяване тя не би могла да провежда гло­бална политика.

От другата страна, наред с тези два полюса имаме меж­дународни организации и структури. Трябва да призна­ем, че ООН вече е неефектив­на и не може да изпълнява ролята на глобален политиче­ски координатор. Имаме също формациите Г-7 и Г-20 и отско­ро БРИКС.

Г-7 е точно и ясно структу­рирана - това са седемте най- големи икономически и поли­тически сили на Западната по­литическа система начело със САЩ. Опита да бъде разшире­на на Г-8 с присъединяването на Русия през 1998 г. не се полу­чи, през 2014 Русия бе отстра­нена, заради присъединяването на Крим. Така се разпадна иде­ята Г-8 да се превърне във фор­мация на най-важните световни сили.

През 1999 г., поради бу­рния икономически растеж и влияние на Китай, САЩ се оп­ита да разшири базата и съз­даде Г-20, където съотношение­то между развити и развиващи се страни е 50 на 50 процента. И двете групи, поради преоб­ладаващата роля на западните държави, бяха принудени поли­тически да се ориентират към САЩ.

БРИКС се роди в периода 2006-2010 г. от страни, които бяха вече в Г-20, но създадоха свой клуб, който се разграни­чи от Запада и се противопос­тави на САЩ.

На срещата в Йоханесбург се взе решение за приемане на 6 нови страни, решителна стъп­ка, която в никакъв случай не бива да бъде подценявана по отношение на нейното полити­ческо и геостратегическо значе­ние. Географски разширението се концентрира върху Близкия изток и прилежащите райони - Саудитска Арабия, Обедине­ните арабски емирства (ОАЕ), Египет, Иран плюс Етиопия и Аржентина. Тази нова група, в която влизат твърде различни страни, показва сериозен стра­тегически замисъл. Можем да го разпознаем по това, че пред­варително не бяха оповестени определени критерии, а са взе­мани предвид различни съобра­жения.

Б.Д.: Какви съображения?

В.Ф.: Има две икономиче­ски и финансово силни стра­ни - Саудитска Арабия и ОАЕ. Има две проблемни страни - Египет, който се намира в пред­дверието на много трудно раз­витие и Етиопия с минимален БИП. Има го и Иран, който до сега заради съпротивата и на­тиска на САЩ нямаше дос­тъп до нито една от между­народните формации, въпре­ки, че е регионална сила. Сред тези пет са и трите най-важни арабски държави - Саудит­ска Арабия, най-богатата араб­ска страна, пазителка на сим­вола на ислямския свят, Мека и Медина. Египет е най-много­бройната арабска страна с над 100 милиона население, но и най-интелектуалната с духов­ни центрове като универси­тет Ал Азхар (975 г.), Каирския Университет (1908 г.) и много други. Емирствата пък се явя­ват в центъра на модернизаци­ята в арабския свят. И ако до­бавим шиитския Иран, въпре­ки историческите противоре­чия със сунитския ислям и със Саудитска Арабия, то прице­лът вече не е само върху араб­ския, но и върху ислямския свят като цяло, който е сериоз­на сила в антизападната и анти­американска стратегия, подси­лена политически от оста Мос­ква-Пекин.

Трябва да кажа, че разши­рението е било много точно преценено и анализирано. Заслужава внимание и това, че БРИКС не надхвърля рамките на 10-11 страни, което съхра­нява груповата динамика, коя­то позволява членовете да бъдат сравнително бързо организира­ни за общи позиции и дейности спрямо трети страни и всеки да се усети като част от цялото. В този смисъл разширението беше направено ловко и умно. Остава въпросът как ще се про­цедира със страните, които бяха подали заявки за членство, но останаха отвън.

Б.Д.: Защо не беше поканена Индонезия?

В.Ф.: Тя е в Г-20 и със свои­те 280 милиона е четвърта по население в света, вероятно все още не е съответствала на ге­остратегичските и геополити­ческите замисли на БРИКС, но предполагам, че ще бъде една от първите при следващото раз­ширение. Можем само да пред­полагаме, но мисля, че е свърза­но със споровете около остро­вите Натуна, една от горещи­те точки в глобалната политика наред с Тайван и Корея. Също и Мексико, която е съседна на САЩ, не беше поканена, веро­ятно поради това, че е икономи­чески твърде тясно обвързана със Щатите. Подобно е и поло­жението на Турция, която пък е членка на НАТО.

Б.Д.: А Филипините?

В.Ф.: Те нямат стратегиче­ската и военна тежест и ключо­вите функции, които има Ин­донезия в индийско-тихооке­анския регион. Още по времето на студената война, под ръко­водството на Сукарно, Индоне­зия играеше ръководна роля в третия свят и в движението на необвързаните, наред с Неру в Индия и Насър в Египет. Зато­ва общото значение на Индоне­зия, в съчетание с географското й положение в една от най-не­вралгичните точки на света - Малакския пролив и пролива Сунда, е толкова голямо.

Б.Д.: Защо бе приета Етио­пия?

В.Ф.: Тя по всяка вероятност има няколко функции. Ако се абстрахираме от вече спомена­тата група мюсюлмански стра­ ни, то остават Етиопия и Ар­жентина - едната в Африка, другата в Южна Америка като географски баланс в рамки­те на стратегията за глобалния юг. Етиопия е една от най-го­лемите африкански държави с над 120 милиона население, в Адис Абеба е седалището на Африканския съюз, има и го­лям обем китайски инвестиции. Да не забравяме, че със своята уникална християнска култу­ра е и една от най-старите циви­лизации в света.

Б.Д.: Китай, Индия, Русия, Иран, Арабския свят имат също свои дълбоки културно-истори­чески и цивилизационни тради­ции?

В.Ф.: Безспорно акцентът върху културната самостоя­телност и своеобразие, върху решимостта да съхранят своя­та древна и самобитна култу­ра в противовес на глобална­та американизация и налага­нето на западните ценности също са били важно условие при подбора на страните-кан­дидатки.

Б.Д.: Европа също притежа­ва подобни предпоставки, но се поддава на американизация?

В.Ф.: Разликата е, че САЩ са произлезли от същия европей­ски корен и са създадени от ев­ропейски емигранти. Както се казва в една статия на Льо Монд, американците са огледален об­раз на европейските емигран­ти заминали за Америка, за да избягат от различните религи­озни ограничения и да търсят късмет и бързо забогатяване, т.е. авантюристи.

Това, което европейци­те никога няма да разберат е, че днес те го получават об­ратно от САЩ, но в комбини­рана форма - релгиозно-ми­сионерски стремежи плюс жажда за високо материално капиталистическо благополу­чие. Своеобразна смес от мате­риализъм и идеализъм, която никога не е била характерна за континентална Европа и е труд­но разбираема за нас, но аме­риканците са уверени в своя­та правота.

Този въпрос има и още един аспект. Спомням си като дете много от нашите познати се­мейства имаха роднини еми­грирали наскоро в САЩ, в Ка­нада, в Аржентина, в Брази­лия и това преплитане на се­мейни връзки и съдби не бива да се подценява. То се усеща и днес и е много по-силно в за­падна Европа, отколкото в Ру­сия, да не говорим за Китай. Но ако вземем последните го­дини, то процесите в САЩ вече са съвсем различни. Де­лът на неевропейските еми­гранти, които пристигнаха по- късно скоро ще стане 50% от на­селението и те естествено про­менят и характера на страната - допринасят съществено за за­силване на поляризацията между селските райони и го­лемите градове. Формират по новому едно общество, което съвсем до скоро беше англосак­сонско, а все повече се превръща в испаноговорящо. И още нещо, тече процес на драстично оста­ряване на населението по из­точното крайбрежие и нара­стване на дела на хората с ази­атски корени, които започнаха да преобладават сред препода­вателския състав на американ­ските университети.

Б.Д.: Би ли могло приемане­то на Иран да изиграе положи­телна роля в намаляване на на­прежението между сунити и шиити, характерно за почти всички арабски държави?

В.Ф.: Неминуемо това ще способства за притъпяване на религиозните и националните противоречия, при положение, че държавните глави или мини­стрите на външните работи или на икономиката от БРИКС сядат редовно поне веднъж в година­та на една маса и обсъждат инте­ресуващите ги въпроси, това без съмнение ще има положително въздействие.

Б.Д.: Съвременната светов­на финансова система се със­тои не само от долара, но и от обслужващите го организации като Международния валутен фонд (МВФ), Световната бан­ка (СБ) и др., които създават не­преодолими проблеми за най-бе­дните страни?

В.Ф.: Така е, затова страни­те от БРИКС създадоха своя световна банка - Нова банка за развитие (НБР) като опит и начало за излизане от тази си­туация. В нея, освен страните от БРИКС, влизаха Египет и ОАЕ, за двете нещо като предварителен етап към днешното им пълно членство. В НБР участват две финансово силни страни - Ки­тай и Саудитска Арабия, също и Емирствата, също и Русия. От друга страна имаме страни, които се нуждаят от заеми за развитие като Египет, Етио­пия, Аржентина.

Поради ред причини МВФ и СБ няма да могат така бързо да бъдат заместени от НБР. Но не може да не се признае, че НБР е нов, независим финансов ин­струмент, който може да бъде приложен за осъществяване на независими решения извън системата на долара. В този смисъл не бива да подценяваме привлекателността на Китай, още повече, че той не обвърз­ва предоставянето на кредити с особени предварителни усло­вия, освен с това, да речем, да са добронамерени към него. За­това развиващите се страни охотно вземат предложените от Китай кредити. Друг е въпросът, че на най-бедните страни напо­следък им става все по-трудно да върнат получените по-рано заеми поради настъпилата ре­цесия в световната икономи­ка. При това самият Китай днес не е в най-блестящата си ико­номическа форма и невърна­тите заеми се превръщат за него в допълнително бреме.

Б.Д.: Каква е ролята на ли­чността, имам предвид на ръ­ководителите на отделните държави от Г-7 и от БРИКС в нашето съвремие!

В.Ф.: Политиката на отдел­ните страни е резултат на зами­сли и концепции и разбира се на волята на съответните на­ционални политически ръко­водители. И ако погледнем ръ­ководителите на държавите от БРИКС, да започнем с Лула в Бразилия, Путин в Русия,Си Дзинпин в Китай, Моди в Ин­дия, Рамафоса в ЮАР, крон­принц Мохамед в Саудитска Арабия - всички те са силни, динамични ръководители. Без съмнение тяхното ниво е друго в сравнение с ония вяли и безлични хора, които са в мо­мента ръководители на запад­ните държави - Макрон във Франция, Шолц в Германия, Байдън в САЩ, Сунак във Великобритания, Кишида в Япония и т.н.

От гледна точка на воля­та и динамиката на личности­те, които го управляват Западът няма никакви предимства пред БРИКС.

Б.Д.: По-рано Западът има­ше ръководители от ранга на Де Гол, на Кенеди, на Кол?

В.Ф.: Да се надяваме, че кар­тината ще се промени, ако на следващи избори бъдат издиг­нати и избрани по-достойни и динамични личности, систе­мата по принцип го позволя­ва.

В САЩ специално полити­ката зависи не само от прези­дента, но и от това какво става в държавните институции - в Пентагон, в Държавния депар­тамент, на Уол стрийт. Те имат своя самостоятелна тежест и могат да компенсират някои от пропуските на президента.